Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 468 Местожителство: София
Благодаря, за корекцията! Грешка на езика (клавиатурата) ...
П.П. Имах желание, да се включим в съботното мероприятие на ТД "Калабак" - Петрич, но не намерих информация. Ако е възможно, при подобни мероприятия, пускай съобщения във форума!
Пет Май 17, 2013 5:47 pm
Тодор
Регистриран на: 09 Юни 2012 Мнения: 100 Местожителство: Петрич
Пуснах съобщение за масовото изкачване на връх Конгур, организирано от ТД "Калабак" във форума тук: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=4921&start=15, но може би малко късничко. По принцип проявата се организира ежегодно всяка първа неделя на месец май, но тази година заради Великден и Гергьовден беше изтеглена в събота.
Съб Май 18, 2013 10:57 am
bobitata
Регистриран на: 26 Юли 2012 Мнения: 76 Местожителство: София
А за нощуването? Нищо не казваш за нощуването. Къде?
_________________ Хубавите неща ме научиха да обичам живота. Лошите- как да го живея.
Нед Юни 23, 2013 11:44 pm
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 468 Местожителство: София
Ясен слънчев ден. Тръгваме от х. Безбог към едноименния връх по пряката пътека:
Пирински ендемити:
Настоящи и бъдещи цели:
Не можем да пропуснем да снимаме и Поповото езеро и красавците около него:
Ето ни и на Мангъртепе (Полежан):
Дали мога да полетя?
Най-високо разположеното Полежанско езеро:
и следващата ни цел - Газей и Горно Газейско езеро на фона на Пиринските първенци:
Поглед обратно, от Газей към езерото и Полежаните:
и към главното било:
Изкачваме се обратно до Премката между Полежаните и се спускаме покрай Полежанските езера:
В 20:00 ч. благополучно заседнахме пред кръчмата на бай Славе, сякаш не ни чакаше слизане до х. Г. Делчев и Добринище
На следващия ден, вече с пооредяла компания, поехме към х. Мочарата. На завоя на пътя за хижата има бяло-синьо-бяла маркировка, която би трябвало да води към вр. Десилица, но не можах да видя, къде продължава, затова продължихме направо и направихме хубава разтоварваща разходка по едва видима пътека, която обаче упорито се изкачва в посока на вр. Конарево. Опитахме се да погледнем от високо, но така и не можахме да излезем на обзорно място и след достигане на огромен скален куп и паднали върху него сухи дървете, решихме да се върмен, въпреки че наклона значително намаля и вероятно бяхме близо до някаква кота.
Всички снимки.
Вто Авг 13, 2013 12:58 pm
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 468 Местожителство: София
С голяма благодарност към Speedy и dido!
Предупреждение: Маршрутът не е подходящ за хора без достатъчен опит и със страх от височини!
Колегата excalibur имаше силно желание да мине по Ушиците и Стражите, както и през Дончовите караули, в резултат на което, двамата се озовахме в Добринище. На следващия ден, в 9:20 благополучно стигнахме х. Безбог и поехме по маршрута. В 11:20 бяхме на вр. Мангъртепе (Полежан), където поснимахме и похапнахме и поехме към кота 2821 м. Там направихме първата си грешка - вместо да продължим по реброто към Безименния - 2838 м., започнахме да се спускаме към седловината между двата Полежана, за да търсим пътека, дадена на картата (с червено е правилната):
.
След като установихме, че долу пътека няма, се върнахме до кота 2821 м. и поехме по реброто към Безименен и от там подкарахме Ушиците. Денят беше ясен, а гледките великолепни и с голям мерак обхождахме зъбер след зъбер.
Според мен, това е Малката стража, само тук нямаше пирамида на върха:
Според описанията, тук има опасен участък, но аз тъй и не го видях. Заобиколихме върха отляво и се озовахме на скала, от която пътеката се виждаше на около 5-6 м. под нас, но пък с интересни гледки. Върнахме се обратно и тръгнахме надясно да подсичаме. По склона има стъпки и макар, че е стръмен, се слиза безпроблемно. Върнахме се на билото и продължихме към Голямата стража, която подсякохме отляво.
Поглед обратно:
От тук започнаха изненадите - първо ръбът силно се стеснява, след това следва катерене по скали.
Още един поглед към Голямата стража и Ушиците от билото към Каймакчал:
Ето ги и Каймакчал:
и Десилица:
И поглед назад:
И една интересна скална скулптура:
Тъй като междувременно времето напредна (19:00) поехме към езерата Плеше:
и от там по пътеката за Мочарата. В началото, през клека и гората, пътеката се следеше лесно и макар, че тръгнахме от езерата към 20:15 имахме надежда да се приберем навреме, още повече, че стигнахме и синята маркировка. Уви, към 21:15, достигайки местността Сухите гьолове, загубихме пътеката. След като известно време не можахме да я открием, използвахме жокер "обади се на приятел", като обезпокоихме Speedy и dido. Така успяхме да намерим пътеката и поехме надолу с близо 2 часово закъснение и към 02:20 след полунощ вече бяхме на масата.
Всички снимки.
Пет Авг 23, 2013 12:48 am
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 468 Местожителство: София
След близо 17 часовото ходене предния ден, колегата нямаше никакво желание за нови подвизи, така че известно време правихме планове за поредната обиколка, като отвреме на време се освежавахме с по глътка уиски , след което колегата отиде на басейн, а аз, срам не срам, полегнах.
На следващата сутрин поехме към х. Вихрен. Целта ни беше вр. Бъндеришки чукар с връщане през Дончови караули и Муратово езеро. Към 9:45 поехме по маршрута:
Дългото Бъндеришко езеро с вр. Тодорка, Вихрен и Кутело:
Езерото с Муратов, Хвойнати и Първенците:
Бъндеришки циркус:
Последни метри:
Бъндеришки чукар:
Башлийски чукар и езеро:
Връх Бъндеришки чукар е много обзорен. Докато чаках колегата, си направих няколко снимки, на фона на Вихрен и Кутело, Тодорка и Башлийски чукар:
Ето го и него, камънака го е озорил:
Към 16:00 започнахме слизането и поехме към Безименната кота 2636 м., а след това и към Караулите.
Малко Спано поле и езерото, отзад наднича Синаница:
Бъндеришки и Башлийски чукари:
Спанополски чукар и езера:
Поглед назад от последната кота на Караулите:
Дончови караули не можаха да ни впечатлят. Продължихме към Бъндеришка порта и в 19:40 поехме надолу покрай Муратовите езера:
Започна да се стъмва, а хижата все още беше далече. Отново на челници се добрахме до колата.
Така с две интерсни ходения приключи поредната ни среща с Пирин.
П.П. Линк към всичките снимки има в предходното мнение.
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 681 Местожителство: гр.София
lubitel написа:
С голяма благодарност към Speedy и dido!
Предупреждение: Маршрутът не е подходящ за хора без достатъчен опит и със страх от височини!
Колегата excalibur имаше силно желание да мине по Ушиците и Стражите, както и през Дончовите
Добутаха ни успешно до Мочарата
Имах едно безпокойство по отношение на Ушиците - Стражите и слизането после. Speedy като разбра намеренията ни за слизане към Мочарата подметна:"Абе можете да го минете, ама ви чака голямо маане на слизане..."
Е, той взе дейно участие в слизането ни, а на Сухите гьолове ни предаде на dido
Абе без техните напътствие по ГСМ можеше да се гушкаме с едни крави до сутринта под Сухите гьолове...
А на Lubitel хич не му пука дали е на лунна светлина в гората или на някоя чучка...Максимално се кефи, че е в планината и нищо не може да го притесни. И здраво използва бързите и бавни скорости с лекота. Радвам се, че бях в компанията на този човек по тези страхотни но доста тегави маршрути.
P.S. Моите снимки не са така хубави като неговите , съвет за тези маршрути не мога да давам. Има кого да попитате ако ви интересуват в детайли. В пътеводителя за Бъндеришки чукар пише "трудно достижим връх" и за мен е много точно. Ама е страхотно там . А ако беше лесно нямаше да е толкова хубаво. След Голяма стража има на една скала отгоре пирамидка и понеже се зачудихме преди да се качим, за да видим пътеката как продължава. Т.е. не се чудете, а катерете точно там. Дончови караули обратно ще са по-трудни заради едно изкачване, което ще е спускане на последния караул по нашия маршрут, т.е. преди Бъндеришка порта. Като разгледам снимките си ще пусна тази с това място...
можеше да се гушкаме с едни крави до сутринта под Сухите гьолове...
Темата за прясното топло мляко за вечеря или закуска в планината е широко застъпена в по-старите пътеводители и книжки от Малка туристическа библиотека. Винаги съм се чудил защо авторите държат насред описанието на маршрута да го споменат. Ако се бяхте погушкали с кравите можеше да кажеш на какво се дължи.
Ето някои някои млечни споменавания от миналото за местността Тодорово (Тодорова поляна):
Цитат:
"На нея растат вековни бели мури. Има чешма с хубава вода и дърва. Тук почти винаги има кошари и може да се намери мляко, а даже и подслон."
Г. К. Георгиев, "Пирин - пътеводител" 1956 г., стр. 102
Цитат:
"Тук няма място за избор на бивак - може да го построим където и да е. Все ще бъде на хубаво място... Канче топло мляко от любезните овчари разнообразява нашата вечеря. Седим до късно край огъня на овчарите в разговор за мечки и вълци - винаги актуална тема в Пирин."
Н. Миронски, А. Вълчев, В. Попов, "Пирин - пътеводител" 1970 г., стр. 33.
Мисля все пак, че емоциите от ходенето по луна в този красив район ще наредят този преход сред запомнящите се в туристическата ви практика. И ще си го спомняте с усмивки и с добро.
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 681 Местожителство: гр.София
Speedy написа:
excalibur написа:
можеше да се гушкаме с едни крави до сутринта под Сухите гьолове...
Мисля все пак, че емоциите от ходенето по луна в този красив район ще наредят този преход сред запомнящите се в туристическата ви практика. И ще си го спомняте с усмивки и с добро.
Нед Авг 25, 2013 9:54 pm
excalibur
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 681 Местожителство: гр.София
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети