Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1246 Местожителство: софия
"LOVE"-ЧЕ
Правописната грешка в някакъв пост на съфорумник ми даде идеята, че тема, в която да изказваме уважение и възхищение към другари, има място във форума. Предлагам на вниманието на форумната общност впечатленията си от първото ми участие във форумно джамборе.
JAMBOREE
Сбор на скаути, това е джамборе. И понеже се смятам за скаут и каубой, винаги съм търсел съмишленици, с които да обединим идеите си за живот сред природата, ръководени от кодекса си на коректно поведение. Защото няма по- хубаво нещо от споделените положителни емоции. Най- важното в живота не можеш да го откриеш в Гугъл, малшанс имаш ако не ти е вродено или пък не го развиеш.
В такъв ред на мисли, завладян от първите си планински спомени от преди близо 50 години, като седящ на дебел, прострян върху снега найлон, дърпан от баща ми в посока някоя хижа, предположих, че сред хората, обичащи планината има и положителни герои. С които да извършим велики дела. То пък се оказа точно така.
А къде да ги търся? Съвременните технологии за общуване ни улесняват доста в отговорите на подобни въпроси. И така в началото на 2012г. се присъединих към групата за джамборета и други под номер четири хиляди и нещо. Или горе- долу толкова. След година вече имах мнение по въпроса кое колко струва, кон боб яде ли, магаре стока ли е.
Скоро след това се зафор(у)ми и първото джамборе в билния Върбишко- Ришки участък на КЕ. Беше доста яко. Чистата печалба от него ми възлизаше на едно- две приятелства, няколко познанства с перспектива, както и известно количество първоначални контакти. И то на фона само на някаква си недостигаща дори четирицифрено число сума за прозаични неща като дизел и бензин, полиране на повредена автобоя, консумативи за хора и машини. Иначе се поразходихме няколко дни на чист въздух, хапнахме, пийнахме, понабрахме левурда и за вкъщи и за пазара, и кой от къде е.
http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=5460&postdays=0&postorder=asc&start=195, тук има малко повече информация за първото форумно джамбуре с мое участие, за организирането и провеждането на което благодаря на :
1. Вангел /W_sjankata?
2. Мехмед ага от село Езерче /meco puh/
3. „Родата”- Яница и Стефан /Mariana1000, stefan_iliev38/
4. Митко и син /mikesli/
5. Дидо от Варна /joy_boy/
6. Огнян
7. Пенчо / ppenev/
8. Живко /Йосарян/
9. Тошко и Руми Христови, баща и дъщеря , присъединили се при отчета на джамбурето, както и взели активно участие в разузнавателните и подготвителни мероприятия преди него.
Чет Ное 27, 2014 5:35 pm
Kent
Регистриран на: 26 Апр 2007 Мнения: 728
такова нежно чуство мога да изпитвам само към жена ми.
1999 - зимен левски - рай няма проблеми /а и беше за сефте да ходи на планина и сняг до уши, бе кой е чувал за снегоходки/
2001 - яворов-мелмак за два дни, септември. няма хахаха проблеми. там и аз щях да се бъгна. на свети илия ми идваше да скоча от някой мел, хубу че беше тъмно и можеше да не уцеля земята.
ся последно октомври пирин , няма проблеми. не спря да вали. една седмица, мокри кални, дори бълхите бягаха от нас.
изобщо Жена с голяма буква.
а и да благодаря на цялата аудитория на мечит сега. аз по принцип съм малко социопат / затова ходим и с радиотелефони - ако някой прекалено се вглъби в себе си и хване деретата, другия да го открие/.
но ...толкова приятно и то сред около 69 човека по моя преценка не ми е било никога.
БЛАГОДАРЯ ДРУГАРИ.
......а и да благодаря на цялата аудитория на мечит сега. аз по принцип съм малко социопат ......
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Социопат е разновидност на психопат, човек, който има абнормално или патологично поведение в сферата на социалните взаимоотношения. Такъв човек притежава клинична неспособност да се пригоди и адаптира в човешката среда. В отношенията си с други хора той създава конфликтни ситуации и не се поучава от грешки или неприятни преживявания. Не проявява лоялност дори към близките си. Такъв индивид е неспособен на уважение и не спазва общоприетите норми на поведение. Социопатът никога не изпитва вина, тревога или разкаяние, тези чувства са му непознати, той се държи така, като че ли няма съвест, защото неговите понятия за критическо възприемане на поведението и за добро, и зло са силно изкривени.
Обикновено социопатите нямат стойностна система и се отнасят с пренебрежение към такава, както и към цената на човешкия живот. Напълно егоистично, те се опитват да задоволят всяка своя духовна или физическа нужда и потребност. Те лесно изпадат в състояния на гняв или ярост, трудно се владеят, лесно избухват и тази тяхна проява има признаците на обикновена психоза.
Kent ще ме прощаваш, ама ако държанието ти на Мечит е било социопатско значи ние всички сме за психото
tzezko защо ли темата ми се струва интересна
Който иска нека се пробва и излее душата си. Не боли казват. "Мир, любов, свобода" - както кават старите хипари. Поздравче ЦЪК
Чет Ное 27, 2014 9:33 pm
Kent
Регистриран на: 26 Апр 2007 Мнения: 728
димо, просто мобилизирах годишния си социален лимит за срещата или многогодишния. наистина често се чувствам като архитемерут. че съм се парил в това отношение...
за социопатията се пошегувах, но наистина ми е зор да ходя с повече от още двама. за срещите .... нямам опит голям, само тази и на козя стена 2012 ли беше?
а може вече да омеквам от към социални контакти вече, аз по принцип се развивам наобратно с останалото човечество. може и да свърша като оргазъм накрая хахахахахаа.....
живи и здрави бъдете другари.
и свободни както каза другаде един пич.
Чет Ное 27, 2014 9:51 pm
Йосарян
Регистриран на: 17 Юни 2012 Мнения: 685 Местожителство: Димитровград
И аз се регистрирах през 2012, но откакто открих случайно форума две години по - рано или някъде там, докато търсих инфо за екипировка, не съм спирал да го чета. С "помощта" на планинарският форум направих първият си самостоятелен преход. Беше някъде в Рила, даже ЗЦ.. ми помогна с информация за прехода . От тогава до днес не съм спирал да го чета, вярно, че в началото беше по - интересно . По - късно започнах и да пиша , мисля че даже един два пъти бях полезен на някого с информация.
В началото като започнах да ходя мислех да се запиша в някое туристическо дружество, защото често нямаше с кого да ходя. Но чрез форума се запознах с толкова много хора, които ходят на планини, знаят много за планините, пият, разказват смешки, правят торти, не пият, снимат и маркират, поправят заслони и мечтаят да ходят, да ходят...
Дори направих Е 4. Тази лудост Е 3 става все по - реална .
Въобще форума е най - хубавото туристическо дружество. Чудесно място да споделиш нещо за планините и да поискаш съвет, да си потърсиш компания за следващият излет, да напишеш някоя глупост и след това да спреш.
Така че моето "love -че" е за форума. Един вид - лайквам го.
Всеки преход започва с форума и завършва с него.
Пет Ное 28, 2014 11:11 am
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
И аз се регистрирах през 2012, но откакто открих случайно форума две години по - рано или някъде там, докато търсих инфо за екипировка, не съм спирал да го чета. С "помощта" на планинарският форум направих първият си самостоятелен преход. Беше някъде в Рила, даже ЗЦ.. ми помогна с информация за прехода . От тогава до днес не съм спирал да го чета, вярно, че в началото беше по - интересно . По - късно започнах и да пиша , мисля че даже един два пъти бях полезен на някого с информация.
В началото като започнах да ходя мислех да се запиша в някое туристическо дружество, защото често нямаше с кого да ходя. Но чрез форума се запознах с толкова много хора, които ходят на планини, знаят много за планините, пият, разказват смешки, правят торти, не пият, снимат и маркират, поправят заслони и мечтаят да ходят, да ходят...
Дори направих Е 4. Тази лудост Е 3 става все по - реална .
Въобще форума е най - хубавото туристическо дружество. Чудесно място да споделиш нещо за планините и да поискаш съвет, да си потърсиш компания за следващият излет, да напишеш някоя глупост и след това да спреш.
Така че моето "love -че" е за форума. Един вид - лайквам го.
Всеки преход започва с форума и завършва с него.
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1246 Местожителство: софия
Второто ми участие във форумно джамбуре се осъществи през есента на 2013г. Тръгвайки без ясна цел с Вангел и друг съфорумец, пътем решихме да материализираме идеята за нацапване на няколко камъка и дървета с различна по цвят боя, като привлечем към това ни деяние и един местен жител от с. Сенокос, на когото трудно отказахме поканата за пренощуване в уютната му селска къща.
Справка: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=6532
Печалбата ми от това на фона на нищожни разходи и даже на кьорсофра, е две нови приятелства, благодарение на:
1. Дидо / dido/
и
2. Георги /Дядото/
Същевременно набиращата скорост всефорумна старопланинска среща, реших да превърна в следващото си джамбуре, пребягах до родопското село Селча, метнах на гръб един брав, както се изразяват местните хора, и за да се подмажа на форумното общество, подготвих в домашни условия един курбан за здраве на живите и лека пръст на умрелите, който благодарение на верни другари и една джипка, получила разрешение за движение от контролиращите спазването на правилата в района, беше изкачен до н.в. на Амбарица и след кратка интервенция от моя страна, се получи една вкусна гозба, изненадала и самия мене. Тук попаднах в аурата на титани на планината, с някои се запознах лично, на други подарих обувките си в знак на уважение и с оглед бъдещи облаги.
Благодаря на Меги, Тихомир Томанов, Живота,…. Станах още по- богат. За съжаление не бях твърде контактен, но наваксах с времето.
Последната промяна е направена от tzezko на Пет Ное 28, 2014 12:37 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Ное 28, 2014 12:10 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Живко, направо се просълзих Браво, много силни думи
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
До тогава много пъти съм влизал и чел, но само толкова. Октомври месец 2011 бяхме с приятели отново на любимото Тевно (Speedy нали Тевно си е тевно - да не бъркам ). Не си спомням да съм падал нейде по камъните, така че явно е било от магията на мястото, та написах едно калпаво стихотворение. Няма много рима, но изразяваше всичко онова което бях почувствал там горе. Толкова бях развълнуван, че реших най-после да се престраша и се регистрирах. И го пуснах тук във форума. Който не го е чел може да го види тук.
Не познавах никой от този форум, поради отдалечеността от планините рядко ходихме из тях. Предимно с жена ми и няколко приятели. Нямахме постоянна група тогава. През ден, през два влизах, четях и мечтаех. Завиждах благородно на тези които ходят всяка седмица, които покоряват първенци и планини. Които знаят толкова много.
Информацията която има тук е огромна. Стига човек се порови може да намери много полезни неща. Да научи по думите на хората кой какъв е, да го опознае и когато го срещне нейде по пътеките да сравни това което пише и това което говори дали съвпада. Повечето пъти е така, е има и изключения но това е нормално.
От друга страна липсата на информация е много лошо нещо. Всеки се е губил или лутал поне веднъж нейде из мъглите. Аз също. Само, че след като псувах и обвинявах който се сетя за грешната информация която имах, реших, че искам да променя това. И да помогна на други начинаещи туристи да не попадат в такава ситуация. Няма да разправям какво беше през последните няколко години. Имаше моменти, когато жената като чуеше думата планина и се изправяха косите. Но беше интересно и красиво. След наистина голям труд и много жертви най-после "творението ми" бе завършено и предстоеше най-трудната част от задачата. Безброй вечери съм седял и чудил дали добре е станало, ще се хареса ли. Все още никой не познавах. Бях единак, какъвто не би трябвало да бъде човек. От друга страна е много интересно да стоиш от страни на някоя хижа, да гледаш и слушаш, без да те познават.
Срещата на Козя стена няма да я забравя никога. Няма как да забравя и кой беше първия от форума с когото си стиснахме ръцете. За този човек лоша дума не мога да кажа. Да ... това бе tzezko. Лошото е, че когато изведнъж срещнеш толкова много нови хора не можеш да запомниш всичките. Dido още веднъж извинявай. Там седнах на последната маса и отново стоях и слушах. До края само двама-трима знаеха кой съм. Никой. Чак когато се заприказвах с Тихомир се издадох. На другия ден проспах общата снимка и тръгнахме последни от хижата. Долу помогнахме на едни закъсали хорица и всичко свърши.
Не. Всичко тогава започна. Днес имам много добри приятели сред Вас. Благодаря, че ме приехте. Днес с много от Вас ходим заедно по планините или въртим чевермета или се чуваме поне по телефона. Никога не съм нагрубил никого, никога не съм казал лоша дума срещу никого. Доста пъти разни анонимни хорица са се заяждали с мен, но и тогава не съм отвръщал. Защото няма смисъл.
Моето "love -че" е за всички нови приятели и познати планинари. Не мога да изброя толкова много хора. Но няма и нужда - вие знаете кои сте. Благодаря Ви за споделеното време. А посвещението в третата част на книгата ще бъде за хората, които стопанисват форума. Защото са пичове. И дано не им писне. Поклон
Пет Ное 28, 2014 1:06 pm
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 856
Аз искам да изкажа възхищението си от автора на темата, с който имах честта да се запозная покрай градежа на прословутата Чешма Мечулица. Там се убедих, че Цецко е способен не само чешма ами цяло населено място да вдигне от багажника на неговия джип не без подкрепата на стражевото куче Караман. Сериозен човек, които обединява хората и ги повежда към общата цел. Също така много приятен събеседник и на масата, майтапите валят наред с наздравиците!
Другият, който искам да изтъкна е авторът на идеята за тази чешма - преуважаваният форумен деятел Мехмед Ага по-известен като Мечо Пух. Истинско удоволствие е общуването с Мечо, аз поне не съм виждал по-влюбен в планината човек от него.
Никога няма да забравя усещането, когато трябваше да си тръгна първата вечер от Мечулица. Беше студено и кално, но рядко помня да ми е било толкова благо на душата и то с хора, които виждах на живо за първи път. Много, ама много не ми се тръгваше. Беше ми много криво, докато слизах към Огоя. Тръгвах си от място, на което усещах, че принадлежа и от компания, която имах чувството, че съм познавал цял живот. Не знам дали е от форума, но в тази компания определено има дух и то точно такъв, какъвто си представям, че трябва да има в планината.
Регистриран на: 15 Юни 2011 Мнения: 385 Местожителство: София
.
Споделям написаното от Живко (Йосарян ) в тази тема , всичко си беше наред и всичко вървеше към възход , започнахме сближаване , опознаване (форумни срещи ) , уж за добро , за просперитет , за сговорна дружина планина да повдига , но се почнаха и кавги и нарушено " мъжкарско его ".
Имах усещането за това ,което Тодор е написал на 26.11 в 11.59 pm , но модераторите уловиха накъде духа вятъра и всичко отиде в " Извън правилата ".
Идва Коледа - светъл празник , нека да има повече любов между човеците , нека всички си простят обидите.
Всеки има лични драми ,неуспехи и депресии , някои ги понасят стоически ,на други им избива психиката. Нека по-силните простят на по-слабите , да пречистим душите си докато можем да ходим по планините , че после да са ни опростени греховете .
В този форум срещнах много човешка топлота , на всеки въпрос зададен на лични ми беше отговорено, направих преходи ,че и хора водих с упътването на колегите от форума . Не бих искала всичко това да се изпари заради недоразумения и глупави свади .
Пет Ное 28, 2014 3:09 pm
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1246 Местожителство: софия
още "love"- че
Към следващото си форумно джамбуре се бях засилил с техника и разрешителни. Оново с оглед подмазване на съфорумници, натоварих 21 раници по пътя към Козя стена и а- ха да стана за смях, `щото техниката нещо ме предаде, ама почти бяхме изкачили баира. В резултат на сдалата багажа техника- неразрушима дружба с паркови хора, запознанство с Титана на Балкана Димо, кротката му жена Валя и тяхното обкръжение, разговарях надълго и широко с Титана на Кена, Дългата крачка и големия зуум, Вальо, Ели, Тишо, както и яки Балканджии.
Силно джамборе се заформяше като един истински циклон в началото на годината. Мехмед Ага- та, вървейки в един летен пек по някаква си Пътека, така примирал от жажда, че като намерил едно изворче и утолил изгарящата го отвътре жега, дал тържествен обет: „Чешма тука ще тече!” И понеже знаеше вече колко съм силен в раздел „цър- пър”, ме погледна, а аз без никакво забавяне приех отправената му покана да се присъединя към хепънинга.
Нещата обаче набираха скорост и джамбуретата следваше да се пренесат на по- високо ниво. Това, наред с отбелязването на славния юбилей от рождението ми, комплектова допълнително и без това съвършената ми планинска екипировка с едно 5 литрово акациево произведение на врачешките бъчвари. Аз от своя страна се стремях да го поддържам винаги в бойна, както и в мобилизационна готовност, изпълнено с отлежаващата двойнодестилирана 60+ продукция на клисурския казанджия- виртуоз.
И тъй като имах да връщам на долното пикапче, което за малко да ме изложи преди време, в присъщия ми отмъстителен стил, го товарих двойно и тройно над предписаната му товароносимост и го карах да мине тридесетина пъти тези пет километра от асфалта до обекта на нашите интереси.
Дребната четирицифрена сума, представляваща капиталът, финансиращ неколкократното и неколкодневно джамбуре, ми върна огромни дивиденти под формата на укрепване на приятелства, среща с Титана на Трака Тито, Ники – Плевенският лъв, с когото се бяхме записали да пазим козите в Пирин, ама не ни взеха, защото искахме сами да си плащаме пътни и дневни, Деси- Лари, младоженците Гери и Илия, младежи, желаещи да вървят по някаква Пътека, Венко, който вече беше вървял по Нея, Ваня. Тук на на това джамбуре се запознах и с половинките на някои от приятелите ми, установявайки, че не само аз съм щастливец да имам уют в къщи, поставящ знак за равенство между желанието за прибиране в къщи и това за питие с приятели. Освен това, получих бая кеш от съфорумници и в пристъп на умиление изкрънках две пейки от общинската управа и изрязах няколко табели.
И тъй като силата ми е да правя добро впечатление, а най- добре умея да съм професионален гостенин, изобщо не се изненадах когато моят другар Димо ме покани на организираното от него джамбуре на Орлово гнездо. Там снимахме залеза, снимахме залеза, снимахме залеза и на лягане и на ставане. Купонът беше толкова силен, че дори предхождащата го дискусия с висшата администрация на парка не можа да избели краските му.
Посмяхме се и с новите ми другари Вели, Пагане, Пламен К.
А това всичкото само срещу една счупена задна броня.
Междувременно с Ванго си спретнахме едно джамбуренце заедно с около 2500 балкански красавици, с които се срещнахме на яз. Тошков чарк, отидохме заедно до високия Пирин и там всеки отплува в своята посока. Още питали за нас, казват. Чистият кяр след разходката беше по шише вино и ракия и по тениска. Кьорсофрата не влиза в сметката. Тенкю, пийпъл!
Хубаво джамбуре се получи и на Узана. Благодаря ти Коце- Тортоманин. Подочул, че из форума се търкаля идеята за форумно лого, веднага напипах комерсиалния момент. Нацепих един квадрат ламарина във вид на кръгчета, лепнах им по една хартийка отгоре и давай: Граби народе! По 20 стотинки разлика на парче направих! После се оказа, че не било съвсем в моя полза, защото този с матрицата ми беше взел по лев и двайсе. Ама нейсе. Важното е оборот да има.
Докоснах се до мъдростта на staria, до чара на семейството му от двукраки и четирикраки, до потомството на Димчо и Валя, до личността на Дидогена, до духа на каратеката Иван, до добрия човек със шишенцето от Jusk. Повеселихме се с верни приятели и другари стари и нови. Малко ме е яд, че не успях да капитализирам напълно и лихвата си като не успях да се свържа с всички присъствали съфорумници. Но най- доброто предстои, както е казал поетът.
Решавайки да покажа на новата си високопроходима придобивка още от начало кой кара влака, натоварих върху и от Кресна 1,2 куб.м. обработен дървен материал и безмилостно дадох газ към Алиботуш/Славянските баири.
Рилският Титан ни прихвана в Дупница. Става си човекът- това ми беше първото впечатление, ама не му го казах, да не се надуе. Два дни яко яденье, пиенье, джамбуре! И това на чистия първи сняг. Как да не литне човек?!
Това също се оказва могократно джамбуре. ЕвалЛа на присъединилите се! И на присъединяващите се в бъдеще!
Заради вас обичам планината!
Както и заради благоверната ми съпруга, която ми търпи прищявките вече четвърт век, че и участва в тях. Как да не я обичаш и да не я излъжеш благородно, че е нужно да те придружи за помощник в задгранична командировка, а всъщност вероломно да я отвлечеш с круизен кораб из норвежките фиорди?!
Как да не си пиеш виното в хубава чашка и да не си ядеш хляба на чиста покривка като ти са здрави децата, доволна жената, верни другарите!?
Благодаря ви приятели и другари!
Пет Ное 28, 2014 4:10 pm
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
Цецко не е писал за тоновете пържоли,които носи-да има за всички,без да им брои хапките и за комплекта от 100 чинии и тенджЮри на Ива.За всички!
ИВА РУЛЗЗЗ!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети