Водопад Сливодолско падало и резерват Червената стена
Водопад Сливодолско падало. По официална статистика - най-високият водопад в Родопите с височина на водния пад, около 50м. На места се споменава и като 70м. , но не е потвърдено. Друг негов конкурент, за който не се споменава, е водопада над село Безводно-80м. , но като се абстрахираме от цифрите, Сливодолско падало си е достоен конкурент и очарова с дивната си красота.
Сливодолско падало през есента, западни Родопи:
Водопада в село Безводно, източни Родопи:
Не е трудно човек да се озове сред красивите гори, в ждрелото на водопад Сливодолско падало. След трети тунел по живописния път Асеновград-Бачково, се отделя маркиран маршрут по изградена екопътека. След снощния купон...
... и пороя в последствие, който ни настигна през нощта, докато бивакувахме, си знаех, че положението ще е повече от весело. Не очаквах толкова от рано да има толкова много паркирани коли на отбивката. Ясно! По-късно ще стане още по-забавно и конкурентно на лудница! Подсилих се с каквото беше останало от снощи и поех по стръмната пътека. Водопад Сливодолско падало се излива по отвесна стена, облечена във вековен мъх, в ждрело, в дебрите на резерват Червената стена.
И не след дълго, пътеката ме принуди да забавя ход. Примамващите и красиви вирове са след всеки завой. В отминалата есен пробягах фееричната пътека, за да стигна по светло и да видя водопада, но сега нямаше да ми се размине. Имах цял ден на разположение и го оползотворих пълноценно.
И следващото мостче с изумрудения цвят на кристалната река.
Друго, което не ми даваше мира докато снимам е, че отдавна се каня да се спусна на рапел по този водопад и сега, като че ли беше перфектния момент. Тази съдба хич не ме обича в последно време. И вода имаше да се измокря до кости, която да се излива екстремно върху мен от 50-е метра, туристи по чехли също не липсваха, публиката е от особено значение и винаги на "почит"... Не си носих оборудването - това е, днес не беше ден за подобни дела...
В екстремните занимания ме "компенсира" първия водопад по пътеката. Снимах се с телефоните си в джоба и ги удавих... Така започнаха неволите, ама те тези занимания са си опасни, няма никаква логика в тях, а и кой ти търси логика, важното е, че кеф цена няма. Вече е лято, водопадите все още текат доволно, настроението трябва да е на шест!
Минаваха хора над мен по пътеката и ме сочеха като прокажен. Опасно е да се ходи по екопътеки в събота и неделя, особено в сезона...
Малко преди водопада прескочих въжето, излязох от очертанията на екопътеката и с риск да се пребия, се изсулих надолу с бясна скорост, тъй като всичко под мен се свличаше по 70 градусовия кален склон. Исках нестандартен кадър на този приказен водопад и го получих с цената на не малък престой в болезнено вледеняващите води. Тъмните ждрела концентрират много свежест и хлад, които карат човек да настръхва постоянно, особено когато ледените речни води се опитват да го пратят надолу по течението.
Водопад Сливодолско падало през лятото, резерват Червената стена. Получих желаното, но повярвайте, слизането тук изисква поне едно висше образование! Течението на моменти почти отнасяше статива, който буквално притисках в дълбоките води. Тъй като дъното е грубо и варовиково, и бях с алпинистките обувки, почти не срещнах трудност със задържането по дъното, което е важно за да стои човек до колене в толкова количество вода.
Излязох и над водопада, разгледах къде евентуално може да се направи установка и заслизах надолу към жегата и лудницата по оживените пътища. По пътеката, на едно от мостчетата пет, шест човека пресичаха едновременно, държаха здраво перилата, друг ги снимаше в това време. Двама бяха по чехли, честна дума! Не го очаквах! Не ми издържаха нервите и реших да се помайтапя с тях. Скочих от мостчето във водата и тръгнах буквално през реката надолу без пътека... Само се обърнах малко по-късно за да видя интересните физиономии следящи ме изкъсо от мостчето... Фотографът им със сигурност е направил интересни снимки. Поредната забавна история беше факт. Толкова от тук. Мястото е с невероятен потенциал. За снимки, за рапели по отвесните скаляци. Само да не попада човек тук в събота и неделя, когато пуснат генератора за тълпи в действие и всички решат да избягат от асвалтовия свят на големите градове.
До скоро! Следва една особено блазнеща ме екопътека в дебрите на Родопа планина - Загражденската. Скоро ще се включа и по нея, ако зимата не се е "тагнала" отнасяйки мостчетата от там!
Препоръчвам ти другия път след Сливодолското падало да продължиш към х.Марциганица. Непосредствено преди нея е пещерата Ахметьова дупка или Добростански бисер (в различните карти е различно). Пещерата е частично оборудвана - стълби, парапети. Носете си светлина. Има доста останали образоваания, въпреки вандалщините. След това хванете пътеката от Марциганица към Бачковския манастир, известна още като "40-те кълки". В долната си част минава през сух каньон и също е оборудвана с въжета и стълби...
Ние като правим такъв маршрут си оставяме колата на манастира и хващаме транспорт до "Рибарника". Иначе с обществен транспорт също става. Има на всеки час автобуси от и до Пловдив.
Той знае, есента ходихме с него от Бачковски манастир до Червената стена.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Чет Юни 18, 2015 11:05 am
Todor
Регистриран на: 03 Юни 2009 Мнения: 1161
Ето тук съм качил малко снимки от пещерата - надявам се Мартин като отиде да направи по-хубави, че аз с тези сапунерки... само документални правя
Чет Юни 18, 2015 11:31 am
gundu
Регистриран на: 18 Фев 2012 Мнения: 181 Местожителство: София
Todor написа:
........ След това хванете пътеката от Марциганица към Бачковския манастир, известна още като "40-те кълки". В долната си част минава през сух каньон и също е оборудвана с въжета и стълби...
.........
Малко съвсем актуална информация за така наречената хижа и пътеката:
"Хижата" на външен оглед е в добро и реновирано състояние и... естествено не работи. Има закачени няколко листа с декларация "Комплекса не работи" и няколко телефона. Пред обекта има бариера с огромна тебела, че обекта е частен и влизането е забранено, а до бариерата в кола дреме някакъв "охранител". Той без малко да припадне, като ни видя да излизаме от "обекта" без да сме влизали в него , качихме се от Мостово де .
Пътеката "40-те кълки" - нова, жълта и лъскава маркировка..... която по стара родопска традиция липсва баш където е необходима (на едно място, горе на поляните). В горната част има доста паднали дървета напреки на пътеката, които естествено няма кой да подреже. Кълките са си там и са в отлично състояние . Каньона също.
_________________ ТУРИСТ - ЗДРАВИ КРАКА, ШИРОКА ДУША, РАНИЦА НА ГЪРБА...... И ПРАЗНА ГЛАВА,..
Нед Юни 28, 2015 8:34 pm
x100
Регистриран на: 13 Яну 2015 Мнения: 15
За мен още по-красиви са водопадите нагоре от Сливодолско падало на около 20мин катерете. По-ниски, с по-малко вода, но имат особеното очарование на закътани от туристите. Има само една 5м скаличка за откатерване на края на разширението след Сливодолско падало, но щом зимата се минава без котки, няма страшно. По-нагоре след водослива на две дерета, на дясното веднага е каскадата от три поредни водопадчета.
Пон Юни 29, 2015 4:18 pm
Todor
Регистриран на: 03 Юни 2009 Мнения: 1161
x100 написа:
За мен още по-красиви са водопадите нагоре от Сливодолско падало на около 20мин катерете. По-ниски, с по-малко вода, но имат особеното очарование на закътани от туристите. Има само една 5м скаличка за откатерване на края на разширението след Сливодолско падало, но щом зимата се минава без котки, няма страшно. По-нагоре след водослива на две дерета, на дясното веднага е каскадата от три поредни водопадчета.
Тази информация силно ме заинтригува! Може ли снимки? А нагоре излиза ли се до пътека или спускането е обратно?
За мен още по-красиви са водопадите нагоре от Сливодолско падало на около 20мин катерете. По-ниски, с по-малко вода, но имат особеното очарование на закътани от туристите. Има само една 5м скаличка за откатерване на края на разширението след Сливодолско падало, но щом зимата се минава без котки, няма страшно. По-нагоре след водослива на две дерета, на дясното веднага е каскадата от три поредни водопадчета.
Тази информация силно ме заинтригува! Може ли снимки? А нагоре излиза ли се до пътека или спускането е обратно?
Ей, големи дразнители сте! Хем не намирам време сега...А нивото на мечките какво е нагоре?
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Юни 30, 2015 4:54 pm
suunto
Регистриран на: 12 Юли 2012 Мнения: 78
Вчера се разходихме до водопада, не е лошо местенцето, за съжаление нямам снимки. Не е обаче това причината, поради която пиша. Доколкото видях резерватът започва веднага източно от пътя Асеновград - Смолян. Пет-десет минути след тръгването от третия тунел по пътеката се стига до една къща, която привлече любопитството ми. Отвън на оградата имаше 1-2 табели "Резерват - влизането забранено", а вътре все едно живееха прасета. Бяха запалили огън, бяха събрали всякакви джунджории, на оградата имаше изпрани поне 20-30 килима. Малко по-нагоре по течението на реката, по мое мнение същите тези хора бяха оставили пластмасови шишета и други отпадъци, имаше отсечени клони. Въпросът ми е как е възможно всичко това да се случва в един резерват? Някой има ли информация за какво става въпрос, какви са тези хора?
Това са частни вили .
Тези килими весело си гният от години .
Зелената къщичка също е частна.
На семейството на една позната е.
Който не се е качил до извора над водопада е пропуснал много .
_________________ Избягвам употребата на БДО, ПКС, ИОМ, ИБПУ, ССОБ и телефонен способ ,но ми се налага !!!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Подсилих се с каквото беше останало от снощи и поех по стръмната пътека. Водопад Сливодолско падало се излива по отвесна стена, облечена във вековен мъх, в ждрело, в дебрите на резерват Червената стена.
.
