Работа, планове, прогнози...и накрая всичко се обърква. В понеделник вече не издържах и тръгнах да се разходя поне за ден, макар да усещах някакви проблеми в левия крак. Нямах предварителен план за еднодневка, но измислих да ходя по Манастирска река, над Сопот. До водопада над аязмото бях ходил, но по-нагоре не. След водопада се качих по склона в дясно и ориентирайки се по шума след време пак слезнах към реката. Така намерих красив четиристъпален водопад, а по-нагоре от него още един, заслужаващ внимание. От там вече терена ставаше сложен. Оставих го за лятото, когато газенето може да е по-приятно занимание, спестяващо големи трудности при преминаването. Захапах десния склон нагоре, първо по пътека, а после и по скалист ръб, заврян в шубрака. Така постепенно издрапах на вододела между Манастирска река и Лиевица. От там по рида нагоре. Направих си кефа да вървя без цел, само поглеждайки часовника. И така до място означено на картата като Голям Купен(1659м). Интересно, тук всяко второ нещо иглежда се нарича купен...Не седнах дори, облаците, слизащи от главното било ме подгониха надолу. Намерих си скатано място, където починах и хапнах. Надолу набрах шипки, налични в изобилие, финтирайки конски фъшкии, налични също в изобилие. От склона разгледах вилната зона на Сопот и се смъкнах в гората. Долу ме изненада слънце. Седнах да се препичам, чакайки автобуса...
Ето малко снимки:
Манастира св.Спас:
Пътеката:
Параклисче при аязмото. Оказа се че има 2 водохващания, едното след водопада.
Икона на отсрещната скала:
Водопада, вижда се и част от горното стъпало. Общо около 20м:
Красив четиристъпален водопад, за съжаление няма как да се заснеме целия. Това е предимно второто стъпало:
Малко погоре, друг водопад, едва не паднах в реката:
И нагоре:
Поглед надолу:
Минзухарите вече показват на къде вървят нещата:
Аз:
Панорама нагоре. Главното било хич не се видя този ден, закрито от плътни облаци:
Не липсваха и самоубийци:
Станцията на лифта, снимана от склона при слизане. Поляната, където кацат самоубийците, в случай, че кацнат:
Сопот:
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Последната промяна е направена от mislesht на Сря Сеп 24, 2008 9:14 am; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Сеп 23, 2008 3:53 pm
amorpheus
Регистриран на: 11 Сеп 2007 Мнения: 163 Местожителство: София
Самоубийци в много по-голяма степен са тези, които се возят в коли. А парапланеристите просто са по-силно привлечени от отколешната мечта на човека - да полети - и се наслаждават на удоволствието от сбъдването й.
Вто Сеп 23, 2008 5:47 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6374
Поздрави Мите!
Верно са ти страст водопадите, не пропускаш да ги отстреляш А и не е като да ги няма в Балкана ...
Да, прави сте, автомобилните самоубийци са номер 1 ! Просто няма кой да ги измести.
Това за парапланеристите го приемете за шега. Имаше един виц, но няма да го разказвам.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
оо, супер, това място ми е познато. Особено мостчето, от втората снимка. И аз имам снимка от там Преди 3 лета бях на ваканция в Сопот и се сещам, че бащата на братовчед ми ни води нагоре по баира, склона източен на този с лифта. Почти до Добрила стигнахме, когато заваля дъжд и се завръщахме. Обаче, най-интересното беше това, че таткото търчеше толкова бързо, че ние отзад едвам го следвахме..
Да не отварям нова тема, в рамките на съботната разходка се отбихме да видим водопада. Водата е малко, не знам дали заради водохващането по-нагоре или по друга причина:
Жасмин в дерето, странно:
Пепелянка. Видях я навреме и я снимах в движение. Доста пъргаво премина реката:
Надписа на чешмата в манастира, трудно ми е да го разбера:
Идилия:
.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
А и не е като да ги няма в Балкана ...
