От х Вихрен до в. Хамбарташ и обратно - 3 есенни дни на 2008
Маршрутът е: Първи ден - х. Вихрен, Влахински циркус, Гергийски циркус, Голямо Спано поле. Втори ден: Голямо Спано поле, Малко Спано поле, заслон Спано поле, циркус Чаира, заслон Тевно езеро. Трети ден - Заслон Тевно езеро, Митрево езеро, Хамбарташ и обратно до заслона, Типиците, Бъндеришки циркус и х. Вихрен.
Пазих снимките и спомена от този преход за момента, когато снегът ще ми е писнал отвсякъде, но още ще го има горе, на високото - покрил Пиринските езера и ливади ...
Та ето я историята - Септемврийските капризи на времето бяха отминали и дойде циганското лято през Октомври. Издебнах последната читава седмица и си взех няколко дни отпуска. Разбира се - за ходене в Пирин.
Конкретен маршрут нямах, имах мерака да огледам две езерца - Гредарското и Пукнатото. Падат в двата края на планината, та щеше да падне голяма разходка. Понагласих нещата и тръгнах нагоре от хижа Вихрен. Оттам поех посока Муратовото езеро и Влахинския превал. На езерото имаше група Банскалии-рибари, бяха се обивачили сериозно в района. Понащраках няколко снимки на Тодорка и поех нагоре.
Връх Тодорка, снимката е от брега на Муратовото езеро
Бъндеришкия чукар
От Влахинския превал се смъкнах към Влахинското езеро. Зарязах раницата на рекичката и отскочих до Гредарското езеро - малка локва по склона на рида Гредаро, вижда се само от района на връх Вихрен. След като огледах езерцето - голяма дивотия там - се върнах обратно и хванах сипея под Гредаро, в посока Гергийските езера.
Една нетрадиционна гледка към Вихрен - от склона на Гредаро
Гредарското езерце - петото езеро в групата на Влахинските езера
Няколко снимки от Влахинските езера към Муратов връх и Гредаро
Вихрен и Влахинските езера, гледка от Муратовата премка (между Влахинските и Гергийските езера)
Гергийския циркус стоеше приказен преди наближаващия залез - изгорели треви, наситени оранжеви цветове, сини езера - чудо, радост за окото ... Там нейде се зачудих накъде да хвана, та викам - Спано поле ще е. Смъкнах се до едното Гергийско езеро, онова дъговидното. От него по големия каменопад се качих в посока седловинката между Муратовия връх и гребена на Гергийца. Поизмъчи ме каменопада - бая едри блокове има разхвърляни там, та трябва да се внимава като е по-тежка раницата ...
Под Муратов връх към Спано поле. Гледка към Гергийския циркус и Вихрен
Вихрен, пак там
Залеза ме хвана нейде из Спано поле. Свикнал съм да виждам Спано поле пълно с добитъци разни, щъкат крави, коне и прочее навсякъде където погледнеш. Сега беше пусто. Няма никой просто и това е Явно ги свалят на ниското животинките за да не ги хване сняг. Както и да е - скатах се до едни камъни и изкарах нощта там.
Връх Спанополски чукар, гледка на залез слънце
На другия ден тръгнах да огледам района около връх Спанополски чукар, мястото е много интересно а самия връх предлага чудесни гледки. От върха се смъкнах към Малко Спано поле и езерото под Башлията. Гледката оттам към западната стена на Башлийски чукар е жестока, особено по залез. За съжаление нямах късмета да бъда там по точното време, върхът беше в мараня, небето лееко позабулено. Както и да е - сложих го в списъка за догодина, живот и здраве ...
Гледка към Вихрен и Караулите от връх Спанополски чукар
Гоолямо Спано поле и Синанишкото било
Вихрен
Връх Гергийца
Връх Синаница
Караулите отново
Малко Спано поле, върховете Бъндеришки и Башлийски чукар
Стената на Башлията, снимката е от Малко Спанополското езеро
От Малко Спано поле тръгнах покрай Малко Спанополската река и скоро бях на заслона. По пътя срещнах един заблуден землемер - пратили го момчето да мери и маркира пасищни терени за местните пастири по някакви екопрограми. Човека се мотаеше по-безумно и от мене, мани мани много зор му беше
На заслона отморих малко и хванах към Тевното езеро. Прехвърлих река Башлийца и задрапах през Чаира. Слизането оттам лесно, но качването нагоре си е цяла епопея, леееко досадно в повечето моменти На Превала успях да хвана последните слънчеви лъчи, щракнах няколко кадъра и продължих към Мозговишката порта. На здрачаване бях на заслона. За мое учудване там имаше достатъчно много народ като за това време на годината. Срещнах и един колега от работата, та полафихме малко.
Гледка към Превалския циркус и масива на Мангъртепе
Сутринта станах сравнително рано, оставих повечето багаж в заслона и поех към Хамбарташ. Бързо се спуснах до Митревото езеро и оттам - надолу по долината на Третата река. След като пресякох поточето, което иде отдясно, откъм Маненкото езеро, се отклоних от маркираната в зелено и червено пътека. Целта ми беше пътечката, която води към Корнишкия превал - маркирана е с пирамидки и отива вляво към склона.
Пътеката се качва сравнително стръмно по склона на билото през буренак (наоколо избиват доста води) и скоро излиза изцяло на тревист терен. Оттам до самия Корнишки превал са около 350-400 метра качване. Моята цел обаче беше малкото езерце южно от върха. Реших да тръгна на юг по хоризонтала, заобикаляйки Хамбарташ първо от запад, а после от юг - през едрия гръбнак на Дебелия рид. През цялото време вдясно от мене се виждаше масивния гръбнак на Каменишкото било, отделено от дълбоката Демиркапийска долина - внушителна гледка.
Безкрайният източен склон на Яловарника. Вляво - Голена.
Голена
Циркусът Башмандра. Вляво Голена, по средата - Куклите
С малко лутане стигнах до езерцето, оморих малко на брега му и тръгнах обратно. Минах по същия път и към 14:30-15:00 бях обратно на заслона. Там му ударих един сън, събрах си багажа и тръгнах по червената пътека към хижа Вихрен. Залезът ме хвана към 19:00 на билото между двата Типица, адски красиво беше. Нататък продължих на челник. Преди Башлийската порта почнах да слизам към Бъндеришките езера. Там беше понавято и заледно около камъните - завет е, сянка и беше задържало Септемврийския сняг. Внимателската се спуснах надолу през сипея и скоро бях до Дългото езеро. Оттам до хижата е малко - има няма 30-40 минути. Към 21:30 приключих с ходенето, качих се на колата и запраших за Добрич.
Главното било при Ченгелчал. Гледка от района на Митревото езеро
Джангала, залез на Превалски чукар.
Газей и стената на Ушиците
Силуетите на Башлийски и Бъндеришки чукар от Типиците.
Септември-октомври ми е любимия сезон в Пирин! Е, малко деня иде вече късичък, ама няма навалица от хора, крави, коне и кучища. Хижарите са вече с успокоени нерви, угаждат ти с манджи, ракийки, винце и чайчета. Голяма наслада за душата е Пирин тогава. Браус за фотките и писанието!
Чудесен пътепис! Снимките от първия ден са радост за очите и душата!
И аз предпочитам разходките из Пирин да са през септември, вместо юли или август.
За тазгодишния Пирин, освен другото съм предвидил и районите на Спанополски чукар,
Кременските езера, горните Василишки езера. Ако е живот и здраве ще споделя някоя
и друга снимка. Учудвам се, че толкова късно е имало народ на Тевно.
Поздрави и ... НАЗДРАВЕ !!!
Хубави места,чудесни снимки!
Пак да идеш и пак хубав пътепис да ни поднесеш!
............
Та да питам-
Къде на снимката се намира езерцето?
Самият връх е с голо теме,от страната на Вихрен ли е?
Нед Юни 21, 2009 11:41 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6372
Здрасти, за кое езерце питаш ?
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Юни 22, 2009 12:44 am
cho
Регистриран на: 01 Авг 2008 Мнения: 89
Привет,
за Гредарското езеро.
На твоята снимка беше под обрасъл с клек връх.
Пон Юни 22, 2009 7:02 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6372
Ето една стара снимка, от юли 2007:
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Юни 22, 2009 11:32 am
cho
Регистриран на: 01 Авг 2008 Мнения: 89
Благодаря!
На картата не е означено като Гредарско и мислех, че е само към Влахините.
Замислил съм качване на Гредаро и непременно ще се отбия до езерото!
До среща!
Пон Юни 22, 2009 12:39 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6372
Част от езерната група на Влахинските е, разбира се. Гредарско го наричаме разговорно един вид, защото е отделно от долната група, и е на склона на рида Гредаро. До него се ходи по-лесно откъм долните езера. Ако се мъчиш да го разходиш откъм билото на Гредаро ще ти е по-зор.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Явно ги свалят на ниското животинките за да не ги хване сняг. Както и да е - скатах се до едни камъни и изкарах нощта там.
