Ком - Емине лято 2013

На мен със сандали ми е много по-удобно, но рискът е твърде голям. Кълчене на глезен или ухапване от змия насред Балкана, може да е край не само на похода. Само да вметна, че на Великден срещнахме три усойници между хижа Ком и Петрохан.

Точно там и аз видях една усойница - по източният склон на Малък Ком.

За ходенето бос в баните. От усойници не ме е страх, но от болести, които могат да се хванат на такива места - да, затова и препоръчвам да си носите сандали, джапанки, чехли и прочие...
Само имайте предвид, че ако нещо не дай си Боже стане със сухожилията, със сандали може да се мине и Вежен, и Ботев, и Върбиш-Риш, а с джапанки/чехли ще е по-трудно. Пък да се носят обувки, сандали и джапанки вече ще е прекалено Wink

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Обувката се завърта и увлича глезена при неравности поради факта, че е с много твърда подметка докато при маратонките благодарение на гъвкавост се абсорбират => залитанията са минимални.
Сандалите(и не само те) могат да се заменят с хитовите в последните години barefoot, но това е изцяло нова тема за "личните" предпочитания.

За дълги преходи е желателно да има резервен чифт, пък какъвто и да е той!

_________________
www.senseofbulgaria.org

следващата година може да опитам пътеката Smile

ще си карам с високите обувки, и най много да взема някакви джапанки от 10 лв за из хижите. верно ли чак такъв е проблема с хигиената? / в смисъл с чехли няма гъбички, без чехли има../ па ако трябва - няма да се къпем, та да се предпазим Very Happy

А какво да кажем за чехлите по хижите? Вътре е забранено с обувки, а видът на тези, които са до входа е такъв, че нямам никакво желание да ги слагам на краката си. Винаги си нося свои чехли, когато съм на хижа.

Здрвейте. Вече окончателно е ясно, че няма да мога са си пусна толкова дълъг отпуск това лято. Благодаря на всички, които предложиха компания или дадоха съвет. За мен поне остава да си мечтая за лято 2014. Успех на всички решили да премерят сили тази година.

vladmir написа:

Здравейте,

От доста години си мисля за това малко приключение, но до сега никога не съм гледал сериозно предвид многото "неприятни" подробности - финанси в по-младите и бедни години до необходимите дни отпуск като съвестен данъкоплатец.

И всичко това до сега. Една сутрин станах и си казах, че 2013 е годината Smile

На въпроса. Започвам да обмислям какви са възможностите. И понеже е съвсем рано и има още поне половин година до лятото просто проучвам дали има и други свободни електрони като мен, които ги спира само липсата на компания. Интересно дали можем да се съберем примерно от 3 до 6 човека сговорна дружина със сходни възгледи кога и как може да се направи. Ориентировъчно като програма си харесах миналогодишна проява:

1 ден /петък/ - 20.07.12 – пристигане на централна гара София до 07.30 часа, където ще чака придружаващата кола за палатъчните съоръжения и част от личния багаж. В 08.30 часа тръгване с автобус от София до пр.”Петрохан”. В 10.00 ч. тръгване с храна и багаж за ден и половина до х.Ком /нова/ - обяд – преход до вр.Ком, връщане на х. Ком /нова/ /н/ - 5 часа
2 ден /събота/ - 21.07.12 – х.Ком - х. Петрохан – гара Лакатник /б/ - 8 часа
3 ден /неделя/ - 22.07. 12 – гара Лакатник – х.”Лескова” /н / - 11 часа
4 ден /понеделник/- 23.07.12 – х. “Лескова” – т.с.”Витиня “ /б/ - 12 часа
5 ден /вторник/ - 24.07.12 – т.с. “Витиня” – х. “Свищи плаз” /б/ - 12 часа
6 ден /сряда/ - 25.07.12 – х.”Свищи плаз” – х.”Ехо” /н/- 12 часа
7 ден /четвъртък/ - 26.07.12 – х.”Ехо” – х. Добрила/н/ - 9 часа
8 ден /петък/ - 27.07.12 – х. Добрила – х. Тъжа /б/ - 11 часа
9 ден /събота/ - 28.07.12 – х. Тъжа – х.Бузлуджа-стара / пр.Шипка/ /б/ - 10 часа
10 ден /неделя/ - 29.07.12 – х.Бузлуджа–стара /пр.Шипка/ – х. Грамадлива /б/ - 11 часа
11 ден /понеделник/ - 30.07.12 – х. Грамадлива– х. Чумерна /б/ - 8 часа
12 ден /вторник/ - 31.07.12– х. Чумерна – Вратник – Изворите на Камчия /б/ - 8 часа
13 ден /сряда/ - 01.08.12 – Изворите на Камчия – гр. Котел /б/ - 8 часа
14 ден / четвъртък /- 02.08.12 – гр. Котел – лет.” Върбица /б/ - 8 часа
15 ден /петък/ - 03.08.12 – лет.” Върбица” – Рижки проход /б/ - 8 часа
16 ден /събота/ - 04.08.12 – Рижки проход – с.Дъскотна /б/ - 8 часа
17 ден /неделя/ - 05.08.12– Дъскотна– с. Козичино /б/ - 9 часа
18 ден /понеделник/ - 06.08.12 – с. Козичино – нос Емине/б/ - 10 часа
19 ден /вторник/ - 07.08.12 - С автобус до кв.Сарафово къмпинга. Тържествено приключване и отчитане на похода. кв.Сарафово – гр. Бургас - отпътуване

Е, това е от мен. Към момента само си чеша езика и пръстите с идеята да стане реалност лятото.

Спорна седмица на всички.

ЗДРАВЕЙ ТЕ ПЛАНИНАРИ И ВСИЧКИ КОИТО ОБИЧАТЕ ТУРИЗМА ОТ 1-ВА РЪКА ЩЕ ВИ ДАМ ФАКТИ КОИТО ЧЕ ВИ СМАЯТ х ПЛАНИНСКИ ИЗВОРИ Е ЧУДЕСНА НО Е ПОПАДНАЛА В ХОРА КОИТО ЩЕ Я ОПОРОЧАТ ЗАРАДИ ЛИЧНИ ИНТЕРЕСИ ДЪРЖАЛ СЪМ МНОГО ХИЖИ СКИ ВЛЕКОВЕ ВИДЯЛ СЪМ КАКВО ЛИ НЕ НО ТУК СЕ УПЛАШИХ КАНДИДАСТВАХМЕ ЗА ХИЖАРИ И БЯХМЕ ПОКАНЕНИНА БЪДЕМ 1-ВИТЕ ХИЖАРИ НО НЕ ИЗДЪРЖАХ ПОРАДИ МНОГО НЕРЕДНОСТИ ОТИДЕТЕ В ФЕИСБУКА И САМИ ЩЕ СЕ УБЕДИТЕ В МОИТЕ ДУМИ ЩЕ ВИДИТЕ СНИМКИ ОТ НАШИЯ ПРЕСТОИ ТАМ КРАТАК ТЕ БОКВАЛНО НИ СЕ ПОДИГРАХА КЛИМАТИЧНИТЕ УСЛОВИЯ УЖАСА И МЪРСОТИЯТА НИ НАПРАВИХА ПО СИЛНИ САМИ СИ НАПРАВИХ МЕ ВРАТИТЕ СГЛОБИХМЕ НА 2 ЕТАЖ НЯКОЛКО ЛЕГЛА ЗА ТУРИСТИ КОИТО МОГАТ ДА ПРЕСПАТ ЗА 1-НА НОЩ НА ЗАВЕТ НЕВЯРВАЙ ТЕ НА ПОСЛАНИЯТА ИМ ТЕ ИМАТ ПАРИ НО ЧАКАТ НИЕ ГЛУПАЦИТЕ ДА ИМ Я ВЪЗТАНОВИМ И ПОДРЕДИМ НЕ ВЛАГАЙ ТЕ СРЕДСТВА ХИТРИ СА И СЕ МАЗНЯТ ДОРИ ЛИЧНИЯ НИ БАГАЖ НЕИСКАТ ДА НИ ВЪРНЯТ КОВАРСТВОТО ИМ Е БЕЗГРАНИЧНО ТАЗИ ХИЖА Е УСПЯЛА ДА СЕ СЪХРАНИ ПОРАДИ БОЖИЯТА ВОЛЯ ВЯРВАМ ЧЕ ЩЕ СЕ СЕЗИРА ПРОКОРАТУРАТА И НА ИЗМАМНИЦИТЕ ЩЕ СЕ ПОТЪРСИ СМЕТКА СКОРО ПО ГОСПОДАРИ НА ЕФИРА ЩЕ ВИ ЗАПОЗНАЯ С МНОГО ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗАПЛАШИХА НИ ДА СИ МЪЛЧИМ ДА НЕ ПОКАЗВАМЕ ФОТО СИ ИНЕЧЕ ЩЕ НИ ЛИНЧУВАТ ТОВА СТАВА В БЪЛГАРИЯ МИЛИ ХОРА НЕНИ ЗАПЛАТИХА ПОКАНИХА НИ А КОГАТО ТРЯБВАШЕ ДА ПЛАТЯТ СЕ ОКАЗА ЧЕ НИЕ САМИ СМЕ ОТИШЛИ ГОРЕ ТА НАС НИ ВИДЯХА МНОГО ТУРИСТИ ВСИЧКИ ОТ СЕЛОТО-АНТОН ЗНАЕХА ЧЕ СМЕ НАЕТИ ЗА ХИЖАРИ КАЗАХА НИ ДА ВНИМАВАМЕ ЧЕ НЯМА ДА НИ ЗАПЛАТЯТ НО УВИ БЯХМЕ УЖИЛЕНИ ОПРАВИХМЕ ХИЖАТА ИЗЧИСТИХМЕ Я А СЕ ОКАЗА ЧЕ В ФЕИСА ТЕ РАЗКАЗВАТ ДРУГО НИКАДЕ НЕ НИ СПОМЕНАВАТ ДОРИ МЕН МЕ ИЗКАРВАТ ДОБРОВОЛЕЦ НЕЩО КОЕТО НАУЧИХ ОТ ФЕИСА ПО КЪСНО ОТНЕХА НИ ПРАВОТО ДА ГЛАСУВАМЕ НЕ НИ ПУСНАХА ДОГОВОРИ НЕ НИ ЗАПЛАТИХА АЗ СЕ НАРАНИХ ЖЕСТОКО ДОРИ НЕ МИ ПОМОГНАХА ЛЕЧЕНИЕТО САМ ЗАПЛАТИХ ЗАДЪРЖАТ ЛИЧНИТЕ ВЕЩИ ГОРЕ КАЗВАТ САМИ ДА СИ ГИ СВАЛИМЕ В ФЕИСА ПОД ИМЕТО ЕМИЛИО ТАНЕВ САМИ СЕ УБЕДЕТЕ КАКЪВ АД ИЗЖИВЯХМЕ САМИ ГОРЕ ЗА 20 ДНИ НИ КАЧИХА 10 ХЛЯБА И КОНСЕРВИ С ИЗТЕКЪЛ СРОК И МУХЛЯСАЛА ХРАНА ЦИГАРИТЕ БЯХА НЯКАКВИ УЖАСНИ БЕЗ БАНДЕРОЛИ И КРИМИНАЛНИ НИЕ НЕ СМЕ АБОРИГЕНИ НАВСЯКАДЕ СМЕ БИЛИ УВАЖАВАНИ ЗАПЛАЩАНО НИЕ ВИНАГИ И СА ОСТАВА ЛИ ШЕФОВЕТЕ ПРИЯТЕЛИ С НАС ТЕЗИ НОВАЦИ БЯХА ДРУГИ ИСКАТ ДА ИЗПЕРАТ ПАРИ ОТ НАШИТЕ ПОМОЩИ НЕ ИМ ВЯРВАЙ ТЕ УТРЕ ДА НЕ СТЕ И ВИЕ КАТО НАС ПОРЕДНИТЕ ИЗЛЪГАНИ НО ВЯРВАЙ ТЕ Х ПЛАНИСКИ ИЗВОРИ ЩЕ Я БЪДЕ РАНО ИЛИ КЪСНО ЩЕ СЕ НАМЕРЯТ ХОРА КОИТО ЩЕ Я ВЪЗТАНОВЯТ И НАПРАВЯТ МЯСТО ЗА ОТДИХ И ТУРИЗЪМ ОТ ИЗЛЪГАНИТЕ АБОРИГЕНИ 1-ТЕ ХИЖАРИ ЖИВЯЛИ 18 ДНИ НАД ОКРИТО НЕБЕ ОТ 1 МАЙ ДО 18 МАЙ 2013Г

Съчувствам ти но искам и да ти кажа че ТУК олигофрени няма та не е нужно във всяка тема да описваш болката си! Smile

Здравейте.

Бих желал да кажа нещо относно г.с Елешница за тези, които са решили да спят там и мислят да го ползват- не разчитайте на това. Защо? На първи май тръгнах да вървя емине-връшка чука; къде с приятели-къде сам. Въпросът е, че го направих. Който иска да вярва Smile

)

Та за г.с. Елешница - всеки един прозорец е с решетки, т.е. достъпът вътре е невъзможен, освен ако има туристи, които ще тръгняат да рушат държавното. Единственото място, където може да се подслони човек там е отделната къщичка на втория етаж под навеса. Не знам какво е състоянието там ,освен че е, надявам се, сухо Smile

Другото - от г.с Елешница не минах по маркирания път, а се движех по чакълирания път, движещ се покрай р. Елешница. Там, където трябваше да се отклоня (на около 2 часа от горското) ме очакваше изненада - не можах да позная мястото - просто имаше брутална сеч, нови пътища и бая се залутах. Добре, че имаше хора да товарят трупите и попитах. Просто минах през тези места в края на януари 2013 и сега гледката беше много различна и имам чувството към лошо Sad

Та едно момче от работещите там ми обясни как да стигна до кулата на Върбишкия проход и другото, което ми спомена е, че има някаква нова пътека от миналата година за Котел, която се движи по билото - след като се излезе на прохода, се тръгва на север в посока гр Върбица и след около 1- 2 км има едно уширение с черни пътища, от където би трябвало да се поеме на запад. Това е работа зa mikesli - той имаше идея да разучава местността точно в нея посока; поне останах с това впечатление, когато маркирахме същия район края на април. Не съм проверявал, защото минах по някакви си мои пътеки и драки, а и другото е, че в повечето случаи гледах да се движа на запад - харесам си пътечка и напред.

След като излязох на Върб. проход си опънах палатката много близо до кулата и пътя. На другия ден поех на юг. Около 200-300 м след отклонението за кулата (със знаци от сорта на "забраненто влизането", "военна зона" и т.н.) се минава покрай една поляна (тя ми остана вдясно в северния и край има една стара постройка, която предполагам, че може да се използва като подслон, макар че е без прозорци и врати. Не съм влизал вътре и не мога да споделя "отличните условия" там. Само, че какво ми направи впечатление - имаше от старата маркировка КЕ.
Всичко беше обрасло-драки и т.н. и пътека не можах да намеря и тръгнах да се спускам към едно дере през гората. До дерето имаше пътека, която ставаше за вървене и беше в що-годе вярната посока. Кофтито, че тази, а и другите пътеки свършваха изведнъж и се налагаше отново с компаса на запад. Както и да е - спускане-качване, черни пътища, пътеки, без пътеки - вървене по възможност на запад.

По едно време се озовах на бариерата и асфалта към вр. Каракус. Качване до горе и лека раздумка и раяснения с пазача там и мятане на камъни по техния голям пес Борис Smile

Кофтито, че пазача не беше много "в час" и единственото, което ми беше от полза е да ми каже за колардки път, който уж водел към котел, ама не трябвало да му приемам думите на 100% понеже не е обикалял района.

Както и да е, тръгнах си аз - само слизане. По едно време минах покрай табелки и стара маркировка КЕ. Пътеката си ме водеше до момента, в който излязох на един кръстопът и никакви маркировки. Е тук направих голямата грешка да тръгна по "най-правилния път", който ми разказа играта Smile

) Тръгнах по това, което най-приличаше на запад; а май трябваше да тръгна на север и да стигна Циг. гроб - север, ама и в момента това са само предположения.
Тръгнах си аз на запад и след около 10 мин излязох на едно място с 2-3 постройки и чешма (имаше послание от рода на " На драгите туристи направено от БНР"). Тази местност я оприличих на Циг. гроб:
1. в пътеписите си хората споменават за постройки и чешма. Само , че rumi-to u todor-x казват, че от Циг. гроб до разклона за вр. Каракус е около 2 часа стръмно качване в посока юг, Т.е. аз трябваше да тръгна на север. Другото, което ми направи впечатление е, че въпросните постройки бяха с надписи "Военен обект, преминаването забранено" - другата голяма разлика Smile

)
Зачудих се аз, ама айде това ще е пътят ми. А и си имаше хубав път Smile

)

Вървене по пътища и пътечки, докато излязох на едни постройки и обработваема земя. Ама хора никакви - все пак беше Великден. Пак на запад, наврях се в едно дере, пълно с паднали клони и дървета и ми се е... мамата на краката. Ама посоката пък само на запад Smile

) И докато се борех с клони, дървета, води стигнах до един водосбор - няколко реки се съединяваха като имаше и едно сухо дере и ...опааа жълто-червено -жълта маркировка и бяло-синьо-бяла (на картата е тази за Жеравна). Маркировка да, паднали дървета да, пътека никаква, а и маркировката се появяваше от време на време. Поне посоката беше запад.

Запад-запад-запад и в крайна сметка излязох на асфалтов път, който ме изведе на моста след табелата Котел, по който се отклонява настоящата пътека КЕ за р. Герила. По този асфалтов път съм вървял сигурно около 2 часа. В един момемнт, когато от високото се откри гледка към Котел си помислих, че това е Жеравна и че ще трябва да правя разни изпълнения. Добре, че не се оказах прав Smile

Като гледам записките с времето цялото това приключение ми е отнело:
07.00 - тръгване
13.20-вр. Каракус
20.20-табела Котел
22.40-з. Набожно дърво
приключението си струваше, лошото беше че нямах шерпи с мен да ми носят раницата Smile

)

това е засега

Снимки ако искате - няма. Единствените ми снимки са с един дядо от Габрово, с който се снимахме на х. Узана и една сръбска група до вр. Копрен. Дядото обеща да ми прати снимката, иначе се оказа доста готин дядо, направил навремето КЕ-зимно със ски.
Имаше мноооого куриозни или както те се изразиха,глупави, случки с нашите гранични служби Smile

))

огнян

Ухаа! Респект за прехода ти! Би ли дал малко повече детайли за графика ти и колко дни ти отне? Особено ме интересува частта от Ком до Връшка чука и тези случки с граничарите.

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак

Всичко ми отне 22 дена - на 30.04 с един познат ни закараха до иракли към 18.00 и на 22.05 към 19.00 бях на връшка чука.
Иначе на вр. ком бях на 17.05 около 21.00

Определен график нямах, не гонех хижи и т.н. Макар че имах едно на ум. Иначе гледах да се движа максимално близо по този на mikesli. По границата минавах по около 20 гр. пирамиди на ден. Там си е без хижи, освен ако не се използват сръбските гранични застави, които в момента са изоставени и пустеещи, но пък са с покрив и стават за спане и най-важното са на самата граница. Най-интересното е ,че около заставите вода не видях. Т.е. трябва да има, но не знам къде е водата.

от ком до миджур преходът приятен, с изключение на участъка м-ст Каца камък - вр. Копрен, защото поне аз от където минах бяха стръмни баири, мноооооого клек и пътечки тук-таме, които се губеха из клека.
Движих се, следвайки граничните пирамиди. М/у другото освен граничните пирамиди има и едни помощни пирамиди, които се разпознават по табелките - от едната страна РБ, от другата СЦР (така и не разбрах как именно се разшифрова това СЦР), и едни цифри (горната цифра е номера на пирамидата по новата категоризация, а долната е номерът на междинната пирамида, като долните номера намаляват на северозапад). За справка - http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=496
Другото, кето ми направи впечатление е, че след помощна пирамида с долен номер 1 следва основната пирамида, която е със старата си номерация, съвпадаща с тази на руските топографски карти. За това номериране се убедих на Светиниколския проход, където на основната пирамида беше написано със спрей с големи цифри...мисля , че беше 202.
Примерно: след помощна пирамида 242/1 е основна пирамида 320. (320 се получава от 562-242; 242 е по новата номерация, 320 е по старата). Другото, което забелязах, а и този, който ме кара от Белоградчик до Враца ми обясни е, че м/у пирамидите има натрупани камъни като пирамиди, които са били слагани при очертаването на границите още преди да е имало основни гр. пирамиди.
След вр. Реплянска църква започват истинските препятствия - гр. пирамиди са върху едни каменни реки и в иглолистни гори, няма видимост м/у 2 съседни пирамиди и гледах да се движа по билната част и в посока северозапад, т.е. ако започвах да слизам в ниското се връщах обратно нагоре.

М/у Ком и Вр. чука имах проблеми с водата. Добре, че носех две бутилки (1.5 л + 2 л), че ми стигаше. Първо си бях напълнил вода от една чешма, намираща се на полето през което се минава, за да се започне подсичането на Мали и Среден Ком.

За 18.05 нямам ясни спомени откъде именно съм си пълнил вода, но мисля, че беше от една вада от топящ се сняг на самия път.
На 19.05 си напълних вода от един извор, намиращ се м/у вр. Копрен и Трите чуки. Не се вижда от върха и разбрах съвсем случайно, понеже там видях сръбските туристи и се засилих към тях да ги питам за вода. Иначе за посока към това изворче може да послужат няколкото гьолчета, които се виждат от мястото, от където вървях.
На 20.05 пак си пълних вода от сръбско - този път от една тръба на самия път някъде след гр. пир 345.
Ето какв съм писал :
"18.14 - гр. пир. 345( тя се намира на една седловина) От тази пирамида тръгнах в сръбско по пътя към граничния пост, отбелязан на картата, за да търся вода.
На пътя след известно време се минава през ручей. След това минах покрай някаква постройка, която определено не е гр. пост. След като минах покрай тази постройка тръгнах през гората на Е и в 20.08 излязох на гр. пирамида 347"
За 21.05 нямам особени спомени от къде пълних вода. Сещам се, е минах през едно ручейче отново течащо през пътя, но за местоположение не се сещам.
На 22.05 си пълних вода от една река, покрай която минах. Само дето на 22.05 толкова се бях забатачил навътре в сръбско, че не ми се мисли Smile

То аз малко се отклоних от темата де, ама изводът е -ВОДАТА Е КЪТ.
Сега относно въпроса с граничните:
1. Защо предпочиртах да се движа в сръбско?
1.1 Откъм Бг си е доста стръмно
1.2. Докато около Ком пътят от наша страна е по-добър, колкото повече приближавах Миджур ставаше обратното и така се задържа до Вр. чука. Това нещо го казвам с уговорката, че гледах да с едвижа максимално близо до границата.
1.3. когато решавах да се движа от наша страна, пътища ако и да имаше бяха с паднали дървета, храсти, трънки и т.н. ибеше доста неприятно. Макар и откъм сръбско да не беше цветущо положението, особено на някои места, там пътят беше по -поддържан и си личеше повече

2. Къде се появи проблемт с граничните?
Всичко стана от това, че малко преди с. Киряево, докато вървях към селото ме спряха да ми проверят документите и се почна - какъв си, що си откъде си, откъде идваш и т.н. 2-3 часа проверки. Добре поне, че ми намериха подслон къде да спя, че валеше и пак щеше да се мръзне в палатката. Другото, което казаха е че съм бил нелегално в сърбия и че ако са ме били хванали съм щял да имам голееееми проблеми. Само че не ми е много ясно какви при условие, че се движих по камъните или много близо до тях; пътищата, по които минах бяха толкова обрасли, че си личеше, че отдавна не е стъпвалтам човешки крак, особено граничарски. Пътища са поддържани (поне аз си мисля така) единствено от дървосекачите и най-голяма степен от ловците, защото по границата откъм сърбия беше пълно с ловни хижи - малки постройки с по 1-2 стаи.
Не съм въшил нещо незаконно с умисъл, че да се притеснявам.

3. Защо не съм ги предупредил граничните - не бях въобще сигурен, че ще стигна до Вр. чука; не знаех кога именно ще вървя по границата, а и ако бях тръгнал през 20 мин да търся обхват съвсем щях да остана без телефон. А и онзи ден се оказа, че допълнителната батерия, която си носех нещо е сдала багажа Smile

)

4. Как не а ме усетили граничните - еми сърбите и българите пазят долу в ниското и никой не се качва горе - единственото качване и то на нашите е да придружават групите към миджур да не би някой да избяха -хахах.

5. Както разбрах впоследствие от един граничен и за да си нямате подобни преживявания е, че има пътека от с. Киряево към Вр. чука, т.е. няма смисъл да влизате в сръбско. ама ако ви хване готино време горе не знам кой как ще действа...

6. Другото, което разбрах- - този път от хижаря на х. Чавдар и което ми го потвърдиха граничните - в сръбско може да се влиза с лична карта.

7. Ако предупредите граничните, няма да имате проблеми (ако ви усетят естествено) с преминаването на границата от вр. миджур към Бабин зуб. Т.е. кпп Миджур без проверка на документи.

8. Добре, че м. май времето беше бездъждовно ( с изключение на 3 дена), защото не знам дали щях да мина маршрута. Примерно от вр. Реплянска църква не знам по време на дъжд колко ще е хлъзгаво и безопасно да се движи човек там; имаше открити стръмни участъци с движение по камъни. Точно след Реплянска църква имаше доста голям участък, който беше изгорял откъм Сърбия и пръстта беше доста неустойчива

Това е засега. После още

Само да кажа на тези дето нямат достатъчно отпуск, Ком - Бузлуджа е дори по- популярния маршрут и никак не е за подценяване! Един вид и той е за хора Smile

. С някои хора тук се бяхме разбрали около 29.06 .13 да тръгнем за ком- емине. Засега, живот и здраве аз тръгвам. Идеята ми е обаче дали да не направим предния уикенд едно преходче, да проверим екипировката и всичко? От ком на запад? Идеи?

Към momchilov: А най-популярният маршрут е Петрохан - Ком - Петрохан Smile

Лично мое мнение - екипировката трябва да сте я проверили много преди уикенда преди тръгването. На запад от Ком си е сериозен преход и лично аз не бих се натоварвал толкова точно преди Ком - Емине. Последната седмица бих отишъл на кратък еднодневен излет, колкото да не губя форма. Бих заложил на почивка и събиране на сили. Като започнеш Ком - Емине, тогава ще има предостатъчно време за натоварване. Седмицата преди тръгването много по-необходима е "психическа тренировка" и организационна работа по евентуалната група.

Това е мое мнение, разбира се. На запад от връх Ком по билото на Стара планина не съм ходил за съжаление и засега не се наемам да дам съвет.

Към ogobogo: ПОЗДРАВЛЕНИЯ!

Откъс от "Властелинът на Пръстените" на Джон Р. Р. Толкин, Част Втора: Двете кули, Книга Трета, Глава 2 Роханските конници:

"- Вече четири дни, откакто го убиха - отговори Арагорн. - И същата вечер потеглихме насам от сянката на Тол Брандир.

- Пеша?! - възкликна Еомер.

- Да, както ни виждаш.

Безкрайно изумление изпълни погледа на Еомер.

- Бързоход е твърде слабо име, сине на Араторн - каза той. - Крилоног те назовавам аз. Из не един дворец ще възпяват този подвиг на тримата другари. Отмерили сте четиридесет и пет левги преди края на четвъртия ден! Жилави са потомците на Елендил!"

Браво Ogobogo - Поздравления за сериозния преход !

Аз поне от две години се каня да направя същото, ама на обратно - От Връшка чука до Емине ...но все разни фактори ме спираха.
За това лято пак ми се върти в главата, ама да видим.

П.С: Според мен този преход си заслужава отделна тема.
Няма да е лошо накратко по дни да опишеш своето приключение. Smile

Поздрави още веднъж !

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.