ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Ягодина и из родопските пътища

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Родопи Предишната тема
Следващата тема
Ягодина и из родопските пътища
Автор Съобщение
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 820
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение Ягодина и из родопските пътища Отговорете с цитат
И тръгнахме пак из Родопите – къде с кола, къде пеша!
Сега ми се пише и не е за „Къде се помотахте…” Ще стане дълго, но няма да се сърдя, ако не го прочетете!

Качването - през Кричим – Девин. Слизането - от Велинград – Варвара.
Ремонтът свърши и дефилето най-сетне е отворено! Всичко е супер, с нов асфалт, нова маркировка и с високи предпазни огради
край Чепинската река.

Ще пропусна лиричното отклонение за родопските гозби, защото вече съм ги хвалила и то е за един друг форум. Обаче още край яз. „Въча”/„Антонивановци” беше закупен един мустакат сом – 5 кила, който се оказа виновник да обърне „програмата” и този път.

Нашите кумци имаха годишнина от сватбата, а с песните и хората на Ягодинския събор – си стана направо сватба!
И за къде без кумовете - и ние най-отпред. Very Happy

ЯГОДИНА! - Случи се така, че за един месец за втори път бях на „Орлово око” и висях в небето над планината, на това желязо - щръкнало в нищото…... И пак страхът се беше впил в костите под коленете ми, въпреки разяснението, че платформата издържа
три тона товар!

Реших го, че трябва да има разнообразие и затова ще слизам от връх „Св. Илия” не с джип, не по маркираната пътека за селото,
а откъдето си поискам. Е, казаха ми го, че съм луда, ама аз не съм твърдяла друго! Laughing

Викам си, няма страшно! Светецът ще се е отказал да ме плаши с гръмотевици, след като три години го навестявам на Боздаг и
вече така често над Ягодина.

Под платформата на „Орлово око” забелязах, че някакви точки се движат в дъното на ждрелото, където е петното иглолистна горичка. С бинокъла видях, че работници с инструменти разчистват и разширяват някогашната пряка пътека за Ягодина.
Може би ще я накичат с някакво интересно име и ще стане „нова” екопътека?!

Над Буйновска река, в ляво от пътя има тесен метален мост само за пешеходци. От него се хваща тази пътека, на която бяха работниците. Тя излиза някъде в „Нивището” край Ягодина, а там на 06.09. започна тридневния събор – надпяване в селото.
В тази местност вече е изникнала някаква голяма и завършена П-образна сграда и сигурно ще е хотел.

Стояхме на връх „Свети Илия” и гледахме Родопа във всички посоки......
Виждаха се върховете на Персенк от „нашата” Чернатица, чак горите на Равногор, по-наблизко Кастраклии, част от Борино, селцето Чала, в далечината Пирин и малко Рила, родопските гори и планини в гръцко, после посока Триград - скалите на Харамийската пещера, на изток към Пияната гора и Чаирите с езерата, до които пак не стигнахме………
Карам го така по памет, ако искате идете - да проверите какво пропуснах! Very Happy

Докато се въртяхме из върха, откъм Нивището се чуваше гайда и любима родопска песен:
„Росни ми, росни, Росице, да ми омиеш лицесо, че ми изгорe сърцесо…” http://vbox7.com/play:d1c246d4

Сергей от Ягодинската пещера го помня от много отдавна и не зная на него или на друг от ТД „Родопея”е дошло на ум да направи тая площадка или просто е „открадната” отнякъде идея?! С платформата „Орлово око” последните години Ягодина се прочу още повече и освен нов хотел насред селото, се стъкмиха и къщи за гости.

Пътят, който са прокарали до върха заради обслужването на разни антени, прави възможно на „Свети Илия” в почивни дни да се изсипва всякакъв народ. Не харесвам прахоляка след джиповете, но това носи пари на местните и те не се оплакват.

Моите хора тръгнаха надолу с джипа към селото, а аз се спуснах веднага след оградата край платформата близо до ръба на скалите. В началото е доста стръмно и бях предпазлива, защото не забравях, че отдясно е безкрайна бездна на Буйновското ждрело – около 700 метра отвесна стена!
Ясно е, че не трябва да се слиза оттам в лошо и мокро време или с хора, които не са готови за това! Ясно е, че Е РЕДНО да се слиза по маркираната пътека от другия край на върха, която стига в селото за около 1 - 1.30 часа!

Спусках се към „Нивището” и Събора, а през цялото време гледките ми бяха озвучени!
Чувствах се така, сякаш трябваше да сляза на сцената от последните редове на пловдивския античен театър.
С повече фантазия – така си беше.
Мъдри са хората в планината! Високо под връх „Свети Илия” в отвесните скали има широк отвор на пещера. Това създава невероятна акустика и песента се повтаряше надалеч през върховете над Ягодина……
Разбрах, че мястото избрано за сборище на селото не е случайно.

След час бях вече на хорото. С все тръни по чорапите, до лелите с носии от Борино, точно на „еротичната” родопска песен, чийто край е: „….. сукманче беше свалено, сукманче нищо не знае!” На събор, като на събор. Шарен свят - като цвят! Very Happy

А Чаирските пак ми останаха за друг път, защото някой констатира, че сомове имало и в друга посока – „Доспат”, Широка поляна, Беглици - разни, …... та до „Батак”.
Казано от времето на хидростроителството – хайде, към Баташкият водносилов път!

Между Борино и Доспат на много места хората вадеха картофите, което е още един родопски знак, че есента е на прага.
В Родопите основната храна - боб и картофи, почти всяко семейство си произвежда и не ги интересуват като нас разни прИмоции в Била и Метро. Купихме си „бобчек” за зимъска, а една леля от Беден ми подари торба с картофи. Разясни ми, че зимата тук е дълга и си трябва много ядене, но тя го каза така: „Зима е голема, а гъзина е още по-голема!” Laughing Laughing

Вечер вече огънят и печките са сладки и докато пътувахме насам-натам, комините на много къщи пушеха.
Свечеряваше се и като подминахме разклона за Змеица, някъде към Касъка, се показаха върховете на Боздаг. Спряхме да им се порадвам, разпознах ги и от тази посока. По-нататък на един завой се показа и връх Ореляк с кулата – златиста на залез Слънце.
Помислих си - колко е малка България и ми стана тъжно, че лятото вече си отива! Sad

Преди да стигнем Доспат на асфалта видях куче, ама отблизо се оказа, че не е куче. Лисица, но с много проскубана опашка. Ударих спирачки и се гледаме, а тя не бяга. Слязох от колата и тогава реши да си ходи, без да бърза и все по асфалта. Обърна се на няколко пъти да се увери, че има публика. Градска лисица – свикнала да ходи по асфалт! Very Happy

На другия ден мои познати от Ракитово казаха, че такова било поведението на бясна лисица. И аз един „бесен” късмет имам!……
Е, все пак на слизане към Цигов чарк видяхме и още една – нормална. Very Happy

Няма да се прихласвам и да разказвам за язовирите от Доспат до яз. „Батак”. Тая част на Родопа е благодатна с вода, високи гори и става за всички – за туристи, рибари, за айляци……
На ШИРОКА ПОЛЯНА, както е цялото лято - вечерите и нощите са яко клинч, а водата е ледена – да ти изкапят пломбите!

Цветовете на гледките в язовира се сменят час по час, докато вечер всичко притихне и водата стане гладка, дори не потрепва. Само отвреме – навреме се появяват кръгове, с които рибите напомнят за себе си и карат рибарите да мечтаят……
Форумът не е за рибарски страсти и неволи и ще ги прескоча, но ще призная, че сомът, който стана причина да се хукне посока - Беглиците, беше невероятно вкусен!

Пътят ДОСПАТ - яз. „Батак” е много хубав, изцяло подновен. Само на излизане от Доспат има голям участък от платното, което скоро е пропаднало към язовира и е оградено.
ЦИГОВ ЧАРК - Все повече се дразня, че в почивни дни се превръща в панаир-чалгаджийница!

ВЕЛИНГРАД! - Обичам го този град! Very Happy
Цял живот така ми върви, че все през него минават пътищата ми. Явно до тук са стигнали някакви европари, защото насред центъра сякаш бомба е паднала!
Главната улица е разкопана изцяло и ще ви трябват доста нерви, ако сте шофьор.

За тези, които го прочетоха все пак – Добре дошли в СПА – столицата на Балканите!

КРАЙ! - Накиснахме кокалите в минералната вода и сме чисто нови - за нови пътища и пътеки! Very Happy Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Последната промяна е направена от ДИАНА на Вто Окт 01, 2013 12:14 am; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Сеп 11, 2013 1:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
lubitel



Регистриран на: 06 Фев 2008
Мнения: 468
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Добра обиколка сте направили и още по-хубаво си го описала!
Ама да беше сложила и някоя снимчица....
Чет Сеп 12, 2013 9:18 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1355
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Пътят Батак - Доспат е с нов асфалт, ама гледам много кръпки са се появили вече, а е на няма и година.

Във вторник бях до Смолян по работа сам с колата. На отиване се отбих до махалите Острица и Лилеково преди Чепеларе.
На връщане се върнах през Доспат - Ракитово - Септември. Минах да видя едни приятели в Гр*нична пол*ция в Доспат уж за пет минути, а минаха два часа... Небето над нас се беше навъсило, но ме изчака да тръгна към Батак и тогава заваля. Неведнъж ни е пожалвало там. Последно тази година юли бяхме около Бръщен по границ*та. Над Доспат притъмня, излезе бурен вятър, но го завъртя на изток и над нас само припръска.
Залезът над Голям Беглик беше невероятен, но бях само с телефона и снимките не са кой знае какво...

Тази година бях и в Рила, и в Беласица и в Стара планина. Всяка една от тях си има своето очарование, но само когато съм в Родопите, се чувствам като у дома си. Не съм родом оттам, не е заради това. Нещо по-дълбоко и мистично е! Живял съм 4-5 години като малък там, но почти нищо не помня. Бях ходил веднъж през 1995 г. От 2008 г. ходя по няколко пъти в годината и все нямам насита.

Към края на месеца пак ще ходя с едни приятели в дивотията покрай гр*ницата. Чакам с нетърпение да видя пак зеленото море от смърчове! Ето няколко щрихи, които описват доста добре онова, което чувствам там:

"Когато лумнат белите пламъци на цъфналите дървета, когато слънчеви лъчи се зареят в свежата зеленина, когато облаците разкъсат сивата си обвивка и небето блесне – окъпано и чисто – връщам се отново тук. Връщам се при вас приятели!
Всяка година е така, всяка нова пролет. Тук всичко властно ме привлича. Привлича ме със суровата изненада на внезапния вятър, който слиза в ниското, с жаждата за пречистване и обновление, обхванала тръпнещата земя. Винаги, всяка година, неспокойствието на залутан сред трагизма на миналото и безметежността на настоящето човек спира пътя ми тук – под скалистия връх, вбил ръждивите си скали в чистото небе.
Не намирам никаква промяна, няма време и движение, сякаш вечността се е поселила в това откъснато от света място с цялата си неизмеримост. Виждам го и сега, едно и също е – тревите и цветята са полудели за живот, птиците пеят сладко и упойващо. В отдавна огладените камъни се блъска кристалната вода, която след това прелива, успокоена, в сините вирове. А невъобразимата линия на върховете все тъй разсича хоризонта, спуска се стремглаво пред очите ми, потъва в сенки на дърветата. Превръща се в широка поляна, изпъстрена от слънчеви петна…
Поляната, пълна със снежната белота на горския равнец, с жаждата за живот, с безкрайния порив за слънце и простор, с приятната тръпка, че живееш, че те има.
След мен остава дирята в тревите, истинска, очертана от здрава стъпка.
..................................................
Белите преспи по поляната угасват, слънцето бавно се скрива оттатък, в чуждото, сенките неусетно се удължават. Високо над мен забравено облаче светлее, къпе се в червената светлина на залеза.
..................................................
Мирише лудо на люляк и пролет. Отсреща заплашително се издига скалист връх с надничащи треви и храсти между камъните. Отсреща времето и дъждовете са изравнили разораната земя. Вместо прекършените фиданки са пораснали нови, в клоните им чувам писъка на вятъра.
..................................................
Седя върху зелената трева, вятърът рони прашец от разгорелите люляци. Пред погледа ми неотменно се изправя върхът – със сипея, с кичурите храсталак на челото му, с ръждивите камъни, пробили кафявата земя…
Слънцето е залязло и отново е изгряло. Колко пъти е ставало това, не знам. Светят белите преспи на равнеца, все тъй вечно шуми в Граматиково дере. На метри съм от браздата, чувствам диханието й – една лъкатушна линия, която се провира между трънаците, излиза на равно, пресича била и баири.
На метри съм от нея…"

Пет Сеп 13, 2013 10:20 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 820
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря, lubitel! Снимчици имам като за личния архив. Майсторски снимки показвате вие във форума
и даже не съм се опитвала да слагам от моите. Иначе много хубаво ги нареждате снимка – текст – снимка…
Белким се изуча така някой ден?! Very Happy

Калпазанка съм аз Very Happy и потроших два пишман апарата – sony. Та сега с втория прекарах в последно време,
но като го дам на „зум” и вече изцяло изключва. Ще ги нося на поправка, но се замислям, че занапред ще трябва ново фото.
Някой от Пловдив да каже къде да ги видят, не са в гаранция. Може и на лични, че не е по темата.

Леле, Ивайло, много си влюбен! Capitulate Ами ти защо въобще се прибираш в София? Think
Така добре си ги знаеш граничните камъни, че по-добре си стой в Родопите! Very Happy

Хващай приятелите от Доспат да помагат, ще те вземат и без кастинг! Препоръките - от форума, почерпката - от теб! Croc

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Пет Сеп 13, 2013 3:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
Здравейте,на всички,познати и не...
Ще споделя за семейното ни и 1 ходене по Родопите.
За мен специално не толкова непознато,ще показвам но на места.
От доста време се замисляше,едва сега осъществихме.

За сефте по магистралата до Пловдив,от там Цалапица-Кричим.
При влизането и заваля,на добро е по вода на петък в13...
Издължиха ни се и се изкривиха вратовете от зяпане навсякъде,да не изпуснем нещо.
Без да се усетим сме стигнали Настан,гоним Тешел,от там Ягодина-пещерата.
Добро каране от 10ч. до14.15ч. ,хващаме влизането в15ч.,шоу и такси без коментар.
Регистрирам за незапознати-2лв.паркинг,по7за вход,за оригиналния3+2.50за диск със снимки.
Преживяванията,емоцията,са си за всеки нещо лично...

Обратно,другото ждрело,Буйновско,Триградско,станаха много.
В 17ч. влизаме в Дяволското гърло,под звуците на"Дуйни ми дуйни бел ветре отвори пътот за..."
Що сме гледали и слушали излизаме замаяни,а това се случва много рядко поне с мен.
Време за реанимация.Следва х.Триградски скали,заявка за нощувката,от преди 10дни.
Отлично разпускане,разходка ,аператив,вечеря,сън.

Още 2дни ,следва продължение...
Снимки ,младежта има думата...
Съб Сеп 21, 2013 7:58 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
Ден втори.
След снощната" природна заря",сутринта е доста хладно и мъгливо.
Леко подгряване за нас и возилото и на път.Обратно.Май ще пече...
От Настан гоним Беден и Пампорово.За по кафе и чай на Широка лъка.
За кратичко тук- там,лутане за х.Студенец,в10ч. сме с първите на кулата Снежанка.
Поне по два тура отвън и отвътре към панорамата,само Перелик е в мъгла.
Следва Стоките ,Предела,завой до края на асфалта,оставяме возилото.
Време е за любимата маркировка,от вчера го гледаме "бяло,червено,...",само дето Е-то е 8.
Гоним Високия връх,чакъла е в повече но се справяме,а и сме в пълен състав,по е приятно.
Без бързане хижата, после върха.Перелик е в слънце,улучихме време,а и малинки-измити.
Обяда,нарушаваме традицията,този път не на върха,заплюхме си място преди това.
Към 15ч." па коням" и на х.Смолянски езера,днес до тук с прехода,ще нощуваме.
Разходката е задължителна,едно езеро"зелено", второ"бистро",ама сухо-проблем!?
Третото"мътно",но красиво.От там на долното ,съэерцаваме дълго,почти до залез.
Обичайните аператив,вечеря,эалеза и на десерта в хижата бира с картофи +ф.мач.
Следва...
Пон Сеп 30, 2013 5:48 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
Бързо,се наспива на планина,в ранни зори сме на крак и то в неделя.
Закуска в Смолян.На долу още 2-3 че и повече водоема, кое е езеро и кое язовир,
болката ми е за сухото "бистро" езеро,нещо сме нарушили баланса и тук?!
Чудесна природа, но не е ли твърде много застроеното,като по морето?
Пак с първите в 9ч.на Ухловица.Думите за чудесата на природата,велика...
От там обратно Смолян и да го овършеем,де що има за гледане.
Справяме се повече от добре като за сефте,ама и с питане де!
След обяд Помпорово,показвам че ми е прясно от преди 30 годин.
Гоним Филибето,планове имаше за Персенк,мостове,не стана.
Кръстова и тя се въртеше,на14вечерта,да има и за друг път.
Не пропускаме Бачковския,Асеновата крепост,гледката...
След18ч.сме по Пловдив,магистралата и дома по здрач.
Това за екскурзията с малко поход из Родопите.
През годините по лъжичка запознах челядта с планините.
Пон Сеп 30, 2013 8:44 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 820
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение Отговорете с цитат
След 18 ч., не към магистралата, а на античния театър трябваше да се качите на опера.
Нали ще ставаме Европейска културна столица - трябват публика и гости! Very Happy

А в необятните Родопи все не стига времето, но пак на много места сте били.
След Ухловица е можело да видите и Агушевите конаци в Могилица.

За другия път, да включите Сливодолското падало над Бачково, особено напролет заради водата и силивряка.

Кръстова гора, Караджов камък и Белинташ са един мистичен триъгълник в Добростанско, за който може да чуете
всякакви истории за чудеса, енергии и имане… Има хубави къщи за нощувка във Врата и Мостово.

Между другото, Празникът на Кръстова гора започва през нощта на 13 срещу 14-ти септември и има хиляди хора.
В почивните дни и на Еркюприя е много народ. Има защо да се върнете отново!
Поздрави! Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Пон Сеп 30, 2013 11:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
То че времето винаги не ни стига на планина, независимо коя!
Затова и по-малко от меда да е по сладко.Наченато... вратичка.
Ще се ходи то е ясно,това бе началото.
На 28 също имаше малка"Снежна" порция,в съчетание с нещо.

Ползвах темата началото е Ягодина , Родопите,но на изток.
Вто Окт 01, 2013 9:19 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Родопи Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov