Не чета тази тема, защото ако се замисля, не трябва да се ходи никъде. Набиват ти се в главата тези случаи и не можеш да мислиш положително.
Случая го чух случайно по телевизията, където не беше споменат вида на картата. Извинявам се, ако съм намесил картата БГ Маунт., която е много професионално изпипана, в този хаос на въпросният случай.
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Vlado1913 написа:
........Единствено Ви обръщам внимание на това, че удобната анонимност на интернет, свързаната с това липса на чувство за пряка отговорност към постъпките на дадено лице/а, може да доведе, до доста сериозни последици за хора, на които липсва чувство за преценка на собствените възможности.
Подобно преживяване като Вашето, напълно се вписва в това, което търсят не един и двама основно млади хора, бягащи от ,,скучното,, ежедневие. Малко адреналин, ,,нещо което другите не са правили,, , покоряване на последното неизследвано място, въобще ,,геройствата,, на градските хора, които след това задължително трябва да са споделени в социалните мрежи - иначе не биха имали стойност...
Накратко, за да не стане прекалено наукоподобно - Някой, които тепърва има да се доказва пред останалите и пред себе си, ще последва примера Ви и ...ще се пребие. Ако пък успее, ще запали и други подобни по един или друг начин...и някой вероятно накрая все пак ще се пребие! ...
Аз не одобрявам подобни изяви, в конкретния случай мисля, че рискът, който е поел колегата по този наистина изящен процеп е много голям. Но той го прави от 20 години, така че ние едва ли ще му повлияем. Все пак се сещам за един надпис, който се появява на магистралите на запад и индиректно апелира за внимателно шофиране "Помни че някой те обича и чака".
Наблюдателю, не е планински кристал. И стъкло не е.
Чист калцит си е - тоест, същото вещество като околния мрамор, просто е прекристализирал.
В мраморната част на Родопите се срещат калцитни кристали като кюфтета.
Чет Авг 31, 2017 4:41 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1943
Митак написа:
Наблюдателю, не е планински кристал. И стъкло не е.
Чист калцит си е - тоест, същото вещество като околния мрамор, просто е прекристализирал.
В мраморната част на Родопите се срещат калцитни кристали като кюфтета.
Митак, за идеята иде реч , не знам точно какви са тез камъчета . Красиви са, блещукат, интересни са.
О, идеята е ясна, споделям я напълно.
Ако имаш път край природонаучния музей можеш да се отбиеш и да наблюдаваш луминисценция на калцит: при облъчване с ултравиолетова светлина започва слабо да свети, цветът на светене зависи от примесите.
Особено ефектно е като првключваш от обикновена на УВ лампа - хем същите кристали, хем изглеждат много по-различно.
Пет Сеп 01, 2017 9:35 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1943
Митак написа:
О, идеята е ясна, споделям я напълно.
природонаучния музей можеш да се отбиеш и да наблюдаваш луминисценция на калцит
Той съм чувал че е много богат на такива камъни. С кварцовите камъчета в Пирин има и продължение по-нататък
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1221 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Твоят Меру?
Наблюдателю, твоят Меру, проектът де, си го нарекъл така, заради скорошното ти неразположение на физиката, или не само? Имал ли си предишен опит като чисто здрав, който да е завършвал неуспешно?
Много мнения има за стила ти на ходене. Аз се радвам, че те "познавам". Всеки има глава на раменете си, и ако се подведе от няколко реда изписани в интернет, се е подвел по четенето си, а не по писането на другите. Споделям мнението ти за козите, за боклуците. Да си призная, егоистичен съм, и за разлика от теб не споделям личния си опит така подробно, за да не се пренасели, и да има магия. Харесва ми същевременно, че има хора като теб, които правят подрбни описания на дивата планина. А хората сами трябва да си преценяват силите и възможностите, освен щенията. Аз лично не бих повторил твоите "пътеки" Страх Пацко пази
packo packov Меру го нарекох по много причини : много ми хареса филма, просто тия хора ги усетих, че сме една кръвна група. Ако живота ми беше отишъл в друга посока и имахме известна свобода на времето, може би щях да бъда като тях. Меру е и заради това, че Конрад / гуруто на групата, изкачила Меру / след като не успяват първият път , предава цялата информация и координатите за маршрута на Силво Каро - словенски алпинист, за да се изкачи той . Не пазя планината само за нас , тя не е наша - казва човека. Тази година усетих какво означава това, даже и от моята съвсем ниска гледна точка - минах по един маршрут втори път, и е несравнимо по - лесно и приятно, даже удобно, когато знаеш точните места на преминаване. Но... първият път си е първи път, голяма тръпка е да разгадаеш и отсееш, възможното от невъзможното! А си представям какво е в ледена суграшица, на 6000 м, да търсиш правилният процеп. В смисъл, и аз не пазя или разчитам тези места да останат само "мои", още повече че тук - там си има и алпинисти. С тях въобще не си пречим, тъй като нямам техният възглед на движение в планината -които от тях са майстори, бързат от точка до точка, които се учат - висят на едно място 20 метра цял ден, и после всички отиват някъде да спят в хижа и в 17 часа опразват зоната. Ако видя, че са тръгнали където и аз съм решил - сменям мястото, а и аз карам по - бавничко, спирам на площадки, които са встрани от каменопадите, да разгледам растенията, снега , скалите. Най-голямата опасност са каменопадите, но каменопад може да те стигне и на пътека. Въобще нямам твоята издържливост, на Ком- Емине ще окапя още на 2-3 ден.
Това място никога няма да се насели : няма местенце даже и за 1 малка палатка / то е и забранено/, няма вода и ако тръгнат двама - трима там, ще се изпокарат още първият ден.
Много пъти се отказвам, ако видя че мястото е много рисково, и променям в движение планчето. Подробно пиша - така е, но и за мен си го пиша - след време, като не мога да отида там, да си го чета, че от Алпите нищо вече не ми остана - само малко черно бели снимки. А и блогчето се оказа, че го четат, явно българи в 14 държави от Щатите до Хонг Конг - ако има време, ще го направя и на английски.
Както казва Gordon Sumner (по-известен като Sting), "Walking on the Moon" в началото е било по-скоро "Walking round the Room", по-конкретно в една хотелска стая в Мюнхен.
Я да видим, ще отгатне ли някой къде е направена снимката по-долу, на която май само скафандър липсва?
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Последната промяна е направена от vedrin на Чет Дек 12, 2019 8:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Сеп 20, 2017 4:01 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1943
Ведрине , ако е в България / възможно е и Олимп / е в Мраморният дял. На главното било е без съмнение . Не може да се прецени южен склон ли е, или северен, долу е тъмно. Но южните склонове са общо по-стръмни, без циркуси, тъй че е северен / ако е Пирин / Ще рискувам една възможност - ръбът е гладък, та това е краят на Средоносо преди северната кота на Баюви дупки на 2800 м.н.в., надясно е заслон Кончето. Но...долината в тъмното е много близо, та вероятността е 30-40 % . Другата вероятност - Котешки чал. Най-вероятно си заложил малка бомба в загатката снимката е от уни - Пловдив, планинаря прилича на български студент, къде е най-вероятното място да отиде извън България това е някъде във високият Олимп, която планина ми е непозната.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5Следваща
Страница 2 от 5
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети