ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Атласките планини в Мароко

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Предишната тема
Следващата тема
Атласките планини в Мароко
Автор Съобщение
Valio



Регистриран на: 28 Окт 2008
Мнения: 304
Местожителство: София, Враца

Мнение Атласките планини в Мароко Отговорете с цитат
13.05.09г.
Летяхме с авиокомпания Alitalia. В Рим кацнахме на летище “Фиумичино”. Върнахме часовниците с един час назад. След престой от почти три часа отлетяхме за Казабланка. Ани седя с две „принцеси” в самолета. Те не са могли да повярват, че сме си платили да ходим осем дни в планината и да качим най-високия връх на Атласките планини. Казали, че на нас са ни платили огромна сума за да се подложим на такова изпитание...
На летище “Мохамед V” в Казабланка върнахме часовниците с още два часа назад. След като минахме всички проверки на летището, на изхода ни чакаше мароканския водач Abdellah Allali /Абдула/.

14.05.09г.:
Натоварихме багажа на един бус и малко след полунощ тръгнахме за Маракеш.
250 км ги изминахме 2.30 часа. Настанихме се в хотел „Assounfou” в Маракеш.

снимка от терасата на хотела ни


и самия хотел


Целия град е в розово - червен цвят и с толкова много зеленина наоколо. Някакси не ми се връзва с представата ми за африканска пустош. Името на града означава „бъди бърз” или „пътувай бързо”.
След закуската в хотела, отново натоварихме багажа на буса и отидохме до една банка да обменим валута /едно евро се разменяше за около 11 дирхама/.
След това продължихме за мястото, откъдето щеше да започне трекинга. Мястото се казва Setti Fadma. Пътя за превозни средстава е до там.
Последва разтоварване на багажа от буса и натоварване на пет мулета. Освен водача, имаше още пет човека от екипа: Браим - готвач, Хюсейн - помагащ при сервирането и отсервирането на храната, Хасин, Рашид и Меди.

разтоварване на багажа от буса


в очакване на първи обяд на тревата


Мулетата пренасяха бивака, представляващ шест палатки и две шатри. Всяко от мулетата се товари с багаж до 100 кг. Групата товареше на мулетата и разтоварваше, освен този багаж, така също и личния ни багаж, и всичко необходимо за приготвяне на храната ни.
След като обядвахме, започна нашия трекинг в Атласките планини.
Първоначално се отклонихме от пътя, за да видим един страхотен водопад. По пътя последователно преминавахме през места, където се продаваха студени безалкохолни и плодове. Всеки продавач бе решил по различен и оригинален начин охлаждането им.
Отклонението до водопада си заслужаваше.

видяхме оригинални начини за охлаждане на напитки и плодове


водопада...


След това, почти се върнахме в началото на прехода. Минахме покрай гробницата на Fadma. Постепенно слязохме пак в долината на река Ourika.

местните градини, изградени на тераси


долината на река Ourika


И не след дълго достигнахме мястото за първия бивак - Ait Bolmane. През този ден ходихме има няма два часа. Двете шатри и палатките бяха разпънати. Веднага ни бе поднесен следобедния чай и бисквити, което се случваше всеки следващ ден.
Оформиха се две карета за белот. С игра на карти си уплътнявахме времето до вечеря. Като стана дума за храна...
Закуската им е като нашата - масло, сладко от различни плодове, топено сирене, чай, кафе, мляко и др. Имаше и палачинки...
На място се приготвяше обяда и вечерята.
Преди обяда ни сервираха кафе, след това основното ястие /главно варени зеленчуци с месо/ и накрая – десерт /пъпеш, ябълка, портокал/.
Вечерята представлява ...супа и основно ястие /освен варени зеленчуци с месо имаше кус-кус и спагети/.. И накрая отново чай.
За спане в палатките използвахме дюшечета, с дебелина около пет сантиметра, вместо шалтета, които слагахме под спалните чували. Много са удобни и функционални. На същите дюшечета сядахме за закуска, обяд и вечеря.

15.05.09г.:
Трябваше да станем към 6.30 часа, но слънцето не мислеше така. В 5.20 часа се опитваше да надникне в палатките.
Напълнихме бутилките с вода, като по препоръка на Абдула сложихме микропур. До края на трекинга аз не съм слагал повече микропур /но наливах вода само от местата, от които Абдула ни препоръчваше/.
След първа закуска в планината, тръгнахме за първия по-голям преход.
Последователно преминавахме през множество берберски села. Къщите са слепени една над друга във вертикална посока, повечето без врати и прозорци /без дограма/, само с дупки. Изградени са от пясък и глина, но в някои селца бяха използвали камък, и дори бетон, и армировка. Направо е невероятно как са стигнали до тук и с какво преживяват, откъснати от света на тази височина и сред тази дива пустош. В повечето селца няма ток, но имат сателитни антени, които се захранват с слънчеви батерии. Хората са много бедни и живеят много мизерно. Повечето от тях ни гледаха подозрително и не с добро око. Всички изпадаха в истерия, като насочим фотоапаратите към тях, за да ги снимаме. В началото бяхме настоятелни, но не след дълго спряхме да нарушаваме душевния им мир. В някои села имат училища, където се събират малчуганите и от съседните селца. Даже надникнахме през отворената врата по време на урок и паникьосахме учителката.
Зелените оазиси покрай реките галят очите, за разлика от пустинния пейзаж на високо в планината.

берберски градини


берберска коза


берберски деца


берберско селце


16.05.09г.:
По време на закуската разбрахме, че ще преминем през първия превал - денивелация над 700 метра. Превал на арабски е tizi. Този се казваше Tizi n' Ouhattar. Трудно се върви веднага след закуска нагоре по баира. В осем часа вече бе доста горещо. Към 10.00 часа бяхме на превала.

поглед назад от превала


панорамен поглед напред


Обслужващата група събират бивака и тръгват доста след нас. Но това не им пречи по време на прехода да ни настигат и изпреварват. Когато стигнем мястото за обяд ни чака вече опъната шатра... Изумиха ни със сръчността и бързината си.

шатрата ни очаква за обяд


много вкусно ни готвеше Браим


Близо до шатрата течеше рекичка, в която си разхладихме краката. Гооолям кеф. Над два часа разпускахме и мързелувахме.
Предстоеше ни преминаване през ски-център Oukaimeden. Тайничко се надявахме, но не смеехме гласно да го кажем, че там ще има бира. Така бленуваната течност не бяхме вкусвали от почти три дни. Абдула ни каза, че може да има, но може и да няма.
Преди това минахме през местност със скални гравюри. Колкото и да напрягахме въображението си, почти нищо не разпознахме. Може би само някакво животно и прибори за хранене - нож, лъжица и вилица.
Малко преди ски-центъра местните ни надушиха и започнаха да предлагат на жените разни дрънкулки. Нямаше сделка...
В ски-центъра наистина имаше бира. Бяхме изкарали 65 часа без бира... Последната бе в самолета от Рим за Казабланка. Разфасовките бяха малки - 330 грама кутийката, но все пак е бира. Имаше три вида бира - Speciale - 330 гр. за 20 дирхама /1 евро е около 11 дирхама/. От нея имаше 14-15 кутийки, които ги изкупихме. Имаше и Heineken, 200 гр., пак за 20 дирхама. Третия вид не го запомних. Тия хора не ги влече бирата, а предпочитат берберския чай. Даже си правят наздравица с чай. Която звучеше горе-долу така: „Бессахаа”.

ски-център Oukaimeden


специалната бира


След като възстановихме малко бирения баланс, продължихме по пътя си.


поредния бивак е готов и ни очаква


Лагера се оказа, че е много близко до ски-центъра - на около 40 минути. Там Зори се качи на едно от мулетата. Голяма радост беше.
При вечерния тоалет Кари си намери аметист, за което някои и завидяха. Последваха традиционните карти и развъртане на бутилката с домашна ракия. Страшно много се мъчихме...
За вечеря имаше традиционната супа и за първи път - спагети със сос.

17.05.09г.:
Третия ни бивак бе в долина, затова и слънцето се показа по-късно - към 7.00 часа.



Предстояха ни около 300 метра изкачване до следващия превал - Tizi n' Eddi.

първа среща с масива на Toubkal


поглед от Tizi n' Eddi


За 40 - 50 минути достигнахме превала, откъдето се откри масива на Тубкал. Откриха се страховити гледки. Всичко наоколо е толкова огромно, че те кара да се чувстваш като прашинка в пространството.

вижда се Tizi n' Tamatert /накрая на пътя/


поредния оазис


Минахме през едно по-заможно село Tacheddirt, на една от къщите с тебешир бяха отразени изборните листи. В селото имаше един огромен жит.
Видяхме доста жени, натоварени с огромни товари на раменете, които вървяха почти прегърбени. И нито един мъж, който да им помага...
След вкусния обяд, който ни предложиха нашите домакини, спряхме до едно крайпътно заведение с надеждата, че може да има бира. Пихме по една кола по разбираеми причини. Тя се предлагаше в стъклени бутилки от 350 гр. и струваше по 10 дирхама. През другите дни пихме и от пластмасови от 500 гр., които също струваха 10 дирхама. Икономически по-изгодно беше.


горе в средата се вижда Tizi n' Eddi /там бяхме сутринта/


Предстоеше ни слизане с денивелация около 500 метра до Imlil.

Kasbah du Toubkal /тук е сниман филма Кундун за далай Лама/


Kasbah du Toubkal сега е хотел


Преминахме през една изкуствено насадена гора. След това през Imlil достигнахме Aroumd /Aremd/.
Първа и единствена вечер от прехода спахме в жит в селцето Aroumd /Aremd/. Там се изкъпахме и „поизбледняхме” след банята. Това ни бе единствената баня по време на прехода. Всички биваци бяха близо до реки, но колко можеш да се измиеш със студена вода. Вечеряхме и закусвахме като бели хора на маси със столове.

18.05.09г.:

единствена закуска на маса в планината


Aroumd /Aremd/


Досега почти не бяхме срещали туристи като нас по пътя. Тук беше много по-различно. Понеже това е пътя за изкачване на първенеца Тубкал, тук имаше върволици от хора и кервани от мулета. Едни се качват, други слизат.
След близо два часа преход достигнахме свещено място за мюсюлманите - Sidi Chamharouch.

свещено място Sidi Chamharouch


зад мен е забранено за немюсюлмани


След като се помотахме половин час на това място, продължихме към базовия лагер. Някои направиха първи подаръци.
Нагоре по пътя имаше още сергии. Хит стана прясно изцеден сок от портокал за по 10 дирхама чашата. Голям еликсир за душата.


крайпътно „барче”


Много трудно се отлепихме от това оазисче... Времето бе променливо. На моменти се заоблачаваше.
По едно време забелязахме лагера. Шатрите бяха опънати на доста „къдрав” терен.

базовия лагер на 3100 м.н.в.


Щяхме да ходим само до обяд, но... Първо се разходихме до хижа Neltner. Беше на около 20 мин. от бивака. И тук няма бира. Пак се задоволихме с кока кола. Нощувката в хижата е 80 дирхама. Доста прилична цена.
След като обядвахме, се разходихме малко за аклиматизация. Според мен се бяхме вече аклиматизирали. Беше ни пети ден в планината. Както и да е - за около час достигнахме до кота 3340 м.н.в.
Вечерта като задуха един силен вятър и заваля... Отначалото само дъжд, който след това премина в сугражица.
През нощта почти не съм спал. Вятъра блъскаше палатката през цялата нощ. Имах чувството, че ще я събори...

19.05.09г.: към първенеца на Атласките планини и на Северна Африка - Тубкал /4167 м.н.в/:
Сутринта, след като станахме, се зарадвахме на доста приличното време.
В 6.30 часа потеглихме 11 човека /Хюсейн се бе присъединил към нас по... сандали/. Времето бе много променливо, но хубавото време преобладаваше. На моменти бе облачно и духаше вятър, на моменти много силен. Не се разминахме и със суграшица.
По едно време встрани от нас сваляха някакъв закъсал турист. Даже спряха и му правиха изкуствено дишане. След това продължиха надолу като го сваляха на гръб. Имаше и други, които имаха проблеми с височината и се връщаха без да са стигнали до върха.

поглед назад


и поглед напред


Ние продължавахме да се движим компактно и с прилично темпо. Бяхме се екипирали със шапки и ръкавици. Вятъра си бе студеничък, нищо, че сме в Африка.

напредваме по стръмния терен


върха все още не се вижда


Почти три часа от началото на прехода се показа и върха.

вижда се пирамидата на върха /оттук до върха се стига за десет минути/


цялата група на върха /без доктора – фотограф/


По предварителния разчет, според Абдула, ни бяха нужни 4.00 часа за изкачване на върха. Ние се качихме за 3.10 часа, но не сме тичали...
И започнаха едни снимки. По двойки, по тройки, по четворки, единично... След 10 минути успяхме да се подредим за обща снимка. След това пак продължихме със снимките. Зори завърза на пирамидата на върха една мартеница, специално донесена от България.

на Toubkal peak - 4167 м.н.в.


панорама от върха


Като се върнахме в бивака, видяхме, че вятъра е направил много поразии. В палатките имаше много пепел. Всичкия ни багаж също бе потънал в пепел. Така, че след като се наобядвахме слязохме надолу.
Отново преминахме през крайпътните „барчета” и Sidi Chamharouch.
Бивака бе построен на близо 1000 метра по-ниско. За деня направихме повече от 1000 метра изкачване и 2000 метра слизане.

20.05.09г.:
Предпоследния ден в планината бе малко по-особен. Събудихме се с мисълта, че успяхме да осъществим намерението си - да се качим на първенеца на Атласките планини и на цяла Северна Африка. И същевременно без инциденти, но и времето бе благосклонно към нас. Чувстваше се задоволство от постигнатото.
След закуска продължихме по пътя си надолу към Imlil.
В Imlil разгледахме Kasbah du Toubkal. През 1997г. Мартин Скорсезе тук е снимал филма Кундун, който представя годините на духовно израстване на изпратения в изгнание Далай Лама. Момче от обикновено бедно семейство в изолираната хималайска държава е признато за Кундун - четиринадесетото прераждане на Далай Лама, духовният и политическият водач на Тибет.

в двора на Kasbah du Toubkal



Слязохме на около 1800 м.н.в. и бе много горещо. Първите дни също бяхме на по-ниско, но не беше така горещо. А ни предстоеше да преминем през поредния превал /Tizi M'zik/ - над 600 метра изкачване.

Tizi M’zik


на преден план - Tizi n' Tamatert, a зад него - Tizi n' Eddi


След близо четири часа успяхме да достигнем превала. Седнахме на сянка. Оказа се, че мястото за обяд е съвсем наблизо.

по време на обедната почивка


времето сякаш е спряло


Продължихме към последния бивак в планината. Мястото се казва Azib Tamsoult. Пак бяхме близо до рекичка. Престигнахме по-рано от обикновено и затова имахме много свободно време.

женеврие в района на бивака


реката


Поизмихме се в реката. Някои пък си изпраха част от дрехите... Свободна програма.
Едно детенце седеше до реката. Казва ми: „сапун ?!” Аз си казвам наум, че не ми трябва, а на него му казвам: „No”. Оказа се, че то е искало сапун за себе си. После ми предложи кока кола, която изстудяваше в реката. Аз му отказах. Като мина известно време, момчето събра бутилките кока кола в един чувал и ги занесе в магазинчето съвсем наблизо. Премислих и си купих една кока кола. Пак за 10 дирхама.
Последната вечер на палатка в планината щяхме да вечеряме всичките 15 човека - целия българо-марокански екип.

No, no, no pictures


мароканския екип – Абдула, Браим, Хасин, Хюсейн, Рашид и Меди


Мароканците донесоха тави и легени, като ги използваха за ударни инструменти. Пяха ни техни песни. Някои от нас пък пяха нашенски. И танци, и пак песни, танци... Много хубав завършек на съвместния българо - марокански трекинг.
Е предстоеше още малко ходене до обяд на следващия ден...

21.05.09г.:
Както всеки ден и днес така - в 7.30 часа закуска и тръгване към 8.00.

снимка в района на бивака


снимка в района на селцето Tizi Ousem


следващо селце


поглед назад


Имаше още бонбони, бисквити, вафли... за децата в селцата, през които преминахме. Даже едни деца зарязаха къпането в реката и се изкатериха като козички нагоре, за да дойдат при нас.
Преминахме през последния превал за прехода – Tizi n’ Tacht.

селцето Imi Ourghlad


почивка след последния обяд на тревата


От превала до селцето Imi Ourghlad се спуснахме за около час време. Това ни бе последния обяд в планината.
След това още 15 минути ходене и се разделихме с планината и нашите марокански приятели.
Ние с буса продължихме към познатия хотел Assounfou” в Маракеш, а те към тяхното берберско село близо до ски-център Oukaimeden.
Раздялата бе тъжна, но нямаше как. Животът продължава...

Всички снимки:

След това бяхме малко повече от 24 часа в Маракеш. Снимките:

Имахме голям престой в Рим и разгледахме центъра. Снимките:
Вто Юни 16, 2009 6:14 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Gamina



Регистриран на: 31 Авг 2007
Мнения: 2461

Мнение Отговорете с цитат
Браво Вальо! Хем страхотно преживяване, хем и хубав пътепис! Clap
Вто Юни 16, 2009 7:58 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
albena :-)



Регистриран на: 16 Яну 2009
Мнения: 700

Мнение Отговорете с цитат
разгледах ги всичките аз - още преди да пуснеш тема тук Smile
Вто Юни 16, 2009 9:22 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2546
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Брей, бйрей, много интересно. Браво на вас! Rolling Eyes

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Сря Юни 17, 2009 10:01 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Kat



Регистриран на: 08 Юли 2007
Мнения: 872

Мнение Отговорете с цитат
леле, много снимки, много нещо... Малко по-късно ще разгледам подробно снимките от Маракеш, че ми е много мерак да ходя там, ма явно в друг живот Very Happy
Виждам с Евгени сте ходили, супер, той е добър водач, аз специално нямам никакви оплаквания и забележки от него Very Happy Едни от първите ми ходения из планините, бяха с него.
Поздрави!

_________________
Сря Юни 17, 2009 1:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
mislesht



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2631
Местожителство: Пловдив

Мнение Отговорете с цитат
Изглежда интересно, аз също бих отишъл!

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Чет Юни 18, 2009 11:28 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
anadel



Регистриран на: 03 Дек 2008
Мнения: 78

Мнение Отговорете с цитат
Smile Smile Smile
Вальо, много последователно и хубаво си описал трекинга ни в Атласките планини.
За мен беше голямо преживяване. За първи път ми се случи да ходя заради самото ходене, без да мисля за организация, за маршрут, за багаж и за прехрана. Така имахме възможност да се потопим изцяло във величието на Атлас. Липсата на растителност отваряше гледка надалеч, но си мислех дали нашият клек няма да вирее по тези места Wink
Хората бяха мили, макар, че не искаха да ги снимаме. Момичетата бяха много красиви - с големи тъмни очи и високи чела. Забелязах, че дори и бедни, някои жени в берберските селища бяха облечени в хубави носии с бродерии, наричаха ги както при нас "кафтан". И други общи думи открихме. Иначе говореха на френски, а някои мароканци от туристическия бранш - и на английски.
Разбирахме се добре с Абдула - мароканският водач, който ни разказа доста за бита, обичаите им, за държавата Мароко (както и ние на него за България). Поиграхме наши и техни хора, пяхме песни (т.е. припявахме на Генчо).
На връх Тубкал се качихме всички. Технически беше лесен, но височината от 4167 м.н.в. си беше респект за мен и гледах да не се заплесвам в снимки, за да не губя ритъма. На върха имах много приятно преживяване - един китаец така ни се зарадва като разбра, че сме от България, защото имал хубави спомени от Мусала от преди 3 години Rolling Eyes
След червеникаво Мароко тук всичко ми изглежда много шарено, планините много зелени, а ние затрупани в излишни вещи Rolling Eyes

Многобройни снимки,подредени във фоторазказ:

Атласките планини

Маракеш
Чет Юни 18, 2009 5:20 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
Niksi



Регистриран на: 01 Окт 2007
Мнения: 562
Местожителство: софия

Мнение Отговорете с цитат
Похвалих ви в Планинари.орг, та я и тук да го направя..:

Поздрави за доброто описание, хубавите снимки и приятните моменти, които сте преживели...Smile

Аз също не мога да се оплача - три седмици из Мароко, и после още три в Испания. Тия дни се прибрах и още се "аклиматизирам" към българската реалност... Wink

И отчет ще има - надявам се. Стига да не отлежи много, че то от тия баири няма време... Wink


По-здрави...и до-скитане.. Cool

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Сря Юли 22, 2009 7:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение ICQ Номер
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov