В момента имам работа и не мога да отделя време за писане, но скоро ще продължа.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Чет Фев 06, 2014 9:05 pm
martinov
Регистриран на: 04 Юни 2010 Мнения: 79 Местожителство: софия
Мисля ,че трябва да се отвори нова тема Ком-Емине лято 2014г и това по моето скромно мнение трябва да го направи Meco Puh.
Meco напиши първите редове по тази тема към тези който смятат да минат Ком-Емине това лято и да им пожелаем успех.
Сега зачетох тука и видях че се споменава книгата на Борис Никленов, който наскоро открих че ми е пра дядо
Вто Юни 10, 2014 12:11 am
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Не знам дали някой е пускал този пътепис, все се каня да го направя и все забравям http://tery-robin.blogspot.com/2013/08/blog-post.html
Разбира се, други пътеписи на Тери са много по-интересни, но този е за нейното Ком-Емине миналата година.
И интервю с друга жена - Валерия Идакиева, която е минала Ком - Емине миналата година (явно е модерно сами жени да ходят по пътеката )
http://www.bg-voice.com/articles/view/intervyu_da_izvurvish_sam_kom_emine_za_23_dni/3189/
(Пише, че си е водила дневник и може да напише пътепис за форума - може би нашия? - дано да го направи Журналистката или изобщо не знае за какво става въпрос или си задава въпросите така че да е по-интересно, но и в двата случая дразни)
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Аз на Тери и следя сайта от около 4 години и съм я признал за стопаджия номер едно на републиката. Даже мислих да пусна линк точно за Яница...
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Нед Юни 15, 2014 10:42 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
didogen написа:
Аз на Тери и следя сайта от около 4 години и съм я признал за стопаджия номер едно на републиката.
Аз затова написах, че другите и разкази са по-интересни
Тя за мен е голям стоик - това да караш с дни на плодове, да висиш на дъжда да стопираш и такива неща аз не бих могла да ги издържа.
Даже се учудих, че се е наложило да прекъсне Ком - Емине и да почива...
didogen написа:
Даже мислих да пусна линк точно за Яница...
Другия път не само да мислиш, а и да пуснеш
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Юни 16, 2014 4:05 pm
todor__x
Регистриран на: 15 Дек 2012 Мнения: 452
Стигаш морето, всичко е свършило!
Това е само началото, на Пътеката!
Така, понеже 5 човека от форума ме врънкат да си продължа пътеписа. А тази седмица трима с кода на Цецко, ако правилно е разкодиран.
Ще дам яснота и смятам, че съм обективен. Нищо, че всичко ще разкажа през моя поглед. Имам предвид случката. Колкото до пътеписа,ами ако ми дойде музата ще си до напиша или по-скоро ще го пренапиша. Но да разкажа по същество последните два дена трябва да започна от подготовката.
Та К–Е ми е мечта от 1997 г. България беше в кризата. Тогава имах съмишленик, тогава четох книгата "Последния викинг". Тогава по примера на Амундсен решихме, че ще си направим складове по пътя. По хижи или на скрити в храстите места. Последва като изневиделица казарма. Не, че не очаквах на 19 да вляза в армията, но военните пропуснаха да ми приберат задграничния паспорт.
За тези които не знаят, на първата военна комисия, която е на 16 годишна възраст ти прибират паспорта. Но аз имах привилегията да го ползвам в името на родината по същото време. И така остана в мен. Та бях в чужбина и неможеха да ме копнат, но неможех и да направя прехода. Не се прибрах за прехода де, прибрах се, защото съм добра душа и исках да подкрепя защитата на родината. Това сериозно го казвам. След казармата пак заминах в чужбина. След като се върнах вече моят съмишленик беше болен, а аз много разчитах на него. Никога не съм си представял, че ще мина по пътеката сам или с друг. Но след един пътепис ( писан през 2005-та) се амбицирах да направя К-Е. Но има проблем. Имах, страх от кучета и сега имам, но правя терапия. За целта намерих съмишленици във форума. Уговорихме всичко, бяхме решили да комбинираме оборудването. Като пример ще дам, че имаше идея да ползваме на Иво котлона, а ние да си носим газта. ама по едни време се усещам, че и друг път съм ял попарата надробена от съфорумец (от друг форум), без да го познавам. За това си стиковах нещата и всичко наредих, така че да се чувствам добре във всеки един момент. Да съм независим и дори да остана сам. Така си подготвих раницата, че да имам всичко необходимо при една раздяла.
Единствено не взех щеки, Иво ми предостави неговите стари Wolker. Едната се счупи още на изкачване на Ком, но другата много помогна и на тримата ни, издаде багажа в последните пет дена. За което съм му благодарен. Малко да си почина и да подредя хронологията, после ще продължа.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
2-ра серия.
Въпреки, че всеки ден се изстрелваха напред първите 10 км, ходиха нормално следващите 10 км, и се влачеха останалите км. до крайната цел за деня. Нямаше сблъсъци на характерите. Първия по- осезаем момент в който се почувствах като раница или част от друга група беше на изкачването на вр. Ботев. Както споменах вече те се познаваха, а аз бях един никнейм от един форум. Така, че очаквах да странят от мен. Почти не са допускали да вземат решение без мен и по този начин да ме държат в неведение. Преглътнах гордостта си и останах с тях. Дори да виждах, че няма много смисъл. Не се съобразяваха с малките ми желания, които опираха до това да ме изчакат преко сили 10 мин. Да скокна за печат от 100 обекта, през които минавахме. Просто да си починат, не да търчат с мен на цели 100-150 метра в едната посока. Смея да твърдя, че познавам много добре отсечката от Добрила до Буздлуджа, но все се съмняваха и повтаряха, че трака на Тито е по прав от мен. Лошо няма, този трак е ползван от много хора и е сравнително точен, изчистен от дребните отклонения. Но което знам, го знам. Фрапиращо беше, че като видяха вентилаторите в района над Мъртвата гора, твърдяха, че съм се загубил и сме подминали Мазалат. Видиш ли, това са вентилаторите на Буздлуджа. Такива моменти ме караха да ги оставя да правят каквото искат, но аз да не участвам. От тук насетне всеки ден комуникацията ставаше все по трудна, въпреки дипломатичното ми поведение. Не знам защо но по време на похода, а и тук Иво се опитва да ме изкара като водолаз в планината. След като преспахме в Темната гора на сутринта Иво започна да върви много бързо, едва го догонвахме. Направих забележка, но той заяви, че е най-опитен и трябвало да се съобразяваме с него. (Спомнете си първите 10, следващите 10 и останалите километри от преди малко.) Към 14 часа същия ден двамата се влачиха ужасно бавно. Постоянно пушех цигари докато ги чакам. Така беше през повечето дни, а не както Иво твърди, че се е налагало да ме чакат да пуша. Та спряхме и решихме, че няма да успеем да сварим отворен магазин, а имахме нужда да напазаруваме вечерта. Направихме списък, кой какво иска и аз се изстрелях напред. Въпреки тежката раница в 17:30 бях в Котел. Напазарувах, уредих спането и пуснах СМС къде да се видим в града. Естествено печат не взех, но свърших важното. Около 19:30 се появиха, напазарували от първия магазин в града. Така се оказах с ядене за трима и на вечеря, и на закуска трябваше да се тъпча за да ми олекне излишната храна.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Вто Сеп 09, 2014 6:20 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1219 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1246 Местожителство: софия
didogen написа:
........ кода на Цецко..............
Поздрави Didogene,
Аз знам до голяма степен края на твоя пътепис, прочетох го между редовете и заради това задавах някои въпроси, които не получиха отговор. Увисналите въпроси ме подтикнаха да прекръстя един човек, обичащ съкращенията. Та това е име, не код. Но може да се използва и за код. Код за атака срещу дебелащината в междучовешките отношения.
Ама давай по- ведро, повечето хора са читави.
Сря Сеп 10, 2014 10:55 am
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 616
tzetzko бре, ти не трябваше ли да си някъде около Косица към този момент? Май ще се окажат верни предчувствията ми (след като разгледах снимките в галерията), че след летящия старт от Ком си поел ... обратно към Берковица
Не се познаваме лично, но ако знаеш как се изкефих на "новината", че tzetzko тръгва по Пътеката, чак се учудих на себе си
Сря Сеп 10, 2014 11:22 am
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1246 Местожителство: софия
Борка, тези дни ми спори пътя и съм малко преди Гердек тепе. Постоянно съм онлайн. Снимки, трак и текст следват.
И с прискърбие ще се наложи да отбележа, че "изкефяването" задължава.
Сря Сеп 10, 2014 11:43 am
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 616
Ми ще ти спори я, гледам на снимките, че освен пейсърите и картите, и раницата си си оставил вкъщи
И в случай, че някой разчете включването ми като нещо различно от невинна задявка/шега, да знае, че не е прав
Уф, знам, че съм задължен за кво и на кого ли не, ама на... трупам дългове. Неплатежоспособен съм в момента Впрегнал съм Mariana1000 да тегли каруцата вместо мен
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
)
За тези които не знаят, на първата военна комисия, която е на 16 годишна възраст ти прибират паспорта. Но аз имах привилегията да го ползвам в името на родината по същото време. И така остана в мен. Та бях в чужбина и неможеха да ме копнат, но неможех и да направя прехода. Не се прибрах за прехода де, прибрах се, защото съм добра душа и исках да подкрепя защитата на родината. Това сериозно го казвам. След казармата пак заминах в чужбина. След като се върнах вече моят съмишленик беше болен, а аз много разчитах на него. Никога не съм си представял, че ще мина по пътеката сам или с друг. Но след един пътепис ( писан през 2005-та) се амбицирах да направя К-Е. Но има проблем. Имах, страх от кучета и сега имам, но правя терапия. 
