ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Майски Пирин
Иди на страница 1, 2  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Предишната тема
Следващата тема
Майски Пирин
Автор Съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Майски Пирин Отговорете с цитат
Здравейте,
Решихме с Красавицата / тя после ще Ви се представи /да отидем на Пирина. Тя е била досега само на хотел в Банско, по планините е била повече на Витоша и малко по Балкана. Все пак е и млада, има време да си походи занапред.
Планчето беше да посетим Василашката долина и източния склон на Вихрен, които от моя опит по северните склонове на Пирина, са с възможно най-малко сняг след лютата зима. Пиринското майско пълноводие на реките е особено красиво и планината е много интересна сега, случиха се и два хубави по прогноза дни и искахме да се любуваме на кристалните води на Демяница и Бъндерица , както и на водопадите по скалните улеи на върховете , които ще изчезнат бързо, както и са се появили....
Отпътувахме по тъмно от София, и рано – рано преди Слънчо бяхме на поляната с малкото зелено параклисче на Демяница. По реката, стигнахме Юленски скок, там има направена хубава дървена тераса, която не си спомням преди да я е имало. Има и карта, на която резерватът Юлен включва Долните Василашки езера и цялата река с двата й бряга, значи риболовът по тях би трябвало да е забранен а той не е прекъсвал .....странно.
Мостът към долината Юлен, вече го няма, и по-добре. Реката...пяна, стъкло, пяна, стъкло.....е няма такива като пиринските реки през май месец! Свежест и прохлада, а Юленски и Демянишки скок са целите в облаци воден прах. Цялата гора е пълна с нападали след бурите малки и големи дървета и съжалявахме всеки път, когато се отклонявахме от пътя. Видяха се остатъците на 3-4 лавини, падащи от Върла.
Стигнахме разклоненият на 4 ръкава от пълноводието Къркъмски поток, по който мислехме днес да се върнем. Скоро бяхме и на поляната с ледниковият феномен – овчите гърбици , от която се откриха великолепните Малък и Голям Газей. Слънцето вече грейна, стопли се. Тук сложихме кремче с Ф-фактор, защото знаете слънцето пиринско не прощава. Красавицата има перфектен тен и я мазнах само на две проблемни местенца.
Тя е много добродушна и лъчезарна, не обръща внимание на парите, за разлика от други студено-пресметливи красавици, с които живота ме срещна. Видяхме се, харесахме се и веднага се взехме, вече почти 2 год. сме заедно, въпреки голямата разлика в годините. Е не чак такава, като спомних си един спасител от Академика, Несебър – Геца, на 81/осемдесет и една/ години се залюбиха с една студентка на 23 и даже имаха бебе!/някой да ме поправи с годините ако го познава по-добре/. Обаче скоро тя го смаза с разни простотии и човека си отиде, бог да го прости....Аз обаче съм спокоен, Красавицата разбрах че иска от мен само да мога да издържам на постоянният екшън, който е около нея. Дава много, много любов в замяна.
Минахме мостчетата на реката, и хоп на хижа Демяница, която ни отблъсна с обичайната миризма на мухъл и спарено. И там Красучето/ на галено / като се появи разголенка така на двама брадясали младежи....опа като я зяпнаха, потекоха им лигите / съчувствувам им /, ударих ги на снимка да си ги имам.
От хижата зацепихме не по главния пат, а право нагоре по Василашка река, има малка пътечка. Мястото е уникално и си заслужава който не го е видял, усеща се как водата бие в каменната основа като сърцебиене. Трудно е да се опише, снимките говорят повече.... На едно място пътеката беше залята доста надълбоко от реката, опираща в голяма скала , и хоп-метнах Красавицата и я пренесох като у филмите....дай боже всекиму такива работи.
Отсреща се чуваше Газейският поток, излязохме на Тихаците....чисто, уникално място. Лъхна ни един мирис на хвойна, мура и сено, а водата пълна с малки пъстървета, само както Пирин го може....Като се сетя за прехваляващите Алпите, където от 7 дни през лятото шест са дъжд,кал и лед, а седмият е мъгла, не издържа никакво сравнение с красотите на нашият Пирин.... Но сега още няма трева и не е зелено. Имаше много изтръгнати из корен стари и млади мури. Преди езерото се появи първият огромен навей, явно събрал се ускорен от вятъра сняг по леда на езерото. Направихме грешка да се отклоним към гората, която се оказа в плетеница от почупени огромни клони и дървета, нещо като клекинг но в по-лек вариант.
Седнахме на долното езеро, наблюдавайки контраста на Зимата – сняг от Типиците и Възела до самото езеро, огромни снежни козирки по билото и брутално-снежни навети улеи. При нас Лято – слънце, топлина , отвсякъде текат игриви потоци / за разлика от един друг грозен паток, който добре че не стана /.
В тези контрасти на мощното пробуждане на водата и живота, на стремежа им към слънцето, намирам най-красивото на майският Пирин. Затова сме тук.
Нагоре.....там ни срещнаха едни минзухарени полета, лилава феерия..... една лилава естрадна кака щеще да ни завиди ако знаеше какво е.
Излязохме на билото под Тодорка, вече навсякъде сняг. Красавицата се поумори, не може да катери дълго по камънак и затова Тодорка не беше в плана ни / а как ми се искаше !/, затова мислехме да слезем през Къркъмската долина. Но ни спряха не снежните улеи по които лесно бихме се спуснали / снегът навсякъде, и на ниско и на високо, беше фирнован, само горният 5-10 см слой омекна следобяд/, а това че навсякъде тези улеи забиваха в километър и повече клек, едва показващ се от снега. Не съм го минавал, не знам пътя и го оставихме за друг път. Така да си имаме едно място, на което не сме били на Пирин, което да ни извика друг път да дойдем при него....
За обратния път избахме снежен улей над самата река/няма страшно снегът е много и е здрав/, който ни изведе от по-ниското от Тодорините очи /грозно е да се каже долното Тодорино око, нали? /, и избягвайки камъните, около които може да има пропадания, много бързо излязохме на потока над вторият Василак, който е почти напълно замръзнал. Големи птици си бяха направили лагер в дивия му южен край, единственото тревно петно без сняг наоколо и със свободна от лед вода, една от тях се къпеше в езерото, но беше далеч и не можеше да се различат какви са.
Седнахме да се любуваме на Възела, който е най-импозантен от тази си скална страна, и блестящата снежна малка Тодорка. Пийвахме на воля от вкусната, слънчева пиринска вода... На езерото, пак съзерцавахме страховитите Типици и Стражите отстреща.
Оказа се , че минаването на реката / на изкачване бяхме винаги отдясно на нея в посока Тодорка / е проблемно за Красавицата и отново на ръце..... хубавиня! През старата мурова гора, хвърлихме взор към Мозговишката порта и Валявишки чукар, целите в сняг, и наобратно.
Тук ни споходи малко премеждие. Мостчетата бяха отнесени /в хижата разбрах, че имало още един здрав мост наблизо/ и вече правихме трето пренасяне на Красавица но вече през дълбока до над коляно буйна вода, а носех и доста събрани пластмаси /какъв изрод трябва да си за да се изходиш на такива райски места!?/, и на най-дълбокото точно като залитнах леко Красавица впи здраво ноктенца в мен до кръв, а се бяхме улетели по течението......размина ни се. Екшън, веселба голяма......
Сложихме пластмасите в кошчетата в хижата, малко поне да помогнем на Пирина да се очисти от простаците, и надолу....реката беше доста повече придошла след слънчевия топъл ден, и още по красива. Моята Красавица суха като барут, аз мокър и жвакащ, весело си ходиме надолу до пенливата река.
Спахме в колата, даже си постлахме чаршаф. Бяхме спрели на метър от едни много удобни маси, Красучето заспа моментално, аз останах да водя нощен живот: подреждане на багажи, просване на мокри дрехи, примусче със супичка. Красавицата е на постоянна диета, тия неща не я вълнуват, тя не пие даже кафе. Съжалих че нямам втори чифт обувки, но гортекса изкара по пътя повечето вода от обувките и на сутринта бяха вече сухи. По някое време и аз полегнах и се гушнахме екстра...
На сутринта изчакахме да ни огрее слънцето, прибрахме леглото и багажите, и бихме камшика към Бънцерица. На пистите, вдигнахме голям заек. Тук да спомена, че целият първи ден видяхме само двама туристи, на връщане имаше една група младежи, явно решили да дишат мухъла на хижа Демяница. Екстра е , че по това време нява комари на мястото, което спахме, а през юни е ад там и не се търпи. Още по зле е по Ретиже, там имах чувството че комарите искат да ме вдигнат и завлекат на удобно за угощение място....
На хижа Вихрен учудващо имаше 3 български и 3 влашки/похвално!/ коли. Питаха ни как хсе стига до Окото, класически кашкавал туризъм. Като видях отгоре обаче какви снегове са натам.... Ние тръгнахме нагоре към Джамджиевите скали, и правилно, навсякъде другаде снегът си стои. Не срещнахме никой по пата.
Отново гледки, гледки......уникални са водопадите по улеите на Тодорка, които също скоро няма да ги има, лавините от които са по-големи от Вихренските, въпреки че досега ми се е струвало обратното. Вихренска вода ни посрещна с един безкраен слънчев скок на водите си. Каквото и да пиша, вие сте минавали от там и си го знаете. Една случка обаче, беше много интересна:
В много стръмен снежен улей, беше полегнала коза с изправена шия и глава, която не мърдаше много време, помислих си: пострадала е и е легнала да умира. Минахме точно срещу нея, на ок.200 метра, и тя се скри от погледа ни, докато седнахме да гледаме малкият Казан , Вихрен и Кутело от другата страна на билото.
На връщане, вече козата лежеше неподвижно. Тъкмо нагласих фотоапарата с увеличение да видя какво се е случило, и се видя, че това е голям камък, на който явно козата се е била подпряла, а тя беше се дисъпирвала нанякъде.....Точно в тоя момент, от скрито място наблизо в скалата , изскочиха 4 кози майки с малки козлета и затичаха по снежния улей. Майките останаха неподвижно, а козлетата започнаха игра по снега, скачайки радостно и диво, три къси поскока един дълъг с извит гръб, и така пет минути непрекъснато. Невероятно представление, толкова естествено и красиво, което ще помня винаги, подарък пак ни направи да ни изненадаш , ей Пирине,Пиринееее....! Дано не ги среща изверг с пушка, тия невинни души.
После тия кози се присъединиха към голяма стадо, което се беше прикрило в тревата наблизо. Не можехме да откъснем очи от Тодорките, Бъндеришки чукар, Дончовите, Хвойнати , но всяко хубаво нещо има край /по-добре да кажем не край , а че ще направим пауза до следващия път/.
Слязохме допълнително под Байкушевата мура до едно уникално премостване от лавина на Бъндеришката река, много са ми интересни всякакви снежни, водни и ледени неща по планините. На тръгване, Вихрен ни изпрати ледена суграшица, така малко да се покаже намръщен, но тя още повече ни освежи, щото и трая малко.
Който не е видял майският Пирин, много е загубил... не е късно, тези почивни дни пак са с идеално време...
По пътя към София, се виждаше, та чак пушек се вдигаше от строежа на новата част от магистралата, която от есента още ще доближи до нас Рила и Пирин. Уморени и доволни, тези два чудни дни се черпихме се до насита от красотите на Пирина, който сякаш ни пееше постояно: живей, радвай се като моята пролет, слънцето и водата ми.....

Скоро и снимките. Другият път ще сме на Рила. Ма знам ли Пирина па може да пререди.....


Последната промяна е направена от аngel на Вто Мар 06, 2018 2:07 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Вто Юни 02, 2015 6:21 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Валери



Регистриран на: 01 Ное 2009
Мнения: 90
Местожителство: Пловдив

Мнение Отговорете с цитат
Увлекателен разказ наистина...Спасителя от морето си го спомням-той спеше на базата на ВИФ-засичахме се с него на тяхното барче-"терасата на ВИФ",може би тук има хора да го знаят...Бяха с момичето невероятна гледка:разликата им беше почти 45-50 години...по често той буташе количката с бебето...май имаше и филм за него по БНТ...
Чакаме и снимките Very Happy

_________________
Не можеш да дадеш повече дни на живота си,но можеш да дадеш повече живот на дните си.
Вто Юни 02, 2015 10:27 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Здравей, Валери
Добре си живееше батко Гец, що му трябваше да се захваща с толкова млада девойка...имал е още сили за пилеене, явно . Немога нещо да кача снимките , в снимка.бг , след първа стъпка - създай албум, натискам втора стъпка-качи снимки, но нищо не става, изтрива се първа стъпка . Някой ако може, да даде съвет, моля.
Сря Юни 03, 2015 5:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 3270
Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
Съвет (лично мое мнение) - да не се качват снимките в снимка.бг, там не се запазват оригиналните снимки. По-добре да се използва Гугъл Снимки (след съвсем кратки важни настройки).

Много интересен разказ...
Но трябват снимки, за да е за(съ)вършен...

П. П. А защо са използвани толкова много точки при многоточията?
Сря Юни 03, 2015 6:33 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Предполагам многоточията са множко поради недостатъчно образование?!
Все пак моля някой да помогне за снимка.бг, там ми е по-лесно. Предварително благодаря!
Сря Юни 03, 2015 8:59 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
lubitel



Регистриран на: 06 Фев 2008
Мнения: 468
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Дали проблемът ти не е от браузъра? От началото на годината, имам подобен проблем с качването на снимки с мозилата, докато с интернет експлоръра всичко е ОК.
Сря Юни 03, 2015 11:50 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 3270
Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
nabludatel50 написа:
Предполагам многоточията са множко поради недостатъчно образование?!
Все пак моля някой да помогне за снимка.бг, там ми е по-лесно. Предварително благодаря!
(А аз предполагам, че причината не е недостатъчно образование.)

Докъде стигна качването на снимките? Още ли не може да се създаде албум в Снимка.бг?

Има ли вече съществуващи албуми? Може да се пробва да се качат снимките във вече съществуващ албум първо.

Потребителският профил кога е създаден? Ползва ли се опцията за влизане с потребителския профил от Фейсбук?

Може да се пробва да се направи нова регистрация и да се види дали ще има същия проблем с новия потребител.

На всички интернет браузъри ли съществува даденият проблем? Да се пробват различни браузъри - както дава насока lubitel.

Последен засега въпрос - какво означава "натискам втора стъпка - качи снимки, но нищо не става, изтрива се първа стъпка."?

Как така не става нищо? Изтрива се първа стъпка? Тоест къде те връща? Меню "Начало"? Меню "Профил"?

П. П. Пробвах да създам нов албум (с Мозила) в отдавна забравения си профил в Снимка.бг. Създаде се успешно. Описал съм процеса стъпка по стъпка. Ако е нужно ще съдействам за качването на снимките. Има и програми за дистанционен (частичен) контрол върху другия компютър.

П. П. П. Отново да отбележа, че Снимка.бг не е най-удобният начин за разглеждане и сваляне на снимки.
Чет Юни 04, 2015 6:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Здравейте, дано не охладя някои очаквания, леко така исках да вкараме малко интрига (:) за по-интересно. Красавицата се казва Дара и е женско бигълче. Всеки който я е видял казва че е много красива. Нищо от написаното не е лъжа, само малко е подвеждащо: Видяхме се преди 2 год и се взехме, постоянно сме заедно(:) има чуден кестеняв тен, а устната й от дясната страна на две места е без пигмент и я мажа с крем, иначе изгаря.Този крем веднага бива облизан, но все някой процент е останал, защото установи се че помага, инаме един път изгоря жестоко. Двамата брадясали младежи които вярно им потекоха лигите(:) са двете кучета на хижа Дамяница. Дарчето е разгонена и затова е постоянно на каишка.
Снимките се поразместиха, не мога да открия как се надписват все още https://goo.gl/photos/JqKJQ1FTvxxfZAGy6
Пак ми се приходи по Пирина, при това чудно време този уикенд , но тази седмица сме на празника на розата, после 10 дни на море и....стана юли.
Чет Юни 04, 2015 10:29 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 3270
Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
nabludatel50 написа:
Здравейте,
Решихме с Красавицата / тя после ще Ви се представи /...
Още чакаме Красавицата да ни се представи... Smile

nabludatel50 написа:
...
Снимките се поразместиха, не мога да открия как се надписват все още https://goo.gl/photos/JqKJQ1FTvxxfZAGy6
...
Дадена е връзка към Гугъл Фото (а не към Гугъл Снимки).

В Гугъл Фото снимките се надписват, като се избере желаната снимка и се натисне кръглият бутон с буква i в средата - "Отваряне на информацията" (намира се горе вдясно). В дясната страна на екрана до снимката се отваря бяло поле "Информация", в което са дадени различни характеристики на снимката и най-отгоре ред за въвеждане на Описание. Кликва се с мишката върху този ред и се въвежда желаното описание.

Подреждане на снимките в Гугъл Фото засега не може да се прави (доколкото пробвах и прочетох в упътванията).

За да се отворят същите снимки в Гугъл Снимки (а не в Гугъл Фото), трябва да се отвори адресът https://plus.google.com/photos/highlights, който препраща към Гугъл Снимки - Акценти. От падащото меню (вдясно от "Акценти") със стрелката "Още" се избира "Албуми", което отваря албумите в Гугъл Снимки. Избира се желаният албум и се отваря.

При натискане на бутона с формата на молив, намиращ се вдясно от заглавието на албума, може да се редактира заглавието на албума, неговото споделяне (обществен, частен или скрит (само за собственика)) и да се вземе връзката за споделянето му.

При натискане на бутона "Добавяне на снимки" могат да се добавят нови снимки в албума, които се прибавят накрая на албума (а не по дата на заснемане както е в Гугъл Фото).

Снимките могат да се подреждат чрез бутона "Организиране" (след натискането му, ако снимките в албума са повече на брой, може да се наблюдава замръзване на браузъра за няколко секунди). Преподреждането става чрез влачене и пускане на снимката до желаното място и натискане на бутона "Готово". Също така може да се избере и снимка, която да се показва като начална снимка (корица) на албума. Могат и да се изтриват снимки. Не пречи да се качат и снимки с еднакви имена. Има и падащо меню горе вдясно за подреждане на всички снимки по дата, име или обратен ред.

Добавянето на надписи и описание на снимките става по няколко начина:

Първи начин - след натискане на бутона "Организиране" - под всяка снимка има поле с надпис "Въведете надпис", където се кликва с мишката и се въвежда желаният надпис.
Втори начин - след отваряне на албума - кликва се върху желаната снимка и тя се отваря на екрана, като вдясно от нея се намира бяло поле с подробностите за снимката и коментари. Най-отгоре е потребителският профил в Гугъл +, а под него - поле с надпис "Добавете надпис". Кликва се с мишката в това поле и се въвежда желаният надпис.
Трети начин - преди да се качи снимката в Гугъл Снимки - кликва се с десен бутон на мишката върху файла на снимката. Появява се контекстно меню, от което се избира с левия бутон на мишката най-отдолу Properties. Отваря се прозорецът с Properties на снимката. Избира се меню Details, в което в първото поле "Title" се въвежда желаното описание на снимката. (В останалите полета - Subject, Tags, Comments, Authors... също могат да се въведе определена информация). Натиска се бутонът "ОК" долу, за да се запаметят промените в Properties.
След това снимката се качва в Гугъл Снимки и при преглеждането ѝ се установява, че надписът в поле "Title" от "Properties" автоматично се показва като надпис встрани или под снимката в Гугъл Снимки.
Вто Юни 09, 2015 2:49 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря за много изчерпателния отговор, Стефане ! Следващото ни турче с Красавицата Дара , което смятаме да е по средна Рила през началото на юли, ще направим с помощта на тези твои подробни упътвания, хуваво и прегледно фото-албумче.Това стана така на самотек .
Повече от това Дара не може да се представи lol щото си е безгласно, това много жизнерадостно и дружелюбно същество. Тя обаче се представя много добре като голям скалолаз, което личи на някои от снимките, прилепя се и за миг минава големи скали по 3-4 метра, една топка е от мускули. Когато е пусната свободно , минава разстоянието на дневното ходене умножено по 6,проучва и обдушва всичко наоколо по пътя, подгонва всякакви животни.Гледам обаче да й избирам маршрути без остри камъни/босо си е /, затова сме си заплюли едно ходене по средна Рила, започвайки от долината на Маринковица, пък после където можем.
Вто Юни 09, 2015 5:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Re Отговорете с цитат
Преди пролетта, едно връщане към нея в Пирин : https://blogailiev.blogspot.com/2018/03/blog-post.html

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Вто Мар 06, 2018 2:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 476

Мнение Отговорете с цитат
Хубаво, хубаво - ангелско, но трябва и да си малко дявол!
Съб Мар 24, 2018 5:33 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
il4o_voivoda написа:
Хубаво, хубаво - ангелско, но трябва и да си малко дявол!

Beрвайте ми, не се знае кое е преобладаващо Smile

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Съб Мар 24, 2018 9:03 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Сезонът на минзухарите Отговорете с цитат
Въпреки неопределените прогнози за времето, нагласихме се с Дара и по тъмна доба се изнизахме към Попина лъка. Дежурно, първо да видим водопада, как пада :



Не съм запознат с пътеките тук, а не влиза в мирогледа ми да ползуваме техничести пособия. В района има много пътища и пътеки, но табели няма, или ако има си личи, че са от години успешни мишени на ловци....мангалитета преобладава в този район. Камари боклук и трошляци около вилите те посрещат в тази иначе хубава местност. Бързаме да излезем от гадната зона и налучкваме един приятен път през гората:



Нагоре е чисто и хубаво, та се отпускаме. Интерес са ни и живинките в гората:



През хубавата гора, започнаха да надникват пиринските красавци :



Пътя вие кильометри все в гората, на върха на едно странично било. Нема вода никъде. Добре че е хладно, представям си лятто в пек какво ще е тук. И тоа приятен земен пат се събра с пътеката към Големо Спано поле, където има обилно и вода :



Назад, назад Калино, красата тоже :



И по едно време се случи случка... бе не може да бъде ..... не не може така ...киков е тоя гълъб тук с боядисана опашка... не повервах , а той и излете ... но направи един кръг и па се върна при нас... може да е заблудено питомно птиче :



Не съм идвал насам, минаваме едно малко поточе, та си казвам няма вода, ако това е Спанополската река....но малко по-нагоре излезе голата истина - буен, готин поток, едвам го преминахме :







Такова озониране и убаво дишане започна ..... е минзухарите се показаха :



Дарчето и то доволно, много му интересна водата :





Нагоре, все покрай каскадата :



Изведнъж се оказахме на равна поляна, които народа е кръстил много точно и хубаво тихак :



Реката вие като подкова през поляните, красиво по различен начин от водопадите :



И после отново реката забърза, но се раздели на няколко патока :



озонация и прочистване на стресо:



На една полянка, поприседнахме за дишаме :



И пак време разделно на патоците :



И тука, точно преди да влезем във Вечните минзухарени полета , като по поръчка, се показа Слънчо. Ширна се местността , и ние по нея :





Потоците имах чувство че извират от самите върхове :



Вода, много вода, буен кристал :





Си викаме тука щом е така убаво а е мало Спапо поле, на Голямото Спано поле какво ли голямо кефене ще е да го еva.....

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Сря Май 30, 2018 11:57 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
ще ходим натам, то е ясно.
Но първо, в планината настъпи нова промяна. Е тва е готиното на майският Пирин - всяко изкачване на височина носи промяна. От жарко лято, минахме през късна пролет, после първа пролет, та нагазихме в зимата - над метър сняг, над 2400 м.н.в..

Излязохме на нещо като снежно плато преди билото, със странни снежни островчета във водата от топенето :

Връхлетя ни и друга беля - Дара започна да трепери .... не , не от студ, като усети диви кози така прави . Дръпна силно каишката и нещо в металната й част се счупи, дивачката се отскубна и полетя към Дончови караули. За няколко минути стигна билото и изчезна - хвърли се в улеите към Бъндерица. Пак добре, че след час се появи уморена :

Това имаше последствия, но не веднага. Сега извадих втора резервна каишка, която предвидливо се носи. Че Дара няма страх,все наднича в улеите да търси кози :

Вече достигнахме връх Спанополски чукар, който е едно дълго било с много коти и поне десетина улея към север, един от друг по-страховити :

Вече сме на най-високото...направо смазан, от липсата на подготовка. Само стрес и работа от години , допълнително и в почивни дни и вечер, скапване.. Колкото по-стар ставам , толкова по-ангажираща работа се "уреждам" . Допреди 10 години, ама тогава бях до 17 и после фитнесче, това онова, събота и неделя почиваш ... та с тичане слизах за 15 мин.от Вихрен, Баюви дупки или Тодорка без пътека, само със скачане по големите камъни. Сега направо съм схванат от умора...как тежи всяка година отгоре вече... годините тежат. Но разчитам на матрицата : щом съм го правил, пак нещо е останало и ще мога...с друго темпо, важното е че сме тук. Някои казват покорих го , имам връх ... нищо не покоряваме, върховете ни допускат да се радваме на чудесата им , за което съм благодарен....

Хубав изглед към Вихрен

И множество странни "ветрила" от дълбоки снежни навявания в циркуса, не бях обърнал внимание досега на тази интересна форма на снега :

Даже на тази височина, върхът се помни с това : от юг е зелено лято, от север зима, голям контраст :

Все по билото, на зиг заг слизаме към Големо Спано поле. Отново диви кози, този път и аз ги видях:

Високо е , но е юг и се появиха нови цветя :

Излязохме от стръмната част и през поляни към езерото :

Дочу се шум , на пресекулки, като падащи вълни, както ги носи ветера. Какво ли ще да е това? Идва отляво....и ние натам ... и отново , за кой ли път Пирине извади коз от ръкава си !!!.... О майн гот, това не знаех че е тук, лятото го няма :

Поне 20 метров буен водопад....

Толкова много вода, че плиткото тясно езеро направо си беше една река, цялото се движеше и течеше напред :

Водопада отдалеч :

Надолу пограй голямата и буйна Спанополска :


отново в минзухарени полета, с нашият ласкав връх Спанополски :

Достигаме краят на старата ледникова долина, която се личи по огромните морени, довлечени от леда :

нови цъфтежи :

След поглед назад :

и напред, навсякъде харашо, ръсна ни един освежаващ дъжд :

и надолу в гората. Първоначално мислех да минем през Мозговица и Башлийската река, но после видях че сме изпуснали пътеката . И по-добре, че щяхме да окъснеем и да сме на тъмно в непозната местност. Тия южни долини + Пиринска Бистрица , + да не забравяме OMG големият водопад под Попова капа той какво ли мазало ще е при пълноводие не ми се мисли... си ги заплювам да ги посетя точно по това време - лятото е жега, а и много животни излизат. Нямам нищо против кравите и овчарите, напротив - това си е традиционен поминък. Само казвам че краят на месец май - началото на юни е най-подходящото време за тези долини - няма жега, комари и мухи, няма фъшкии, а учудващо и на голяма височина има раззеленени полянки, на които може да се преспи. По - добре е и Пирин да си има присъствие, хора като овчарите с техните огромни кучета, които да владеят тази планина, така да се каже. Ако е пълна пустош, с това ширещо се беззаконие в България, кой знае какви джендъри и малоумници могат да се заселят там / а...ами то и мен може некой да ме причисли в тоя кюп ?! / .
С малко лутане, нарихме същият път и по светло стигнахме до Попина лъка. Тъй като местността наоколо беше потискаща с боклуците си, направо отпраших към Банско - Демяница, който ни беше на ред... не очаквах да е толкова далече, навигацията показа 130 км, и то през нощта през едни от най-трудните пътища в страната. Гориво, това онова....къде полунощ, задрямахме, без да можем да спим целата нощ, от схващанията, утрепани от умора на Тодорова орница.

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Чет Май 31, 2018 4:57 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2  Следваща
Страница 1 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov