Реших да ви опиша някои обстоятелства, възникнали около случили се тежки инциденти из планината.
По принцип не съм вярващ, суеверен и каквото там се сетите, затова ще се опитам да поднеса единствено фактите, без да им давам оценка, нито пък да предполагам на какво може да са дължи тяхното случване. Като обикновен скептик обаче, елементарната математическа логика ми дава основания да ги характеризирам като меко казано "странни":
1. Както мнозина от вас вероятно са чували вече, преди години по време на ски поход от огромна лавина в района на вр.Росоватец загина един доста опитен и добър планинар и алпинист. Участник в похода, веднъж по време на солиден запой ми вметна, че минути преди да стане това, се случило нещо странно. Вятърът на билото бил ураганен и били принудени да започнат слизане на север. Като достигнали място с по-слаб вятър, решили да спрат за преобличане и почивка, преди да продължат към гората. Единствен загиналият казал, че няма какво да се дооправя и тръгнал да проправя пътя надолу, изглеждал някак странно, сякаш знаел какво предстои, но тръгнал. Няколко минути по-късно останалите констатирали прекъснатата от огромна лавина диря...Изводът бил, че ако не са спрели, щели са да си идат заедно с него всички...Ако не е така, моля да ме поправят по-запознатите със случая. Аз съответно отчетох поетото количество алкохол от разказвача и толкова, почетохме паметта на човека и случаят приключи.
2. През 2005г с Боян Петров пътувахме за участие в алпиниадата Северен Джендем/31 януари/. Валеше лек сняг върху заледената настилка на пътя. В едно от селата преди Априлци карах с около 30км./ч, но въпреки това колата ми се завъртя на 360 градуса, нагази в канавката и отново застана на пътя като все едно нищо не се е случило и продължи със същата скорост. Все пак стигнахме х.Плевен. Условията бяха отчайващи, много сняг и валеше нов отгоре. През нощта на маршрут тръгнахме единствено ние двамата и покойните вече Владо и Филип. Останалите щяха да ходят на водопада до тур Варна. Тогава тръгнахме по тур.Ехо. Още в гората между Водната дупка и улея на Водопадите склонът в краката ни се сцепи и "горска лавина-дъска" се изниза от нас към улея. Ние намерихме това за "нормално" и продължихме. На първо въже усетих страховит грохот - свличаше се Централният кулоар между Благо и Малчика. Имах чувството, че ще помете и паркинга с колите, далеч надолу. Все пак безумието надделя. Под тавана на второ въже както си слагах сечивата, нещо изплесна и така се центрирах по веждата, че си сцепих кожата и рукна кръв. Последва ужасяващо катерене по лавинарници и отвесни стъпала докато не излязохме. Подробности от това изтезание има тук, затова ги спестявам: http://climbingguidebg.com/index.php?module=News&type=user&func=display&sid=722. Нямах сили за хижата, затова останахме на върха. През нощта преживях детския си ужас - нощна зимна спасителна акция по купола на вр.Ботев, при условията на снежна виелица и видимост до върха на ръкавицата. Ужасяващо бе да виждаш как склонът се цепи под краката ти като ледник и зейва пукнатина, нищо че все пак си на коловата маркировка, вярно, че от нея се виждат едва около 30 см....Някакси всичко се размина само с лицеви измръзвания, но през цялото време имах усещането, че живея последните си мигове. Все пак в крайна сметка не обърнах внимание на досадните малки подробности, които през цялото време сякаш ми говореха, че не ми е мястото тук точно сега...
3. Чашата обаче преля с поредното ми участие в наричаната от мнозина вече "куца алпиниада" - тази от 31 януари всяка година, през 2010г. Естествено, още на пътя, непосредствено пред входа на паркинга нещо в колата изтрещя и като се паркирах и слязох видях, че гърнето се е откачило, но по отвратителен начин - двата края на тръбата са се залостили от двата края на монолитен, и както после установих доста добре вкопан камък, може би единствения такъв на целия паркинг, защото други не открих, колата, освен ако не я вдигнеш на крик просто няма мърдане. Нямах време да се занимавам да го освобождавам сега и затова продължих към хижата, а после разбрах, че горчиво ще съжалявам, но защо - като му дойде времето ще разберете. Нямаше никакъв сняг и затова изкачихме най-дългото лесно в района - тур ПСС. После, именно заради този никакъв сняг и силния вятър се нахендрихме "на пързалката", която мнозина от вас са чували: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=475474 . Тук обаче акцентът няма да попада на вече известни факти, а на това което се случи "между другото": Малко преди отока на трите водопади си помислих - "Я тази година няма умрели!" Но това беше защото не знаех, че единствените дето още имат този шанс сме ние, защото всички останали отдавна са на хижата. След секунди склонът се сцепи, аз скочих във въздуха, за да не влезе въжето в пукнатината, но вече бе късно - с добро ускорение полетях по пързалката, завличайки нещастния осигуряващ ме, когото моята и снежната маса изтръгнаха от осигуровката и въжето го завлече в пъклото със счупен крак...Вярно, че всичко се случи за секунди, но в това време, аз имах възможност да придобия някои мисли в главата си, а именно: 1. Докато не си умрял води борба - и започнах характерните "плувни движения" от учебниците. Доколко хванаха дикиш не знам, но доведоха до това, че ми излезе костта от раменната става и с това плуването приключи. Устата бе пълна с лед и здраво попържах и плюх за да я изчистя. 2. Не ми прожектираха никакво кино, за каквото се твърди в подобни ситуации, че се прожектирало, което ми даде основания да смятам, че не ми е дошло времето, заради което неравната борба продължи... В крайна сметка се оказах по гръб върху ледените буци. Нещо странно обаче ставаше с лявата ми ръка. С триста зора /дясната бе извадена/ махнах ръкавицата и с почуда видях, че един "кокошиняк" или кокоши трън както му казват, който години стоеше на пръста ми, сякаш е отрязан със скалпел и от дупката шурти кръв като из ведро/ при условие, че ръкавицата не бе скъсана или разпорена. Изговорих набързо сричката "ха" и се залових с по-спешни задачи като да направя парапети до пътеката, по които Добри да се влачи с жумарите и потрошения си крак, а аз в това време да изпълнявам инквизиционния ритуал по самонаместване на извадено рамо. От стари хора, на които от сърце се смях, знаех, че наличието на кокоши трън е лоша поличба и се отстранява с "конечна магия" край водоем. Странен начин за избавяне в моя случай - с дъска в леден улей на майната си из Джендема....Кръвта тече повече от 6 часа без да мога да я спра. После, като на другия ден дойдоха Петко и останалите, тръгнах бързо надолу, за да мога да освободя колата от капана, докато спасителите довлачат Добри с шейната. Него обаче го чакаше линейка, а аз в опитите си да освободя колата и завържа гърнето с тел отново си извадих рамото. За капак на всичко заваля топъл тропически дъжд, който окончателно развали така добре създадената "празнична обстановка". Докато се превивах да си намествам рамото покрай мен прелетяха журналисти, търсеха "пострадалите". Отпратих ги нагоре по пътеката, а мислено и на майната им, и зачаках тълпата. Очевидно след повече от 48 часа безсъние и усилен градеж на снежни колиби съм изглеждал твърде добре, за да може някой от тези маймуни да се усъмни кой съм. Последното отдадох на ампутирания кокоши трън....
През 2003г когато изкачихме Стената на Езерния лед една, която спокойно мога да определя като дърта вещица, се учуди че как не сме загинали там, тази стена убива непрекъснато хора, а Дънов бил казал, че е врата към друго измерение, което ние нарекохме "Х". Ето, че януари тази година се сбъдна пророчеството на вещицата, за щастие не докрай... Преди много години имах премеждия и в Родопите, но те по принцип от древността насам са си омагьосана планина, така че тях не ги броим. Моля преживели подобни странности да споделят, повече от сигурен съм, че има много още такива, но всеки си трае да не го обяват за луд...
Нед Фев 17, 2013 1:15 am
jeffpitters
Регистриран на: 15 Яну 2013 Мнения: 78
Аз съм на мнение , че тези неща трябва да се отчитат , интуицията си я има , колкото повече се ползва - толкова повече се развива.
Преди години така по щастливо стечение на обстоятелстват слязох от един трамвай , палнах си цигарката , видях че връзките на кецовете са ми развързани , докато ги връзвах си изтървах цигарата и запалих друга и точно по това време на пресечката , през която трябваше да мина 2 коли се удариха и едната се качи на тротоара , където трябваше да пресичам.
Скоро на Скакавица , точно като се мотахме да тръгваме и се омотвахме нещо , пак заради връзките на обувките се преместих да седна на пейката отпред , вместо да си се препичам на слънце леко встрани , където след малко падна целия сняг от покрива на хижата
Нед Фев 17, 2013 10:51 am
robobobo
Регистриран на: 02 Фев 2013 Мнения: 5
И аз не вярвам, но понякога ставам свидетел на подобни неща и започнах да променям виждането си към тях.
Нед Фев 17, 2013 5:26 pm
todor__x
Регистриран на: 15 Дек 2012 Мнения: 452
Не съм вярващ но че има нещо има,вероятно за това е и вярата независимо господ, аллах, буда,св.троица
вси светий,поне не вреди да се помолиш пред МАЙКАТА ПРИРОДА поклон.
Нед Фев 17, 2013 11:38 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2486
Миналата зима, към края - 29-30ти април беше, тръгнахме към Горно Брезнишко.
Качваме се на един приятел в колата, Павката седна отпред, но през цялото време облицовката на тавана му се допираше в главата - беше увиснала яко, а и той е висок. Много се смяхме как постоянно си я отмята от челото.
На тръгване от Безбог, обикаляхме езерото от изток, по средата някъде едната снегоходка на Павката се разкачи нещо - била паднала една гайка. Опитахме там с подръчни материали, но не стана, връщах се до Бай Славе да търся подходяща гайка или нов болт. Това обаче изобщо не ни отказа - ремонтирахме я и тръгнахме.
На т.нар Малко конче /между Джано и Ченгелчал/ духаше отвратително, Павката седна да си свали снегоходките и едната отлетя надолу в посока Аргирово езеро. Той си остави раницата да опита да я прибере, но тогава цялата раница се търкулна надолу. С другото момче седяхме и гледахме като телета, това просто нямаше как да се случи. Павката слезна да си събира багажа само с пикела, а ние тръгнахме по "кончето"... как сме минавали в тоя вятър, подсякохме места където не беше съвсем за подсичане, даже и в края на април, но на ръба не можехме да се задържим стабилно с тия големи раници, аз мъкнех и на Павел щеките на раницата + останалата снегоходка в ръка, която направо можех да ползвам за крило и да отлетя.
Дори и това не ни спря, а бяха 1000 предупреждения да се махаме от там, насочени предимно към Павел.
На Горно Брезнишко пък така духаше, че изобщо не успяхме да опънем палатката, рейките се счупиха /тая беше на третия другар - триместна с пола за сняг, но за сметка на това с рейки от фибростъкло, нашата е далеч по-стабилна, но я оставихме в колата, да не мъкнем 2/. Изобщо не можахме да я изправим, почти замръзнахме в опити да я закрепим - вятърът беше много силен и северен.
Та половината нощ се мъчехме да държим останките от палатката над главите си, накрая се предадохме. Само Павката продължи да мрънка как долния слой му се лепи по лицето и челото - точно както призори онова от тавана на колата
Не се случи нищо лошо, освен известно неудобство в съборената палатка, а може би в някакъв момент сме взели най-накрая едно правилно решение и сме избегнали нещо далеч по-неприятно
обаче е факт, че планината се опита да ни върне и ни даде да разберем, че нямаме място там, както е и факт, че се оказахме много неразумни магарета.
Съвсем сигурно е, че има нещо. Прилича ми на грешки от изпатилите си, поне от изброените случки.
Сря Фев 20, 2013 1:27 am
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3045
radi написа:
Съвсем сигурно е, че има нещо. Прилича ми на грешки от изпатилите си, поне от изброените случки.
То това е ясно и не е притеснително или странно. Странното е друго винаги, когато ти се счупи колата, пада и лавина, освен ако не е лятото, когато валят камъни. Когато колата остане здрава, няма и падания на лавини....
Човек, природата ти е дала доста бонуси до тук. Време е да вкараш повече разум в нещата, че може гювеча да е свършил.
Няма мистерии, има природа. Преди няколко месеца един познат ми каза - ако някой е ходил на Еверест, не означава, че не може да умре в Стара планина.
В края на краищата нито Гагарин е загинал в космоса, нито Колин Макрий е загинал на рали и т.н.
Просто човек не трябва да си мисли, че вече е над тия неща и да търси мистериозни връзки. В природата си правим сметки без кръчмар.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Сря Фев 20, 2013 6:18 pm
milenski
Регистриран на: 24 Фев 2011 Мнения: 36 Местожителство: В. Търново
Миналата нощ Владо сънувах, че съм се спуснал по големия водопад и се оказва, че съм забравил котките. Утре отивам на него, пък да видим. Сечивата съм наточил, в колата сложих три чифта котки... А иначе знаците са неотклонно с нас, друг въпрос е до колко ги забелязваме. Аз лично умишлено ги пренебрегвам, но не и тези свързани с прогнозата на времето. Това научих от онзи подпийналия, дето ти е разказал за лавината (истина е, винаги го разказва с огромно уважение, че Диди ги е спасил) и след бивака с Красимира през 2004-та.
Пет Фев 22, 2013 11:05 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
…………………………………………………………………….....
Преди много години имах премеждия и в Родопите, но те по принцип от древността насам са си омагьосана планина, така че тях не ги броим.
…………………………………………………………………….....
А какви са премеждията в Родопите? Питам, защото повечето хора не ги броят за планина…
Регистриран на: 27 Мар 2012 Мнения: 1073 Местожителство: Sofia
Суеверието е неразбиране на реалността.
Интуицията е нещо съвсем друго и няма лошо да се вслушва човек.
А да различаваш знаците на природата/събитията около теб е съвсем друго умение.
Аз лично винаги съм се вслушвал в усещанията си, колкото и субективни да са те.
Иначе по тази тема има и написани книги.
Не твърдя, че всичко в тези книги го разбирам, въпреки че съм чел много, но определено има полезни неща.
Една такава поредица е Транссърфинг на реалността от Вадим Зеланд.
Той говори доста за знаците на съдбата, но човек трябва да внимава и да не залитне в тази посока. С други думи ако видиш гарван кацнал на знак да грачи, може просто да е гарван кацнал на знак, който грачи.
Имах период в продължение на година, в който ме блъснаха отзад с колата, направих челен удар и след това един моторист се заби в колата ми. След това се случи най-гадното нещо в живота ми. Аз просто отказвах да приема, че съм на грешен път, въпреки всичките намеквания на съдбата.
Владо, много яка тема е това. Достойна е за обсъждане на маса в някоя хижа.
Пон Фев 25, 2013 8:36 pm
Gaitan
Регистриран на: 27 Май 2013 Мнения: 9
Здравейте, и аз имам една странна история:
Преди има-няма 18-20 години тръгвам с панти и колани една ясна и топла зимна вечер от ЦПШ Мальовица към хижа Рилски Езера с ясната идея за нощен бивак по пътя.
Бивакувам си аз върху ските през нощта, варя си чайчета, супички, пея си, говоря си и в един момент се хващам, че водя разговор с НЯКОЛКО различни персонажа около мен! Присъствието им беше толкова осезаемо и плътно, а и толкова нормално и естествено, че тогава не намерих нищо странно в това.
Раздавах им парчета вафличка (естествено, оставях ги на снега около мен) и имам чувството, че това много им хареса.
Няма да забравя това странно чувство, ето, и сега настръхвам, докато пиша, че около мен дойдоха няколко добронамерени присъствия и по някое време си отидоха. Не дойдоха едновременно, и накрая просто чувството за срещата бавно се разтвори във въздуха. Даже им говорих да стоят още, че има време до сутринта. Нито съм бил на вещества, нито на огнени води, нищо. Абсолютно буден и в съзнание, перфектно екипиран, с примус, нито да съм замръзвал, нищо.
Накрая, като осъзнах, че сбирката е свършила, съвсем пък не можех да мигна. По някое време събрах бивака и си тръгнах, учтиво казвайки "аре чао- благодаря ви", без да се подигравам на себе си или на силите около мен.
По-странно изживяване никога не съм имал, а не е като да не съм ходил сам. Друг път такова нещо не ми се е случвало и това много ясно го помня от сума ти години.
Бях или уморен докрай, или луд… В пещерата беше и Другия… Нещото живееше и дишаше учестено от отсрещната стена. Очите му се криеха в ярката светлина на газовия пламък. Над дъха му снегът се топеше и капките тежко тупваха някъде във въздуха…
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
