Здравейте всички
Времето тоя уикенд не беше особено добро, вятър, мъгла, предупреждения за лавини, и според прогнозите - не добро за туризъм. Затова си избрахме една дестинация, която не предлага кой знае какви гледки, но пък няма опасност от споменатите по-горе особености на времето.
Събота сутрин се метнахме 5 души в една кола и отпрашихме към Благоевград. Времето в София, впрочем от доста време насам, беше мъгливо и мразовито, че и със студен вятър. Мъглата беше прихлупила Витоша, небето - скрито отвсякъде. След Перник в далечината проблясваше чисто и синьо небенце, та се надявахме, че там, където отиваме още има шанс. След Дупница се пооправи, Рила блесна в цялата си красота и бяла премяна.
От Благоевград поехме към Бодрост, там и оставихме колата, след едночасово упорство да я измъкнем от преспите Добре, че си бяхме наумили да спим на дупка и имаше 2 лопати на разположение.
Нагоре, до малко преди хижата /около 15-20 мин преди нея /върви земен път, който свършва на кантона на тамошната река Бистрица. Пътят през лятото, съм сигурна, че е дълъг, монотонен и скучен, но сега го спасяваше снежеца отгоре му.
Една гледка, преди да се види хижата..
Тук на втората снимка, в далечината, в ниското между двата склона, се намира хижата. Ето по-близка снимка. Левият склон по-нагоре се превръща в Големия Айгидик, а десният - Малкия. :
Ходейки по пътя, усещахме силните пориви на вятъра, но си личеше, че горе е още по-здраво:
Малко преди кантона, ни настигна хижаря, ама тогава не знаехме, че това е той То беше ясно, къде отиваме. Пита ни дали сме се обаждали.. ама ние не бяхме. После отпраши нагоре с доста добро темпо. Ето гледка назад, вижда се и кантона, и пътя, по който се движихме.
Наближавахме хижата:
Облаците се спуснаха по-ниско, скриха слънцето, стана и малко по-студено:
Хижата по-отблизо. Половината покрив беше отнесен от вятъра,предната седмица.. какъв ли вятър ще да е бил...
В хижата беше доста студено, като навън, само дето липсваше вятъра. Хижарят обаче, с двама негови приятели, отиде да сложи друг кюнец на печката, който да отвежда дима навън, че предния и той беше отнесен от вятъра. Предвид идеята да спим на дупка, излязохме навън да потърсим подходящо място за нея. Аз като втори човек, по-неопитен, изривах снега от дупката, когато тя стана по-голяма. През това време, останалите ни спътници тръгнаха към големия Айгидик. Наоколо мъгла здрава, обаче на върха са имали видимост невероятна, и са хванали страшен залез.. не знам къде може да има техни снимки...
Гледка от хижата.Върхът е Куков, склона отдясно се превръща в малкия Айгидик:
Малко по-късно, след нас пристигнаха на две групи, петима и двама души. Петимата бяха от тд Черни връх, а двамата си бяха самостоятелно.
Впрочем, познавах покрай Никси, един от членовете на тд-то Вечерта беше добра, разбира се, запознанства с нови хора, приказки, споделяне, хапване...
Обаче, умората си каза думата, та се отправихме към дупката и чувалите. Обаче не е много удобно и не спиш кой знае колко, но поне е уютно/в чувала/ и не духа.
Идеята на другата сутрин беше ставане преди 6, кафе или нещо за хапване, и тръгване към малкия Айгидик.Помотахме се доволно, обаче, преди тръгване, та като тръгнахме, небето на изток беше изсветляло. Склона на доста места беше фирн, и идеята да тръгнем с котки, се оказа по-добра, от тази да тръгнем със снегоходки. На върха бяхме малко след като слънцето се показа, времето беше малко мрачно, но гледките си ги биваха
Поглед надолу, към х.Македония:
Съседния склон - гледка на изток от големия Айгидик, там върховете още не знам кои са:
Пирин.. Ники, кои са върховете, че...
На север, големият Айгидик.. ако проследите следите от ски, право нагоре до върха и тръгнете на ляво от него, т.е. на запад, ще се озовете на големия Айгидик.
Ето и малко на северозапад
Горе духаше здраво, затова не стояхме много. Пък и трябваше да се качваме на големия, тъй че се заспускахме внимателно надолу.
Всъщност, това е и последния кадър, защото след като тръгнахме по склона на големия Айгидик, се спусна гъста мъгла. Впрочем, няма опасност от загубване, защото до билото води колова маркировка. На мен този път ми се стори безкраен.. вървенето в мъгла е скучно, оттегчително, уморително, нападат те мисли от сорта на "уф, къде отивам... как ми се пие топло чайче... баси, колко дълго вървим... къде е това било....оох, искам да седна..."
Все пак стигнахме до билото, с надеждата, че горе може да е по-ясно, но не беше. Иначе щеше да има гледка към Поличите и Калините, към Злия зъб, потоците със същите зли имена, Ловница,Капата...
Това е засега. Връщането до колата също беше леко скучно, а връщането в столицата беше по светло.
До скоро
Последната промяна е направена от Kat на Пет Апр 18, 2008 6:26 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Тука има няколко кадъра, които май май ще оберат точките по разни фотофоруми. Откога чакам снимка на Айгидик! Най после!
Сега върховете. Отдясно наляво на снимката - Каменишки, Албутин, Разложки суходол, Баюви дупки (Каменитица), Бански суходол, Кутело, парченце от Вихрен, Караулите (Дончовите), Бъндеришки чукар, Тодорка и... после ми се губят. Малко ми тъмнее снимката на там.
Ридовете се виждат: Окаден (пред Албутин), Събиците (пред Разложкия суходол), Средоноса (пред Баюви дупки), Котешкия чал (пред Бански суходол) и Църна могила вляво от Кутело.
Най най-вдясно е част от склона на Даутов връх - стръмното и вляво от него седловината Ушиците и връх Плас.
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 345 Местожителство: Sofia
Ходите си и не предупреждавате, значи!? Ще завиждаме двойно- и за организацията и за ходенето! Браво за избора на дестинация! Снимките с автор Каt винаги са били супер. Какво стана с другите от групата?
Вто Фев 12, 2008 1:05 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Здравей, Вангеле
Какво имаш в предвид с въпроса "Какво стана с другите от групата?"
За снимките ли питаш?... според мен те няма да пуснат.. Стефчо със сигурност няма /той се оправдава с това, че няма регистрация тук /, Павката и Альоша не знам къде качват и дали качват
а за ходенето - ще се обаждам
Сря Фев 13, 2008 9:24 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6372
А, Стефчо - той се учи сега да снима та го е срам явно ...
Поздрави, хубави са снимките и мястото
Сря Фев 13, 2008 9:38 am
natam-nasam
Регистриран на: 06 Авг 2007 Мнения: 209
Кате, за колко време изкопахте снежната пещера?
Сря Фев 13, 2008 11:32 am
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
копането отне около 2 часа и нещо, като беше доста трудоемко. И то дупка за двама души. Първоначалната идея беше да е по-големичка, та да влезем повече народ, ама много труден беше за обработка снега. Май за иглу щеше да е най-добре, само че на Альоша не му се режеха блокове през ноща
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Добре, че си бяхме наумили да спим на дупка и имаше 2 лопати на разположение. 
То беше ясно, къде отиваме. Пита ни дали сме се обаждали.. ама ние не бяхме. После отпраши нагоре с доста добро темпо. Ето гледка назад, вижда се и кантона, и пътя, по който се движихме.
