ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
И един неуспешен опит за изкачване на Гросглокнер

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Предишната тема
Следващата тема
И един неуспешен опит за изкачване на Гросглокнер
Автор Съобщение
bodilov



Регистриран на: 22 Окт 2009
Мнения: 22
Местожителство: Русе

Мнение И един неуспешен опит за изкачване на Гросглокнер Отговорете с цитат
След 6 чудесни дни из Юлийските Алпи в Словения на 02.08.2012 година се отправих към Lienz, Австрия с намерение да опитам изкачване на Гросглокнер. Два пъти бях стигал до неговото подножие – през 2002 година дори не го видях в пелената дъжд, а през 2010 година го зърнах само два пъти в гъстата мъгла. На 02.08 отпътувах от Jesenice /Словения/ с първия влак към Vilah /Австрия/ в 6.34 часа сутринта. Цената на билета бе 28.80 евро за разстояние около 200 километра. Преминава се през дълъг тунел, свързващ Словения с Австрия и за 50 минути се достига до Vilah. Гарата на този австрийски град ми направи добро впечатление –благоустроена и подредена. След 30 минути престой се качих на влака за San Candino, който за 1 час и 40 минути ме откара до Lienz. Сутринта в 9 часа и 36 минути бях за първи път в този австрийски град. В разписанието за отпътуващи влакове видях, че в направление Vilah има доста влакове по обед. Попитах и се насочих към информационния център на града. Междувременно видях и автобуси, заминаващи към Heiligenblut и Kals. В информационния център си закупих две туристически карти, които обхващаха района, през който трябва да премина, за да стигна подстъпите на Гросглокнер. Разбрах, че трябва да стигна до селището Nubdort-Debant, почти квартал на Lienz. Своя преход започнах от главната улица на Lienz. Лошото бе, че имаше какво да ме разсейва. Скоро минах покрай магазин на Lidl и нямаше как да го пропусна. Впечатли ме огромната му прилика с магазините на същата верига у нас. Предлагаха се почти едни и същи стоки на приблизително равни цени с магазините на същата верига у нас, работещите в магазина бяха със същите сини униформи. Купих си плодово мляко, кутия сладолед и праскови. Всичко това започнах да консумирам по пътя към Nubdort-Debant. Първо свърши млякото, след това сладоледа и прасковите. Последните доядох на една пейка под критичния поглед на три „щастливи патки”, които се ширеха в самостоятелно оградено езерце. Ходенето определено не ми вървеше – беше доста горещо, а и преяждането не бе най-подходящо за баира нагоре. В 12 часа стигнах до църквата в Nubdort-Debant. Табела ме информираше, че до хижа Lienzer Hutte има 4,5 часа ходене. Отначало се върви по асфалтиран път, пресича се селището Nubdort-Debant и постепенно пътят прави завой наляво към долината на река Debantbach. Гледките към долината на Lienz и отсрещните планини, спадащи към Доломитите, бяха невероятни. Аз продължавах да се движа бавно нагоре. Направи ми впечатление, че на асфалта бяха направени прорези за изтичане на водата при валежи. На две места имаше ремонт на пътя и багеристът спря работа, за да мога да премина. Точно както у нас!


„Щастливите патки”



На центъра на Nubdort-Debant



Отсреща са Доломитите






Ходенето по асфалт започна да ми дотяга. Покрай мене преминаваха и автомобили. Така бе до паркинга, разположен на 1 час път от хижа Lienzer Hutte. Оттам започна националния парк Hohe Tauern. За съжаление времето се развали, заоблачи се и заваля. Наложи се да изпробвам новия дъждобран. След хубавите слънчеви дни в Словения не подозирах, че тук ме очаква доста по-лошо време. Бяха ми нужни повече от 6 часа, вместо за 4,5 часа както обещаваха на табелата, за да достигна до хижа Lienzer Hutte. До нея имаше интересен увеселителен парк за деца, направен с подръчни средства от планината.




На хижа Lienzer Hutte се срещнах с група българи. И те бяха тръгнали из планините на Австрия. Скоро обаче разбрахме, че в тази хижа те задължават да закусваш на другата сутрин. Това определено не ни хареса. Другата група българи си тръгнаха, а аз останах, защото до мръкване имаше 2 часа, а до следващата хижа разстоянието бе 3 часа. Нощуването се оказа 8 евро, а закуската – 8,5 евро, супата - 3,5 евро.
На 03.08, вторият ден в Австрия, тръгнах рано сутрин. Времето не бе стабилно – облачно, всеки момент можеше да завали. Следващата хижа Elberfelder бе на три часа според табелите. От хижа Lienzer Hutte /1977 метра/ започна продължително изкачване до седловината Göbnitzschacharte /2737 метра/. Близо до нея има и заслон. Неизбежният дъжд заваля и пак трябваше да повторя упражнението с дъждобрана. Слизайки надолу към хижа Elberfelder, минах покрай езеро. Но то няма нищо общо с нашите красиви планински езера, водата му бе с мръснозелен цвят. Разстоянието от Lienzer Hutte до хижа Elberfelder изминах за малко повече от 3 часа, доближавайки се до времената, посочени в указателните табели. В междинната хижа изпих един плодов чай за сумата от 2,6 евро. Нямах време за бавене и скоро продължих към следващата хижа Glorer Hutte. По пътеката няколко пъти си сменях обувките, свалях и поставях дъждобрана. Първото препятствие с височина 2926 метра е заслон Gernot Röhr Bivak. Там спрях да обядвам, но здравата премръзнах. Самият заслон може да се използва при необходимост.



Езерото преди Elberfelder



Алпийската хижа Elberfelder


Gernot Röhr Bivak
След Gernot Röhr Bivak последва спускане към Peischlachtörl /2484 метра/. Времето се оправи, спря да вали и слънцето срамежливо се показа зад облаците. Покрай мене профучаха като експрес група от пет девойки. Аз обаче имах друг проблем – по кой от трите възможни пътя да достигна следващата хижа Glorer Hutte? Реших да е най-краткия – Adlerweg, без да погледна, че той е най-стръмен. Изкачих Kastenegg /2821 метра/ и слязох към Glorer Hutte.
Изкачването на Гросглокнер се извършва най-лесно през Studlhutte /2801 метра/ и Salmhutte/2638 метра/. Бях чел в интернет, че ако се мине през втората хижа снегът е по-малко. Затова избрах да направя опит да кача Гросглокнер от Salmhutte. От Glorer Hutte тръгнах към Salmhutte. И там имаше няколко варианта за ходене – не ме питайте по кой от тях достигнах до Salmhutte. Първоначално възнамерявах да остана в тази хижа две нощи. Настаних се в lager – така наричат в Австрия най-евтините нощувки в общи помещения.
На 04.08 /третият ден/ рано сутринта тръгнах по маркираната пътека за Erzherzog Johann Hutte, хижата под Гросглокнер, разположена на 3454 метра височина. Близо до Salmhutte има паметник на загинали войници от Първата световна война, а малко след това се преминава покрай постройка в скалите от същото време. Времето бе мрачно, а нагоре и мъгливо. След около час се стига до сняг. Ходенето през него не изискваше котки, а само стабилни зимни обувки. След няколко стръмни серпентини се изправих пред сериозна via ferrata. Първоначално преодолях стълба с 21 метални стъпала по отвесна скала, а след това и няколко осигурителни въжета. Излиза се на скален ръб, от който започва мъгла и ледник. Нямах никакъв ориентир накъде трябва да вървя. След мене дойдоха две млади момчета в свръзка, които продължиха нагоре. Не можах да ги следвам по леда и трябваше да се върна обратно в Salmhutte. Внимателно слязох по изкачената преди минути via ferrata и се върнах в хижата. Платих си нощувката от 18 евро и две супи по 4,20 евро всяка една и реших да пробвам изкачване през другата хижа - Studlhutte. До нея стигнах за 2.15 часа от Salmhutte. Преодолява се висока и стръмна седловина, висока 2828 метра, а след това следва неприятен сипей. По пътеката се открива чудесна панорама към долината на Lucknerhaus и Lucknerhutte, от които най-често се изкачва Гросглокнер. Пътеката минава покрай товарен лифт, с който се пренася багаж към Erzherzog Johann Hutte. Оттам минава и пряк път към последната хижа. Studlhutte е разположена на седловина и има интересна цилиндрична форма.



Военният паметник





Studlhutte
За втори път този ден ми се наложи да подготвя малката раница за изкачване на Гросглокнер. Голямата раница оставих в общо помещение на Studlhutte, а аз тръгнах към Erzherzog Johann Hutte. Отначало се върви по пътека, но скоро се появи сняг. Тук поне имаше добри дири и лесно се ориентирах накъде да вървя. На места снегът се бе стопил в неприятна каша. Котки не бяха необходими. Появи се опасна цепнатина в ледника, която можеше да се заобиколи. Стъпките в снега свършиха до скален ръб. Там се появи бледа пътека, която скоро те отвежда до осигурителни въжета. След няколко такива в мъглата изведнъж изплува Erzherzog Johann Hutte. Бяха ми необходими по-малко от два часа да измина разстоянието между двете хижи. Мъглата бе гъста, скоро започна да вали дъжд. Цяла нощ гърмя и валя, мъглата бе гъста. Останах да преспя в Erzherzog Johann Hutte. Хапнах месна супа за 6,80 евро, 0,5 литра ябълков сок за 4,2 евро и оскъдна закуска за 8,5 евро.Нощувката бе 11,50 евро /платих 50% от пълния и размер/.









На 05.08 /четвъртия ден/ времето бе отвратително – гъста мъгла, силен вятър, липса на възможност за ориентация. Станах доста рано, както бях свикнал. Никой не тръгваше към върха, две групи слязоха надолу. Опитах да тръгна към върха – вървях десетина минути по следите в снега. Стигнах до място, където снегът се бе разтопил и превърнал в рядка, мокра каша. Не можех да следя повече дирите, видимостта бе около 20 метра. Реших да се върна и да се прибирам надолу. Така и направих. Малко след като бях слязъл от осигурителните въжета, видях групи, които се качваха нагоре. Помислих си, че бих могъл да следвам някоя от тях по пътя към върха. Времето бе толкова лошо, а настроението ми достатъчно скапано, за да отхвърля тази разумна идея и аз продължих да се спускам към Studlhutte. Този път областта на опасната цепнатина изминах, използвайки осигурително въже, което не бях видял предния ден. Слязох в Studlhutte и отново пренаредих багажа си. Бе време да се връщам обратно. Реших прибирането към Lienz да стане по различен път. Тръгнах отново по познатия път към Salmhutte. Направих отклонение към Glorer Hutte и скоро бях на познатата хижа. Преминатата via ferrata бе малка утеха за бушуващите емоции от неизкачения връх у мене.



На слизане от Erzherzog Johann Hutte



Via ferrata към Glorer Hutte



По пътя към Glorer Hutte

От Glorer Hutte до хижа Elberfelder реших да мина по заобиколен път. Слязох по пътя към Heiligenblut, след това завих по съседна долина към хижа Wirtshaueralm и от нея по пътека 920 / туристическите маршрути в Австрия имат номера / преминах покрай три езера, за да достигна познатата хижа Elberfelder. Преминава се през много живописни кътчета, но отново бях разочарован от езерата. Всички те бяха с необичаен за мене мръснозелен цвят. Пътят бе дълъг, със сериозни спускания и качвания, но ми позволи да придобия по-пълна представа за планината.





На слизане към Heiligenblut



Близо до хижа Wirtshaueralm



Първото езеро по пътеката от хижа Wirtshaueralm към Elberfelder



Второто езеро по пътеката от хижа Wirtshaueralm към Elberfelder




Третото езеро по пътеката от хижа Wirtshaueralm към Elberfelder



И познатата хижа Elberfelder

Нощувката в хижа Elberfelder в lager бе само 10 евро, а супа с наденичка – 6,5 евро. И в Австрия петият ден /06.08/ от ходенето се оказа най-интересен. Сутринта тръгнах към Adolf Nossberger Hutte, без да обърна внимание на отбелязаната via ferrata. Преминава се през седловината Hornschate /2958 метра/. Тя е доста живописна, разбирай стръмна, а последните метри към нея се изминават по сериозна via ferrata. При това се върви близо до ледник, от който се чуваха звуци на падащи камъни. И тук обаче слизането се оказа по-трудната част от мероприятието. Стръмен сипей, въжета и бавно достигане до сравнително по-лесно място за ходене. Отсреща вече се подаваше Gradental, местност с много езера и живописни потоци. Не след дълго се показа и Adolf Nossberger Hutte. Мястото бе изключително красиво, най-красивото в Австрия, което видях. Поредица от езера, някои от които с естествен син цвят, и всичко това заобиколено от стръмни планински склонове!




На качване към Hornschate







На слизане от Hornschate






Гледки от Gradental





На Adolf Nossberger Hutte /2488 метра/ бях радушно приет. Хапнах една супа, взех си шоколад и две картички за 11,40 евро. Това, което много ме разсмя, бе послание, поставено на вратата на мъжката тоалетна:




След едночасова почивка продължих към следващата хижа WantgenitzseeHutte. И отново се изправих пред поредните предизвикателства – стръмен сипей, гарниран със сериозна via ferrata. В първия момент си помислих, че не мога да мина през това място. После се огледах и опипвайки с ръце и крака скалата, стъпка по стъпка започнах да катеря. Емоцията е страховита, гледките също! За час достигнах Hohe Gradenscharte, но преди това бях минал през споменатата via ferrata.







Езерото Wantgenitzsee





Езерото Wantgenitzsee с едноименната хижа

Слизането към езерото Wantgenitzsee е запомнящо се зрелище. Няколко езера с изумруден цвят, преливащи едно в друго и това украсено с дивите кози близо до хижата! Аз се настаних в тази хижа. А тя се отличаваше с чудесни условия за почивка и хранене. След кратък отдих тръгнах към най-високия връх на Schobergruppe – Petzeck /3283 метра/. Табела от хижата указваше, че до върха има 3 часа ходене. Времето в по-ниската част от маршрута бе прилично. Достигайки зоната на 3000 метра задуха силен вятър, падна гъста мъгла. Видимостта намаля до метри, появи се сняг и за момент си помислих, че и този връх ще ми се изплъзне. Аз продължих интуитивно към най-високата част, т.е. към върха и за два часа от хижата бях на него. Единственият ми ориентир, че съм завършил изкачването, бе кръстът на върха. Към всички несгоди от времето се добави и шибащ дъжд, който за кратко премина в суграшица. Това бързо ме прогони от върха и след още 1 час и 35 минути бях обратно в хижата.



Близо до Petzeck






В хижата се почувствах доста уморен и реших да остана да почивам, без да направя обиколката около езерото Wantgenitzsee. Бе време за последна вечеря в австрийска хижа. Поръчах си Виенски шницел 12 евро / само него разгадах от менюто на ресторанта /, ябълков сок 0,5 литра – 3,30 евро и плодов чай 2,80 евро. Нощувката в лагер без задължителната закуска бе 19 евро. Аз пропуснах задължителната закуска поради твърде ранния си час на тръгване от хижата – в 5.20 часа на другата сутрин.
Дойде и последният ми ден в планината – 07.08. Тръгнах рано, защото не знаех точното разписание на влаковете за Любляна, а автобусът за София тръгваше в 20.30 от столицата на Словения. Минах покрай Wantgenitzsee и започнах стръмното спускане към долината и паркинга, покрай който минах първия ден. Времето бе променливо – мъгла, облаци, красив изгрев. Почти два часа ми отне да сляза до паркинга. Направих известно забавяне поради пропуски в маркировката. Дължа да отбележа, че маркировката в Австрия е значително по-добра от тази в Словения. За 6 дни имах само едно-две затруднения в следването на пътеките в Австрия. Вече по познатия път продължих своето спускане към Lienz. Но за разлика от качването, сега просто летях надолу. За 2.30 часа бях на църквата при Nubdort-Debant. Отново спрях на пейката до патките, изхвърлих насъбралия се боклук в раницата и продължих смело към Lidl. Отварям скоба да обясня, че в Словения и Австрия боклукът всеки си го сваля долу в равнината. Направи ми впечатление, че планините им бяха чисти, почти не се срещат разхвърляни боклуци – явно съзнанието и навиците са на друго ниво. В 10.30 часа бях Lienz, купих си билет за Любляна – 38,40 евро. Отпътувах с първия влак за Vilah. Там имах около два часа да се разходя и да продължа за Любляна. В столицата на Словения също направих кратка разходка, за мое съжаление пазарът им бе затворил. В 20.30 часа съвсем навреме пристигна автобусът на Флоренция бус, настаних се в него и на 08.08 в 11.40 бях обратно в София. След закъснение от 30 минути към 23 часа се прибрах у дома в Русе.










Vilah
Сря Авг 22, 2012 9:50 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mislesht



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2553
Местожителство: Пловдив

Мнение Отговорете с цитат
Ако изтриеш ?r=0 и снимките ще се видят директно в поста.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Сря Авг 22, 2012 9:56 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Ристо Туристо



Регистриран на: 02 Окт 2008
Мнения: 3956
Местожителство: на 950 м.н.в.

Мнение Re: И един неуспешен опит за изкачване на Гросглокнер Отговорете с цитат
bodilov написа:
...

@bodilov,
освен това, което е споменал колегата над мен, за да ти излезе снимката нещата трябва да изглеждат така:

[img]адрес на снимката[/img]

т.е. без празно пространство след и преди скобите и с наклонена черта в последния таг преди img - /


Ехххх, тая Австрия... Cool

Ахахах - Please sit down and enjoy your business - това е култово Laughing

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки
Сря Авг 22, 2012 10:49 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
anadel



Регистриран на: 03 Дек 2008
Мнения: 78

Мнение Отговорете с цитат
И ние се поразходихме в района на Гросглокнер, но имахме по-добра видимост. Хубави снимки имаш на фератките, припомних си някои емоции Laughing
Сря Авг 22, 2012 6:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
igurbev



Регистриран на: 23 Авг 2008
Мнения: 2385
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Еее, браво, много добро изпълнение!, жалко за само за лошия късмет с времето. И за да не остана по-назад от Ани, ще се изтъкна, че и аз правих сходно солово 5 дневно ходене в края на септември 2010-та, но тогава напук на лошите прогнози времето се случи перфектно, а в късния сезон планината се беше изпразнила и част от хижите бяха зазимили. Еех, колко му трябва на човек ... Smile
Пон Сеп 03, 2012 10:53 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
modjoa



Регистриран на: 23 Сеп 2009
Мнения: 101

Мнение Отговорете с цитат
Бре хора не ходете сами по тези върхове. Ако си счупите някъде главата няма кой да ви открие Smile

Аз имам една малка корекция - Vilah би трябвало да е Villach Wink
Вто Сеп 04, 2012 8:39 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bodilov



Регистриран на: 22 Окт 2009
Мнения: 22
Местожителство: Русе

Мнение Отговорете с цитат
igurbev написа:
Еее, браво, много добро изпълнение!, жалко за само за лошия късмет с времето. И за да не остана по-назад от Ани, ще се изтъкна, че и аз правих сходно солово 5 дневно ходене в края на септември 2010-та, но тогава напук на лошите прогнози времето се случи перфектно, а в късния сезон планината се беше изпразнила и част от хижите бяха зазимили. Еех, колко му трябва на човек ... Smile
Именно описанието на това ваше ходене от септември 2010 година допълнително ме мотивира за този мой преход!
Чет Сеп 06, 2012 10:48 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bodilov



Регистриран на: 22 Окт 2009
Мнения: 22
Местожителство: Русе

Мнение Отговорете с цитат
modjoa написа:
Бре хора не ходете сами по тези върхове. Ако си счупите някъде главата няма кой да ви открие Smile

Аз имам една малка корекция - Vilah би трябвало да е Villach Wink
Извинявам се за неточността - градът е много красив и наистина се казва Villach. А върховете и местата, по които минах в Австрия, бяха по маркирани пътеки, по които се срещаха и други туристи.
Чет Сеп 06, 2012 10:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov