Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Гиона и Вардуша- сред върли чукари и карстови остри върхари
Както обичам да казвам, че често пътищата започват от една идея, твоя или на някой друг ... тази за Гърция, за периода 20-23.09.14г., с опознаване на планините Гиона и Вардуша, беше на Дидо и определено беше добра!
Четирима ентусиасти- Дидо, Пламен, Стефан и аз, се придвижихме по дългия магистрален път, любувайки се на радостните планински гледки, на памучни насаждения, маслинови дръвчета, цветя, къщи и изобщо природа ... достигайки до Ламия , където поспряхме в търсене на туристически карти за района , където ще ходим. За съжаление бяхме пристигнали късно, в съботния ден работното време на повечето магазини се оказа, че е до 14-15ч, а и в единствената по-голяма книжарница не предлагаха това, което търсим. Добре, че имахме картата на Никси, която ни свърши чудесна работа, за което му благодарим.
И така продължихме по пътя и постепенно започнахме да приближаваме село Калоскопи- изходната точка за планината Гиона- първата ни цел, като малко над селото , движейки се по земен път, достигнахме до местността Крия Вриси на 1350м.н.в.,в близост до чешмата, където бивакувахме.
На сутринта се изкачихме още малко с колата, след което поехме пеш към първенеца на Гиона- Пирамида... Постепенно набирахме височина ...
Тук се заприказвахме с овчаря на стадото, според който, правилното произношение на планината Vardousia ( Βαρδούσια )е Вардуша, а не Вардусия.
Общо взето продължихме да се движим по ритмични пътеки, маркирани с червен ромб, като на места хващахме и маркираните пътеки преминаващи по европейския маршрут Е4.
Не след дълго достигнахме вр. Пирамида, където поостанахме , наслаждавайки се на панорамите наоколо- към Вардуша, Ити, Парнас и т.н.
Стефан пообиколи и други върхове на планината, а ние след кратка фотосесия заслизахме надолу по обратния път...
Още същата вечер ни предстоеше, да се прехвърлим от едната планина в другата.
Най-после се добрахме до крайната ни цел за деня – село Атанасиос Дякос, на 1150м надморска височина. Изкачихме се още малко по земния път до поляна с каптаж на 1290м.н.в., където си спретнахме новия бивак.
На следващият ден по отработен сценарий потеглихме към 10часа. Първоначално поехме по пътеката на маршрут Е4, като впоследствие излязохме на параклисче, намиращо се на земния път.
Последва придвижване по пътя и преминаване покрай не толкова добронамерени овчарски кучета, доста гласовити, бих казала. Достигнахме до двете хижи , разположени по билото...
Малко след тях последва изненада. Пътеката преминаваше точно по сипея , който ставаше все по-стръмен и накрая се наложи да се придвижим в нещо като кулоар между скалите.
Наближихме седловината Портата, очаквайки, че съвсем наблизо е върха, но какво да видим!
Пред нас се разкри огромна площ тревисто, карстово плато, а върхът се падаше зад него!
Няма начин, трябваше да слезем надолу и отново да се качим към върха...
Хубавото е, че не ни отне много време и след като се изкачихме по скалите, достигнахме до връх Коракас / Корака, 2495м.
Единствено неприятен беше вятъра, който ни попречи да се насладим на панорамата комфортно.
Последва връщане към седловината Портата, като Стефан и аз решихме да изкачим още един връх , с две глави и с надморска височина 2413м.
Стефан се разходи и до една скала, която изглеждаше доста ефектно от пътеката, по надолу.
Слизането беше сравнително бързо, поради променливото време, на моменти мъгли обхващаха района...
Навреме достигнахме до бивака, където отпочинахме, хапнахме и нощувахме.
Последния ден премина в придвижване от Гърция до София...
По пътя спирахме на няколко места - в с. Атанасиос Дякос- да измием колата, в нещо като крайпътна хижа- да купим изгодно карти на района, и накрая, за да похапнем вкусни гируси.
След толкова много впечатления и красоти по тези две планини, се сбогуваме радушно с тях, и си обещаваме да дойдем пак...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
