Бири, баири и мамалига - моята разходка в РУмъния

пред слов: писна ми да глася тъпия формат на това....

Голямо плануване беше тая година ... Алпи с колело, Алпи без колело... в крайна сметка нищо не се получи и аз си вкисвах лятото тук. Ама май е неква тенденция лятото да е умрял сезон.. не знам що така. И докато си втасвах дойде септември, започна да мирише на зелева чорбица и да се чуват коледни звънчета.. зимата почуква. За щастие нащо племе много хитро го измислило, голямата част от почивните дни да са май месец и после септември. Така си почиваш май, после юли-август отпусчица, после септември разни празници - пак почивка, октомври и ноември пак си почиваш като се развъртят гриповете, следва декември.. не е ли чудна схемата на живот у нас ?!
И така, решихме с едно другарче дето миналата година ходихме на Митикас да ползваме четворката дни покрай националният празник и да нагазим Кърпатите. Нали сме от "младото поколение " - нямаме уважение към предците си, историята и така на-на-татък, не ходим на Бузлужа да слагаме рози в космическата база... абе атеисти. Та така се почнаха едни уговорки , едни планирания едни чудения ... в крайна сметка балона толкова се разду, че от планираните 5-6 човека се изсипаха цели 13, знайни и незнайни отявлени спортисти,заслужили артисти и планинари Smile

.
Така делегацията за Румънско потръгна - една част сряда вечер; аз, ИванС, Ваня и Неда - четвъртък сутринта. Бяхме се чули и с колегата Гърбев преди да тръгнем. Та трябваше да се видим по пътя.
Четвъртък - 4ам ... капитан ИванС с космическият кораб - Рено лагуна 9х с газова! (спонавано е вече) престъпва от крак на крак под терасата. телефонът ми се бил изключил и той си потреперва долу на студа. хубаво, че надникнах от прозореца Smile

Набутахме багажа - палатки, раници, шалтета, всичкото сребро вкъщи, кило чесън!. После отидохме да вземем и Ваня. Оказа се че сме прекалили с багажа , та една раница се вози отзад.
Живо здраво в 5 часа бяхме вече на Богоров. Дъъълъг и изморителен път до Русе ...някъде към 7ам пуснахме радио Хоризонт. Говориха за националният празник. Тука държа да отбележа, че чинно изслушахме почти цялото предаване. И така, образовани, отпразнували, към 9 нещо бяхме в Руси. Там се срещнахме с останалите които бяха спали в района нейде вечерта. На границата един мургав румънски ******** сума ти време ни разпитва къде ще ходим, та му вадих карта, обяснявах му, чертахме му схеми... само свирка дето не поиска. В крайна сметка след обяснението, което приличаше на ката на Джеки Чан ни пуснаха напред. Зад нас беше igurbev (заедно с Вальо и Ели)... минаха за 0 време... били казали че са с нас и всичко точно - по една бира да бяха взели Smile

На опашката за винетки пък един тираджия ни се чудеше на акъле де сме тръгнали в Румъния и колко гадно било. Взехме винетка, която беше много дизайнерски изпипана - на лист А4 разпечатана някаква информация за типа на винетката и една касова бележка. Мъчихме да я лепнем с дъвка на прозореца ама се оказа, че половината стъкло се закрива и се отказахме Smile

Плана беше четвъртък да отиде целия за път, така че не си давахме много зор и направихме една отбивка през Букурещ. Аз лично бях много впечатлен... що за чекиджия и болна амбиция треа да си да построиш такива огромни сгради. Помотахме се 2 часа в Букурещ. Най-важното от минаването ми там е че си напазарувах 10 бири. И поехме към Крайната дестинация - езерото Бъля. аз докато излезем от Букорещ, което си беше яко път, опънах две бири и очичките ми светнаха. Както бях не спал и жегата. Следващият час и нещо по магистралата дръпнах още две три бирки, да не се стоплят. Стана ми съвсем добре. Хванахме Транс Фагарас пътя. Това е пътя дето минава през сърцето на кърпатите. Като се изключи началото му, което е 30-40 км само селца и скорост е 40км, нагоре пътя е страхотен. Много си заслужава. Минава през една доста висока язовирна стена. На нея спряхме да огледаме района. Някак си обаче не ми допадна, може би щото Ахмед не е консултирал и някак си липсваше неговият почерк в това съоръжение Smile

Времето беше мрачно, опита се и да позавали. Явно дъждеца дето беше за петък предвиден се беше изместил четвъртък. за да се успокоя изпих още една бира Smile

И така от този язовир до Бъля лак имаше още около час. Нагоре този път става доста интересен. Пълзят по билото серпентини влиза в един тунел и хоп... излиза се на 2044 метра на езерото Бъля. Беше станало 7- 7и30.
Езерото Бъля е нещо като Рилските езера, само че няколко пъти по-гадно. Мястото наистина е много красиво на така жестоко е освинено.
Езерото и околните локви смърдяха на канал, вътре имаше тиня и беше пълно с консерви, бутилки и т.н. Покрай пътя сергии, два хотела и още разни постройки. Абе неприятна история. Как да е, в четвъртък нямаше много народ. Беше едно мрачно и безлюдно. Един джигит само дойде да ни каже да си махнем колата от паркига.
Хижа Бъля е 3*. Нямам нищо против, ама ако съм тръгнал на СПА. Аз бях запазил места за две вечери на хижата на Salvamon - ПСС -то за две вечери. Нали споменах, че се помъкнаха доста кашкавали ... та не беше ясно кой колко ще изкара. За това първият ден беше отреден за Негойо (рекламиран като по хубав). Хижата на Салвамон е истинска хижа Smile

Обща спалня с нарове и малка кухничка отдолу. Там имаше двама спасители - един млад и един по-възрастен. Доста си приличаха и май бяха рода няква. Някои пък ги оприличиха на гаджета. По младият беше готин, и по-дружелюбен, ама дъртия беше пил оцет май - един намусен неговорещ, не криеше, че сме му неприятни. Правеше се, че не разбира английски, пък накрая извади TOEFL сертификат Smile

Петък сутринта - ставам и поглеждам навън. Имах чувството, че хижата е излетяла през нощта. Мъглата беше толкова гъста, че щеше да счупи прозореца. Викам си, че няма смисъл да се ходи в такова време и зачакахме . Към 8и30 даде някакви индикации за раздигане, но все още беше доста. ГЪрбев тръгнаха към Молдовяно, наща манифестация - към Негойо. след още 30 мин мъглата се поразкъса още.

Очакваше се деня да е слънчев. Като почна да се разкъзва мъглата стана голяма работа. тук там се подаваше по някое остро връхче разни била в далечината. Така лека полека групата се влачеше към върха. Нищо интересно не се случи по време на ходенето. Аз си се радвах на планината, която ме изненада и надхвърли очакванията ми и доста ми хареса. Всичко беше много просторно, релефът и разстителността - смесица от Рила и Стара Планина.
За 3,5 часа стигнахме езерото Калтун.

Там го ядохме и продължихме. Негойо все още беше в облаците. Има
две пътеки към върха. Еднате е Дяволският проход който качва по един улей, другата е Женската пътека, която заобикаля и качва нормално върха. Изрично ни предупредиха да хванем женската, щото по Дяволската имало каменоапад и не било сигурно. Имаше си и табели за тая работа. Та обиколихме едно връхче и после лека полека стигнахме до негойото. Тоест .... аз стигнах около 30-40 мин преди другите и му ударих една дрямка. После като се появи дрийм тийма имаше снимки и бля бля бля.
Навръщане мъглата тотално се раздигна. Двама минаха през затворената пътека. Нищо не им стана. Откриха се нови гледки , както към Негойо така и към разни други ридове. Видяхме няколко пожара.. единият от който буквално се разрастна пред очите ни. Това ми обясни факта че мъглата миришеше на пушилка. Самото връщане беше стил "Е нема такова моткане". Изморих се да се влача. Как да е, Аз Ваня и Иван дръпнахме напред и се прибрахме към 40 мин преди другите. На прибиране видях колата на Гърбев, което ми подсказа че щом не са се прибрали от Молдовяно още, нещата май са сериозни Smile

Вечерта в хижата всички бяха гроги и единодушно отказаха да ходят къдто и да било. Решиха да ходят (до колкото можеха) на градски туризъм. По този повод се чудих дали да се поначерпя, но с Ваня решихме да ходим към Молдовяно и се отказах. Другите двама от наща кола пък решиха да ходят до някво близко връхче.... Абе дето се вика вчера 06.09 се съединихме, пък то какво стана? В 22 бяхме по леглата - политика на хижата Smile

7и30, Спалното - мирише на пръдня, крака и разни други екстри. Някой ме сръчка по крака... "Ще ходим ли, времето е перфектно?". В тоя момент хич не ми се ходеше никъде... Надигам се и казвам на Ванчето .. "Ще ходим бе, как няма" (хижарят ме беше амбицирал с думите, че до Молдовяно и Негойо в два поредни дни неможело)... А мозъка ми в същото време казваше "ох да еба и чукарите, такова е хубаво в кревата" Smile

Събрах малко сили и скочих от втория етаж. Чуствах се странно добре след първия ден. Имаше лека умора но нищо повече. Набързо нагласих багажа и газ към Молдовяно. Времето наистина беше перфектно. Без нито един облак. отпрахме доста стегната крачка. Не се моткахме много. Хижяря беше казал че е около 9 часа на посока от Бъля до Молдовяно. Бяхме ршили да ходим 6 часа и да преценим до къде сме. Първите 1-2 часа добре... качихме, подсичахме, слизахме! Случи м исе нещо което до сега не беше - мускулна треска от предния ден докато ходя вторият. Стигнахме до разклона Молдовяно - хижа Подрагу. Имаше двама местни там, казаха да следваме червеното... ама да внимаваме че се казвало нещо от рода Steps to death или подобно. Но имаше дет в словосъчетанието. Всъщност пътеката там беше много вдъхновяваща. ръбче, скалички, въженца, вериги, подсичания... Незнам що Негойо по го тачат хората, но лично пътеката към Молдовяно ми хареса в пъти повече. Изкатерихме един връх тип старопланински скалп и се показа Молдовяно... продължихме по билото и си викам " Ей ся хванахме билото, до тук сме на 3 часа, ще
го опукаме за 0 време". Да ама не.... заобиколихме въпросният връх и отпред се чува.."Не искаш да го виждаш това". Стана ми ясно ква е работата. Гледката беше много депресираща. Някво ужасно слизане 200-250 метра може би, а после дъъъъълго катерене. Гледам на ГПС -а след това катерене още едно ужасно слизане и пак катерене. Въпреки, че бяхме добре с времето май почнахме да се замисляме. Почнаха да се прокрадват разни мисли как ще си пием бирата на Бъля ако врътнем назад. Честно казано мисля, че щяхме да го качим за 6-7 часа, ама незнам как щчхме да обясняваме после на останалите че не ни е ебала мечка Very Happy

С други думи връщането беше тревожно. Та решихме да се прибираме, да пием бири и мици -та (РО кебапчета) и да разпуснем малко. Почнаха междувременно да се събират и облаци. Така на връщане без много зор и повечко снимки го взехме за около 4 часа. На Бъля беше сатнало пълна лудница. Фраш от коли и народ - абе Карпатските езера. Иван и Неда се бяха разтъпкали до някво връхче в околността и спха на една поляна пред хижата, щото през деня нямало никой там и хижата е заключена. Останалото няма какво да го разправям... бири, ядене, лежане.
Вечерта по някое време се появиха и Гърбев и Вальо и Елка. Викнах ги в хижата да пием по едно и да направим разчет. Нещо домакина се разсмърдя ама в крайна сметка се направихме и му седнахме за 40-50 мин. Оказа се, че са големи машини наще хора Smile

Вальо и Иван ги врътнаха двата върха за два дена. ЕВАЛА.
На другия ден в 8и30 поехме към бг през Брашов. Имахме едно забавяне от 40-50 мин щото загубих един ключ под стълбата в хижата, та се наложи да се врем да го търсим. Малко гадно беше, там не беше ходил човек сигурно от както е построена хижата ... В Брашов ядохме и се помотахме малко и айде към БГ. Доооста бавно се придвижихме. След въртенето 1 час в Букорещ около два посред нощ се прибрахме в Софията.
Следвайки примера на този юнак http://seir.bg/3294/S+neobichaen+krai/ лично аз бих нарисувал костенурка. Обаче аз имам и дурго да кажа..
Кърпатите много ми харесаха. Разочарован съм, че не стана работата с Молдовяно, но пък предпоставка за следваща разходка там, но чак като пуснат дунав мост 2. Освен тези най известните маршрути има и разни други пътеки и хижички които сигурно ще е интересно да се посетят.
Ай наздраве

******** = граничар Smile

пс: писна ми да глася тъпия формат на това....
ПСС.. Ако още веднъж спре тока докато пиша си режа вените
ПСССС: като казах ПСС, некви ботове са насрали форума на нащо ПСС.

Снимки Бъля - Негойо
Снимки с опита за Молдовяно

_________________
Not All Who Wander Are Lost

Последната промяна е направена от ferdi_mruvkata на Сря Сеп 19, 2012 9:34 am; мнението е било променяно общо 1 път

Бе да ти кажа там на границата и на нас по едно време започна да ни додява да ви чакаме и се питахме, абе кво толкова му се хвалиш на граничаря с тая карта; ама си викаме - той общителен човека, пък и въодушевил се е от пътуването Laughing

ferdi_mruvkata написа:

... "Ще ходим ли, времето е перфектно?". В тоя момент хич не ми се ходеше никъде... Надигам се и казвам на Ванчето .. "Ще ходим бе, как няма" (хижарят ме беше амбицирал с думите, че до Молдовяно и Негойо в два поредни дни неможело)...

...Хижяря беше казал че е около 9 часа на посока от Бъля до Молдовяно...

...Вечерта по някое време се появиха и Гърбев и Вальо и Елка. Викнах ги в хижата да пием по едно и да направим разчет. Нещо домакина се разсмърдя ама в крайна сметка се направихме и му седнахме за 40-50 мин. Оказа се, че са големи машини наще хора Smile

Вальо и Иван ги врътнаха двата върха за два дена. ЕВАЛА...

Първия ден до Молдовяну доста се ошляпахме, както каза Ванката... За 15.30 часа отидохме и се върнахме... Към 3.30 часа вървяхме по тъмно с челници...
До Негою бе по-малко, но също бе трудно... Отне ни по-малко от 9 часа /на мен 8.50 часа, на Ванката - 8.40 часа/.

Последната промяна е направена от Valio на Пон Сеп 17, 2012 4:48 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Пъстро време е било горе.
А и маркировката им като нашата Smile

Тая къща, дет се е облегнала на скалата

що ми се струва вдигана с отвес, дет не ебава гравитацията?

пс - клек не виждам?!
нещо загубих интерес Laughing

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Тая къща е хижата дето спахме. Много тарикатски я бяха скрили зад скалата. Естествен щит от лавини и каменопад.. а и матрял за една стена се пести Smile

Пък чо е излязла на криво ?!
Маркировката същата, даже толкова на гъсто беше, че чак малко дразнеше.
Липсата на клек... как да кажа, добре ми се отрази Smile

_________________
Not All Who Wander Are Lost

Чудесни гледки!
Сушата май и там е "пожълтила" пейзажа.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Доста сухо. Казаха, че нормално тревата е зелена по това време. Също всички потоци бяха пресъхнали, само по големите реки имаха по малко вода. То се вижда и язовира колко е надолу... ако не е източен умишлено де.

_________________
Not All Who Wander Are Lost

Интересни баири имали мамалигите. Не предполагах че имат и алпийски части. А къщурата на снимката изглежда така заради посукване на фотоапарата, а като прибавим и несиметричните стени на "калкана" и челната стена се получава бърлога един път.

	NikTod написа:
	Интересни баири имали мамалигите. Не предполагах че имат и алпийски части.

Румънците имат планини, които наистина заслужават респект. Известна любознателност ще е уместна в случая според мен. Незнам защо така бързо се втурнахте с подигравките.

Мен ми се искаше да дам и един примерен вариант ако някой реши да ходи на там. Да не прави грешката.
Начина по който трябваше да се направи според мен е следният:
вечер 1, Тръгване след работа и спане покрай Русе
ден 1 - разходка в Букурещ и пътуване до Бъля лак и спане там (хотел хижа палатка)
ден 2 - качване на Негойо и връщане на Бъля. Спане
ден 3 - Качване на Молдовяно и слизане на хижа Подрагу. Спане там.
ден 4 - прибиране от Подрагу до колата на Бъля и път към БГ ( Примерно през Сибиу или Брашов) Прибиране по нощите
Това ми се струва на мен план максимум ако се изхожда от Бъла.

също бих пробвал :
вечер 1, Тръгване след работа и спане покрай Русе
ден 1 - разходка в Букурещ и пътуване до Бъля лак и спане там (хотел хижа палатка)
ден 2 - Бъля - молдовяно - х. Подрагу
ден 3 - х.Подрагу - заслончето на езерото Калтун (под Негойо) и спане там на палатка или в заслона. (изисква се слизане до Бъля за палатка ако се спи така)
ден 4 - Качване Негойо и обратно по графика

Варианти с две и три коли и повече шофиори има също доста. Но като цяло ходим там когата има 4 почивни дни Smile

Ако е полезно някому - еьтра, ако не - здраве Smile

_________________
Not All Who Wander Are Lost

Последната промяна е направена от ferdi_mruvkata на Пет Сеп 14, 2012 9:07 am; мнението е било променяно общо 1 път

igurbev написа:

	NikTod написа:
	Интересни баири имали мамалигите. Не предполагах че имат и алпийски части.

Румънците имат планини, които наистина заслужават респект. Известна любознателност ще е уместна в случая според мен. Незнам защо така бързо се втурнахте с подигравките.

Хич не ми се ще да се зачукам в онези гори тилилейски Smile

BTW, mr. Беър Грилс има една серия на сапунката си точно в кърпатите.

_________________
Not All Who Wander Are Lost

	igurbev написа:
	Румънците имат планини, които наистина заслужават респект. Известна любознателност ще е уместна в случая според мен. Незнам защо така бързо се втурнахте с подигравките.

Няма лошо, всяка планина си има своеобразен чар, гледките които се видяха от фотосите са добри, описанието на преходите също. Впечатления от планините в Румъния имам в районите около Брашов и Синая. Там не съм видял алпийски пейзаж.
Това, че наричам румънците мамалиги не би трябвало според мен да ни тревожи. Така снимана къщурата от фотоса изглежда комично и има изумително сходство с бърлогите на нашите цигани.

	NikTod написа:
	Впечатления от планините в Румъния имам в районите около Брашов и Синая.

Какво си качвал в районите около Брашов и Синая, защото аз лично останах с впечатление, че особено край Синая има какво да се прави? Да речем: http://en.wikipedia.org/wiki/Bucegi_Mountains Също бяхме вдигнали мерника и на един километров скален гребен малко по на запад. Можеш ли да споделиш някаква информация?

Последната промяна е направена от igurbev на Пет Сеп 14, 2012 1:19 am; мнението е било променяно общо 1 път

	ferdi_mruvkata написа:
	... ден 2 - Бъля - молдовяно - х. Подрагу ...

Това преспиване на Подрагу(преди или след върха) изглежда е стандартно за начинанието Молдовяно от Бъля. Също с преспиването е свързано минаването по една подсичаща пътека, по която ние също се подлъгахме да минем на връщане за по лесно и ни излезе през носа - просто брутални няколкостотин метрови спускания и качвания. Ето схема:

Което бях тръгнал да казвам е, че има опция да се тръгне по една спестяваща разстояние долина, като се придвижиш с кола по не лош (гледан отгоре) път, така както съм го дал с червената стрелка и след това по зелената черта да се качиш горе на пътеката. Видяхме една група как го направи (макар че и те след това се отправиха към хижата). Според мен по този начин ще се спести поне час и половина от пътя.
Чувал съм също, че има опция и за директно излизане в подножието на Молдовяно по долината под него, но не знам повече.

igurbev написа:

Какво си качвал в районите около Брашов и Синая, защото аз лично останах с впечатление, че особено край Синая има какво да се прави? Да речем: http://en.wikipedia.org/wiki/Bucegi_Mountains Също бяхме вдигнали мерника и на един километров скален гребен малко по на запад. Можеш ли да споделиш някаква информация?

Не мога да дам инфо за там. Пребиваванията ми в Румъния са били само по работа. Впечатленията ми от Карпатите са на база това което се вижда от асфалта. Имаше период в които се бях навил за ски почивка в Пояна Брашов но така и не гласувахме доверие на комшийте и плановете пропаднаха.