Убавини

Много моля! Мурсалският чай няма как да е менте при цялото усърдия на местните. Виж, за меда съм бая сигурен, че е преработена от пчелите захар. Дано все пак не е преработена от "пчеларите" глюкоза. Very Happy

	Сотиров написа:
	Много моля! Мурсалският чай няма как да е менте при цялото усърдия на местните. Виж, за меда съм бая сигурен, че е преработена от пчелите захар. Дано все пак не е преработена от "пчеларите" глюкоза.

Тоя дето го гледат в лехи и го продават по супермаркетите, си е живо менте.
Няма онази наситеност на ароматите на дивия чай.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Е, Дидо, не очаквах такъв негативизъм от теб! Мурсалският чай е Sideritis scardica и друг вид няма. Дали е бран по билото или е гледан в двора, каква е разликата? В двестата метра денивелация? Биологически е същият. Извинявай, ама това е все едно да правиш разлика, дали еньовчето е брано преди изгрев слънце на Еньов ден или е късано зад клозета в късния следобед. Чак пък толкоз претенции! Това не са ти доматете, дето трябва да им изтръгваш колците заедно с половината месо. При тях има генетика. Тука няма. Хайде да бъдем по-толерантни и да приветстваме тяхната практика, че вместо да скубят билката по скалите, както правеха с кантариона, все пак го засаждат в дворовете си. Зер правиш разлика между еделвайса, откъснат от "Казана", и отгледания в двора на банскалията? Дори да правиш разлика - а тя е сигурна!, - радвай се, че туристите не правят!

Разликата е огромна, Сотиров. Чая на богата почва става безвкусен. От доста години се сее и жъне и в полето. А този дето го продават се бере зелен. Освен височината, важна е и почвата, има ли такава, чая не чини. Има хора дето сеят чая във варовиковата сгурия, става си същия като този малко по-нагоре.
Но стръковете са едни такива криви и ниски, нямат търговски вид.
А чаят по скалите е изскубан отдавна, така и се пренесе в дворовете.
А меда по всички тия туристически места е мед само по етикет.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

За мен липовият чай не е нещо особено. В града имаме две дървета, които генерират индустриално количество липа, от които събираме малко цвят, колкото да не е без хич.
Обаче, бях миналата седмица по източно-родопски камъни и пих липов чай в Нановица - няма нищо общо с градският и като вкус, и като аромат.
На външен вид може да няма разлика, но качествата са коренно различни.

Признавам, нямам толкова тънък нюх, та да различа билките според произхода им. Според мен най-важно е в колко часа са брани, защото на слънце етеричните им масла се изпаряват. А с липовия чай е пълна трагедия! Ако не си го берем сами, братята роми имат два начина. Единият е да отсекат дървото и челядта да обира седнала. За щастие вече се избягва, защото има втори начин, далеч по-производителен: метат се канавките покрай тротоарите. Килограми за броени минути, понеже не е само цветът!

	Сотиров написа:
	Е, Дидо, не очаквах такъв негативизъм от теб! Мурсалският чай е Sideritis scardica и друг вид няма. Дали е бран по билото или е гледан в двора, каква е разликата? В двестата метра денивелация? Биологически е същият.

Разликата е голяма, Владо, макар видът да е един и същи. Купи един стрък магазински и ела да сравниш с торбата вкъщи Very Happy

Бедната почва на високото и много силното слънце е вероятната причина билките от планината да са по-ароматни от култивираните.

Да отбележа само по повод скубането с корените: чаят се бере по-лесно като го късаш - има си чалъм.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Вярвам, че е така! Не вярвам обаче триградци да торят с нитрати чая. Това да не са домати? Позволявам си също да подозирам, че брането на билката, дори да е с ножичка, не се отразява здравословно на популацията. Най-малкото защото я лишава от семенното разможаване. Надявам се "по-лесното" бране да не важи за еделвайсите. Shocked

Това с торенето кой го спомена?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Тука съм на един акъл със Сотиров. Много префърцунени работи се разправят, пък животът е прозаичен.

Ами някой спомена "бедната почва на високото" като фактор за неповторимия аромат на мурсалския чай в природата. И аз по логически път стигнах до извода, че влошените качества на последния се дължат на "обогатяването" на почвата по дворовете. А това обогатяване с какво друго става освен с нитрати? Shocked

stealth написа:

За мен липовият чай не е нещо особено. В града имаме две дървета, които генерират индустриално количество липа, ... няма нищо общо с градският и като вкус, и като аромат.
На външен вид може да няма разлика, но качествата са коренно различни.

Като дете съм работил в билкозаготвителен пункт. През ръцете ми са минали тонове липа. По този въпрос, без да съм специалист, само от работата с това нещо, забелязах, че има няколко особености. Брането и изкупуването на липа В ГРАДОВЕТЕ, особено уличните липи се водеше категорично забранено /стига да има кой да контролира мангалите за тая работа/. Поне на хартия така се водеше. Причините са прозаични. Сега относно "неградско растящата":
Има доста разновидности.
https://bg.supermg.com/razni/21537-sortove-lipa-i-tehnite-harakteristiki.html#i-2
В зависимост от разновидността, вкусът и ароматът също имат разлики. Брал съм от едно дърво, навътре в гора, чиито цветове изобщо не миришеха и чаят също нямаше никакъв аромат. Пък чаят от липата на 20м от къщата ни едно време имаше уникален вкус ... Също така има значение и приготвянето - ако е само запарка, е едно, чаят е почти безцветен, ако оставиш отварата с часове добива меден цвят... Използва се като силно "мочегонно".

ПО български народно са 3 вида липите иначе научно сигурно са много подвидове. Тази ароматната и хубавата се води мисля едролиста или бяла липа. Ние имаме такава и е с бял сравнително масивен ствол и с дълги и пак едри клони. Висока е доста. Виждал съм и тези сребролистите из другите места, те са с повече по-малки клонии..

Сотиров написа:

Ами някой спомена "бедната почва на високото" като фактор за неповторимия аромат на мурсалския чай в природата. И аз по логически път стигнах до извода, че влошените качества на последния се дължат на "обогатяването" на почвата по дворовете. А това обогатяване с какво друго става освен с нитрати? Shocked

А, ясно.
Абе то верно звучи куриозно, но има такава зависимост.
Билките във високата планина, растящи в екстремни условя (кратка пролет и лято, големи денонощни амплитуди на температурата и пр.), са по-ароматни. Обяснение за това нямам, но би могло примерно да бъде такова: по-силният аромат е инструмент да си осигурят сигурно опрашване при въпросните екстремни условия Smile

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	... в екстремни условя ...

Има нещо интересно и при въденето на ягоди. Ако са засадени на слънчев баир с ограничени възможности за поливане, стават по-дребни, но на вкус нямат равни. А обилно поливаните никога не го докарват до това положение. При малините също се наблюдава подобна тенденция. Например малинакът растящ по трасето х.Пирин -Мелник е неповторим. Значи заради водата би могло да се разсъждава и на тема "концентрация на вещество в единица обем", от което също да идват определени "свойства".