ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Ком Емине
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 49, 50, 51, 52, 53, 54  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Предишната тема
Следващата тема
Ком Емине
Автор Съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1832
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
mikesli написа:
todor__x написа:
МЕЧО гледам че си се включил.приемаш ли спътник за напролет както мислиш котел върбишки може и обратно или още по широко кръстец ришки но през кара борун?МИТКО би ли се включил?да видим и маркировките а и водата.


Аз съм Ок, само кажете кога Very Happy

Мите, това ще е в края на Април или началото на Май. Искам да видя старата маркировка през Каракус и да видя как ще маркираме отклонението от Сухото дере. Аз и преди заявих, всеки който има желание може да се включи.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пет Дек 21, 2012 5:01 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mikesli



Регистриран на: 28 Мар 2011
Мнения: 509
Местожителство: Сливен

Мнение Отговорете с цитат
meco puh написа:
mikesli написа:
todor__x написа:
МЕЧО гледам че си се включил.приемаш ли спътник за напролет както мислиш котел върбишки може и обратно или още по широко кръстец ришки но през кара борун?МИТКО би ли се включил?да видим и маркировките а и водата.


Аз съм Ок, само кажете кога Very Happy

Мите, това ще е в края на Април или началото на Май. Искам да видя старата маркировка през Каракус и да видя как ще маркираме отклонението от Сухото дере. Аз и преди заявих, всеки който има желание може да се включи.


Все пак се обадете десетина дни напред. А до тогава трябва да се проучи старият път през Черни Нос. Ако някой от форума е минавал - моля да сподели, а ако има и GPS-следа ще е супер.... В БгКартите 1:25000, точно там е дупка, сигурно заради военния обект.
Пет Дек 21, 2012 5:12 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1280
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение За връх Белева поляна и вода в околностите му Отговорете с цитат
Желанието ми е да се уточни местоположението на Белева поляна, връх Белева поляна и местата с вода в околността им, защото това е важно за преминаването на този безводен участък. Може би трябваше да пиша първо в темата "КОМ-ЕМИНЕ Къде е ВОДАТА?", но това лесно може да се поправи.

Разучавайки внимателно картата на Ком - Емине № 1: Ком - Мургаш, издадена от "Картография", София, Първо издание 1986 г. и описанието на маршрута на гърба й, картата и описанието на маршрута в пътеводителя "От Ком до Емине", издателство "Медицина и физкултура", София 1974 г. - стр. 36, 37, 38, както и картата BGtopoVJ - Картен лист: K-34-048-1 Литаково, стигнах до следното най-вероятно местоположение на обектите в околността:





Белева поляна в Стара планина - северната страна на поляната с ловджийското чакало - гледка на изток:



Белева поляна в Стара планина - южната страна на поляната, връх Белева поляна - голия връх (вдясно), връх Златаришки камък 1262 м. (в центъра), връх Рудещи камък 1178 м. (вляво) и връх Мургаш 1687 м. (на заден план вляво):



Панорама от връх Белева поляна в Стара планина - гледка на североизток към Белева поляна с ловджийското чакало в горния й десен (североизточен) край. На около 100 м. западно (вляво) от поляната покрай пътеката за с. Огоя е Хайдушкото кладенче:



Панорама от връх Белева поляна в Стара планина - гледка на юг към връх Златаришки къмък 1262 м. (гористия връх в центъра), връх Рудещи камък 1178 м. (гористия връх вляво) и връх Мургаш 1687 м. (на заден план вляво):



Панорама от връх Белева поляна в Стара планина - гледка на югоизток към връх Златаришки къмък 1262 м. (гористия връх вдясно), връх Рудещи камък 1178 м. (гористия връх в центъра) и връх Мургаш 1687 м. (на заден план вдясно):



Връх Белева поляна в Стара планина (голият връх на най-заден план вляво от центъра) - гледка на север:









Ето и линк към всички снимки по темата (регистрирах се специално затова в Пикаса, така че бъдете снизходителни към фотографските ми умения, толкова си мога):

https://picasaweb.google.com/100552807051673841233/2107201204112012?authuser=0&feat=directlink

Водите, отбелязани на картата и в описанията, лично аз нямах време да търся и следователно не съм ги видял. И да ги има, може да са били пресъхнали. Бих искал да науча повече за надписа "voda beleva poliana 70m" и произхода му, от който надпис според мен погрешно се съди за местоположението на Белева поляна.

Надявам се да съм бил полезен.


Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Пет Дек 28, 2012 8:57 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Дек 28, 2012 7:04 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mikesli



Регистриран на: 28 Мар 2011
Мнения: 509
Местожителство: Сливен

Мнение Отговорете с цитат
Това е линк към сайта от който изтеглих трака и със него въпросният Waypoint - voda beleva poliana 70m

http://www.anitatm.com/tourism.html
Пет Дек 28, 2012 7:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1280
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение За връх Белева поляна и вода в околностите му Отговорете с цитат
Понеже нямам GPS устройство (освен на телефона си), не мога да отворя gpx файла на маршрута, но предполагам, че ще е нещо подобно на картите, които са приложени в информацията за отделните етапи на похода, която информация се отваря след натискане на бутона със символа (i) в най-дясната колона. Ето и въпросната карта с интересуващата ни отсечка:



Поправете ме, ако греша, но на по-горната карта връх Рудешки камък е даден непосредствено след поляната южно след връх Бигла, тоест точно на предполагаемото от мен място на връх Белева поляна. След него е дадена водата на 70 метра, тоест на поляната между предполагаемото от мен място на връх Белева поляна и връх Златаришки камък, след който връх Златаришки камък единодушно на всички карти следва връх Рудешки къмък. Дали не се е получило някакво объркване при публикуването на картата от трака в интернет страницата и надписите на трака да не съответстват на обектите, които означават? Малко вероятно.
Пет Дек 28, 2012 9:36 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Георги Кръстев



Регистриран на: 15 Авг 2012
Мнения: 2
Местожителство: тук-там

Мнение Отговорете с цитат
Браво Руми, благодаря че ни направи съпричастни! Smile
Съб Дек 29, 2012 11:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Tito



Регистриран на: 22 Юни 2011
Мнения: 592

Мнение Отговорете с цитат
boris_borisov написа:
Връшка чука-Ком за 3 дни! Разказът на ония от seemybulgaria съм го чел отдавна и знам, че хората са се помотвали доста, а и времето не е било с тях, ама доколкото си спомням, на тях им беше отнело към 10-ина дни споменатия участък... Миджур-Ком или обратното е правено за 2 дни яко ходене, ама Връшка чука-Миджур за един ден не е ли малко... оптимистично? Laughing


Офтопик-

Според мен е постижимо за 3 дни в добро време, при условие, че се тръгне рано първия ден от Връшка чука човек познава района, но със сигурност ще трябва още един ден за пътуване до началната точка и "евакуация" от крайната (Петрохан). Поразучих картата- като разстояние е около 120км. По-неясен ми е ниската част от Връшка чука до Миджур, тъй като на картата там е бяло петно - няма и една пътека да не говорим за маркировка и определено ще е предизвикателство ориентировката и точно за това ме влече. Като груб разчет ми се върти първи ден от Връшка чука до езерото западно от с.Салаш, втори ден до малко преди или в най-добрия случай до Миждур, трети ден до някъде между Копрен и Ком и четвърти ден до Петрохан. Миджур-Ком е към 57 км и като денивелации напълно наподобява Кашана-Ехо та според мен е постижим за ден и малко, но все пак нещата няма как да приключат на Ком. Само се чудя живот и здраве като се осъществи този преход коя сила ще ме накара да не продължа след Петрохан.. Rolling Eyes

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак
Пон Дек 31, 2012 12:43 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PREDATOR



Регистриран на: 26 Фев 2011
Мнения: 29

Мнение Отговорете с цитат
Много интересни разкази .. браво на всички !!! Аз скоро не бях посещавал саита но сега започнах да влизам да прочета новите успехи. Сега ми възникна един въпрос, на който сам не успях да си отговоря, и ви моял да ми помогнете.. Дали има пътека по която да се мине с мотор отКОМ до ЕМИНЕ , макар и да е подбалканска линия, поне да е черен път... а изобщо има ли маршрути из страната които да се изпълняват с мотор или аз сам да си търся.Ако съм прекалил с излишните впроси или съм писал в неточната тема моля за извинение ..
Съб Яну 12, 2013 6:13 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
PREDATOR



Регистриран на: 26 Фев 2011
Мнения: 29

Мнение Отговорете с цитат
Ей го на сетих се за офроуд форума че съм и регистрираанн ....... Oops
Съб Яну 12, 2013 6:35 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1832
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
PREDATOR написа:
Много интересни разкази .. браво на всички !!! Аз скоро не бях посещавал саита но сега започнах да влизам да прочета новите успехи. Сега ми възникна един въпрос, на който сам не успях да си отговоря, и ви моял да ми помогнете.. Дали има пътека по която да се мине с мотор отКОМ до ЕМИНЕ , макар и да е подбалканска линия, поне да е черен път... а изобщо има ли маршрути из страната които да се изпълняват с мотор или аз сам да си търся.Ако съм прекалил с излишните впроси или съм писал в неточната тема моля за извинение ..


Възможно е да има.

По-приятно е пеш, на два крака

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Нед Яну 13, 2013 6:11 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Tito



Регистриран на: 22 Юни 2011
Мнения: 592

Мнение Отговорете с цитат
Не конкретно по темата, но мисля, че в този филм могат да се намерят много чисто човешки истини защо тръгваме на преход като Ком-Емине - http://zamunda.net/details.php?id=271367&hit=1

Филмът се казва "Пътят"(The Way) и разказва за приключението El camino de Santiago, прочутият преход през Пиринеите, който като разстояние е сходен на К-Е макар и планинската му част да е доста по-скромна. Гледайки го като, че ли отново минах по Пътеката поглеждайки през чужди очи.

Горещо препоръчвам.

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак
Вто Фев 26, 2013 12:47 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pavle



Регистриран на: 22 Мар 2012
Мнения: 22

Мнение Отговорете с цитат
Един пътепис на момчето тръгнало да види морето със спътник колелото...

Малко предистория: Плана беше да се опитам да мина Ком-Емине за 9 дни. Нямах желание да бързам, но просто на 10-я ден бях на работа. 2 седмици преди да тръгна стана ясно, че моя спътник Боби няма да може да дойде заради службата. Лоша беше тая вест, но пък не ми се отказваше и реших да тръгна сам. Приключението беше планирано отдавна, но както обикновено доста неща бях оставил за последния момент. Четвъртък, 9 август, се прибрах в Софията. Планът беше да тръгна следобяд в петък заедно с друзята Дени и Ники. Идеята ми беше поне първата вечер да сме заедно тъй като те имаха повечко време и нямаше да бързат.

Имах доста неща да купя, но не се бях прибирал по шопско от няколко месеца и реших да се видя с повече приятели пък да стегна нещата утре. Една бира, две бири, три... На другия ден всичко стана на тъгъдък, естествено не по план Smile. В сряда бях разбрал, че поръчката ми от някъде си за резервни уши за рамката е отказана и опитите ми да намеря четвъртък и петък спешно фрезист останаха безуспешни. Твърде неразумно да тръгнеш на такъв преход без резервно ухо, но нямаше какво да направя. Напазарих нужните екипировки и остана да кача траковете на cholla на gps-а. Вече минаваше 3 следобед. Не можах да се оправя, за да тръгна с Дени и Ники и им казах да палят без мен. С gps-а се бях сдобил преди няколко дни и понеже беше по-стар модел трябваше да нарежа траковете. Докато се преборих с mapsource-a и окончателно стегна багажа стана 9. Незнайно защо въпреки всички сметки раницата ми тежеше много.. сигурно 15кг. Даже не поисках да я премеря като я вдигнах.. лоши мисли взеха да ми се въртят из главата.. Измъкнах каквото можеше (полара), но това не помогна. Просто нямаше какво да махна. А екипировката беше следната:

дрехи:
термобельо - горнище и долнище
ветровка
памучна тениска
бельо - 2 броя
чорапи - 2 броя
шапка за спане
шапка с периферия за слънце (абсолютно ненужна)
гети
Освен това бях облечен с къси панталони и джърси. С други думи дрехите бяха минимално количество и не допринасяха много за 15те кг.

храна:
спагети - 8 броя от тея китайските с добавка химийка
маслини
някакъв сос (с идеята да използвам него вместо химийките)
луканка
4 глави лук
2 моркова
половин хляб
кашкавал от тоя за сандвичите - 150 гр
сушени плодове смес
сушени червени боровинки
половин кг мед в пластмасова бутилка
Уж и тя не беше много тежка, но като се замисля сега е била 3 кг поне.

Резервни части и инструменти:
спици, ключ за спици
мултифункционално тулче
клеща
свински опашки
керамично масло (не е препоръчително за тоя преход.. твърде бързо пада, свърши бутилката преди финала)
жила за скорости
15 лепенки + лепило (бях с безкамерни гуми)
1 резервна гума
1 флакон нещо като боза (ако закъсам да допълвам)
котлонче + мини бутилка 100 мл.
банче
бутилка за вода 0,7л.
челник
фарче
gps + 3 чифта резервни батерии
3 чифта батерии по-малък размер за челника и фарчето
7те карти за К-Е на БТС + разказа на cholla
една кутийка тип survival kit - с разни всякакви инструменти и хапчета
аптечка + ролон против насекоми
четка и паста за зъби
сапун
B комплекс витамини

Раница deuter trans alpine 30 + 3л мех
каска
въже 11мм + карабинер (да има за купена Smile)

спален чувал -1,05кг (долна комф. +3)
бивак сак - 0,35кг
шалте - 0,18кг
Последните закачени на кормилото.


Наско, един мой верен приятел ме закара до прохода Петрохан. Бяхме там към 22:30. Видяхме Дени и Ники да нагъват кисело мляко с боровинки на кръчмата. Бяха пристигнали от Ком преди малко. Взех 2 бирички и айде към хижа Петрохан. Изпратих Танас по живо по здраво. Сърцето ми тупкаше силно. Друзята бяха започнали прехода, а на мен ми предстоеше утре рано да тръгна. Изпихме биричките и си легнахме. Както и очаквах не спах много. Първо от вълнение, после заради дъжда който се изля към 4. Плана беше да стана 5:30 и да тръгна към 6,6-30..

ден 1: х. Петрохан - Ком - х. Тръстеная
Гръмотевиците и дъжда ме накараха да се върна в леглото. Така до към 6:30, когато леко позатихна. Оправих се, пихме кафета, туй-онуй с друзята и 7:30 тръгнах. Завъртях към Ком. Беше студено и мокро. Днес се очакваше да вали още. На Ком беше ветровито, но небето беше чисто. Полюбувах се на гледката и си взех 2 камъчета. В главата ми се въртяха какви ли не мисли.. ще се справя ли, дали ще ми стигнат силите за тая раница и още много такива. Тръгнах. До прохода само газ. На х. Петрохан стигнах към 10:20. Взех си останалия багаж, пих един чай и задрапах нагоре. Мъгла и студ. Даже мъглата стана много гъста. Вече с всичкия багаж хич не ми беше комфортно. Раницата ме дърпаше здраво назад поради което изоставих лука и двата моркова. Бях решил днешния ден да не пускам gps-a. Нямаше много варианти за губене.. уж. Вече близо до Тодорини кукли срещнах една жена беряща боровинки, която почна да ми обяснява откъде да мина - “в гората влизаш..”. Не я слушах. Казвах само “да, да, ок”. Знаех, че не трябва да им вярвам много на боровинкаджиите. Мъглата стана още по-гъста. На места виждах силуетите на големи птици, които стояха по скалите. Беше призрачно. Гледах да следвам коловата маркировка. В един момент пътеката стана доста тясна и с хвойни отвсякъде. Нарамих колелото на гръб и така 20на минути. Скоро трябваше да следва спускане и бях окрилен от това. Нещо обаче взе да ми намирисва работата. Не виждах бяло червената маркировка. Колове имаше, но само бяло зелена маркировка. Стигнах на едно място, където тръгна стръмно спускане. Покарах 100на метра надолу. Маркировка още нямаше. Лошо. Изкарах gps-a и се оказа, че съм се оклонил доста в посока Враца. Пак колелото на гръб и заносих обратно. Взе да се чува едно бумтене от облаците в далечината.. нещото, което най-много ме притесняваше. Взе да прикапва леко. Стигнах до мястото, където съм се отклонил. Мъглата вече се бе разсяла. Оказа се, че там коловата маркировка се разклонява, но в мъглата не съм забелязал. Исках да стигна възможно най-бързо до спускането и да избегна гръмотевиците и тук направих голяма грешка. Не знам защо, но като стигнах разклона на коловата маркировка тръгнах на дясно. Може би защото не ми беше познато без мъгла, а и бързах. Запраших надолу по пътя. Виждах следите на Дени и Ники. В един момент в далечината видях двама колоездача идващи към мен. В същия момент обаче по пътя забелязах и други следи... на някой със същите гуми като моите... Няколко секунди по-късно се усетих, че съм тръгнал в обратна посока към х. Петрохан. В същия момент взе, че и заваля. Бях доста поизнервен. Поговорих си с колегите за минута и тръгнах в обратна посока. Те се отказаха заради дъжда и се върнаха. Дъжда се усилваше все повече, беше студено, а аз много кисел. Обувките шимано мт42 са много удобни за каране, но вода влиза от всякъде в тях.. Когато стигнах пак на разклона на коловата маркировка видях, че съм загубил около 2 часа с тея обърквания. Тръгнах в правилната посока, слънцето се появи и съвсем скоро стигнах спускането. Преди него отвсякъде миришеше на изгоряло. Току що беше изгаснал горският пожар. Това от една стана ме накара да се зарадвам, че валя толкова. Свалих седалката и спирачките засвириха. Като влязох в гората пътеката беше пълна с хлъзгави паднали клони. На 5-6 пъти скачах от колелото, но не можах да падна както си му е реда. От тук до Лакатник само газ. Бях до ушите в кал. На гарата поспрях да хапна и да си почина малко. Обувките ми бяха чисто мокри, но вече грееше слънце и беше топло. Гледаха ме странно на гарата.. бос, пиещ радлери и ядящ обикновени вафлиSmile. Изоставах с графика и първоначалния план да стигна Ники и Дени нещо не вървеше. Задрапах към Тръстеная. Заръмя. Към 18:30 бях там гладен гладен. Реших да хапна с друзята и тогава да продължавам към х. Лескова. Поръчах си разни манджи, но те взеха, че се позабавиха. Май беше към 8, когато бях готов за тръгване. Взе че заваля пак, а и мъгла имаше. След доста чудене реших да остана в хижата на топло и сухо. Пийнахме по една малиново винце и си легнахме. Не бях изпълнил плана за деня, поизостанах, но с оглед на объркванията и това, че се бях изнервил имах нужда да съм с приятели.


ден 2: х. Тръстеная - малко преди х. Чавдар
Станах към 6:30. Пак беше мъгливо. Потеглих лека полека по пътчето между малините. След мандрата влязох в гората. Понеже беше валяло цяла нощ при всяко докосване до клоните върху ми се изсипваше голямо количество вода. По едно време пътя тръгна надолу и натиснах педалите. Както си хвърчах в един момент усетих, че летя, ама без колелото. Търкалях се доста пъти и финиширах по очи на земята. В една почти невидима локва предната ми гума бе затънала до половината. Първата ми работа беше да проверя дали функционирам добре. Бях си ударил дясното коляно. За щастие пораженията не изглеждаха големи. Понаду се малко, но бях ок. Промих раната, превързах крака и продължих. Тогава си рекох, че от тук нататък ще внимавам още повече. Едно такова падане можеше да прецака всичко. Преди вр. Издремец късах няколко пъти верига. Все упорствах да не махам кофти звеното, но в крайна сметка го смених. Мъглата упорито не се вдигаше. Поне дъжд нямаше вече. На х. Лескова беше последната вода преди Мургаш. Отидох да налея обаче се оказа много мръсна. Налях за всеки случай само малката бутилка. До подножието на Мургаш ми беше трудно. Имаше доста бутане, а и водата ми свърши. Имаше много къпини обаче.. бях се омазал доволно с тях. Като стигнах подножието вече бях доста жаден. Реших да го подсека отляво. Това май беше единственото ми волно кривване от маркировката, но да цепя директно нагоре по скалите без вода хич не ме блазнеше. През цялото време бързах, защото мислех, че изоставам от графика. Движех се ориентировъчно по на Cholla разказа и не знам защо бях запомнил, че го е минал за 10 дни. Аз имах 9 и трябваше да наваксам единия ден. Тази ми заблуда трая до 5ия ден. При подсичането на Мургаш стигнах до една рекичка, която едва не пресуших. Още малко и излязох при кошарите след Мургаш. За днешния ден досега бях видял 2ма туристи само. От там само газ надолу до Витиня. Бях гладен, а нямах друго освен спагетите с които не ми се занимаваше. За щастие преди да тръгна Райко ми бе направил гумите безкамерни и не ми се налагаше да губя време в лепене. А последното ми беше кошмар напоследък. Та на Витиня налях вода, поговорих си с един пазач и потеглих към с. Горно Камарци. Там трябваше да има храна. Беше неделя към 6 следобяд. В селото ме посрещнаха множество циганета с възгласи “Чичо, чичоооо... колко скорости ти е колелото?” Ухилих се до уши, но в същото време се замислих, че все още е втори ден.. не съм пуснал брада и май вече навлизам в тая възраст дето не трябва да ме учудват тея обръщения. Стана ми малко носталгично за годините, когато бях на тяхната възраст и ритах безгрижно топка по цял ден. От друга страна сега се бях измъкнал от типичното ежедневие и също безгрижно препусках с моя вихрогон. Корема ми стържеше, а в магазина се оказа, че няма хляб. И соленките са хляб като няма друго! Та в крайна сметка нагъвах соленки с кренвирши и фантичка. Налях си вода и потеглих по асфалта за Ботевградския проход. Стигнах бързо и хванах черния път на дясно. От там само нагоре и нагоре. Пътеката с маркировката сечеше пътя със серпентини. По едно време пътя подозрително тръгна надолу, а имаше маркировка, която сочеше еднозначно на ляво и нагоре. Продължих по пътя, но маркировка нямаше. Взе да се стъмва. Плана беше да стигна х. Чавдар, но май нямаше да стане по светло. Извадих gps-а и видях, че съм по трака на Cholla. Въпреки това реших да се върна на отбивката. Имаше нещо като барака и реших да спя там. Оказа се обаче, че доста коне са акали там и опънах чувала между едни дървета до пътя. Бях доста изморен, но доволен, че почти изпълних плана за деня. Хапнах соленки и спагети и заспах бързо. През нощта някакъв джип мина с 200 покрай мен по пътя.

ден 3: преди х. Чавдар - х. Паскал
Сутринта пак беше много студено. Трудно раздвижих мускулите и потеглих по пътя. Скоро се появи маркировката. На х. Чавдар се надявах да има някаква храна, но уви. Само чай, че даже от пакетче. Отказах се от него и продължих към х. Мургана. Там някъде за малко да изгубя парчето на лявата обувка или по-скоро единия болт. Усетих се навреме за щастие. Завъртях го и продължих. На Мургана трябваше да си направя угощение. Така поне бях чел. Да, ама не. Оказа се, че миналата седмица бил паднал гръм и изгорял трансформатора. Та храна нямаше. Имаше и нов хижар, защото стария имал грижи със здравето. За щастие той се оказа много добър човек и ми даде каквото имаше от неговата храна. Побъбрихме си доста. Дълго време упорстваше да не му давам пари, но все пак склони. Налях вода и тръгнах. Плана за днес беше да стигна минимум до хижа Планински извори. Всъщност се надявах да стигна вр. Вежен. Твърде амбициозен план, който в крайна сметка не можах да изпълня. Скоро стигнах Златишки проход. Навлизах в централен балкан и започна бутането. Пътечката беше тясна и бутах колелото със задната гума напред. Минах Свищиплаз. Виждаше се хижата. Беше някъде около вр. Голема занога, когато нагорето свърши и следваше малко спускане. Щастлив от което смъкнах седалката до долу и възседнах вихрогона. 5 метра по-късно усетих, че нещо не е в ред. Вилката се сгъна до долу и не искаше да се върне в нормалната си позиция. Слязох от колелото и тя пак се разпъна. Качих се пак, но пак същото. Удреше желязо в желязо много лошо. Колелото не можеше да се кара така. Изведнъж ми се скофти настроението. Нима това бе краят?! Всичките усилия, които положих.. Не можеше да е истина... Честно, тук ми се плачеше. Целият свят ми беше крив. Въпросната вилка за 2 години не се беше оплаквала въобще. И да ме остави точно в този момент?! Не носех със себе си помпа за шок, защото след известни дискусии с по-запознати от мен реших, че ще ми тежи единствено. Зазвънях на приятели. Първо на Митю Пасков. Той даде разни съвети какво да пробвам, но нищо не помогна. Беше се свързал с Пацо, и той му бе казал, че или е изпуснала въздух или талас системата е заминала. Първото звучеше по-добре, но откъде да намеря помпа?! Пробвах с тази за гумите, но не можеше да влезе. Звъннах и на Боби (borislav), но и той не можа да измисли нищо. Беше едва около 3 следобяд, а аз на никъде. След доста мъдрене на всякакви схеми помолих Боби да донесе помпа и за всеки случай неговия твърдак на х. Паскал. До там се виждаше път и изглеждаше не много трудно да се качиш с кола. В крайна сметка Боби ми се върза на акъла и се съгласи да дойде. Въпреки, че бях много кисел в тоя момент се радвах, че имам приятели, които биха ми помогнали в такъв момент. х. Паскал беше на около 500 м денивелация надолу от билото. Там бях около 17:30. Нямаше никой на хижата освен разни вихрогони разхождащи се на ляво на дясно. Храната пак беше кът, но освен всичко останало бях поръчал и малко провизии на Боби. Та така полежах до към 22:00, когато чух рев на двигател. Оказа се, че доста съм поизмъчил Боби с качването до там, тъй като пътя бил много стръмен и не подходящ за лек автомобил. Как да е.. надеждата дойде! Видяхме, че с мойто колело няма как да продължа. Резервното на Боби имаше нужда от донатъкмяване, но скоро го нагласихме. Не можахме да свалим spd педалите от моето и трябваше продължа с нормални платформи. Вилката също беше доста твърда, но грам не ми пукаше. Исках само да имам нещо с което да мога да се придвижвам. Малко по-късно разбрах, че ще искам и да мога да спирам, но затова след малко. Черпих Боби с моя спешъл чай и той замина. Много добре ми подейства, че се видях с приятел. Вдигна ми се настроението. Ухилих се пак и заспах доволно под навеса пред хижата. Равносметката за деня беше, че не изпълних плана, но това беше най-малкото.. едва не приключи прехода ми тук. Бях загубил много време и 500 м. денивелация, но щастлив.

ден 4: х. Паскал - х. Козя Стена
6:30.. телефона завибрира с пълна сила. Ококорих очи и що да видя. Конете се бяха събрали на езерото и пийваха водица. Малки, големи.. от всякакъв калибър. Въобще не ми обърнаха внимание. Спагети, чайче и към 7:30 тръгнах. Имаше облаци от юг, които се бяха запътили към билото. Това леко ме притесни и си дадох зор нагоре. Докато се върна на билото ми беше най-тежко от цялото К-Е. Толкова пот и псуване не е било никъде. Бях пак на пътеката. Качих Паскал. После при Планински извори поспрях на чешмата и хапнах нещо набързо. Спрямо картата на БТС изглеждаше като да не е много нагоре надолу до вр. Вежен. Мислех, че ще стигна бързо. Да, ама не. Релефа не беше точно такъв. След Тетевенска баба една баба цинга ми каза, че имам половин час път.. Впоследствие се убедих, че няма смисъл да ги питам за такива работи. Побутах и поносих доволно. Облаците се разсеяха. Кончето очаквах да е по-тегаво, но нямаше грижи. След това спуках гума докато бутах със задната гума напред. Не е истина.. snake bite в един камък. Преди Вежен на билото видях от далече голямо стадо овце. Приближавайки реших да ги заобиколя. Въпреки, че бях на голямо разстояние 6 овчарски кучета се втурнаха към мен. Не изглеждаха никак дружелюбни и ме заобиколиха от всички страни. Затова хванах колелото и започнах да се въртя, че да не могат да ме докопат. След няколко такива врътки се отказаха и ми позволиха да продължа. Адреналин дойде доволно. Стигнах Вежен и видях х. Ехо. От тука следваше спускане и очаквах съвсем скоро да съм на хижата. Предполагах най-много 30 минути.. Засвири предната спирачка и взех да се люшкам на ляво на дясно с тежката раница. Чола беше писал, че участъка е караем на 2/3 или нещо такова. Тъкмо си викам след тоя баир е, а аз още не съм слизал от колелото. Демек карах го на 100%. Вдигна ми се самочувствиетоSmile. Да, ама не. Оказа се, че има бутане и въобще не е толкова близо. Стигнах прегладнял към 16:30. Имаше леща. 2 броя + фантичка и биричка. Хижарката гледаше лошо. Имаше нейни близки навън. Учудиха се много откъде идвам. Още повече се учудиха, че продължавам. Започнаха да ми говорят за мечките и как щяла да ми остане само каската. Също, че с това колело нямало как да стигна до Беклемето през Ушите и Козя стена. Оказа се, че единия е спасител.. беше на години. Питах го за Купените и Кръстец, а той каза, че не е запознат?! Това силно ме учуди.. Оправих багажа и към 17:30 слушайки на какви парчета щяла да ми бъде каската тръгнах към Козя стена. Честно не им се изкефих на тея люде. След Ушите при едно спускане корен от хвойна запря предната ми гума и неусетно полетях напред. Спрях се в друг дебел корен. Ударих го с уста и в следствие на което се бях разкрасил. Станах, поотупах се, поогледах пораженията. Нищо сериозно ми нямаше. Малко кръв от устата, но като цяло ми се размина. Продължих. Покрай Трионите заобиколих по лятната маркировка в дясно. Както си носех изведнъж видях пресни мечи следи (или поне на такива приличаха). Не бяха една и две и продължаваха доста време. Това спомогна да дигна скоростта двойно. Носейки колелото въртях педала така, че задната главина да издава някакъв звук, за да не се срещнем ненадейно. Към 19:30 бях на Козя стена. Плана беше да продължа към Дерменка, но бях уморен, а и малко поуплашен от мечите следи. На хижата имаше хора и реших, че оставам тук. Предните 2 нощувки бях сам, през деня почти не срещах никой и това не ми се отразяваше добре. Нямаше с кой да обеля 2 думи. Та там срещнах Ники и Живка. Личеше си от далече, че и те са приключенци. Бяха тръгнали към Хайдушка песен и Ехо. Поседнах при тях и в последствие май им надух главите. Не спрях да говоря цяла вечер. Нямаше как трябваше да споделя с някой случките. Дано не съм бил много досаден. Черпиха ме чушки с ориз. Ей, много бяха вкусни. Аз пък им направих от моя спешъл чай. Побъбрихме доста, но взе че захладня и решихме да лягаме. Взехме си чао и полегнах пред хижата. Равносметката.. много носене, малко каране, плана поизпълнен.

ден 5: х. Козя стена - заслон Ботев
Събудих се към 6:30. Цяла нощ листата по площадката пред хижата шумоляха от вятъра. Не можах да спя добре. Беше много студено. Пуснах си радио на телефона. Полагаха ми се 15на минути, че батерията намаляваше. Не ми се излизаше от чувала. Наложи се по някое време.. кафе, бърза закуска, магнезии и тръгнах. Тая сутрин нямах никаква сила. Като стигнах Дерменка ми беше лошо. Хапнах един боб и кисело мляко с боровинки и полегнах за 15на минути. Малко се посъвзех и тръгнах към Добрила. Сутринта бях прочел разказа на Чола за въпросния ден и реших крайната ми точка да е също като неговата - заслон Ботев. Всъщност нямаше и друг удачен вариант. А с оглед на това, че сутринта разбрах, че и той го е минал за 9 дни, съвпадането на моя и неговия график ме окуражаваше, че може да стигна на време. За да изпълня плана трябваше да тръгна от Добрила най-късно по обяд, към 1-2.. В 12:30 бях на хижата поръчах си доста манджа, хапнах на бързо и се излегнах на ярко зелената полянка за малко. Преди това бях оставил gsm-а да се зарежда до кухнята. Стана време да тръгвам и отидох да си взема телефона. Изключих го от контакта и в следващия момент останах втрещен. Enter puk code. През Купените и Кръстец сам дори без телефон?! Лошо. Много лошо. Телефона по принцип го държах изключен и реших, че съм го натиснал нещо в раницата. Оказа се друго.. Хижарката го объркала с нейния и въвела три пъти нейния пин. Хич не ми се нравеше идеята да тръгвам без gsm и затова помолих близки да се сдобият с PUK кода. И така към 15:00 го получих и тръгнах. Бях доста закъснял, но не ми се оставаше тук. Варианта за спане между Добрила и заслон Ботев не звучеше добре. Реших да си дам зор да мина Костенурката по светло пък останалото както дойде. Така и стана. Качих колелото на рамо и давай. Стигнах подножието на Голям Купен по някое време и реших първо да кача раницата и после колелото. В първия момент ме достраша, но после си казах, че няма какво да губя.. всичко или нищо. Връщане назад нямаше. Осигурих се с въжето и карабинера и закатерих нагоре. След малко бях до желязната кутия. Поседнах и загледах красотите във всички посоки. Горе беше 3 на 4 метра и отвсякъде стръмно. Реших да се впиша в книгата и в следващия момент гледам пред мен едно голямо конско акано.. Ъъъ.. как се беше качил тоя вихрогон там?! Като се позамисля сега, макар и стръмно от южната страна дето не е пътеката може.. Или пък е ял някаква много яка трева дето му е дала криле?! Сигурно е гледал някой залез.. или пък изгрев.. вихрогонска му работа. Почетох малко книгата.. всеки споделяше тъй чисто радостта си от това, че е бил там. Чувствах се щастлив и така далеч от всичко лошо. Сега се замислям, че може би правя всички тези неща заради това, че ми дават възможността да мисля, да се изразявам, да общувам и да се радвам като дете.. така чисто и непринудено.. Постоях малко и тръгнах надолу по желязното въже. Тоя път направо с раницата и колелото. Не ми се връщаше. Пак осигурен с въжето и карабинера слязох бързо. Последва Кръстец. Там видях малко зор тъй като колелото беше на гърба ми, а гумите опираха отстрани в скалите и ми пречеха да продължавам нагоре, а и тук вече желязно въже за което да се държа нямаше. Въпреки това го минах бързо. Костенурката я подсякох от ляво. Още някъде час носене и бях на свода преди изкачването на Жълтец. Беше около 21. Смрачаваше се. Обърнах се. Небето беше цялото червено. Кръстеца и Купена сякаш го пронизваха. Не съм виждал по-красив залез. Оставаш безмълвен и не искаш да си тръгнеш. Поседнах. Вятъра обаче реши да ме подсети, че имам още път. Задуха със страшна сила и сякаш искаше да ми открадне колелото. Не се съгласих и закрачих бързо по подсичащата пътека в дясно с надеждата там да е по-малко ветровито. Оказах се прав. Вече на завет не ми се бързаше. Даже хич. Харесваше ми да си побутвам и посвирквам макар да ми беше студено. Бях доволен, че минах частта, която най-много ме притесняваше. Побутах доста, докато не хванах на ляво на едно място по колова маркировка до билото. Там отново възседнах вихрогона. След малко бях на Жълтец. Фара осветяваше добре и нямах грижи в тъмнината. Предната спирачка обаче хич я нямаше. След много припомпване хващаше. Както си се спусках към заслон Ботев изведнъж видях в дясно от мен множество летящи нагоре надолу двойки светлинки. Честно, не знаех какви са тея извънземни, но дори не се уплаших. Просто бях претръпнал и дори не исках да знам какво е. След малко се усетих, че всъщност това са очичките на кравите в далечината.. Що за поведение! Бива да си стоите на едно място, ама постоянно да си местите главите надолу нагоре.. на какво прилича това?! Как да е, продължавах да се спускам, но реших да внимавам повече, че да не мина през някоя милка. Изведнъж в далечината се появи светлинката от заслона. Лаеха кучета, а на мене хич не ми се бореше с тях. За щастие май ги мързеше и стигнах заслона без премеждия. Точно преди да стигна някой влезе в заслона, а аз мислех, че е излязъл да ме посрещне. Нямаше никой навън освен една голяма немска овчарка. Тя пък се оказа много блага душа и ми позволи без възражения да вляза. Посрещна ме хижаря.. не си спомням името му, но не беше този от другите разкази. Пита ме без да се учуди от часа К-Е ли правя.. замислих се, че сигурно и други идват често по-тъмно. Питах за манджа още от вратата.. оказа се, че има останали 2 купи гъбена чорба. Директно ги резервирах с една биричка и половин хляб. Вътре две дълги маси и бол туристи. Поздравих ги, а един ме попита:

- Момче, накъде си тръгнал?
Отговорих му, че към морето. Погледна ме учудено и отвърна:
- Епа, оно че свърши сезоно докат стигнеш!
Накара ме да се ухиля още повече. Една супа, две супи, бирички, смях и закачки и полегнах към 12:30. В спалното отделение имаше няколко елемента чуващи се отдалече.. грам обаче не ми пукаше. Както легнах, така и заспах. Преди това обаче си сложих капки, че да не допринеса и аз още повече за шумовото замърсяване Smile.

ден 6: заслон Ботев - х. Бузлуджа

Вечерта бях гледал прогнозата за времето на Ботев и тя беше нещо от рода на -3 до 14 с вятър 100 км. Виках си.. само да стигна един път Узана, че да се постопля малко. През целия път до тук беше много студено. Сутринта не си давах зор. Оказа се, че част от туристите там бяха колоездачи, че даже се познавах с някой от тях. Та стана 8 и нещо и чак тогава тръгнах. Към 9:30 бях на вр. Ботев, налях си вода и спирачката засвири по стръмното надолу. Май и беше за последно.. като хванах черния път за х.Тъжа вече нямах предна спирачка. Никакви припомпвания не помагаха. Изглежда не до там снажното ми тело беше помогнало спирачката със 160мм диск да прегрее или да глътне въздух.. не разбирам много. Един чичка ми подвикна по едно време.. "абре дека си тръгнал с тва колело в тия камънье.. качи го на рамо". Вдигна ми малко настроението. Продължих по пътя докато не стигнах хижата след Тъжа. Там пийнах един чай и хванах баира нагоре по някогашния хасфалт. Тук вече взех да усещам натрупаната умора. Трудно ми беше да въртя, а баира не беше толкова тегав. На едно място ме гони овчарско куче, но след известни преговори реши, че няма смисъл и двамата да пострадаме. Покрай Пеещите скали си поносих/побутах доволно надолу. Може би с друго колело бих карал по-голямата част, но точно тогава нямаше как. Дойде ми на ум да звънна на Ники от Габрово и да го помоля ако има възможност да ми донесе една спирачка някъде по трасето. Като стигнах х. Мазалат забелязах, че и задната ми гума беше порната на едно място. Хмм.. звъннах на Ники, но обхвата беше кофти та се разбрахме да се чуем като съм на Узана. Вече беше 2-3 следобед. Исках да хапна на Партизанска песен, но бях много гладен и реших да е тук. Грешка. Посрещна ме здраво момче, гледащо лошо. Имах чувството, че иска всеки момент да опровергае парите дадени за анаболи. Поръчах си кебапи и леща. Хапнах, но да си кажа честно не ми беше вкусно.. кебапите даже киселееха. Та впечатлението ми от тази хижа на това невероятно място остана лошо. Тук забелязах, че и вилката вече не се движи хич.. ама хич. Нищо, тя поне можеше да се кара свита за разлика от фокса. Тръгнах по пътеката към Партизанска песен. Ей, много хубава. Като че ли беше направена съвсем скоро. Равна пътечка тип горска магистрала с разни препятствия от време на време. Стигнах една чешма и от там по пътя надолу към Партизанска песен. На хижата ме посрещна едно много усмихнато лелче. Съжалих, че не удържах да хапна тук. Побъбрихме си малко и тръгнах към Узана. Като стигнах се чух с Ники и се разбрахме да се чакаме на х. Бузлуджа. Днешния ден щях да изостана с графика, но по-добре така отколкото без спирачка, с цепната гума и без резервно ухо. На Шипка пих фантички и звъннах на разни приятели. Нямаше закъде да бързам та си починах добре. До х. Бузлуджа бяха около 13 км асфалт. Като стигнах там ме посрещна леля Марче. Ей тая хижа е задължителна. Колкото и да са нагласени други хижи, по-важно е как те посрещат. В това отношение лелчето ми напълни душата. Поръчах си леща и хляб и отидох да си взема един душ набързо. Като се върнах на масата имаше леща, салатка и една ракийка.. Какво може да иска повече един опърпан и изморен пътешественик?! Побъбрихме си. Много благ човек. Препоръчвам на всеки хижата. Както си говорихме и се появи Ники. Освен резервните части носеше и бутилка мастичка и биричка.. Имах нужда да споделя с някой приключенията досега и Ники беше насреща. Вдигна ми се доста настроението и повярвах, че мога да стигна. Оставаха ми само 3 дни.. на 4я бях на работа, а с оглед на това, че работата беше от скоро не можех да изисквам допълнително отпуска. Тука е момента да благодаря на Ники. Задължен съм ти! И няма да го забравя.

ден 7: х. Бузлуджа - пр. Вратник
Изпратих Ники, помотах се, побъбрих с едни австрийци, който обикаляха страната ни и потеглих пак към 8:30. Вече почти никъде не се буташе. Лека полека стигнах прохода на републиката по обяд. Там се облажих с всичко що може от цивилизацията. Супичка, мусака, биричка, фантичка.. абе много манджа. Постоянно минаващите тирове силно контрастираха с това което бях свикнал да виждам последните дни. Та побързах да се махна от там по-скоро. За съжаление тръгването не беше хич лесно. Много стръмен черен път.. взе ми точеца. Бутайки си нагоре изведнъж в храстите видях един елен. Изглежда в същия момент и той ме беше видял. Беше много голям. Рогата му бяха огромни. Само дето го видях за секунда. Точно с 3 скока и вече го нямаше.. Досега не бях виждал такова животно в дивото и наистина то бе величествено. От тук не си спомням много освен, че имаше много шипки, пуках гуми и че за първи път ми беше жега. После стана черен път който се караше. Минавах разни табели на които пишеше неща от рода 9 дена до н. Емине.. Вече имаше често хижи. Беше късен следобед, когато корема ми взе да стърже. Бях планирал да хапна обилно на х. Чумерна. Към 7 вечерта се добрах до там. Манджа обаче нямаше. Все пак човека, който заместваше хижарите ми даде хляб, а аз имах кашкавал. Опита се да ме убеди да не тръгвам. Беше петък вечерта, а той ми каза, че по-рано от вторник няма да стигна. Беше много сигурен в себе си, но и аз не отстъпвах. Нарамих пак раницата и към 8 тръгнах. Изведнъж още с първото завъртане ме заболя глезена на левия крак. В началото леко, после болката се засили. Знаех, че тоя тип болежка хич не е на добре. В началото окуражително пътеката тръгна надолу след като минах покрай сечището. Очаквах до изворите на Камчия да е нещо такова. Не гледах много картата и не предполагах, че темната гора не е много лесно да се мине. Глезена ме наболяваше все повече, стъмни се отдавна, а тая темна гора наистина е темна. Поне маркировка имаше доста. Релефа нагоре-надолу, нагоре-надолу, нагоре-надолу. Или по-скоро надолу, стръмно нагоре. Натрупаната умора и глезена ми пречеха много да карам и бутах почти всички изкачвания. Светещи очички и любопитни шумкащи животинки отвсякъде. И тъмно, много тъмно. Най-накрая към 11 излязох на билото. От ляво и дясно небето бе осветено от градовете, които бяха наблизо. Отдъхнах си. Закарах по равен път. Съвсем скоро се добрах до Агликина поляна. Имаше хора на палатки. Май ги поизплаших идвайки от нищото. Побъбрихме си малко и опънах чувала под едно дърво.

ден 8: пр. Вратник - с. Риш

Сутринта ме събудиха първите лъчи на слънцето. От изток, някъде там, където е морето.. Бях близо! Нямаше го студа. Бях ухилен до уши. Подкарах вихрогона. Беше приятно хладно и свежо. Не слизах от колелото освен на местата, където зимата бе тръшнала дърветата на пътя. Маркировката се губеше тук. Гледах често gps-а докато не стигнах една река. Карах по черен път, който от двете страни беше ограден от скали. Същински каньон. Същият този път ме отведе по обяд в Котел. Бях много гладен и нападнах първия магазин. Цяла лютеница с голям брой кебапи заминаха бързо бързо Smile. Чух се с Райко, тъй като бях чул, че участъка г.с. Елешница - Ришки проход не е проходим. Оказа се наистина така. Трябваше да заобиколя от север на билото през с. Бяла река - с. Тушовица и с. Риш. Това ме зарадва, тъй като имах ден и половина, а въпросният участък, бях чел, че е трудно проходим и липсва маркировка. За тази част също така не можех да разчитам на gps трак, тъй като Чола беше заобиколил от южната страна на билото. Та тръгнах от Котел и завъртях покрай една миризлива река. Жегата ме натисна, мухичките злобно злобно ме атакуваха отвсякъде. Скоро се отклоних през едни сухи поляни и веднага спуках гума. Тръните бяха дълги по няколко см. Глезена се обаждаше, но баирите не бяха големи и нямаше грижа. Въпреки това често бутах. Нямах сили вече и всеки по-сериозен баир ми се опъваше. Бях планирал да стигна днес до Ришки проход. Имаше доста път, но трябваше да се справя. Преди Върбишки проход ядох много къпини. Цялото това щастие днес обаче беше помрачено от това, че пуках 3 пъти гума. Последния път направо на 8 места.. 4-ен snake bit докато успея да спра.. Имах 1 резервна гума и останали 10 лепенки. Реших да не я лепя, тъй като щях да остана с 2 лепенки до края. Тея гуми ме забавиха и поизнервиха, но 17:00 бях на кръчмето на Върбишки проход. Там имаше тираджии с които изпих една биричка. Интересно ми беше да общувам с всякакви хора, а тея точно ме накараха да се смея много. И така с приповдигнато отново настроение задрапах към г.с. Елешница. Мушичките тук вече бяха много и настойчиви. Увих си резервната тениска по главата така, че само очите да ми се виждат. Помагаше донякъде, но пак бяха много неприятни. Това от друга страна ме надъхваше да карам все по-бързо, за да не могат да ме догонят. Получаваше ми се от време на време. Стигнах стопанството и хванах към с. Бяла Река. Там бях към 8 вечерта. Поспрях се пред местния магазин, където се бяха събрали млади и старейшини и изпих една лимонада с тях. Много ми допадна това, че хората бяха много дружелюбни. Разказаха ми къде може да се спи в региона. Натиснах педалите пак. Стъмваше се, но бях решен да стигна с. Риш. То се оказа не толкова близо. Има няма 20на км. Беше вече тъмно като се озовах там. Селото се оказа голямо. Мислех да спя в някой парк, но в последствие се отказах и веднага след Риш си запалих огън на една полянка. Последна вечер, може би? Замислих се за всичко дотук и не ми се връщаше хич към ежедневието. Небето бе чисто и имаше много звезди. Предните дни заспивах бързо, но тази вечер стоях дълго гледайки нагоре. Така и не съм усетил кога съм заспал.

ден 9. с. Риш - н. Емине
Станах рано. Имах много да карам, а времето ограничено. Изядох последната манджа, изпих последното кафе. Имаше роса, беше свежо, а слънцето подсказваше, че днес ще грее неумолимо. Глезена ме болеше, беше понадут, но се търпеше. Всичко или нищо. Днес трябваше да стигна.. че даже и да се опитам да хвана влака за връщане. Малко ме беше страх да правя такива планове, но нямаше как. Благодарение на това, че баирите не бяха много големи вчера бях минал доста голямо разстояние. Трябваше и днес да го направя. Притеснявах се от това, че нямах резервна гума и лепенето може да ме забави. Тръгнах по Ришкия проход. Скоро бях на мястото, където трябваше да хвана черния път покрай билото. Тръгнах по него. Пътя беше бърз и приятен за каране. В един момент обаче се появи отбивка, а на там продължаваше и маркировката. Лошото беше, че имаше много паднали дървета и трябваше да се провирам между тях. Това ме забави и поизнерви. Движех се много бавно, а имах 120+ км за деня.. Слава богу след може би час вече пак ставаше за каране. Беше жега, а постоянно минавах през разни съблазнителни чешми с беседки. Крака все повече ме мъчеше. В един момент стигнах до една чешма с хамак. Едва се сдържах да не полегна за час. Пийнах водица и продължих. Скоро се срещнах с едни прасета. Ровеха безгрижно и не ми обърнаха внимание. Минах близо до с. Рупча. Помахах на Васко да Гама. Скоро след това стигнах село Планинец. Беше вече по обяд и поспрях да хапна нещо от местния магазин и да смигна на продавачката Smile. От тук нататък следваше асфалт до Дъскотна. Беше жега, но чувстото, че съм близо ми даваше сили да въртя. Почнаха да се редят село след село.. и радлер след радлер Smile. Тук там и по някоя вафличка. Виждаха се следи от други 2 велосипеда минали вероятно няколко дни преди мен. Иначе с мухичките продължавах да се боря. С втората тениска на главата бях полунинджа. Към 4 следобед стигнах с. Козичино. Там някъде за първи път зърнах морето. Не мога да опиша колко сили ми даде това. Въпреки всичко бях много гладен и спрях в местната кръчма/магазинче. Хората там бяха много любопитни. Изядох един голям домат, една мръвка и една праскова. Починах си половин час и завъртях през най-сухата и трънлива пътека. Нагоре надолу и скоро бях на телевизионната кула. Потекоха ми сълзи като видях морето вече отблизо. От кулата следваше спускане и дадох газ. После малко асфалт и влязох пак в гората. Очаквах да е само надолу към морето, но тая ми надежда изчезна бързо. Нямах вече търпение. Въртях с всичка сила. Беше към 19:15, когато чух колите от поморийския проход. Обадих се на един другар - Дидо, който беше на Иракли, да ме очаква скоро. Мислех, че след половин час съм на н. Емине. Е, и тук пак сбърках. Стигнах прохода и тръгнах по асфалта търсейки скоро отбивката за финала. А тя не се появи толкова бързо, колкото ми се искаше. Крака вече много ме болеше. Даже и при ходене. Изкретах някак до отбивката.. викам си.. ей сега 15 минути и съм там. Ох, час и половина въртене на пълни обороти. Стигнах Емона, по-тъмно. На ляво, на дясно и някак си се добрах до фара. Часът беше 9 без 10. Просто спрях, легнах и се ухилих до уши. Фарът светеше, а отражението на луната се виждаше в морето. Всичко бе толкова красиво и спокойно. Трудно ми е да опиша с думи удовлетворението и щастието, което чувствах. Осъществих плана за най-голямото приключение, което ми се бе случвало през съзнателния ми живот. Това ми помогна много да отсея нещата на които държа и които имат смисъл за мен. Стигнах по-добър. Каквото и да напиша повече не мога да изразя в какво състояние на духа бях тогава.. Пожелавам го на всеки!


Последната промяна е направена от pavle на Вто Апр 23, 2013 6:52 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Фев 26, 2013 3:00 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
cholla



Регистриран на: 18 Юни 2010
Мнения: 92
Местожителство: планета Земя

Мнение Отговорете с цитат
Добре си изкарал, а докато те четях как само ми се прииска да покарам отново. Това с конските истории на Купена е сериозна работа... освен ако не се окаже поредната Габровска щуротия, а може германското семейство и тяхното магаренце да са минали през горе Rolling Eyes

Още веднъж поздавления за куража да го преминеш и сбъднатата мечта, а и това че не ни лиши и сподели с нас преживяното!
Croc Croc

_________________
www.senseofbulgaria.org
Вто Фев 26, 2013 4:38 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
PREDATOR



Регистриран на: 26 Фев 2011
Мнения: 29

Мнение Отговорете с цитат
Бат Павле ... това минаване на К-е първи път ли ти е? Минавал ли си го друг път с някого?? Беше ми интерсно да го прочета, Радвам се за силата ти , да го минеш за кратко.
Борис Борисов не е ли пуснал вече неговият разказ... все отварям и все не го виждам тук,.
Вто Фев 26, 2013 5:59 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Tito



Регистриран на: 22 Юни 2011
Мнения: 592

Мнение Отговорете с цитат
Поздравления за успешния преход! До колкото успях дас сглобя нещата си тръгнал от Ком на 11-ти август. Дъждовете, които са те мъчили трябва да са били тези, заради които останах в Котел един ден.

А за чувството на финала - за това живеем.. Wink

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак
Вто Фев 26, 2013 6:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 49, 50, 51, 52, 53, 54  Следваща
Страница 50 от 54

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov