Лопушки от северозапад

Позволявам си да открия нова тема - първо, защото другата тема за Малка Лопушница отиде в раздел „Велотуризъм”, и второ – нашето кръгче беше друго:
Овнарско – пътечката покрай Малка Лопушница – Лопушки езера – Лопушки от СЗ – Мечит - Овнарско

Към 10:30 в неделя успяхме да се замъкнем на Овнарско, запъплихме сънени нагоре по баира и си хванахме оная хубава пътечка покрай Малка Лопушница. Нещо ми се струва, че са я доразчиствали – падналите дървета са избутани, имаше прясно отрязан клек, абе някак си не е същата дивотия, както преди.
Мястото, където пътечката се отделя от маркировката за Мечит, е тук.
А покрай нея се заредили едни малини, едни боровинки - сами си влизат в шепата. Така се наплющяхме, че до Мечит не помислихме за друга храна.
Минахме през някакво свърталище на сокерици, десетки. Явно и те имат система за ранно предупреждение - големи крясъци бяха, докато ги отминем.

Стигнахме малкото езерце, ослушахме се за гърмежи да не би традицията да ни вали и трещи там да се потрети, нооо тоя път нямаше такова нещо. Ура!
Погледнах към клека в посока Жълтия гьол (че нали много исках да завъртим към него и оттам някъде да търсим как да се качим на билото) и тутакси се отказах – такъв мазохизъм – не, мерси. Там, от другата страна на езерото, се е изпречило едно тревисто коридорче – като слънце, я по-добре по него. Да, ама то мързелът - голямо нещо. Тръгнахме по най-близките камъни и излязохме под едни скали, трябваше да ги заобиколим и леко да се върнем, за да се вкараме в правилния коловоз. Ама хич не съжалявам – и едри боровинки имаше, и скалите бяха интересни – като защитна стена, простираща се над езерото.

Нагоре по реката – благодат, чак камъните едни такива заравнени, почти до плоско.

Лопушкото езеро е едно от най-красивите, които съм виждала в Рила. Поседяхме си там доста в съзерцание.

И с’а накъде? Оня хубавия улей към Римски друм го подминахме, остават другите два – този, югозападно от езерото, го изключихме, защото щяхме да направим ненужен завой, затова решихме да цепим по другия на изток – той трябваше да ни изведе направо на върха (от СЗ). Огледали го бяхме склона от поляната преди езерото – малко стръмен, но пък се виждаше някакво тревисто коридорче, по което щеше да е по-лесно. Да, ама го бяхме подминали вече. „Ааа, мани, бе, къде с’а да се връщаме, я дай да си пердашим по т’ва тука каменистото, па после може и да се прехвърлим.” И запълзяхме нагоре. Ех, отдавна не бях драпала по такива големи камъни, дюшеш ми дойдоха отвсякъде. Точно ей такива леко стръмни, каменисти улейчета, в които с всяка крачка виждаш как се променя разстоянието, ме зареждат много. Така и не се прехвърлихме в тревистия коридор, карахме си все по камънака. А езерцето ставаше все по-малко, все по-далеч...

По едно време се показа някакъв кол, после изскочиха и Скакавците, щръкнаха и Йосифица, и Погледец, ей го те - Лопушки, даже си го бяхме подминали, та 20-тина метра се наложи да се връщаме.

После - към Малък Лопушки. Нещо напоследък много мразя да слизам – то са едни треперещи крака, едни болежки в колена – на всичкото отгоре се изльосках по трътка и ожулих никончето, а още по-отгоре Иван ми се скара и ми заяви, че докато не се науча да НЕ го нося “като пазарска чанта”, няма да го видя...
Абе, видях го, даже през цялото време си го носих, и само Скакавците съм ги снимала точно 48 пъти - по принцип не правя така, когато няма подходяща светлина, но те са толкова магнетични.

От премката между Малък и Лопушки окончателно ми стана ясно, че до Жълтия гьол може би никога няма да се занеса...

Нататък към Мечит нещо облаци почнаха да се събират и тъмнеят, викам си ей с’а традицията, макар и закъсняла, ще си остане истинска традиция, ама не - 2-3 капки изпусна и се спря.

Надолу към хижата го бяхме минавали само зимно време, сега го видяхме и лятото – същата гадост. На едно място пак се натъкнахме на десетки сокерици, интересно поведение имат, тези не бяха плашливи, някои даже позираха за снимка. Изумително е как застават на върха на клончето.
Единствените хора, които видяхме през деня, бяха тези на хижата.
Оттам до Овнарско – пак никой. Много хубава тая пътечка между Мечит и Овнарско – мехлем за краката. След час и малко си бяхме при колата.Абе има един момент към края на ходенето, когато почти всичко ме боли, но включвам на някакъв автопилот и почвам да ходя бързо – не знам на какво се дължи това (може би на по-поносимия терен), но не е много добре, защото и не внимавам...

Двете Лопушници са много красиви реки. Има някаква пътечка на картата на Домино покрай Голяма Лопушница, която води към...Жълтия гьол. Някой да е минавал по нея?
Не, не че държа чак толкова на гьола (та той даже е пресъхнал), просто ми е интересно да ходя покрай реки – не да ги газя, даже понякога ме е страх да ги пресичам..., харесва ми да ги следвам, да вървя редом с тях до самото им изворче, а Жълтия гьол е точно началото на Голяма Лопушница.

Това ходене имаше значение за мен и за това, че най-накрая (от третия път) успяхме да стигнем до началото на Малка Лопушница – така може да се каже, че сме минали почти покрай цялата й дължина (остава ни само от шосето до слива с Черни Искър). Има нещо много хубаво в това да видиш как изтича една тънка вадичка от езерцето, среща се с други църцорещи поточета, расте, забързва се, криволичи, минава през многобройни красиви падчета, и накрая с грохот се слива в едно цяло с друга река.

Всички документални снимки

п.п.п. Главата ми е останала някъде по СЗ склон на Лопушки, там над езерото...
Не че искам да си я връщам в гадната София, ама в понеделник взех, че си подминах и сградата, и етажа, на който работя...

Страхотно Petya, поздравления! Много е красиво, хубаво е че сте издрапали до билото. Миналият петък много се чудех дали да не се вкараме там, бях чел за ходенето ви преди, но не бях сигурен, че ще може да излезем на билото. Това е едно от малкото места в Северозападна Рила, на които не съм ходил. За Жълтия гьол вероятно се отива по този тревист коридор, за които пишеш, чел съм го в един сайт, даже в къщи бях копирал линка, сега не можах да го намеря.

	iozkan написа:
	За Жълтия гьол вероятно се отива по този тревист коридор, за които пишеш, чел съм го в един сайт, даже в къщи бях копирал линка, сега не можах да го намеря.

А, не, не - тревисти коридори към гьола - няма, обградено е с клек, поне така изглеждаше отгоре. Тревата, за която аз пиша, е в посока горното Лопушко езеро.
Към Жълтия има и някаква пътека, която се отклонява от серпентинестия път за Мечит, но всички пътечки на картата спират някъде в клека, преди гьола. Май е най-разумно да се слезне от билото към него и оттам вече да се види на място какво може/не може. А, ако намериш линка, ще е безценно. Smile

Заблудил съм ви, в този линк много малко става на въпрос за Жълтия гьол. Дали Румен Грънчаров не даваше повече инфо за там във "Върховете не Рила", мисля че там имаше такъв маршрут?

http://guidebook.travelguide-bg.com/route.php?id=28

	Petya написа:
	Към Жълтия има и някаква пътека, която се отклонява от серпентинестия път за Мечит...

Ще ти обясня за Жълтия гьол. Тая пътека откъм Кайзеровия път аз съм я маркирал за пръв път с колеги-студенти преди 30-ина години. Има(ше) синя маркировка и пътека. Миналата година се опитах да мина по нея, за да си припомня "доброто старо време". Под Жълтия гьол всичко е тотално обрасло. Още се виждат марки, след нашата бригада маркировката е подновявана още поне веднъж, но марките са много износени и не могат да се следят. Газенето в клека е здраво и продължително. Не ти препоръчвам да минаваш оттам - много ще се мъчиш. Бившата пътека, която тогава на много места просичахме, беше западно от реката, недалеч от нея.

Ако искаш да отидеш до Жълтия гьол, най-добре слез дотам от билото от седловината на билото източно от Малък Лопушки връх. Там няма клек. После се връщаш по обратния път. Няма пътека, а слизането е много стръмно. За качване е по-лесно. През 1982 направихме еднопосочна маркировка (синя), видима само отдолу нагоре, защото слизането ни се видя твърде опасно за маркирана пътека. Надали обаче ще я намериш, вече е изтрита.

ognedishasht написа:

Ако искаш да отидеш до Жълтия гьол, най-добре слез дотам от билото от седловината на билото източно от Малък Лопушки връх. Там няма клек. После се връщаш по обратния път. Няма пътека, а слизането е много стръмно. За качване е по-лесно. През 1982 направихме еднопосочна маркировка (синя), видима само отдолу нагоре, защото слизането ни се видя твърде опасно за маркирана пътека. Надали обаче ще я намериш, вече е изтрита.

Видях отгоре аз (а и по снимките след това), че така стоят нещата, затова в предния пост написах, че би било "най-разумно" от билото, но на мен по-интересно ми беше, ако може, покрай реката, откъдето ще е само качване. Smile

Иначе от Кайзеровия път отклонението си личи ясно, но щом забива в непроходим клек - няма смисъл явно.
Благодарности за разясненията. Възхищавам се на това, което сте правили през 80-те, и с удоволствие чета това, което пишеш. Respect

Хубава разходка! Винаги с удоволствие гледам твоите снимки! Smile

Добър пътепис! Поздравления!

Предстои ми ходене из Рила, един от вариантите за финалния ден е
х.Мальовица - Страшното - билото - Мечит - х.Мечит.
Дано не ми мине котка път!

няколко снимки от слизането ми от билото към Жълтия гьол : https://picasaweb.google.com/109730228233800083804/jVYAND

Абе, хора, съвсем ще ме откажете от тоя гьол. Smile

Мерси за снимките. А може ли да дадеш малко повече инфо за трасето след като се слезе от билото - до самия гьол стига ли се, има ли газене на клек или може и само по камънака да си избираш коридорчета, и откъде се пробва да пробиеш по реката?

От билото до езерото се стига за около 40 мин.,но внимателно трябва да се оглеждаш,за да не се забиеш в клека.Има няколко ръкава сипей,които заобикалят островчетата клек.Според мен има и по- лесен начин за слизане до езерото - по реброто на Лопушки и след това по един от тревните улей излизащ малко под езерото-погледни внимателно снимките.Иначе пробвах по старата пътека към езерото в дясно на 20 мин. от х.Мечит по кайзеровия път.В началото 10-15 мин. пътеката е проходима,но след това за сам човек или без сечива е трудно.Доколкото знам обаче пътеката трябва да достигне реката и след това да се тръгне в ляво,но сегашната просека се отклонява вляво доста преди реката и след това се забива в нищото.Имаше тема във форума преди време за тази пътека.

Много благодаря за отговора! Загледах ги вчера тез стръмни улейчета, но за да се стигне до тях по скалистото ребро на Лопушки сигурно няма да е много лесно (от снимките гледам, че отгоре и то е клечясало, а и трябва да си движиш баш на ръба, за да ги нацелиш), макар че ония хора от Говедарци, дето ги срещнахме на огнището, за някакъв такъв вариант споменаха...
Ще го мислим по-натам...

Здравейте,

много благодаря на Петя за свястната информация от 2013 г. за Лопушки езера. Моята идея е да се занесем само до горното езеро от Овнарско, без да качваме върха. Въпросът ми е, лесно ли се следва и проходима ли е пътеката след разклона от червената марка покрай река Малка Лопушница и за колко време приблизително се стига от чешмата на Овнарско до горното езеро? 5,5 км е с +850 метра денивелация, но от голямо значение е и теренът на място, клек, обрасло ли е...
Също така, на bgmountains картата тракът завива на юг от червената маркировка доста преди реката (западно), а пък има отбеляза разклон без пътека от него доста по-близо до самата река. Откъде се хваща пътеката?
https://www.kade.si/#map=16/2608401.02/5193756.65/0

Благодаря на отзовалите се!

Пътеката си се отклонява от червената маркировка точно както е показано на картата, не ти трябва да търсиш разклона до реката. Самият разклон не е много ясен, но след десетина метра пътеката става утъпкана и широка. Така върви поне до овчарника на 1900м нв (има го на картата). Минавах го преди месец, но след това ходих в друга посока.
До горното езеро съм ходил преди 4 години. Тогава пътеката беше сравнително ясна и следваща се без проблем до разклона на 2145м нв. След това изискваше търсене на места, на други се минава по камъни, но ако имаш трака и държиш долината с оттока няма проблем. Естествено при хубаво време. Излишно е да споменавам, че хора в района почти няма.
Ако някой е ходил по-скоро, е добре да сподели по-прясна информация.
Имай пред вид, че по пътя за Овнарско се извършва яка сеч, възможно е да има трупи, клони и кал. Но най-неприятната част от пътят е от Говедарци през ливадите до началото на гората. В ужасни дупки е почти през цялото време.

Благодаря, Антон. А на овчарника има ли проблемни кучета?