ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Ком Емине 2013 на седемдесет без седем
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Предишната тема
Следващата тема
Ком Емине 2013 на седемдесет без седем
Автор Съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
meco puh написа:

Стана дума за чешмичката , която искаме да направим при връх Дранчулица. Двама от гостите ми предложиха пари за чешмата. Отказах, като им казах, че не се знае дали ще мога.

И таз добра, как няма да можеш? Че ние на форумната среща и за дати говорихме, и кой оркестър какво ще свири Laughing
До Данчулица се стига с кола, така че няма "не мога" Wink

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Фев 13, 2014 1:13 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Mariana1000 написа:
meco puh написа:

Стана дума за чешмичката , която искаме да направим при връх Дранчулица. Двама от гостите ми предложиха пари за чешмата. Отказах, като им казах, че не се знае дали ще мога.

И таз добра, как няма да можеш? Че ние на форумната среща и за дати говорихме, и кой оркестър какво ще свири Laughing
До Данчулица се стига с кола, така че няма "не мога" Wink

Нека да цъфти люляка, ще отида, даже една седмица няма да се връщам.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Чет Фев 13, 2014 1:50 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
И З Н Е Н А Д И Т Е

Заслон Ботев – Xижа Мазалат

Станахме рано, въпреки късното лягане. Предстоеше ни да видим връх Ботев, най-високият на Балкана – 2376 метра. Изпрати ни кучето на заслона.



Изкачването не продължи дълго, около 50 минути. Радвахме се на хубавото време, което успяхме да хванем. Малко са щастливците, на които се случва това.
Преди 25 – 26 години на върха работеха войници, които строяха втората кула (която се събори миналата зима). Тогава туристическата спалня „връх Ботев“, най-южната ниска сграда, все още работеше. Веднъж там сварих една диаграма за времето на върха, направена от войниците. Тогава видях, че 90 дни от годината времето на Ботев е слънчево, а 275 дни е мрачно (облачно). Ето какво е времето:



Кирчо се опитва да запечата победния момент на Веско, на най-високата точка на върха.



Последна снимка на върха.



Забавихме се около час на върха, а може и да е било по-малко. Минахме покрай паметника на тримата алпинисти, останали тук завинаги. Много хора подигравателно казват, паметника с трите кирки. На мен ми се струва, че не са кирки, ами са си три пикела.



Заслон Маринка е все така, продължава да се руши. А едно време съм спал в този заслон. Тогава хижите и заслоните добре се поддържаха.



На изток връх Голям Кадемлия 2276м, 100метра по-нисък от връх Ботев.



А на запад зад нас остана връх Ботев:



Подсякохме връх Параджика 2209 метра.



Не минахме през върха, а по пътя от връх Ботев за град Калофер. Исках да видя състоянието на заслон Михайлов. Същия като заслон Маринка, не е за поглеждане.



След местноста Пилешкия полог напуснахме пътя и започнахме изкачването на по-ниския връх Юрушка грамада, висок 2136 метра.



Следваха Русалийските гробища, от където се виждат изворите на река Тъжа. Там се белее и хижа Тъжа.



Не се отбихме. Мислехме да обядваме в хижа Мандрата.



Да, ама не! Беше заключена. Продължихме надолу по течението на река Тъжа. Намерихме сянка в местноста Смесите и решихме да обядваме. За наше щастие, отсреща в сградите имаше хора, от където си наляхме вода. Обедната почивка, заедно с обяда, беше около час.
От тук започва продължително изкачване на Гърмящата гора, което продължава до връх Росоватец – 1972 метра. Под 2000 метра е, но като се има предвид тръгването от доста ниска точка при Смесите, задачата не е никак лека. Не е лека, обаче като се изкачи върха, удоволствието е голямо. Започваме леко спускане надолу към Пеещите скали. Срещнахме втора приятелка. Изглежда, че и е студеничко, та не може да бяга, ами се изтегля от пътеката бавно и славно, дава ми възможност да снимам. Направих и няколко снимки. Змиите не ги познавам, виждал съм в повечето случаи смокове. Тази приятелка каква е не зная, но ми казаха, че не била отровна.



Ето ги и Пеещите скали. Много пъти съм минавал покрай тях, никога не съм ги чул да пеят. Понякога като минаваме пея аз, но те, никога. Една зима при силен вятър свистяха, ама пак не беше песен, само музика. Кирчо иска да чува песента от по-близо, но малко е поасно.



Минаваме от северната страна на връх Вълчата глава. Една зима, на 3 Март ни беше голяма мъка слизането от заледения връх, без котки.
Хареса ни тази пътека. Лятната, от север. Главно заради малините. Най-вече на наш Веско. Ние с Кирчо понякога минаваме без да хапнем, но Веско вече го знам, че ще си хапне и после ще ни подгони. Щом има сила да бяга! ! ! Този път и на мен ми харесаха, бяха доста едри.
Вече сме пред хижа Мазалат.



Хижара ни видя, отиваше да изхвърля динени кори. В предверието ни посрещна жена, която не познавах. Когато се представи, разбрах че си бяхме писали във един форум. Не вярвах, че ще я срещна тук. Влезе и хижара, изненадата бе двойна.
Извиках, Пламене! Не зная дали не изплаших хората при мен. С Пламен се запознахме преди 25 години. После си загубихме следите. Намерих го в един форум миналото лято, а на 20 Декември 2012 година си уредихме среща на хижа Тъжа.
И сега голямата изненада! Замествал хижара на Мазалат. Вечеряхме, приказвахме всички заедно, госпожата даже ми предложи пари за чешма. Отказах категорично, щяха да станат много пари, а не се знаеше какво ще успея да направя. Кирчо и Веско отидоха да си легнат.
Около 23 часа в хижата влязоха двама туристи. По облеклото разбрах, че са вело-туристи. Изглежда днес е ден на изненадите. Единият беше Борис Борисов, моят познат, потребител от Планинарски форум. Е, как пък ще си легна сега. Приказвахме доста, не съм поглеждал часовника. Тръгнахме да си лягаме заедно.
Благодарих на всички, за случайните срещи, благодарих на Пламен за почерпката и вечерята.
Повторно благодаря Пламене, бъди жив и здрав.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Сря Фев 19, 2014 12:33 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Г Е О Г Р А Ф С К И Я Ц Е Н Т Ъ Р

Хижа Мазалат – Проход Шипка

Тръгнахме малко късно. Една снимка пред хижата, с Пламен преди тръгване.



Не може пък, приятелите да останем без спомен.



Вървим с добра скорост по път, а после по пътека през гората.Минаваме покрай върховете Мали Бухал, Бухала и западно от връх Корита. С леко слизане стигаме до чешма Корита.



Веско ожаднял:



След чешмата се върви по път, но пътищата тук са много. На едно кръстовище доста се чудихме накъде да вървим, тъй като нямаше маркировка, а GPS a беше доста изтощен. Наложи се да почиваме, докато се включи машинката. Тези почивки са полезни, Кирчо си поспива по малко. Още не е седнал и заспива.
Излязохме на асфалта малко преди хижа Партизанска песен, където пихме бира и около 40 минути направихме приказка с служителките от хижата. След хижа 9 Март трябваше да се отклоним от асфалта и да минем през Черни връх, но приятелите пожелаха да заобиколим по асфалта, за да могат да се отбият до географския център на България. Не мога да ви покажа снимка от там, тъй като с Кирчо продължихме направо за хижа Узана, а само Венко отиде до географския център. Ще го помолим да ни покаже снимката. На около един километър преди хижа Узана срещнах трета приятелка. Не беше настроена много по приятелски. Като я снимах се обръщаше и си показваше езичето. Все пак успях да и открадна 3 – 4 пози.





В хижата поръчахме си обяда, докато се приготви взехме по една бира и зачакахме Венко. Не се забави много.
Веднага след обяда тръгнахме нагоре към Марков стол, откъдето пътеката се спуска към местноста Шадраваните. Тук има чешма, от която си налях вода и започнахме стръмното изкачване на терасите. Те са три, но няма никакви тераси. Има места, където пътеката става по полегата и тези места са наречени тераси. Преди 25 – 30 години, бях забравил фотоапарата и ръкавиците на първа тераса. След седмица,в една люта зима и сняг около 60 см, минах повторно и си ги намерих заровени в снега. Съветската машинка отново заработи. Спомени ! ! !
След Терасите излязохме на равни и широки поляни. Минахме покрай връх Малуша и по път слязохме на Шипченския проход. Намерихме хубаво място за палатки, зад хотел-ресторанта.
Опънахме палатките и отидохме да си пазаруваме от магазините. Заоблачи се и докато се върнем заваля. Легнахме рано.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Сря Фев 19, 2014 1:33 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Т Р А В М А

Проход Шипка – ГД Българка

При толкова място и тревни градини, палатката пак съм я опънал върху „бабунка“. Лежах и слушах тупуркането на дъжда върху палатката. Отново безсънна нощ. Палатките ни, моята и на Веско бяха еднакви, китайски. През ноща моята пропусна, но водата покрай мен изтичаше към краката и аз не станах. Сутринта викнах, че палатката ми пропуснала, а Веско ми отговори, че при тях имало езеро. И дрехите им се намокрили. Стефко като остана в Добрила, Кирчо се премести да спи в палатката на Венко.
Прибрахме палатките, минахме през безлюдния площад. Магазините не бяха отворили. Вървяхме по асфалта, по пътеката тревата беше мокра от дъжда, щеше да ни намокри обувките и крачолите. Като наближихме Бузлуджа, се появиха берачи на капинови листа покрай асфалта. И листата изкупували.
Изборни агитации не липсват и тук. Не зная колко хора минават от тук, кого ще агитират. На паметника написали "АТАКА". Нашенска култура. Толкова колкото да замърсят хубавите паметници.



Като излязохме на големия паркинг, където едно време паркираха автобусите, спряхме за почивка. Простряхме си мокрите палатки и дрехи да изсъхнат. Почивахме около час. Даже си поспахме. Времето е слънчево и предразполага за вървене. Настроението е добро. Вече наближаваме вятърните централи.



Тук, на това място има чешма, но за наше съжаление чешмата е пресъхнала.



Нямам вода, надявах се от тук да си налея. Преди две години течеше. Чудех се дали да не вляза в служебния двор на централите. Дойде една кола, запитах го. Каза, че напред има друга чешма, забравил съм я. А тя, хубава, със студена вода.



Минаваме покрай някаква хижа, ведомствена ли е, каква е не зная, но е поддържана.



В далечината, отляаво се вижда връх Бедек. До края на живота си няма да го забравя този връх.



Като подсичахме върха, над горския пояс имаше много едри малини. Веско и Кирчо спряха да хапнат, аз продължих, макар и по-бавно. Под тревата имало камък, по-малък от юмрука ми. Настъпих го без да видя, изкриви ми се крака от коляното и паднах. Тръгвах надолу по стръмния склон. Хванах се за малките туфи чим. Видяха ми падането, дойдоха и двамата ме изтеглиха нагоре. Поради тежката раница, сам не можех да се изтегля. Продължихме да вървим към хижа Българка. Не усещах болка и си казвах, че съм минал „метър“. Да, ама не!Болките се появиха на следващия ден, като слизахме към гара Кръстец.
Снимах се до една от централите, за да се види действителния размер на диаметъра на кулата.



Ние докато се снимахме с Венко, Кирчо напредна. Той още от сутринта се оплакваше от болка в крака. След Централите навлязохме в гората. Започна дълго спускане към Горски Дом Българка. Обед беше минал отдавна, но искахме да стигнем до чешма Бабин Райкин чучур и там на масичките да обядваме. Най-после сме на чешмата.



И тук имаше изненада. Някой беше донесъл телевизор. Кой и как го е домъкнал? Не е лошо, ако имаше ток и обхват, можехме да гледаме Лудогорец – Партизан Белград



След голяма умора в такава поза се почива най-добре.



Вече сме пред хижата. Четвъртият човек е хижара.



Седемнадесет часа е. Изминали са 264 часа от тръгването ни от връх Ком. Момче и момиче бяха се излегнали на тревата пред хижата. Момчето ми каза, че ме познава от форума и че ще ме почерпи. Изпихме по две бири. Съжалявах, че не можах да го почерпя с една нашенска ракия. Имаше още две жени и двама мъже в хижата. Излезли са на разходка, върнаха се привечер.
Пристигнахме рано, изкъпахме се, изпрахме си дрехите и легнахме рано.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Сря Фев 19, 2014 3:07 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Stanev



Регистриран на: 02 Апр 2012
Мнения: 174

Мнение Отговорете с цитат
Още, още, още..... Laughing

_________________
"...Some people have systemathic approach on nothing..."
Чет Фев 20, 2014 2:12 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Д Ъ Ж Д

ГД Българка – Ски база Грамадлива

Станах с болка в коляното. Очаквах да ме боли, но се надявах, че като се раздвижа ще ми мине. Напразно съм се надявал. Не мина, продължи да се влошава.
Въпреки ранния час, хижара също беше станал. Взехме си по нещо за закуска и поехме надолу. Отначало вървим по път, докато минахме отбивките за хижите Планинец, Армеец и Ивайло. Скоро не съм се отбивал в тези хижи, не зная дали работят. Преди демокрацията съм ходил 3 – 4 пъти.
Ето една грешка, поне според мен. Това ще го спорим в форума.


На кого са нужни тези два маркира на едно дърво. Ами на някое дете, което си играе на боички. Ако втория маркир беше на 10 – 20 – 50 метра след това дърво, можеше да спаси човешки живот. А така...? Винаги съм казвал, не слагайте два маркира в близост един до друг и не подновявайте старите маркири. Старият маркир напомня на туриста, че пътеката и преди е била от там. Направете още един знак на известно разстояние от първия. Старият знак все още ще служи на някого.
След голямото кръстовище със седемте разклонения, хванахме скритата пътека надолу към Гара Кръстец. Заваля дъжд, не беше пороен, но такъв, който като започне не спира 24 часа. Облякохме дъждобраните. Моя го купих преди тръгване, даже не го мерих. Хареса ми плата. Оказа се дълъг до петите и понеже беше и черен, с него заприличах на бостанско плашило. Но сега не ми е до външноста ми, стига да не ме вали.
За около 40 - 50 минути слязохме до първата мина за въглища в България – мина „Лев“ на Гара Кръстец.


Не зная гарата ли е построена заради мината или мината е разработена заради гарата. Нещо като яйцето и кокошката. Който знае да каже. При двата случая е грешка. На гарата никой не слиза и не се качва, освен някой заблуден турист като нас. А мината е затворена. Кой не знаеше, че скоро ще се затвори. Въглищата отдавна свършили, вадеха само мергел. За какво построиха цяло селище, превърнало се в руина. Разсипия... Нямаше да покажа тая снимка, но заради съборетините. Гледайте тях, а не плашилото.


Намерих хубава тояга, с която вървенето е по-леко, олекотява натиска върху левия ми контузен крак. Тая тояга мислех да я изхвърля следващия ден, но я носих до нос Емине. Даже сега ми е в стаята, скъп спомен.


Вече повече от час вали, ще се наложи да поизчакаме.
Покрай някогашните жилищни блокове (миньорско селище), за 15 – 20 минути бяхме на Гара Кръстец. Седнахме отвън под козирката на гарата, дойде влак от север за юг. Ако някой каже, че през Гара Кръстец не минават влакове, лъже. Колко малко време стояхме тук, мина един влак. Само че не зная до утре дали ще мине друг.
Ако продължава така да вали, доста влакове ще посрещаме и изпращаме.Накрая може и да се качим и да отпътуваме по родните места.
По локвите се вижда, че вали.


Стана ми студено. Влязохме в чакалнята, ама и там не е много топло. Смених си мокрите панталони.
Има кантар, и то голям. Претеглих се. Отслабнал съм с 4 кг. И другите се претеглиха, но аз не зная дали са отслабнали, защото не зная колко са били преди тръгване.
Имаме време за размишления, шегички, а бе за всичко. Хрумна ми да си претеглим раниците. Моята е 16 кг, на Венко 15 кг, а на Кирчо 9кг.


Дъждът намалява постепенно. Венко отиде да види къде е хижа Кръстец и дали работи. Каза, че е зад гарата, но хижара бил починал. Приготвихме се и тръгнахме, вече само ръми. Минахме през жп линиите започнахме да се изкачваме. Следва асфалт, но за кратко, 15 – 20 минути. Отклоняваме се в ляво. Следва разклон. По десния път се слиза до коритото на река Габрищица. Стръмно слизане, след дъжда не виждах как ще успеем. Разбира се, че можем, не сме малки деца, щяхме да се пързаляме, къде седнали, къде легнали...
Но ние хващаме левия път. Обикаля малко повече, затова пък няма слизане, няма качване.Почти по равно. Минахме покрай Горялска чука и когато стигнахме до връх Клъшка чука, изоставихме коловата маркировка и тръгнахме да подсичаме върха от изток. Там, в седловината има чешма, която е указана с табела на пътеката. Още малко по пътя и го изоставихме. През гората стигнахме до ски база Грамадлива. Да кажа хижа, не е. Да обаче има гостоприемен собственик. Баня, храна, ракия, бира и т.н, всичко има.


Градината показва каква грижлива ръка я стопанисва. Поне аз не съм виждал на такава височина да се произвеждат домати, пипер, царевица, тиквички, всякакви цветя.


Наш Кирчо пак извади иглата и конеца. Започнах да вярвам, че с тези обувки ще изкара до нос Емине, майстор човека. И Галин му се учуди на мурафета, шивача му с шивач.


Малък коментар преди лягане. Утре водач на групата ни ще бъде Венко, той така пожела и сега се готви за теорията на водачеството.


Преди да си легнем приготвих една торбичка с дрехи и излишни неща и ги оставих на Галин за отговорно пазене. Опази ги човека до 15 Декември, когато ги взе моят син. Разбира се, че му занесе писмо от мене. Писмото го сложих в 3 литрова туба.
Снимка за спомен преди отпътуване от Ски база Грамадлива.


_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

Последната промяна е направена от meco puh на Пон Фев 24, 2014 2:32 am; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Фев 24, 2014 1:10 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
В О Д А Ч А

Ски база Грамадлива – хижа Чумерна

Взехме си довиждане с нашия приятел Галин, като му обещах пак да мина. Спуснахме се покрай хижа Грамадлива и за 15 минути бяхме при хижа Химик. Химик е голяма и красива хижа, но не зная каква е вътре. Все още не съм влизал вътре, тъй като има и други места за нощувка – хижа Химик, хижа Грамадлива, ски база Грамадлива и хижа Предела на снимката.



Намират се на 30 – 40 минути разстояние една от друга. Но аз мисля, че най-удобна е хижа Предела. Намира се на самия проход, има заведения за пазаруване и хранене, все пак е най-близка до хижа Буковец, която пък е на голямо разстояние от четирите хижи. Хижа Предела е на най-високата точка на Прохода на Републиката (Хаинбоаз):



Там сме сега, Кирчо влезе да пазарува, аз направих няколко снимки на прохода и поех нагоре по големия наклон към връх Бита ела. Пътеката нагоре:



Не исках да изчаквам Кирчо, тъй като вървях по-бавно от тях, поради болка в коляното. Преди да съм изкачил стръмнината ме настигнаха. Пуснах водача Веско отпред, а ние отзад. Минахме през връх Божура. Казах им, че водача ще сгреши преди да хванем пряката пътека, където пътя продължава към останките на хижа Бутора. След около 2 часа бяхме на този разклон. Венко наистина го подмина, но когато видя, че аз се забавям и не вървя, се огледа и хвана правилната пътека. Там маркировката вече съвсем не личи, а аз знаех това.
Нямаше да е голяма грешка, с малко заобикаляне щяхме да минем през Бутора. Започнахме изкачването на Буторски чукар. Струва ми се, че след Ботев и Купена, това е най-тежкото изкачване по маршрута. Стръмно и достатъчно дълго. Най-стръмната част е около 20 – 30 минути. Започваме по-полегатата част. В началото имаше го и това:



A това е бременно дърво:



Най-после свърши изкачването, продължаваме към заслон Караиваново хорище по равно, като минаваме през местноста Жълтата локва.
Не влязохме в заслона.



Няколко пъти съм писал, че този заслон беше един много хубав и поддържан преди 90 те години. Ето какво е писал за него Тодор Ненов на гърба на пета карта от Ком Еминските карти: „Заслонът представлява добре обзаведена масивна едноетажна сграда, с капацитет 17 легла...“. Колко хубаво щеше да е да има и сега легла и чешмата да тече! ! !
Простряхме потните дрехи да изсъхнат и седнахме да обядваме навън. Преуморен не мога да ям, но трябва да се гълта нещо, иначе няма да стигнем до ...никъде. Знаете къде, нали? Водата ми се стоплила, добра е за миене, но за пиене...Кратка почивка и пак на път.
Около 3 часа ни отне разстоянието от заслона до хижа Буковец. Най-много ми тежи винаги изкачването на връх Буковец, последните 20 – 30 минути. И накрая на чешмата зад хижата няма вода. Хижарите бяха много любезни. Не отидох до хижата, седнах отвън. Поръчах Венко да ми донесе две бири. Едната я изпих, другата сложих в раницата за пътненка, вместо вода. Венко пред хижата:



Все пак се наложи да вляза в хижата. Венко и Кирчо ядяха някакви сладки неща, ходих да си купя и аз. Кирчо ще снима:



Трябва да се тръгва. Имаме още път до хижа Чумерна. Утрешният преход е дълъг, не можем да останем тук и да го удължим още.Тръгнахме. До проход Елена – Твърдица са 5 минути.
Излязохме на прохода.



Колко малко му трябва на човек да си отиде долу, където е пълно с народ. Домъчня ми за дома, за приятелите. Мога да спра един на „стоп“, 23 км и край на всичко.



Лягай, сядай пред компютъра и живей, няма да те боли ни крак, ни глава... И за какво тръгнах тогава? Върви си по пътеката Мечо, не се заплесвай.
Продължихме нагоре. По средата срещнахме мъж и жена, слизаха от хижа Чумерна. Не ги питахме, но трябва да са мъж и жена. Иначе какво ще правят в дивата гора сами?
Те ни питаха, от къде сме били. Казахме им. Оказа се, че и те ме познават. Казах, че не съм мечо пух, познавам го, от Разград е.
Да обаче в групата има „чужд агент“, който ме издал. Зад мен си служат с мимики.
Ех Венко, Венко! Не мируваш, предаде ме и този път.
Още малко и седнахме за малка почивка, че за много няма време. Пак ще хванем тъмното. Преди да стана забелязах, че наш Кирчо за 5 минути заспал. Повярвайте ми, не ме усети като ставах. Снимах го. Сега за пръв път ще види тази снимка.



Държи си болното коляно. Той дясното, аз лявото. Събудихме го и тръгнахме.
Вече сме пред хижата. Посрещна ни хижара. Слънцето отдавна беше залязло.



Изкъпахме се. Вечерята беше много добра. Ами какво остана, остана да си легнем.
Има още нещо, няма да забравя. Трябва да благодарим на днешния ни водач, Венко. Без грешка ни докара до хижа Чумерна.
До днес не сме се карали. Това се дължи на тях, тримата, а след хижа Добрила двамата. Никога не повишиха тон. Освен мене, някъде като че ли повиших, това те ще кажат. Дано и занапред да е така.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

Последната промяна е направена от meco puh на Пон Фев 24, 2014 2:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Фев 24, 2014 2:17 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mikesli



Регистриран на: 28 Мар 2011
Мнения: 509
Местожителство: Сливен

Мнение Бутурски чукар Отговорете с цитат
Мечо, само за протокола да отбележа че стръмното изкачване е към вр. Бутурски чукар /1115 м.н.в./ а не вр. Граматливия рът /1138 м.н.в./, който остава в югоизточна посока в територията на ловното стопанство. Мисля в темата за водата писах препоръка, как да се избегне това стръмно изкачване: покрай чешмата, водопада и после има серпентина по западната ограда на стопанството.
Пон Фев 24, 2014 11:44 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Re: Бутурски чукар Отговорете с цитат
mikesli написа:
Мечо, само за протокола да отбележа че стръмното изкачване е към вр. Бутурски чукар /1115 м.н.в./ а не вр. Граматливия рът /1138 м.н.в./, който остава в югоизточна посока в територията на ловното стопанство. Мисля в темата за водата писах препоръка, как да се избегне това стръмно изкачване: покрай чешмата, водопада и после има серпентина по западната ограда на стопанството.

Прав си, мисля едно, пиша друго. Старост...
Дори мисля, че някъде го писах. Сега ще проверя в Ком Емине 2011г.
Ще поправя и това.
Благодаря.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пон Фев 24, 2014 2:15 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Хем знаех предварително, че Мечо се е контузил и пак ми стана криво като го прочетох. Sad
А това е някакъв художествен похват, нали Мечо, да пишеш как ти се иска да се откажеш, за по драматично? Защото аз съм сигурна, че и през ум не ти е минавало да се откажеш въпреки болките и умората. Respect

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Фев 24, 2014 7:28 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Mariana1000 написа:
Хем знаех предварително, че Мечо се е контузил и пак ми стана криво като го прочетох. Sad
А това е някакъв художествен похват, нали Мечо, да пишеш как ти се иска да се откажеш, за по драматично? Защото аз съм сигурна, че и през ум не ти е минавало да се откажеш въпреки болките и умората. Respect

Ако болката бе в главата, нямаше да помисля, но в коляното е друга работа. Главата щеше да ме боли където и да съм, но тук, с навехнато коляно да вървя по 12 часа на ден, си е друго.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пет Фев 28, 2014 12:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
В И Д Е О К А М Е Р И

Хижа Чумерна – Изворите на река Камчия

Този преход няма някакви забележителности, освен хайдушката Агликина поляна. Според мен, един от най-скучните преходи. Върви се изключително през гори, без видимост.
На тръгване от хижата пътеките са две. Указани са с табели. И тук има дърво, което се храни с табели.



Пътеката сочеща на югоизток е старата. Тя тръгва към връх Чумерна. Достига почти до връхната точка и завива на север. През 2011 година минах по нея пътека.
За да има малко разнообразие, тази година тръгнахме по втората пътека. Веднага след хижата поехме в североизточна посока по чер път. Тук пътя е слабо маркиран. Вървяхме, може би половин час и реших да видя къде сме. Машинката каза, че сме много близо до маркираната пътека. Отклонихме се на изток, намерихме пътеката и по нея започнахме да слизаме надолу. След известно разстояние, тя завива на изток. Около обяд излязохме на местноста Говежда поляна. Обядвахме под сянката на едно дърво. Изглежда, че Кирчо имаше нужда от изразходване на излишни сили или може би така си почива. Качи се на дървото.



Мина моторизиран пастир, придвижващ се на гърба на кон. Почивахме още малко, поспахме и тръгнахме. Машинката ми казваше, че по пътя има чешма. Наистина има такава маркировка.



Слязох долу до чешмата да си налея вода. Не вярвайте нито на машинката, нито на маркировката. Вярвайте ми, вода няма. Чешмата е пресъхнала. Затова пък малко нататък има цветя, и то много.



Най-после видяхме Агликина поляна. Свалихме раниците и първи аз, после и двамата отидоха до чешмата.
На следващата снимка се вижда завой на пътя. Като се движите към Вратник, преди да стигнете до завоя завийте в дясно от пътеката, След 10 - 20 м продължете да вървите 50-60 м почти в обратна посока – към Чумерна. Там е чешмата.



На поляната има паметна плоча, зад която се вижда и параклиса:



Паметната плоча е с надпис:



Параклисът е построен скоро, след демокрацията. Преди това не съм го виждал, тогава не бяхме вярващи.



След 15 – 20 минути от Агликина поляна, слязохме на прохода Вратник. Асфалтираният път свързва - от север село Стара река със село Бяла от юг. Има разклонение за Сливен на изток.
Има и заведение, в което може да се нахраните, но само ако работи. Днес е затворен, охранява се от видеокамери.



Отсреща има една затворена вила, при разклонението за Сливен, накъдето продължихме ние. На едно място има отклонение от асфалта, за избягване завоите на пътя. Вървяхме по асфалта почти до Железни врата, от където пътя завива на юг, а ние на изток по маркирана пътека. След малко преминахме покрай останките на заслон Вратник и след 100 – 200 метра достигнахме крайната точка на днешния маршрут – изворите на река Камчия. Като по команда опънахме палатките.



Наляхме си вода от чешмата – извор на реката и седнахме да вечеряме. Чешмата е на около 150 метра на изток от поляната. Да не вярва човек, че Луда Камчия може да извира от тая малка чешмичка



_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пет Фев 28, 2014 1:36 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mikesli



Регистриран на: 28 Мар 2011
Мнения: 509
Местожителство: Сливен

Мнение Подсичащата пътека на вр. Чумерна Отговорете с цитат
Тази пътека ви спестява поне 40 минути. Ако се движите към хижа Чумерна може би ще стигнете за час по-бързо, защото накрая през върха е зор! Маркирана е с две вертикални червени линии. Направена е от хижаря преди отчето. После дървосекачите са прокарали път, точно по трасето на пътеката и са унищожили повечето марки. Малко объркващо е почти в края, където пътя свършва - на сечището - там трябва да се продължи на изток. Маркираната пътека към върха е на не-повече от 200м.
Пет Фев 28, 2014 2:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Re: Подсичащата пътека на вр. Чумерна Отговорете с цитат
mikesli написа:
Тази пътека ви спестява поне 40 минути. Ако се движите към хижа Чумерна може би ще стигнете за час по-бързо, защото накрая през върха е зор! Маркирана е с две вертикални червени линии. Направена е от хижаря преди отчето. После дървосекачите са прокарали път, точно по трасето на пътеката и са унищожили повечето марки. Малко объркващо е почти в края, където пътя свършва - на сечището - там трябва да се продължи на изток. Маркираната пътека към върха е на не-повече от 200м.

Като минахме, разбрах скъсяването Мите. А в долния край лесно хванахме пътеката, ползвах и GPS.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пет Фев 28, 2014 3:07 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страница 2 от 5

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov