След голямото ходене лятото, най-после се свърши и голямото писане есента. Вчера най-после драснах точката на пътеписа си. Цифром и словом - 218 страници. Не става да го кача тук, така че обмислям варианти. Най-вероятно ще си направя някой блог и ще го пусна там и тук ще пусна линк.
След голямото ходене лятото, най-после се свърши и голямото писане есента. Вчера най-после драснах точката на пътеписа си. Цифром и словом - 218 страници. Не става да го кача тук, така че обмислям варианти. Най-вероятно ще си направя някой блог и ще го пусна там и тук ще пусна линк.
Живо се интересувам и чакам. Не съм сам, група сме по местоживеене и ще сме ти благодарни, да прочетем редовете ти, за да разберем, какво си направил, какво си изпитал по най-славния поход по нашите красиви планини.
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Tito написа:
След голямото ходене лятото, най-после се свърши и голямото писане есента. Вчера най-после драснах точката на пътеписа си. Цифром и словом - 218 страници. Не става да го кача тук, така че обмислям варианти. Най-вероятно ще си направя някой блог и ще го пусна там и тук ще пусна линк.
Страхотно, нямам търпение да започна да чета!
Ако си го писал в Word защо не го качиш някъде и така както си е, например ако имаш поща в ABV - в DOX-а и всеки ще може да си го изтегли, ще е лесно и за четене, и за разпечатване.
А аз както нямам компютър ще ми е перфектно да си го преобразувам и да си го кача на Kindle-чето и да мога да си го чета и препрочета спокойно (егоистично мислене, ама човещинка, какво да направя )
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пътеписът преминава финална редакция, веднага щом е качен по какъвто и да е начин ще пусна линк тук.
Нед Ное 18, 2012 11:24 pm
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 616
С това число 561 км няма да се съглася, ако ще турско да е!!!
Колкото и да сме обикаляли по по-удобни за колело пътища, разликата с измереното от мен с километража е твърде голяма!
Според мен е 631.47 км!
Пон Ное 19, 2012 1:48 pm
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 856
Обсъждали сме го много пъти в тази тема, GPS-ът не отчита денивалацията. Това разстояние е проекцията на траекторията в хоризонтална равнина.
Пон Ное 19, 2012 3:08 pm
dobber
Регистриран на: 04 Дек 2009 Мнения: 244
А колко е след смятане на денивелацията?
Пон Ное 19, 2012 4:18 pm
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 856
Чел съм и 600 и 700 и 720км. Но какво значение има? За мен Ком-Емине беше мечта, а мечтите не се измерват с цифри.
Пон Ное 19, 2012 4:41 pm
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 616
За постигането на мечтата и емоцията спор няма. Вече три пъти го направих и имам мерак за още
Ама все пак едно е да знаеш (и да се похвалиш ), че си минал 720 км (колкото са го смятали картографите и студентите от едно време), а друго са тия "мизерни" 560
Според мен неотчитането на денивелацията от GPS-a има по-малко влияние върху резултата, отколкото факта, че следата представлява свързани с права линия отделни точки. Реалното движение между точките обаче не е права линия.
С колелото пък неточността идва заради криволиченето по по-широките пътища и заобикалянето на някои трудни за колело отсечки - това увеличава километрите. Обаче на някои места се носи на гръб и не отчита почти нищо (понякога вятърът върти предната гума неконтролирано) - това намалява резултата. С тия уговорки аз измерих толкова - 631.47 км.
...[color=orange]Така както го усещам Аз, Ком-Емине е преди всичко един път който се извървява с цел самоопознаване...
Казаното от теб важи с пълна сила за мен.
Боледувах от гонартроза на двете колена. Можех да вървя до 500 метра. След дълго лечение(около година и половина ), започнах с километър. Казах си, не съм труп, мога да вървя. Изкачих се до хижа Младост в Търговище. Казах си достатъчно е за човек на 65 години. После любимия връх Ботев. Казах си, че съм здрав. Реших да опитам Ком Емине. Подготвих се почти две години. Много пот, много усилия. Целта бе голяма, желанието огромно. Трябваше да се самоопозная, да докажа на самия себе си, че мога. До четвъртия ден мисълта ми беше в колената. След четвъртия ден си казах: Аз съм човек като всички други, аз ще вървя докрая, аз ще успея.
Ком Емине ме върна на живот.
Регистриран на: 28 Мар 2011 Мнения: 509 Местожителство: Сливен
boris_borisov написа:
Според мен неотчитането на денивелацията от GPS-a има по-малко влияние върху резултата, отколкото факта, че следата представлява свързани с права линия отделни точки. Реалното движение между точките обаче не е права линия.
Напълно подкрепям това. Сравних с мои ГПС следи от същото трасе. Моите са с 6-8% по-дълги, защото ГПС-а ми записва точки през 12 секунди, а този на Тито през 24.
Този спор не е от вчера, няма да завърши и утре. За някои са 700 км. а всеки друг може да ги приеме за 500 км. Има ли значение колко са? Да, само за тези които го минават за рекорди.
Лично аз ги приемам за толкова, колкото са. Важното е Ком Емине - начало връх Ком, край нос Емине.
Регистриран на: 27 Мар 2012 Мнения: 1073 Местожителство: Sofia
meco puh написа:
ZCEZBPM написа:
...[color=orange]Така както го усещам Аз, Ком-Емине е преди всичко един път който се извървява с цел самоопознаване...
Казаното от теб важи с пълна сила за мен.
Боледувах от гонартроза на двете колена. Можех да вървя до 500 метра. След дълго лечение(около година и половина ), започнах с километър. Казах си, не съм труп, мога да вървя. Изкачих се до хижа Младост в Търговище. Казах си достатъчно е за човек на 65 години. После любимия връх Ботев. Казах си, че съм здрав. Реших да опитам Ком Емине. Подготвих се почти две години. Много пот, много усилия. Целта бе голяма, желанието огромно. Трябваше да се самоопозная, да докажа на самия себе си, че мога. До четвъртия ден мисълта ми беше в колената. След четвъртия ден си казах: Аз съм човек като всички други, аз ще вървя докрая, аз ще успея.
Ком Емине ме върна на живот.
mecho puh, евалла ти правя за това. Повечето хора на твоята възраст отдавна вече са се предали на болестите и робуват на фармацията и лекарите за всичко и реват от малките пенсии. Важното е да ценим това което ни е дадено, колкото и да е то, а не да недоволстваме за това, което нямаме.
Сложи си една снимка, нека хората те разпознават в планината, да те дават за пример. И не се майтапя, най-сериозно ти го казвам, като приятел съфорумец.
Вто Ное 20, 2012 8:50 am
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 856
Напълно разбирам какво му е било на мечо, макар и не в такъв смисъл. Мен също Ком-Емине ме върна към много истински неща, които нямат нищо общо с планините. Между другото хартиеният тираж на пътеписа ми е факт. Съставлява внушителната бройка от ... 1 екземпляр Подарих го на майка си за рождения й ден вчера:
Дали обаче не сбърках някъде, защото днес като я чух по телефона каза, че 3 пъти е плакала, докато го е прочела
Дали обаче не сбърках някъде, защото днес като я чух по телефона каза, че 3 пъти е плакала, докато го е прочела
Tito, нищо не си сбъркал, направил си най-хубавото. Не забравяй, децата най-добре ги разбират родителите, най-вече Майката. Единствено Майката милее за децата, колкото и да са големи, каквито и да са станали.
Кажи на майка си, да не плаче, а да се гордее със своя син, щото е станал такъв силен и волеви мъж.
Колкото за книгата, ще и се радваме и ние.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
)
Подарих го на майка си за рождения й ден вчера:
