Алабак : от Варвара до Юндола и после до Велинград

Отдавна му се канехме на този преход. До Алабашка /някой я наричат Вазова поляна заради паметника на Вазов и справката, че е бил там, както и Алеко/ всичко ни беше съвсем ясно, в детайли. Оставихме си колата във Варвара. Тръгнахме по пътеката с червена маркировка към х.Равно Боре. Видях, че колата ни е 300 м.н.в, а знаех, че ще минем през над 1500 м.н.в. с бивачно оборудване на гърба...
До х.Равно Боре група младежи любезно ни поканиха на "чай, кафе... курбан" - ние отказахме и даже не спряхме, защото от там е най- тежкото качване, почти до Фенера. После вече - айляк! Да ама не! Над Млековица има сечище и пътищата са някакъв кален полигон. Как да е - добрахме се до Алабашка поляна и се установихме на бивак. Чешмата е жив зян! От сега тече "на конец" - не ми се мисли лятото какво ще става! Дебита е 1 литър за 5-6 минути.
Пренощувахме с дъжд през нощта. Сутринта - късмет! Не валеше. Спокойно се оправихме и тръгнахме по билото. Калният път продължи до Бялата вода. Това не е ясно какво е - вили, горско, животни.... От там до Начевото, което е подобно и малко по-нататък е асфалт.
После за х.Кладова се хващат горски пътища и постоянно се набира височина. Снегът се увеличава. Стигаме до Кладова. Наистина е разбита, но според мене е с нов покрив и е напълно възможно да се възстанови. Може би има шанс за хижата.
От там тръгва много стръмна пътека. Чак до вр. Арапчал /Черновец/ 1850 м.н.в. катеренето е доста тежко. Горе има сечище и е трудно за ориентация без GPS - много еднакви разорани нови пътища... нарязани дървета.... спускането е доста трудно. После се хваща страхотна пътека мечта, която стига до заслон "Локвата". Заслонът е разбит и оакан от крави - нищо не става! Снеговалежът се засили много. Продължихме към Антонов кладенец. Оказа се заслон от греди без врата приблизително 3,5х3,5 метра. Пейките покрай стените са много тесни и не стават за лягане. Вътре разпънахме палатката. Чешмата.... същата като на алабашка поляна... да не се повтарям.
Снегът се засили много. Сутринта имаше 10-15 см. Прогнозата се измени- понеделник вместо оправяне - пак дъжд и сняг.
Минахме Юндола и към св.Петка. Първоначалният ни план беше да продължим към Велинград. Поради прогнозата решихме да се спуснем на г.Абланица по най-бързия начин и в 12 ч. да хващаме теснолинейката. От св.Петка, Горна Дъбева, Алендарова..... и се объркахме.... от Алендарова хванахме грешния път и излязохме между Цветино /Абланица/ и Острец .... много тъпа грешка! Влака мина покрай нас и въпреки легендите, че спира, като му махаш - на нас само ни свирна, а махахме отдалеч и правихме умолителни жестове под проливния дъжд... Следващия влак след 6 часа.... до Велинград около 15 км. Ами запретнахме крачолите и пресякохме реката с надежда по пътя да спрем нещо на стоп - уви - не мина нито една кола в наша посока до разклона за Сърница. От там за последните 6 км. ни взе много любезен мъж на име Борис и ни закара до автогарата. Въпреки, че чакахме почти 2 часа автобус, при колата във Варвара бяхме само 2-3 часа по-късно от началния вариант.
Първия ден 18 км., втория 17 км., третия 21км. /+6 с кола/, но най-тежък е първия заради над 1200 метра денивелация. Последните няколко часа вървяхме под непрекъснат обилен дъжд.

Малко снимки

Браво на вас - голямо приключение!
По маршрутите във велинградския район сигурно много рядко ходят туристи. Хижи, заслони, всичко е мазало и това е плод на безхаберието, беззаконието и местния феодализъм вихрещ се там през последните двайсетина години... Sad

Фактът, че за много хора Родопите не са планина, а някакви си хълмове допълнително допринася за слабата посещаемост...