Водопад Бовска Скакля - водопад Под Камико - Миланов водопад
Вазова екопътека, екопътека Под Камико, село Миланово
Искърското дефиле крие много красота. В дните на пролетта, реки и потоци се отърсват от зимата и се изливат богато в долините. От отвесните стени на непристъпните скални масиви падат шеметни водопади и всичко това само на броени минути и часове от пътя. Пролома, железницата с влака, която е описвал вдъхновен от гледката и Вазов в "Дядо Йоцо гледа", пътищата виещи се като змии в гънките на планината остават долу, а горе това...
От село Гара Бов по Вазовата екопътека, е един от подходите към водопад Бовска Скакля.
Пролетните води го красят, звуците от падащите в бездната води хипнотзират. Поехме по пътеката в ранното утро. Миналата година, пролетта ни гости богато в Дивият северозапад. Само докато тази мисъл минеше през главите ни, тръпки ни побиваха!
Не след дълго сме под втората каскада на 140 метровата Бовска Скакля и малко статистика. Ако водопадът не беше разделен на три части, щеше да е пръв в класацията преди водопад Райското пръскало в Централен Балкан - 124м.
Тази на вид малка каскада от Бовска Скакля, е всъщност немалък водопад. Едва видима пътечка пресича непосредствено до каскадата. С човешка фигура за мащаб. Катя под водопада - болна от грип, но доволна!
Продължаваме по екопътеката към село Заселе. Излизам от очертанията на обезопасителния парапет за да снимам, докато изчаквам Катя да допълзи. Тук вече е страховито. Бездна адова зее под мен, привличайки ме с неудържимата сила на гравитацията. Бовска Скакля срещу мен се излива в пълното си величие. Ако се питате колко е висок водопада, погледнете покривите на къщите в село Заселе, червенеещи се едва в дясно над Скакля. Всъщност екопътеката минава през село Заселе покрай водопада, прави около 9 километров кръг, но и този път нямахме време да я обиколим цялата.
От години ми е мечта да останем и да пренощуваме на палатки по тучните, осеяни с пролетни цветя поляни над водопада в село Заселе, реката на водопада да ромоли покрай нас, а в близост до огъня да тлят мръвки! И тази година планът бе такъв, но затова са плановете - за да търпят промени. Останахме да спим над гара Лакатник, с респектиращите гледки от масива Лакатнишки скали, за което благодаря на нашата приятелка Мариана, която ни убеди в това и така станахме свидетели на уникалната гледка разкриваща се оттам на свечеряване и на сутринта...
Цветята по пътеката също приканваха да спираме и залягаме в търсене на гледни точки.
Имахме среща с Мариана и Ивайло на панорамна площадка с пейката, откъдето се вижда Бовска Скакля, и да поемем с тях по друга наскоро открита през 2012-а година екопътека - "Под Камико" над близкото село Бов.
В село Гара Бов, насред непристъпните скали, е изграден футболен стадион. Хиляди тонове скална маса са премахнати, за да се изравни терен за стадиона там, което личи по взривените в близост скали. Тук е и началото на екопътека "Под Камико". Маршрутът по нея е кръгов, преминава през приказните водопади на реката, достига 40-е метровия водопад Под Камико и изкачвайки се в село Бов завърта през съседен рид, слизащ отново край стадиона в село Гара Бов.
С приповдигнато пролетно настроение за гледки, обсъждайки с Мариана, Катя и Ивайло за знайни и незнайни водопади, поехме по пътеката и зелено-бялата маркировка. Едно от мостчетата, по които се пресича реката. Пътеката тук минава вляво от моста, следва се зелено-бялата маркировка. Вдясно също има пътека, но е добре да се знае, че тя минава високо над реката и така от поглед се губят приказните вирове по нея...
С богато пролетно изобилие ни срещна екоътека "Под Камико". Не таях големи надежди за тази екопътека, а то какво стана... Вир след вир, пролетните води гонеха гравитацията и примамваха да издаваме странни звуци, търсейки подход по стръмните скали. Много красота е събрана тук!
Мариана се забелява как слиза до водопада.
И неусетно наближаваме черешката на тортата - водопад Под Камико-40м. Изключително красив и изливащ водната си феерия на метри от обезлюдените къщи в село Бов.
Друг водопад, който е сезонен и водите му се леят само на метри от водопад Под Камико, също немалък.
В подножието на Под Камико. Цялото дере е превърнато от местните в бунище, жалко за тази красота, която сме заринали от немърливост...
Пътеката тук качва на стръмни серпентини обикалящи покрай скалите и излиза в село Бов.
Над водопад Под Камико преминаваме по мостчето с интересна табела, на която пише - улица Водопада и поемаме по калните пътеки към село Гара Бов и стадиона, откъдето тръгнахме преди няколко часа. Стъпките ни потъват в меката кал, птиците звучно допълват пейзажа, минаваме покрай стари и обезлюдени къщи, скрити зад стени от къпинаци и славно минало...
Миланов водопад беше в плановете ми отскоро. Моментът дойде, видяхме и неговата сметка!
До махала Старо село на откъснатото от цивилизацията село Миланово стигаме в късния следобед. Задух се носеше във въздуха и предвещаваше дъжд, и влошаване на времето. Трудно убедих Мариана да ми се вържат с Ивайло на акъла. Бяха изморени. С объркване на подхода, забихме в неподходящото дере. Две дерета са отбелязани на картата в района и ние поехме по първото в посока махала Старо село. То се оказа грешното. В действителност по второто, както предположих е Милановия водопад. Стигнахме билото над село Миланово по едва личаща пътека минаваща над дерето. В далечината тъмните облаци напираха вече повече от заплашително. Мариана и Ивайло ми пожелаха успех! Реших все пак да се опитам и тръгнах по склона, който да ме отведе в съседното дере, там теренът беше здрава кракотрошачка. Свличайки се екстремно, дочух падащите води и през короните на дърветата видях скалния венец! Еуфорията ме завладя. Открих го - водопад Миланов скок, един от най-непосещаваните водопади във Врачански Балкан и в България. Интересно е да се спомене, че и в двете дерета водата е само в горната им част. Тук, само на няколко метра под водопада, дерето пресъхва, водата пропада в скални пукнатини и се губи излизайки по-надолу по течението му.
Води се, водопадът да е около 20 метра, но според мен си беше поне 30, без да броим скокчето на преден план. Всъщност извадих късмет с този водопад. Ако бях слязъл от гореописания склон над скалния венец, щях да си остана с пръст в уста. Масивът е напълно непроходим без подходящо оборудване и най-вероятно щеше да се наложи да се връщам на обратно с подвита опашка.
Прикапа ме дъжд и излезе вятър. В далечината тътени отекваха злокобно. Време беше да се изнасям скоростно. Колкото и сюреалистично да звучи, шубето от падащи мълнии набързо ме изритаха в изходна позиция. Черния път свързващ махала Старо село и село Миланово, разделя двете дерета на неголямо разстояние. Мариана бяха слезли пет минути преди мен. Колкото и да се опитвах да ги изпреваря, не успях. Разделихме се при колите, те поеха към Враца, а ние с Катя към Лакатнишките скали над Искърското дефиле, където в прохладната пролетна вечер сред борова гора установихме палатката и се отдадохме на релакс...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
