Един оплетен трек в Непал

В горен Мустанг не сме влизали ... там верно е много цифра. Пермита е едно на ръка. За сериозно трекване или каране трябва да имаш и палатки и храна, защото там цивилизацията вече е кът. И там васе още важи, че не може и без водач.
Засякохме една група швейцарци обаче, които бяха маали из ъпър мустанг 20 дена с колела. Ама те на тях само колелата им струваха колкото 3 наши Smile

... и до Джомсон си бяха отишли със самолет.

На непалците принципно им се губи идеята за смисъла на туризма, съответно не са и много наясно аджеба какво правят тия туристи там при тях и на какво биха се зарадвали ... важното че имат $$$
Честно казано аз върнах 15-20% от парите, които бях взел. Просто нямаше нищо смислено, за което да ги изхарча. Тия хора не предлагат нищо стойностно. Или поне не така, че да го намериш лесно и да си дадеш парите с кеф.

Инак по нашия край поне за нет и ток не цакаха допълнително. Но то при нас ток имаше до всяка паланка. Правеха си го с мини генератори от реката директно. Калигандаки в долното си течение е брутална сила.
Имахме нет ncell, който в повечето случаи беше по добър от предлагания wifi. Само обхват да има.

п.п. един от основните абсурди на твърдението им, че повече водачи ще предотвратят такива инциденти е, че именно водачите са най често много по зле подготвени от трекърите. Само къде евентуално знаят маршрута малко по добре, което при наличието на GPS и сателитни карти вече и също е под въпрос. На нашите поне им беше казано да ни следват и да не задават въпроси. Явно бях впечатлил шефа им с познанията си по местната география Very Happy

За тях понятието денивелация не значеше нищо. Мереха си ходенето само в километри.

Хм, нашите си мереха само в часове и имаха понятие от денивелация, но като всеки местен идея си нямаха за половината върхове в околовръст - нито кое колко е високо, нито какво му е официалното име. Изломотваха някакво тяхно име и аз оставах да се почесвам сега кой всъщност е тоя връх. Пак добре, че и аз горе-долу си бях научила урока. Английския им беше потресаващо зле, и това са момчета на по 26-29 години, които от 4-5 години са водачи... толкова ли не са успели да прихванат още малко, или да понаучат малко извън сезона... Разбирахме се, но само с думи прости.

По трека към Базов комерса е брутален - то ток си има, вец-ове има, но въпреки това чужденецът си плаща Wink

Това е положението. Айде на високото ясно - нета сателитен, тока само от слънце, но на места като Намче си беше очеизвадно, че просто опитват да скубят повече. Карта на N-cell и аз мислех да си купувам, но на всеки опит или нямах в себе си копие на паспорта, или снимка, или и двете.. накрая се отказах Laughing

Не помня докъде бях стигнала с линковете, това е последното:
http://www.gamina.eu/2014/11/nepal_28.html

_________________
www.summitsweb.com

Хмм, това по дивия комерс си го обяснявам с това, че по оня край най вероятно само това им е прехраната.
В Мустанг е по друго. Хората си имат и техен си живот, селата са пълни с народ. Гледат си градинките с ябълки и какво ли още не и туристите са бонус. Сериозен бонус разбира се, но не те гледат така жадно с $ в очите Laughing

Има села, в които въобще нямаше лоджи и хората просто си живеят там. Всъщност те си бяха най интересните.

Инак за картите на ncell ... на сметка си е да се вземе. Едно заради нета, друго че за 10$ получаваш сигурно към 80 минути разговори с БГ или с други телефони с български карти (т.е. не е нужно всеки да има непалска). Инак ако нещо се наложи да си звъниш от българска карта ти е 6-7лв/мин.

Проблема в комуникацията не е само в езика. Непалците мислят по различен начин. Направо си го усещаш на моменти как разбира думите но не разбира какво му казваш или той ти приказва някакви тотални дивотии Very Happy

Най добре приказващ и при това доста адекватно мислещ непалец, който срещнахме беше едно малко момиченце в Джомсон, което явно е било много усърдно в училище. След дни наред супер спекано общуване разговора с него направо ни върна в цивилизацията Laughing

Как го беше постигнало това дете това на това диво място не знам.

Хъх, тия носачи са били ибаси наглите мангали. Плащаш за тоя трек 1000 или 1200 долара и пак гледат да те лъжат. Англичани реват, че им е скъпо. Между другото от Гокио Ри се правят най-добрите снимки към Еверест, а по-изтеглен на север е Нгозумпа Тце, който пък е почти под Чо Ю. И има видимост към няколко грамади, които не се виждат от Гокио Ри. В квартала Тамел, почти всеки магазин си има фирма за трекове. Примерно книжарници, за екипировка, сувенири. Може да се уговори по-сносна цена, стига да не е палатков трек. Там вече се ангажира доста народ и е добре групата да е по-голяма. Най-скъпо си остава в Бутан. 250 долара такса на ден за група от трима души, 280 за двама. Става въпрос на човек, а не за групата. Вече и с трека става солено.

Оutfaced, много хубави снимки. 2014 г., беше доста кофти и за трекери и за алпинисти в непалската част на Хималаите. Към 60 жертви. Визирам и май месец и лавината от Нупце.