История, произход на българите, християнство

	ray написа:
	...

Не знам какво е становището на другите, но моето виждане е, че божество, което изпраща на множество мъки и страдания на най-вярващите си, "за да им изпита вярата", някак си не ми се връзва с представата за човеколюбивост. Ти би ли прекарал десетки години от живота си в хаотични походчета през синайската пустия само и само "да ти изпитат вярата"?

ray написа:

mislesht написа:

Хайде сега, пепел ти на устата...
Всеки друг е за предпочитане, защото той е изтрепал най-много хора, според библията, много повече от всички други герои там, взети заедно. Разбира се бидейки човеколюбив! Cool

Не случайно Жорж Сименон, след като чел Наказателния кодекс и библията, заключил, че по-жестока книга от библията не е чел...
Абе важно е да сме живи и здрави. Laughing

Стават и хубави неща - най-после англичаните ни писаха 6 по футбол!

Кой тва бе мислешт? Smile

Напомням на пишещите тук, че си има отделна тема "вицове и подобни"...

Нямаш представа колко си прав! Exclamation

Библията - виц, ами да, не се бях сетил! Ама ходи обяснявай....

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Владов рече:
"Не знам какво е становището на другите, но моето виждане е, че божество, което изпраща на множество мъки и страдания на най-вярващите си, "за да им изпита вярата", някак си не ми се връзва с представата за човеколюбивост. Ти би ли прекарал десетки години от живота си в хаотични походчета през синайската пустия само и само "да ти изпитат вярата"?"

Аз изобщо не съм вярващ християнин в традиционния смисъл на думата, но като филолог познавам текста.
40-годишното шматкане не е за изпитание на вярата, която няколко пъти се чупи, а за да оценят получилите обещаното по достойнство. Ако получиш ново Ферари за пълнолетието си, никога няма да се радваш на първия диван, който сте си купили като младо семейство.
Wink

Сред десети ноември някакви гнусери пуснаха съвсем тъпа версия, която им изнасяше. Мойсей разкарвал сънародниците си, докато пукне и последният, роден в робство. Категорично невярно, Исус Навин, който го наследява е роден В Египет, но лъжата в името на "правдата"е оправдана.

Темата е забавна, не знам как съм я пропуснал, ще я прегледам цялата.
Поздрави на всички!

Влади, нека не бързаме и караме подред. Относно въпроса, който ти зададох може да си прочетеш първите три глави от първата книга на Библията. Успех.

Мислешт, да, сигурно може да се прочете и като виц или по-скоро като сборник с вицове. Smile

Приятна вечер.

	ray написа:
	Относно въпроса … и ... първите три глави от първата книга на Библията.

Не мога да кажа, че възприемам бай Захари безкритично, но може би има нещо вярно в неговите теории.
На първо място тоя бай споделя, че започнал да се занимава с "шумерология" заради съмненията си поповод превода на един немного точен израз в библията, говорещ за лица наречени "нефилим". Според него превода от иврит съответства на шумерското "анунаки" - "тези които дойдоха от небето на земята".
Та според шумерските легенди историята е далеч по-сложна от това, поместено в първите глави на библията. Митът за сътворението, според шумерите принадлежи на Енки, Енлил тук не участва. Именно защото вехтия завет по замисъл е проектиран като по-къс и със съкратен обем, "редакторите" му са направили една каша и са смесили елементи от различни шумерски истории в една. Енки е тоя, който се занимава със сътворения, ГМО-та и прочие инженерни творения. Същия той "модифицира" людете от хибриди във възпроизвеждащи се единици/яденето на ябълка и получаване на познание/. Енлил се намесва доста по-късно, тъй като в този начален момент работата с хората изобщо не му влизало в задълженията. Тъй като тази сложна картина може да се окаже трудна за възприемане от простолюдието, някой е решил да сложи всичко в едно гърне и така са се получили въпросните три глави, пък и следващите от вехтия завет. Така Енлил от враг на хората станал бог, а Енки от пръв техен приятел и създател станал лукавия.
По тази причина смятам, че вехтия завет не бива да се възприема безкритично и като аксиома, именно заради наличието на много по-древни източници на същата тая история, поради което може да се направи и извод кой от кого е преписвал и в крайна сметка кое как е променил.
https://chitanka.info/text/24923#textstart
Книжката е интересна, аз се потрудих да прочета и останалите му десетина такива. Някои са направо досадни, но в някои има много интересни и авангардни идеи. Мисля че "официалната наука" го смята и него за шарлатанин, но все пак в книгите сочи библиография и посочва конкретни артефакти, както и къде се пазят те, за да може са се прави проверка. Струва си да се отвори, само за да се разгледат снимките на артефакти. Особено интересно е за "шем" и обяснението откъде е модата да се строят обелиски в Египет и съответно може би и минарета на джамиите...
Всъщност моят интерес към траките, змейовете и прочие чудатости се породиха от случайно открити гневни заплахи и обиди към бай Захари в един наш форум. Баят едва ли е имал някакви данни какво има в България. Това бе породило "гняв" у един наш "патриотар". Та Сичин някъде в своя книга беше публикувал надпис с някакви шумерски букви, датирани на около 4 или 6 хиляди години в Месопотамия. Нашият човек се гневеше, че Сичин бил откраднал тая азбука, защото видите ли, същия надпис, само че датиран от преди 10000години, се мъдрел ….в Магурата. Буквите по надписите действително са идентични. Има и история за човек-гущер Магуар, съдържащ се в … аборигенска легенда от Австралия... Не знам къде е истината и къде са измислиците, но може би не е далеч времето, когато ще разберем докъде са шмекериите и къде има нещо истинско.

за vladofff: Големи благодарности за отговора. Много интересно е това което си написал. За съжаление като че ли малцина проявяват интирес към тези въпроси. Успех!

	ray написа:
	за vladofff: Големи благодарности за отговора. Много интересно е това което си написал. За съжаление като че ли малцина проявяват интирес към тези въпроси. Успех!

Работата не е само в това. Още по интересно, а и направо страшно става, когато започнеш да ровиш по въпроса къде сме ние /българите/ в цялата тая схема.
Бай Сичин, въпреки че сам е еврей, си е плюл в суратя и се е опитал да каже кое го е смущавало в юдейския сборник, наречен Вехт завет. Стигнал е дотам, да каже "едно", но явно не са му стигнали силите и времето да проучи още и да каже "две". Творчеството му приключва с анализ на Аврам от Ур. Само че кой е Аврам и дали изобщо е юдей, е въпросът, който стяга чепика на много изследователи с остри шапки. Но за това ще пиша друг път, че е дебело. Само ще пусна жокер, че са намесени някои тогавашни жители на Месопотамия и днешен Иран, известни като маги, в библията като влъхви, и по въпроса кои са техните потомци днес ще ти посоча следния цитат от статията на Елена Блаватска, писана преди повече от 100 години, която Стефчо като правоверен християнин каза, че няма и намерение да прочете: "Повече от хиляда години този народ, за който преди последната Руско-турска война знаеха малцина, е бил покръстен в християнството. И въпреки това те си остават същите езичници, както и по-рано. Ето например как те празнуват Рождеството и Новата Година. И до днес те наричат този празник Сурваки, тъй като той съвпада с празника в чест на древния славянски бог Сурва. В славянската митология това божество – Сурва – очевидно е идентично на арийското Суря – Слънцето – бога на топлината, плодородието и изобилието. Корените на този празник отиват далеч в дълбините на вековете, тъй като много преди християнството българите са се покланяли на Сурва и са посвещавали празника на Новата Година на този бог, молейки го да благослови нивите им и да изпрати на тях самите щастие и поцъфтяване. Този обичай е запазен в цялата му езическа сила и макар че във всяка една местност има своите особености, обредите и ритуалите като цяло са едни и същи."
Блаватска завършва статията си така: "Пеещите Сурвакари, получили във всеки дом възнаграждение за добрите пожелания, на разсъмване се разотиват по домовете си... Ето така символите на екзотеричния култ към Кръста и Огъня на древната Аряварта вървят ръка за ръка в християнска България..." "Theosophist", November 1879.
Теософите са особено племе, опитващи се да намерят общите корени на всички религии и така да дефинират първичната религия, от която всичко е тръгнало. Затова е хубаво да се прочете цялата статия "КРЪСТЪТ И ОГЪНЯТ". По изключение Стефчо като "вулгарос ортодокс" не го съветвам да чете такива работи.
Сурва всъщност е Зурван и май не е много близо до славяните/не и докато не бъде дефинирано кои всъщност са славяните/, култът към когото е издънка на зороастризма. Къде, кога, кой и как изповядва тоя култ също е огромна тема. Знам само, че има цели томове с научна и близка до научната тематика, установяващи пълния синхрон между българския фолклор и шумерския. Ние може библия да си нямаме /видяхме колко е лъжовна тая книга и откъде е нескопосно преписана/, но си имаме фолклор. Научния подход в неговия анализ, и най-вече паралелната съпоставка с други древни митове, каквито са щумерските, крият страшни изненади.

Райо, знам, че някои хора не четат дълги статии, затова я пускам само за такива като теб, на които би било интересно:

КРЪСТЪТ И ОГЪНЯТ
Елена Блаватска

Очевидно, най-разпространените и известни символи на древните астрономически системи, които с потока на времето са достигнали да нашия век и са оставили следи в християнството и други религии, са Кръстът и Огънят; последният е символ на Слънцето. Древните арийци са ги използвали като символи на Агни. Всеки път, когато древният индуски огнепоклонник искал да се помоли на Агни – казва Е.Бюрнуф, той съединявал две парчета дърво във вид на кръст и с помощта на триене получавал огън за жертвоприношението. Като символ крастът се нарича Свастика, а като оръдие, изработено от свещено дърво и притежавано от всеки брамин – Арани.
При скандинавските народи е съществувал същият знак, наречен Чукът на Тор поради неговата тайнствена магнитно-електрическа връзка с Тор, бога на гръмотевиците – подобно на въоръжения с мълнии Юпитер той държи в ръка тази емблема на властта не само над смъртните, но и над злите духове на стихиите, които са му подчинени. В масонството този знак присъства под формата на дървения чук на Великия Майстор; в Алахабад може да бъде видян на стените на Форта като Кръстът на Джайните – Талисманът на Владетелите Джайни, а чукчето на съвременния съдия не е нищо друго освен crux dissimulate, както го нарича археологът де Роси, защото чукчето е знак на властта и силата, също както чукът е символ на могъществото на Тор, който според северните легенди с негова помощ разбива скалата и убива Милгардския Змей. Шлиман откри този символ върху теракотовите дискове при разкопките на долните пластове пръст на мястото, където според неговите предположения се е намирала древната Троя; според достор Ланди това свидетелствува, че “арийската цивилизация е много по-древна от гръцката – може би с две три-хилядолетия (преди Р.Х.)”. Бюрнуф нарича изображението на кръста най-древното от известните на човечеството и твърди, че в древната религия на гърците този символ е въплътен в образа на Прометей, “носител на огъня” и разпънат в планините на Кавказ, на когото небесната птица – Syena на ведическите химни – всекидневно поглъща вътрешностите. Болдети2 дава примера с копието на картината от гробището “Св. Себастиан”, на която са изобразени новороден християнин и гробар на име Диоген, който има на двата си крака и на дясната си ръка знака на свастиката. Този символ е съществувал в Мексико и Перу, а в древните гробници на Египет го намират във формата на свещеното Тау.
Това, че символиката на Agnus Dei, Агнеца Божи, е идентична със символиката на индийския бог Агни, представлява най-малкото странно съвпадение, което са отбелязали дори някои християнски свещеници. Докато в едната религия Agnus Dei изкупва и взема върху себе си греховете на света, в другата богът Agni по същия начин изкупва греховете на боговете, човека, душата, духовете на починалите предци и повторните грехове, за което свидетелстват шестте молитви, съпровождани от шестте жертвоприношения.3
И ако Кръстът и Огънят са толкова тясно свързани в езотеричната символика практически на всички народи, това е така, защото върху обединението на силите на тези два знака се основава цялата система на вселенските закони. В астрономията, физиката, химията, във всички раздели на естествената философия тези знаци винаги се проявяват като видима причина и невидимо следствие; и само метафизиката и алхимията – или, по-добре казано, Метахимията (ние предпочитаме да въведем нова дума, за да шокираме скептиците) – могат окончателно да разкрият техния тайнствен смисъл. За онези, които искат да поразсъждават над тези намеци, ще бъдат достатъчни един-два примера.
Централната Точка – или както казват кабалистите, великото централно слънце на Космоса, е Бог. Това е пресечната точка на две взаимноизключващи се сили – центростремителната и центробежната, под действието на които планетите се движат по елиптични орбити и преминавайки през Зодиака, очертават кръст. Тези две противоположни сили, макар и все още хипотетични и въображаеми, поддържат хармонията и стабилното, непрекъснато движение на Вселената, а четирите извивки на свастиката символизират въртенето на Земята около нейната ос. Платон нарича Вселената “благословен бог”, което се символизира от кръг, пресечен с буквата Х. Но стига за астрономията. Степента на Кралската Арка в масонството е съхранила кръста като тройното египетско Тау. Това е космическият кръг, по който бързо се върти астрономическият кръст, идеалният квадрат в питагорейската математическа система на числата, както обяснява неговото окултно значение Корнелий Агрипа. Огънят – това е топлината, централната точка; перпендикулярният лъч представлява мъжкия елемент или духа, а хоризонталният – женския елемент или материята. Духът съживява и оплодотворява материята, и всичко изхожда от Централната Точка – Фокуса на Жевота, Светлината и Топлината, представен от земния огън. А сега стига толкова физика и химия, защото могат да се дават безброй аналогии, а Законите на Вселената са ниотменими и идентични и във външно, и във вътрешно приложение. Без да имаме намерението да проявим неуважение към някого или да се отдалечим от истината, мислим, че можем да кажем: има основателни причини да се предположи, че в своя първоначален смисъл Християнският Кръст като причина и Вечните мъки в Адския Огън като пряко следствие от отричането на първото имат в по-голяма степен отношение към тези два древни символа, отколкото западните теолози са готови да признаят. Ако Огънят е Божество за някои езичници, то и в Библията Бог се уподобява на Живота и Светлината на Света; ако от друга страна Светият Дух и Огънят очистват християните от греховете им, то от друга страна Луцифер също е Светлина и “Син на Утринната Звезда”.
Накъдето и да се обърнем, почти у всички народи непременно ще намерим тези общи реликви на древния култ. От арийците, халдеите, зороастрийците, перуанците, мексиканците, скандинавците, келтите, древните гърци и римляни те напълно са преминали към съвременните парси. Финикийските Кабири и гръцките Диоскури са частично възродени във всеки храм, във всяка катедрала, във всяка селска църква, а християните-българи, както ще покажем по-долу, дори напълно са запазили култа към Слънцето.
Повече от хиляда години този народ, за който преди последната Руско-турска война знаеха малцина, е бил покръстен в християнството. И въпреки това те ки остават същите езичници, както и по-рано. Ето например как те празнуват Рождеството и Новата Година. И до днес те наричат този празник Сурваки, тъй като той съвпада с празника в чест на древния славянски бог Сурва. В славянскта митология това божество – Сурва – очевидно е идентично на арийското Суря – Слънцето – бога на топлината, плодородието и изобилието. Корените на този празник отиват далеч в дълбините ва вековете, тъй като много преди християнството българите са се покланяли на Сурва и са посвещавали празника на Новата Година на този бог, молейки го да благослови нивите им и да изпрати на тях самите щастие и поцъфтяване. Този обичай е запазен в цялата му езическа сила и макар че във всяка една местност има своите особености, обредите и ритуалите като цяло са едни и същи.
В навечерието на Новата година българите не работят и са задължени да постят. Младите моми приготвят голям сладкиш4 – платий – в който слагат корени с различна форма с млади кълнове, като дават на всеки име според неговата форма. Така един от корените те наричат къща, друг – градина, други – воденица, лозе, кон, кокошка, котка и така нататък, в съответствие с това каква поземлена собственост и какви земни богатства притежава семейството. В този символ на рога на изобилието са представени дори такива ценности като украшения и кесии с пари. Освен това в сладкиша поставят старинна сребърна монета, наречена бабка, която се превързва с червена нишка така, че да се получи кръст. Тази монета се смята за знак на късмета и щастието.
След залез слънце и някои обреди, включващи молитви към залязващото светило, цялото семейство се събила около голяма кръгла маса, която се нарича паралия; върху нея се поставя описаният по-горе сладкиш, сушени плодове, царевица, тънка восъчна свещ и накрая голяма кадилница с благовоия от най-високо качество – за бога. Главата на семейството, обикновено най-възрастният от неговите членове – дядото или бащата – с особено благоговение взема в едната си ръка кадилницата, а в другата свещта и обикаля къщата, окадявайки всичките четири ъгъла, като започва и завършва откъм източната страна; при това той произнася различни обръщения към бога, завършвайки с християнското “Отче наш, иже еси на небесех…”, адресирани към Сурва. След това свещта се скрива и се пази през цялата година, до следващия празник. Смята се, че тя притежава чудотворни лечебни свойства и се пали само когато някой от семейството е болен, като се смята, че това ще излекува болния.
След този обред най-възрастният взема нож и разрязва сладкиша на парчета, според броя на членовете на семейството. Получавайки своето парче, всеки бърза да го разгледа. Най-щастлив през предстоящата година ще е този, у когото в сладкиша се окаже старинната монета с кръста от червен конец; той е смятан за избранник на Сурва и всички завиждат на щастливеца. Следващи по важност са символите на къщата, лозето и останалите; в съответствие с намереното човек узнава своя хороскоп за предстоящата година. Най-нещастен ще бъде получилият котка; той пребледнява и трепери: горко му, защото е обкръжен от врагове и трябва да се подготви за тежки изпитания.
В това време в пещта слагат голяма цепеница, символизираща пламтящ олтар, и запалват огън. Това дърво гори в чест на Сурва и представлява оракул за цялото семейство. Ако то гори през цялата нощ и не угасне – това е добър знак; в противен случай се очаква смъртта на някой от членовете на семейството и празникът завършва със силен плач.
През тази нощ не спят нито момите, нито момците. В полунощ започват предсказания, чудеса и разнообразни обреди, в които горящата цепеница изпълнява ролята на оракул. Млада пъпка, хвърлена в огъна и гръмко пукнала се, означава бърза и щастлива сватба – и vice versa. Късно през нощта младите двойки излизат от домовете си и отиват на гости на познати, минавайки от къща на къща, разменяйки си поздрави и въздавайки благодарност към божеството. Тези двойки се наричат Сурвакари; всички момци носят големи клони, украсени с червени ленти, старинни монети и изображение на Сурва; по пътя те пеят в хор песен, толкова своеобразна, колкото и необикновена. Тя заслужава да бъде цитирана тук, макар преводът на друг език да намалява нейните достоинства5. Ето думите, с които се обръщат към стопаните на всеки дом:
Сурва, Сурва, Господине,
Прати ни щастлива Нова Година,
здраве и късмет на този дом,
успех и благословление до следващата година.
Да имате добра реколта и пълни класове,
да имате злато и коприна, грозде и плодове,
да имате пълни бурета с вино и сити стомаси.
Бъдете благословени от Бога - вие и вашият дом...
Неговото благословение да е върху всички ви.
Амин! Амин! Амин!
Пеещите Сурвакари, получили във всеки дом възнаграждение за добрите пожелания, на разсъмване се разотиват по домовете си... Ето така символите на екзотеричния култ към Кръста и Огъня на древната Аряварта вървят ръка за ръка в християнска България...

"Theosophist", November 1879

И последно виж кой е Хърс:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%8A%D1%80%D1%81

Последната промяна е направена от vladofff на Пет Окт 18, 2019 6:36 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

И за да е пълна кашата, виж и един от проводниците на идеята "Разлог-център на вселената":
Всички познаваме хижаря на Трещеник Илиян Бучков - първи жрец на ватанския език у нас и по негови твърдения - потомък на тракийското племе беси - известни като най-големите магьосници сред траките:
Изгледай първо клипчето му и къде според него е обетованата земя - триъгълника Сюткя, Мусала, Елтепе / на "ватански" - ИсРаЕл/:
https://www.youtube.com/watch?v=tNWyUOjpCbs&feature=youtu.be

Доста се смях, после се замислих - толкова много глупости, систематизирани по такъв начин... Дали пък не е ровил и той тук там и да не се е усъмнил и той в нещо, пръкнало се от поверия, легенди и стари песни...

Вече не знам, не мога нищо да кажа. Колкото повече се рови човек, толкова по трудно става да отречеш нещо веднага след като го видиш или чуеш.
Нито да му се смея, нито да приема всичко като просто съвпадение. Ама и де му повярваш, само при наличието на тези "доказателства"?

р.с. езикът Ватан в наши дни е "преоткрит" от французина Alexandre Saint-Yves d'Alveydre,, на български "Дарт Вейдър". Приликата не е случайна, Лукас често използва шумерски и акадски понятия във филмите си. Спомнете си планетата Набу. А сега да рецитирам първия стих от вавилонския мит за сътворението:
"Енума елиш, ла НАБУ шамашу..."
Там пише, че след като Мардук пръснал тиквата на Тиамат, парчетата формирали Земята, а остатъкът формирал астероидния пояс, наречен от древните със звучното българско име "РАКИЯ".
Та Вейдър още като малък бил шашав и го дали в манастир, където попаднал по влиянието на лице, занимаващо се с "катарската ерес".
От историята знаем, че катарие и албигойците са секти, свързани в корена си с … българските богомили.
Петър Дънов също е бил голям фен на ватанския език.

Аааа, Влади, май в голям клек ни набутваш Smile

Ще ги прочета с кеф и за кеф. То иначе няма и как да бъде щото работата вече стана много алпийска и не за всеки Smile

. Благодаря ти много. Хубава вечер.

Чудя се, дали пък слободията не е причина, броя на подобни индивиди да ескалира в днешно време? Или нещо друго?

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Малко извън темата, но ми стана интересно за тези находки намерени в Китай на между 3 и 5 хиляди години. Не толкова текстът, а снимките. На някои от тях има глави, които много ми наподобяват на онези от Великденският остров.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/na-teritoriyata-na-kitay-e-imalo-razvita-tsivilizatsiya-po-drevna-ot-rim

Също да вметна, че Варненското съкровище, т.е. златната маска, го спрягат да е на 6000+ години, т.е. нашите извънземни са били по-напред и дащни от техните и са ни научили на повече неща.

Последната промяна е направена от Alina на Съб Окт 19, 2019 1:42 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

	mislesht написа:
	Чудя се, дали пък слободията не е причина, броя на подобни индивиди да ескалира в днешно време?

Ще цитирам, макар и недословно, Карл Сейгън - от всички, може би аз най-много искам да видя извънземни... Само че докато със средствата и методите на научната теория това не бъде безспорно установено, ще ми се наложи да отричам съществуването им.
Не виждам особен проблем да има твърде много психопати. Докато не станат тия твърдения безспорни, просто ще се считат за екзотика и толкова.

	mislesht написа:
	Или нещо друго?

Да не би да визираш свети евангелист Йоана, според когото непосредствено пред последните дни/края на света или второто Христово пришествие/ светът ще се напълни с лъжепророци?

	Alina написа:
	...нашите извънземни...

Ако е верен превода от шумерски, който Сичин цитира, понятието "раб божий" придобива един твърде прагматичен смисъл. Не знам какво са ни дали "нашите извънземни", но ако са ни дали в повече, то съгласно по правилото за еквивалента при разместване на имане в гражданския оборот, би трябвало да живеем в голям страх като дойдат пак, какво ще поискат в замяна... Затова имаме повече интерес да не вярваме в извънземни, отколкото обратното.

	vladofff написа:
	Да не би да визираш свети евангелист Йоана, според когото непосредствено пред последните дни/края на света или второто Христово пришествие/ светът ще се напълни с лъжепророци?

Аааа, това е последното, за което бих се сетил. Very Happy

Всеки "пророк", погледнал от своята камбанария, вижда другите като лъжепророци. Конкуренция. Very Happy

Първа грижа на всяка религия е да отрече останалите. Борбата за "душите" винаги е била безмилостна.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.