Изкачване на Голям Резен

Здравейте планинари!

Искам да ви попитам дали някой от вас се изкачвал до връх Голям Резен от страната на скалите през лятото без въжета
и всякаква друга катерачна екипировка. Ако да по кой улей/ребро.
Търсих доста по нета и намерих само смътна информация по въпроса. Може да
ползваме тази скица като имена на улеи/ребра http://befsa.com/befsa_uploaders/momchi/Gevrenov/skica-Rezniovete.jpg .

Малко встрани от темата, но ми стана интересно на тази карта какво има там, където е нарисувана "Кутията"?

Миналата събота, 9 август 2014, така се получи, че минахме по този маршрут с шестгодишната ми дъщеря. Получи се непланирано и импровизирано на момента. Вървяхме по пътеката Алеко – хижа Академика, видях каменни пирамиди, водещи нагоре и тръгнахме по тях. Изкачихме Голям Резен откъм източната му страна, катерейки се по скалите. Както дъщеря ми отбеляза, по това трасе и да е минавал някой възрастен преди нас, то със сигурност малки деца не са минавали! Определено си беше премеждие.

Проучванията ми впоследствие показаха следното като теоретична постановка. На разни стари карти се вижда отбелязана някаква пътека към Голям Резен, но тя е много по-диагонална, тръгва от доста по-близо до хижа Академика нагоре към върха, и явно върви доста по-полегато. Но тази пътека дали все още съществува не знам. А пък тази, която ние с дъщеря ми хванахме, си тръгва директно фронтално нагоре, по най-стръмното, кажи-речи. Обаче си беше ясно обозначена с каменни пирамиди в началото. Почти съм сигурен, че се качихме по Втория улей (Бадилето), както е обозначен на сайта са фрирайдърите (www.befsa.com). Но може и да бъркам. Само по зимни снимки не мога да съм много сигурен. Иначе там има характерни скали по ребрата от двете страни. Четох и описанията в един катерачески сайт (www.climbingguidebg.com), но не можах много да се ориентирам. Там се споменава за някаква "козя" лятна пътечка по Южния коридор, както там пък го наричат, но подозирам, че това е пътеката от старите карти.

Всъщност ние минахме по следния маршрут. Тръгнахме по пътеката Алеко – хижа Академика, маркирана в жълто. По нея е един момент се стига до каменно поле, от което точно нагоре, леко вляво се вижда "гъбата"на Голям Резен. Обаче трябва да отида пак, за да се опитам на място да преценя това кой номер улей ще да е, евентуално. Оттам започва ясна маркировка с каменни пирамиди, отклоняваща се перпендикулярно спрямо основната пътека и тръгваща нагоре към улея. В началото на улея долу, малко след като се премине през каменното поле, е паметната плоча на Крум Трифонов (между другото, за него в интернет нищо не намерих). След това се върви през тревата, яко избуяла тази година заради влагата. В началото изглеждаше, че има някаква пътечка, макар и доста поизоставена. После пак почват камъни, скали, потоци, при което пътеката се губи окончателно, поне в нашия случай. Допускам, че може да съществува прилична пътека, изкачваща се по улея нагоре, по която човек може да стигне сравнително нормално до върха. Но при нас се получи доста екстремно, непланирано катерене без екипировка и подготовка.

В един момент трябва да се заобиколи голямо скално образувание в средата на улея, като ние избрахме дясната страна. И оттам нагоре си беше катерене, газене на треволяци, високи колкото дъщеря ми, пак катерене и драпане по туфи трева, внимаване къде стъпваш, защото в треволяците не виждаш дупките между скалите и камъните, заобикаляне на потоци и мочурливи пасажи, пак катерене и така нататък. Иначе гледките бяха впечатляващи, стръмнината на улея надолу и скалите надвиснали над нас нагоре, скалните форми по ребрата от двете страни на улея, близката и далечната перспектива зад гърба ни, урвата под краката ни, въобще другаде по Витоша не можеш да видиш такива неща. В това отношение много си заслужаваше, незабравимо.

Най-общо казано, катерехме се по дясното ребро на улея, ако гледаш нагоре. На два-три пъти стигахме до почти отвесни скали от другата страна, така че се налагаше да се връщаме с откатерване надолу и преминаване напред леко вляво. В тези два-три момента се чудех дали няма да се окажем в класическата ситуация "ни напред (нагоре), ни назад (надолу)", ако трябва да съм честен. Щото от един момент насетне определено връщането надолу не съществуваше като опция, освен ако човек не му се рискува да се пребие с чиста съвест. Точно най-горе, на финала, имаше минаване няколко метра по едно ръбче, точно яхвайки го "на конче", седнали и обикрачили го от двете страни. Явно катераческите курсове на дъщеря ми много помогнаха. Много хладнокръвно се държа детето.

Накрая хеле се изкатерихме на билото горе. Излязохме на около 200-300 метра от Голям Резен, на колците по платото между двата Резньови. Нататък беше ясно и лесно. Снимка на триангулачната точка на Голям Резен. Снимки на всички РВД и военни обекти, комай все бивши. После бири, овче сирене и люти чушки на Черни връх. Дъщеря ми изяде половин люта чушка със сирене и хляб, също интересно постижение за деня за нея. После слизане по стената до Алеко за норматив. Те това беше разходката.

За да не отварям нова тема, ще питам тук. Има ли кота на Малкия Резен? Коя е връхната скала и отбелязана ли е по някакъв начин?