ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Ком Емине 2013 на седемдесет без седем
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Предишната тема
Следващата тема
Ком Емине 2013 на седемдесет без седем
Автор Съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Не пишете тук в тая тема. Има тема за левурдата.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Сря Апр 02, 2014 11:35 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
ЧЕШМА – ШЕГАДЖИЙКА

Изписаната чешма - Козичино

Отново станах рано. Спал съм добре, след вчерашния дълъг преход. Измих се и започнах приготовлението. Най-напред закуска. Следва прибиране на палатка, спални чували, дрехи, останалата храна, колкото и да е оскъдна вече. За последен път прибиране на лагера. Ако дал Господ, довечера ще спим за последно заедно, в туристическата спалня на Козичино. Станаха и двамата ми приятели. Вече мога да ги назовя така, защото се опознахме много добре за тези изминали дни и километри. И най-важното не сме имали конфликти, най-много някъде един или два пъти аз да съм казал нещо по-остро. А те, никога. Затова съм им благодарен. Бързо се приготвят, през целия път бяха готови преди мен.
Направихме по една две снимки на най-красивата чешма по Ком Емине.

Строена е в памет на някого, но кой е, какъв е не пиши.

Не съм поет, не мога да превеждам в стихове, но тъй като е интересно съдържанието, ще се опитам, за да го знаете:
„Водата не спира, тече,
Пийни си пътнико от тази чешма.
Някога идва ден, човека умира и заминава.
И ти остави една творба, без да очакваш нещо насреща(възнаграждение).
Още при предишното преминаване, ми направи силно впечатление последния ред. И сега като гледам хубавата чешма си мисля, че е прав този който е измислил надписа. Хубаво е човек да остави някаква следа, макар и много малка, след себе си.
Сутрин по хладно се върви леко, но не и на куц крак. Вече по време на почивка ползвам тоягата. Нито да седнеш, нито пък да не седнеш. Като седнеш, трудно е ставането.

Добре че тоягата е с мен и по-често моите приятели ми подаваха ръка.
Рано сме на асфалта за село Снягово. Предния път тук бях пристигнал през нощта и не знаейки продължението на пътеката слязох в селото. Сега, попитахме един пастир и той ни посочи пътеката за с. Добра поляна.
Навлязохме в гората. Съвсем скоро се оказахме пред чешми.Струва ми се, че тези хора са строили чешми по горските пътеки открай време. Тези са стари, и то няколко на едно място.

Вървим по хубави черни пътища през поляни, по протежението на далекопровод за 20 кв. Слязохме малко надолу покрай езеро или може би микро язовир и сме в село Добра поляна.
Видяхме заведение, отбихме се да закусваме. Днес имам празник, трябва и да почерпя моите хора. Седнахме на маса отвън, на която имаше и местни младежи.

Поприказвахме си, почерпихме се и пътниците на път. Вече вървим по асфалт, през селата Средна махала и Топчийско, които са на малки разстояния едно от друго. След Топчийско още малко по асфалт и се отбиваме в дясно, покрай гората на югоизток. Пътищата са изорани, липсва и маркировка. Най-после сме на широки поляни с редки големи дървета. Седнахме да обядваме под едно от тези дървета. Почивахме около един час и отново на път. Преди село Сини рид излязохме на асфалта. Като стигнахме до селото не се отклонихме по маркираната пътека, тъй като искахме да минем през селото. Малко след отбивката от главния път към селото има хубава чешма със координати: 42 гр. 49.409' и 27 гр. 25.779'
Като се влезе в селото, в началото има заведение. Седнахме на почивка. Има и аптека, но беше затворила вече. Един от местните каза, че ще се обади по телефона на аптекарката. Стана ми неудобно, че ще я докараме от тях. След 10ина минути дойде аптекарката. Купих си ластични наколенки и Диклак за мазане. Кирчо реши и той да си купи наколенки, но били последните. Сложих едната наколенка на левия крак и дадох другата на Кирчо.
След селото не минахме по асфалта нагоре, а тръгнахме по маркираната пътека. Предния път бях минал по пътя, откъдето се заобикаля.
Скоро не остана ни пътека, нито маркировка. Вървяхме през храсталаци, на посока. Минахме покрай Доброданските гъби. Видяхме пчелин, където имаше жена. Питахме за пътя, показа ни палатки до гората. Продължихме към палатките. Минахме покрай голяма чешма с малко вода. Като преполови моята бутилка, водата спря. Изчакахме пак да тръгне, и наистина тръгна. Помислих си, че някой се шегува. Спира водата и ни гледа „сеира“. Координати на чешмата: 42 гр. 49.973' и 27 гр. 29.215'.
След няколко спирания успяхме да си налеем вода и тръгнахме.
От тръгването ни от връх Ком до тук са 456 часа.
Малко след чешмата излязохме на пътя и влязохме в гора. В началото на гората имаше катун – секачи на дърва. Маркировка – слаба, тук-там. Наближаваше да се стъмни, излязохме от гората, видя се надолу село Козичино. Докато влезем в селото се стъмни, не помня в колко часа е било.В началото на селото имаше човек в един двор, който ни канеше да преспим там. Знаех, че има тур. спалня и продължихме. Влязохме в магазин, едновременно и заведение. Имаше всичко, каквото желаехме – плодове, дини, пъпеши. Даже и топла храна. След вечеря ни заведоха в спалнята и ни настаниха. Малко е занемарена, но колко ни трябва на нас. Има топла вода, има ток да си заредя всичко, чисти чаршафи. От кога не съм спал на такива! Благодат. Платихме си от вечерта . В стаите има по един контакт, а аз бях забравил разклонителя още в хижа Чавдар. Включих телефона, GPSa, акумулатора в различни стаи и коридора. Изкъпахме се и легнахме.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

Последната промяна е направена от meco puh на Пет Май 23, 2014 4:27 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Пет Май 23, 2014 12:00 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
ПРОХОД - НЕПРОХОДИМ

Козичино - Морето

Станахме по тъмно. Прехода е дълъг, но желанието да видим морето е силно. Бързо приготовление и тръгнахме много рано. Има лека мъгла, която е подвижна и има видимост. Виждаме във далечината телевизионната кула. Трябва да се насочваме към нея.
Много бързо достигаме Дюлинския проход. Малко нагоре по асфалта и се отклоняваме на изток по чер път.

Вървим в мъгла, но това не ни плаши като в Централен Балкан, дори ни радва. Такава омара обикновено се появява сутрин край морето. Леки изкачвания, слизане, вървене по равно. Изобщо, приятно е да се върви. Съвсем наблизо е телевизионната кула, почти под нея сме. От време на време се показва Райко, дава ни възможност да снимаме.

За съжаление нямаме време да чакаме Райко. Забули се в облаци при снимането. Изядохме по някой плод пред портала и поехме надолу по пътеката под електропровода. Пътя много заобикаля. Стръмничко е, малко ме измъчва коляното. Вижда се Бургаския залив.
Тръгнахме по асфалта. Спомням си, че тук преди две години разговарях със моя син, за да му кажа да дойде на нос Емине, да ме прибере. На същото място ме подгониха две кучета, подплаших ги с пиратки. Сега не смея да се обадя на сина, защото накуцвайки не зная кога ще пристигнем на носа. Наближихме изоставеното село Плазовец. Някой започнал нов строеж, но се е отказал. Сричам на английски. Нищо не разбирам, но има записан телефонен номер, значи е за продан. И на друго място съм виждал такива обяви.

Напускаме „селото“, по-скоро развалини от селски тип. Седнахме под едно дърво за кратка почивка. Все това ми е в мисълта – кога най-после ще сме на Емона. Още малко по асфалта. Венко започна да събира шайби, мисля че бяха 6 мм. Ама бяха съвсем нови, не ползвани. Отначало мислех да му се присмивам, но когато намери 7, 9, 10 и не знам си колко, започнах да съжалявам, защо не събирах и аз. За какво ли ми бяха, в къщи имам с кутии, ама на... нали са намерени, по-ценни са. Дори и да е ръждиво желязо. Някой ги изсипал както върви колата.
Зарадвах се, когато се отбихме от асфалта. Повече шайби няма да събираме. То, така пък е скучно. Идеше ми да ги върна и да продължим пак по асфалта.
Дълго вървяхме по горската пътека. Около обяд излязохме на Поморийския проход.

Виждате ли ония порти? По пътя мислех за тях и сега очите ми бяха там. Бях много жаден. Не ми се пиеше топлата вода, станала като чорба без месце вътре. Мисля, че Тито беше писал, че в двора на горското има вода. Взех тубичката и тръгнах. Ядец! Вратата е застопорена с мандaло (ние и сюрме му викаме, ама мандало е по-звучно). Казах, щом е застопорена отвътре, значи има хора. Да, ама не!
Забелязах, че има пролуки над мандалото и с някаква пръчица може да се бутне. Извиках Венко. Аз дърпах вратата, а той бутна мандалото мъничко, щото да се отвори, ама да не падне. Нали казват, „късно е чадо, мандалото падна“, затова мъничко.Отвори се. Тръгнахме и тримата навътре. Оглеждах се откъде ще излезе пазача или някое грамадно куче. Чешмата е навътре, чак зад сградата. На Кирчо силни му са очите, той я видя. Наляхме си, пихме до насита, излязохме и пак бутнахме мандалото в дупката.
Обясних всичко това, за да знаят следващите, ако до тогава не сменят мандалото с някой огромен катинар. Имайте в предвид, че от тук до село Емона вода няма. Има бира, но в село Емона. Има и вода там, но кой ще ти поглежда чешмата, при наличието на студена бира.
Това вървене по асфалта ми разгони фамилията. От къде се връщат тези коли не разбрах. Имало е нещо, панаир или футболен мач. Къде ли са тръгнали, не могат ли да си седят в тях?
Запомнете, има един участък от асфалта, прав и без никакви завои. Дълъг около 1,6 – 1,7 км. Докато не извървите този участък, няма отбиване. Най-после завой и след него отбивка към морето. Да обаче морето пак не е толкова близко. Маркировка почти липсва. Върви се само по пътища, но на някои разклони доста ще се чудите, ако нямате GPS.
Преди да се стъмни сме в Емона. Една жена на балкона на голяма къща ни се зарадва, като казахме че идваме от връх Ком. Може би не беше радост, а учудване или може да е бил присмех. Запитахме накъде е заведението. Било по нататък, в центъра.

Аз преди две години минах от тук, знам че е в центъра, но накъде да завием? Където и да е, не трябваше да питаме. Все щяхме да стигнем до там. И наистина стигнахме.
Времето на вървене от Ком до нос Емине е 484 часа или 20 денонощия и 4 часа.
Свалихме си раниците, хората ни гледаха малко или може би s голямо учудване. На мен ми беше ясна причината. Може би сме им изглеждали като диваци – брадясали, с големи чували на гърба и оглеждащи се уплашени.
Не, не сме диваци! Ние сме нормални хора, които поне за 20 дни се освободили от суетнята, неразборията, мъките, мислите и още много неща на резонния живот. А защо той – всекидневието ни, да е резонен. Дали не е по-резонен живота , който изживяхме през тези 20 дни...
Купих си една бира. Оставихме си раниците пред заведението и поехме към нос Емине. Бирата набързо я надигнах, тъкмо се чудех, дали да не взема още една за пътненка, мина кола близо до нас. Венко ме попита дали не е моят син. Погледнах, наистина беше той.
Слезе от колата, попита как съм. Признавам си, излъгах. Казах му, че съм добре. Аз наистина бях добре, но крака ми не беше добре. Покани ме да тръгваме. Отказах, като му казах, че ще отидем до фара. Не му стана хубаво, били ни търсили дълго наоколо, телефоните нямали обхват и т. н.
Поехме към фара. Излязохме извън Емона. Вече беше тъмно. В това „голямо“село си загубихме пътя. Слезли сме доста на юг, а пътеката остана от другата страна на дерето. Щяхме да загубим много време докато излезем отсреща на пътеката. Реших да не нервирам повече сина и да се върна. Ако бях здрав, може би нямаше да взема това решение...
Върнахме се при колата, дадох си камъчето от връх Ком на Венко. Помолих го, да го хвърли в морето вместо мен, направихме си една снимка за довиждане и си тръгнах.

Когато слизах от колата, сина разбра колко съм добре, едвам стигнах до къщата
Но, аз съм щастлив, че извървях пътеката.
Сега, девет месеца след завръщането, съм приблизително добре. Ако мога, бих опитал още веднъж да мина по пътеката, дори с риска, да остана осакатен до края на живота си.
Там, НА ПЪТЕКАТА Е ИСТИНАТА, там ми е хубаво.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пет Май 23, 2014 12:16 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
ZCEZBPM написа:
Разгеле! Smile Дочакахме края.Smile

Тъй като и други ще го прочетат да уточня нещо.
Входът на горското дето е на Поморийския проход не е от тази врата на снимката, която винаги е заключена, а се излиза на асфалта върви се покрай оградата съвсем малко, около 20-30 метра и там е отключената врата, откъм асфалта е .
Един от горските дето го срещнахме по-рано ни каза да минем от там за водата.

От къде да знам, че вратата е от там.
Не зная дали си имал работа с биволи и биволици. Като им натежи главата от горещините, в езерото влизат с каруцата, не можеш да ги спреш по никакъв начин.
Както бях ожаднял, можех да прескоча 3 огради, като знаех че там има вода.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пет Май 23, 2014 11:46 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Браво, Мечо! Respect
Може да има някой, който да е минавал по Пътеката повече пъти от теб, но няма друг, който така подробно и с такава любов към планината да е описал всичките си преживелици.
Пожелавам ти да си жив и здрав и да четем още пътеписи от теб Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Нед Май 25, 2014 12:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dandan



Регистриран на: 26 Авг 2013
Мнения: 211

Мнение Отговорете с цитат
Браво!
Нед Май 25, 2014 3:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Изминаха почти две години и половина от финала на моето последно минаване по Ком Емине. Нямаше изобщо да пиша това мнение, но знам, че с него ще помогна на някого.
Мога да кажа, че при това минаване на Ком Емине съм допуснал една голяма грешка. Който е разгледал снимките ще забележи, че почти през целия маршрут съм по къси панталони. Умората е най-голяма в краката, а моите бяха изложени на студ и вятър. Пострадах още тогава. И днес трябва да си крия колената. При най-малкото изстиване вървя трудно. Не мога да тръгна на планина през зимата. Ще опитам на лято.
Колеги, не допускайте моята грешка. Дори да е топло, на Ком Емине не си оголвайте колената.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Чет Яну 14, 2016 12:10 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 476

Мнение Отговорете с цитат
Жив и здрав да си, адли Бай Мечо! Бъди делия и фурия! От тая високосна 2016 г. пак смело напред и хаирлия да бъдеш!
Чет Яну 14, 2016 12:46 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ieronimus



Регистриран на: 30 Окт 2011
Мнения: 185

Мнение Отговорете с цитат
meco puh написа:
Изминаха почти две години и половина от финала на моето последно минаване по Ком Емине. Нямаше изобщо да пиша това мнение, но знам, че с него ще помогна на някого.
Мога да кажа, че при това минаване на Ком Емине съм допуснал една голяма грешка. Който е разгледал снимките ще забележи, че почти през целия маршрут съм по къси панталони. Умората е най-голяма в краката, а моите бяха изложени на студ и вятър. Пострадах още тогава. И днес трябва да си крия колената. При най-малкото изстиване вървя трудно. Не мога да тръгна на планина през зимата. Ще опитам на лято.
Колеги, не допускайте моята грешка. Дори да е топло, на Ком Емине не си оголвайте колената.


Мечо, помогнаха ли съветитена Бубновски?
Чет Яну 14, 2016 6:21 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
ieronimus написа:
meco puh написа:
Изминаха почти две години и половина от финала на моето последно минаване по Ком Емине. Нямаше изобщо да пиша това мнение, но знам, че с него ще помогна на някого.
Мога да кажа, че при това минаване на Ком Емине съм допуснал една голяма грешка. Който е разгледал снимките ще забележи, че почти през целия маршрут съм по къси панталони. Умората е най-голяма в краката, а моите бяха изложени на студ и вятър. Пострадах още тогава. И днес трябва да си крия колената. При най-малкото изстиване вървя трудно. Не мога да тръгна на планина през зимата. Ще опитам на лято.
Колеги, не допускайте моята грешка. Дори да е топло, на Ком Емине не си оголвайте колената.


Мечо, помогнаха ли съветитена Бубновски?

Опитах много неща и не зная кое помогна, кое навреди. При всички случаи съм далеч по-добре от тогава, когато завърших Ком-Емине. Известно време бях на две патерици. Сега при хубаво време опитах преходи до 4-5 часа. Повече не искам да ги натоварвам колената. Но най-важното е това, знам че трябва да ги пазя от студ. Това е причината за бедата, а не падането при връх Бедек.
Все още не съм се предал. Може би след година ще опитам да правя нещо, като последна възможност - от Ком до...където успея да стигна.
Благодаря ви, че ми обръщате внимание, опитвате се да ми помогнете, че нищо не е човек да се отпусне и да се предаде.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Чет Яну 14, 2016 10:00 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 3270
Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
meco puh написа:
... Не мога да тръгна на планина през зимата. Ще опитам на лято...

Още пролетта като замирише на левурда и няма да се стърпиш - ще тръгнеш по пътеките за мечи лук. Wink

Вчера се сетихме отново за тебе, Мечо. И как ако не беше настоящият планинарски форум, може би никога нямаше да се запознаем на живо. С тебе и с толкова много хубави хора и ком-еминейци. Very Happy

П. П. И аз не одобрявам ходенето с къси панталони в планината... за мъжете. Жените, разбира се, могат, защото техните колена са по-здрави... Wink П. П. П. ... по-устойчиви на студ... Smile


____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
Чет Яну 14, 2016 11:29 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
stefan_iliev38 написа:
meco puh написа:
... Не мога да тръгна на планина през зимата. Ще опитам на лято...

Още пролетта като замирише на левурда и няма да се стърпиш - ще тръгнеш по пътеките за мечи лук. Wink

Вчера се сетихме отново за тебе, Мечо. И как ако не беше настоящият планинарски форум, може би никога нямаше да се запознаем на живо. С тебе и с толкова много хубави хора и ком-еминейци. Very Happy

П. П. И аз не одобрявам ходенето с къси панталони в планината... за мъжете. Жените, разбира се, могат, защото техните колена са по-здрави... Wink П. П. П. ... по-устойчиви на студ... Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен Laughing !

Прав си Стефко, ама тя левурдата нали се появява през лятото.
Laughing
Ще отстраним "Ужаса" и Мечулица трябва да се види, дали не е пресъхнала!

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пет Яну 15, 2016 10:12 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tzezko



Регистриран на: 21 Фев 2012
Мнения: 1246
Местожителство: софия

Мнение Отговорете с цитат
stefan_iliev38 написа:
.............. и с толкова много хубави хора и ком-еминейци. Very Happy


Всякакви хора казваш.....И такива, и онакива.


meco puh написа:
......... и Мечулица трябва да се види, дали не е пресъхнала!

Знаеш ``га ще пресъхне?!! Невър, както казват нашите приятели.
Пет Яну 15, 2016 3:50 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
tzezko написа:
...meco puh написа:
......... и Мечулица трябва да се види, дали не е пресъхнала!

Знаеш ``га ще пресъхне?!! Невър, както казват нашите приятели.

tzezko, знам че няма да пресъхне, инче нямаше да си дадем "зор" да я построим.
И да знам че няма да пресъхне, аз съм длъжен да проверя, и то на място.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Нед Яну 17, 2016 3:20 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
Страница 5 от 5

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov