Край хижа Орфей и село Борино

Двайсетина км са Девин - Борино, и още 4 от Борино до хижата.

Едно от малкото места в Родопите, където съм била Oops

Лятото на 2010.. голяма мъка беше трамбоването пеша по тия черни родопски пътища, особено от Орфей до Широка поляна - ни маркировка, ни дявол, цирк - двайсетина километра маане по тоя черен път Laughing

Хижарката на Орфей беше много отворена и услужлива, пусна ни бойлера, не ни взе пари за ток, даде ни да опънем палатката на окосеното пред хижата... душа човек.

https://picasaweb.google.com/100661455321828014084/201005

На 12.04.2012 г. ходих от гр. Девин до Кемеров мост, който е в посока към хижа Орфей. Пътеката тръгва от края на град Девин в посока фабриката за бутилиране на минерална вода. Местността се каза Струилица. Оттам започва модерната екопътека за която говорите. В края на екопътеката е местността Лъката. Ето я и схемата на екопътеката:

От м. Лъката тръгва маркирана пътека в южна посока към билото на Девинска планина. На билото пътеката става черен път. Пътя отвежда на поляната Кастракли. Оттам може да се отиде до Кемеров мост и до хижа Орфей. Със сигурност има и черен път, който върви по билото на Девинска планина и води от гр. Девин до хижа Орфей. Силно се съмнявам, че по него може да стигнете с кола от Девин до хижата. Иначе без кола се върви по екопътеката.

Екопътеката минава над река Девинска:

Това е местността Лъката. Маркираната пътека започва южно от лявата къща.

Посетих и крепостта Калето /Кавурско кале/:

Това е поляната Кастракли. В южния край на поляната има троен разклон - Кастракли-Борино-хижа Орфей.

Кемеров мост:

ВСИЧКИ СНИМКИ

КРАТКО РАЗКАЗЧЕ

Пелитко, много красива екскурзия! Доста изкачване е, но си заслужава. Аз съм минавал в обратната посока от хижа "Орфей" към Девин, само че излязох в самия край на града, където има една чешма близо до входа на завода за минерална вода. А така, покрай реката и после към Кемеровия мост си заслужава следващия път. Отдавна ме интересува един друг мост, който е в околностите на Борино. Той е с два несиметрични свода, също много стар. Някой не го ли е виждал? Имам чувството, че е на екопътеката към Ягодинската пещера и Буйновското ждрело.

Екопътеката от Борино към Ягодинската не работи Laughing

Стига се до Дяволския мост и до там, всички съоръжения по нататък са в окаяно състояние. До колкото знам след това има мост, но е нов. Има един много интересен стар мост, който е в началото на Девин, но от входа от към квартал Настан. До него минава пътя. Нямам спомен обаче дали сводовете са несиметрични, много бързахме за рейса.

Черният път, за който споменава pelitko, тръгва от гр. Девин към х. Орфей, но в края се отделя стръмна пътека към хижата. Възможно е, пътят да стига и до хижата, след редица завои (хижата е значително по-ниско), но не съм го пробвал. Ако изберете този вариант, от Автогарата продължавате по шосето и се отклонявате при училището наляво, по улица с разделителна зелена площ в средата. Втората улица вдясно е пресечена със стълби - по тях се излиза от града, след това, черният път тръгва вляво (преди години имаше табела "х. Орфей"). Интересно е друго - от Девин до х. Орфей и обратно е около 8 часа ходене. От х. Орфей до Кемеровия мост е около 1,5 ч. Ние не се включихме в това време, особено в обратна посока. Ако не се ходи до хижата, може да се спести максимум 1 час, ако познавате местността. Споменавам това за тези, които може да се опитат да повторят маршрута - ходенето си е доста!
Оптимално е да се стигне с кола до с. Борино, оттам до х. Орфей е около час, а до Кемеров мост, около 1,5 ч., т.е. за около 5 часа чисто ходене, може да се извърши разходката.
От м. Лъката, по реката, може да се стигне до Кемеров мост, който е всъщност на Девинска река, но има няколко труднопроходими места (не съм го минавал; когато рових из нет-а за информация за района, намерих в dir.bg пътепис, от човек, минавал по реката), макар че от табелите (мисля на Струилица) излиза, че е съществувал подобен преход.

Ето за този става дума:

Прави впечатление, че само от едната страна на големия свод има втори свод, по-малък. Затова го наричам "асиметричен". Много пътеписи прочетох за маршрути през Борино, но в никой не се споменава този мост. Затова все питам къде точно е.

А когато преди няколко години минахме по "екопътеката" Буйновска река (Ягодинска пещера) - Борино, тя ВЕЧЕ беше в ужасно състояние. Изгнили стъпала, парапети, които могат само да те подведат, трудни за минаване наклони - кошмар! Пързаляне по задник, защото няма друг начин - такова унижение не ми се беше случвало и по най-смъртоносните сипеи на Рила. Явно някога са усвоили някакви европейски пари и по-нататък никой не си е направил труда да поддържа пътеката. Стигнахме до реката и там чухме шума на водопад. Но по никакъв начин не можахме да продължим, макар че нагазихме до кръст във водата. После разбрахме, че имало пътека, която се качва високо в скалите. Така се стигало до Дяволския мост и прочие забележителност. Ама кой да ти каже! Shocked

Тая пътека я знам от доста време и се опитвам да и следя "развитието". Едно време беше много добре направена и маркирана и даже поддържана от Ягоници. После наводненията през 2005г, ако не се лъжа, отнесоха всички дървени мостчета - и над Буйновсока река и над другата. Някъде май беше 2006 или по-скоро 2007г , Сергей и компания от Ягодина направиха нещо като мостче над Буйновска река, а другите така и не бяха възстановени. Качването да Дяволския мост си беше напрво тръпка и половина. Пресякохме Буйновска река по така нареченото мостче (след молебен за успех безпроблемно преминаване Very Happy

) и след двайсетина метра, отдясно видяхме висящ на почти отвесния склон, закачен на едно дръвче горе, дълъг клон. Те това значи беше мястото за "преминаване". С триста зора, благословии и мерак се изкатерихме и бяхме страшто горди от постижението си - надминахме маймуните с една дума Very Happy

. После направо срещу баира, с лек ляв уклон и през драките, баш като глигани Very Happy

, докато намерихме пътечка косо вляво (май дивите животни я бяха направили). Тая "пътечка" ни изведе на "магистралата" - широка пътека с червена маркировка, която ни дойде отляво. От там нагоре - проблеми никакви. Самия Дяволски мост наистина си заслужава мъките и вниманието. Нагоре към Борино за дооформяне на впечатленията минахме през чудесно смърдящо, екологично боринско сметище Evil or Very Mad

и още 2-3км асфалт до самото Борино. Сетне лесно - през гората за час и малко, та на Орфей.
Миналото лято ягодинци са опитали да започнат строеж на въжен мост над Буйновска река, с идеята да възстановят пътеката. Да ама по добра нашенска традиция община Борино е спряла работата, така и не разбрах причината(може да се окаже някаква бюрократщина пак). Тая година през юни стоеше само началото на фундамента, който е трябвало да държи бъдещия въжен мост. Ако някой има по-нова инфо , нека каже.
Впросния несиметричен стар мост, все си мисля , че е недалеч от пътя Борино -Доспат.

_________________
ТУРИСТ - ЗДРАВИ КРАКА, ШИРОКА ДУША, РАНИЦА НА ГЪРБА...... И ПРАЗНА ГЛАВА,..

Няма да я възстановят скоро предполагам. То си трябва пари от Европейски фондаве... Laughing

Отидохме до дяволския мост, слизайки от Орфей през Борино. От Борино се стига без проблем до дяволския и до там. За да стигнем до Ягодина тръмбовахме до с. Чала и от там по една пътечка до Ягодинската.

[quote="Сотиров"]Ето за този става дума:

Този мост е почти до главния път от Борино за Доспат, пада се в ляво. От дясната страна има голям разлив на реката и ще ви помогне да се ориентирате.