Беласица - Хубавата ... или по билото от Конгур до Тумба

Отново на Беласица, хубавата Very Happy

В петък късно вечерта бяхме над Петрич малко под х. Конгур до малка ловджийска хижа край пътя. Там изоставихме колата и тръгнахме нагоре без пътека (или по-скоро по твърде неясна и обрасла с млади букови фиданки стара пътечка). Скоро стигнахме до кльона и продължихма на северозапад покрай останките от теленото заграждение. Рано към 1 разбутахме хижаря ...

Тръгнахме към 9:30 - Ева, Христо, Емо и аз. Малко преди Вършилото (половин час преди в. Конгур) нагазихме в мъглите. Последните скриха просторните гледки към равнините долу чак до края на деня.

От връх Конгур се слиза за 10-на минути до пътя на около 1800 метра н.в. Оттам нататък ходенето е почти монотонно. Пътят е равен и леко вие покрай връхчетата и ридовете, който се спускат по северния склон на Беласица. Следва се червена маркировка чак до връх Тумба на общата граница между България, Македония и Гърция.

Склоновете на планината приличаха на кадифе - смесица от жълти треви и зелена хвойна

Погранични пътища през буковата гора

Ниската облачност все пак отпускаше по малко видимост колкото да щракнем някоя и друга снимка и да огледаме релефа наоколо. На Калабак (Радомир) бяхме в ранния следобед. Към върха се тръгва по югоизточно отклонение от пътя, самия той продължава да се вие ниско долу, губейки височина. Слизането от Калабак обратно до пътя е малко неприятно предвид сравнително стръмния склон и едрите туфи хвойна.

На Калабак (Радомир)

След Демиркапия, малко преди залеза. Мъглите останаха в ниското, гледка към върховете Лозен и Тумба

На около час от върха е проходът Демиркапия. Представлява интересно понижение на главното било до около 1700 м н.в. През седловината минава и единствения път през планината, свързващ българските и гръцките погранични села. На Демиркапия през 1925 е започнал т.нар Петрички инцидент.

След Демиркапия повървяхме до мръкване и спряхме на около 2 км преди връх Лозен. В този момент бяхме останали почти без никаква вода - мижавите изворчета край пътя бяха блатясали. Емо се пусна в близката букова гора да търси поточе и за късмет се върна с пълни бутилки. Решили водния проблем се улисахме в приказка и хапване. По някое време чухме гласове навън. Довтасаха двама гърци, баща и син вероятно. Не беше ясно отде идват, но търсеха пътеката към Коларово. Бяха я подминали с много - тя слиза веднага на север от Демиркапия Very Happy

Неделната утрин ни посрещна с още по-гъста мъгла. Мъгливо беше по целия път до връх Тумба. На един час преди Тумба пътя завива на север и се спуска към село Скрът. На завоя има отклонение на пътя, което скоро преминава в пътечка. Долу горе на половината път до върха се навлиза в едно доста странно хълмисто плато, при което се срещат трите граници. Българската част представлява тясно коридорче - до 30 метра на места, което се вклинява между старата сръбска и гръцката граница. Коридорчето свършва при в. Тумба (1881) - нашата гранична пирамида N.1

На в. Тумба

От Тумба надолу до с. Скрът се върви изключително по пътя през букова гора, следвайки жълта маркировка. На около 2/3 от дистанцията пътя започва да се снижава бързо по склона през серия от 7-8 серпентини. Там разбира се пътеката сече стръмно серпентините и спестява доста въртене. За късмет в тази част на маршрута вода не липсва. Има дори няколко изключително красиви тънки водопадчета, които слизат през серия от скоци току до пътя.

След серпентините пътя се изправя и взема посока изток. Върви се през смесена широколистна гора, в която доминира сладкия кестен, а малко преди селото гората е изцяло от чинари - адски интересна гледка.

От връх Тумба към село Скрът

През Скрът минава пътя за Петрич. В центъра на селото взехме такси до града и хижа Конгур и така решихме изцяло транспортния си проблем.

Снимките от разходката може да намерите в галерията - тук

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Чет Яну 11, 2024 2:27 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Чудесна екскурзия! Щом и през кестените сте минали... Мъглата ви е попречила да видите Бяло море, но пък ви е направила снимките по-артистични. И все пак, има ли я границата като препятствие или само е означена? Кльона свободно ли го минахте? Преди време обсъждахме тук този въпрос, та е добре да се знае. Граничари срещнахте ли? А на границата с Македония как е?

Оооо, няма граници вече. Аз вече не само по южната, ами по западната граница си се разхождам най-редовно, без да питам никой. И не знам дали е до късмет, но засега проблеми съм нямал.

Пък и не съм чувал някой да е имал.

_________________
www.bgmountains.org

Много благодаря! И аз имах същите впечатления.

Това четиво ми беше много полезно, не съм скитала по Беласица. Тез горички от кестени сигурно са интересни...

Тези кестенови дървета бяха доста млади. В района между хижите Беласица и Конгур има столетни кестени, от сорта на това дърво (снимано на Огражден миналата година)

Границите са поизоставени за късмет, времената са други...
Въпросните двама гърци струва ми се бяха пресекли директно от гръцко през Демиркапия на път за Коларово. Иначе версията им беше, че оставили колата в Коларово и се връщат обратно там (това във 21:00 на билото) ...

За съжаление улеснения режим води и мърлячите в планината - пътят е заринат с огромно количество туристически отпадъци. Дори намерихме запуснат катун горе в една букова горичка - 4-5 палатки с дюшеци и купища боклук наоколо.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Ето и скромната лепта от емовия фотоапарат - ЦЪК!
Я снимах с камера. Фотото ми се оказа без батерия, а тя на зарядното в къщи... Shocked

Дидо е добър разказвач, а какви тракийски легенди разправя... Wink

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

eeeeee....хаймани с айманите...няма ли работа за вас, а..??? Само дразните трудовите хора... Mad

Ама ша взема да напусна аз...та ще видите вие тогава... Twisted Evil

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

	Цитат:
	От връх Конгур се слиза за 10-на минути до пътя на около 1800 метра н.в. Оттам нататък ходенето е почти монотонно. Пътят е равен и леко вие покрай връхчетата и ридовете, който се спускат по северния склон на Беласица.

Че да бяхте го подкарали баш по билото...та да си разнообразите трамбоването... Wink

Иначе добре сте се разходили де... Smile

По-здрави... Cool

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Като няма гледки - в мъглите - не си струва зора. Другия път Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Както разбирам от снимките, тази хижа е бившата застава, която преди няколко години беше изпотрошена. Чудесно! И сега там има хижар, така ли?

абе добре сте походили, ама като гледам - само това. От тия мъгли въобще нищо не разбрах от планината Wink

_________________

Колкото даде отгоре за гледане - толкова. Иначе вечерта имаше чудесни гледки по билото назад към Калабак - облачното море от гръчко напираше да прехвърли гръбнака на планината. За съжаление - нямаше добра светлина и не си струваше ваденето на фотото ...

Разбирането на планината - трябва да се отиде на място ... Very Happy

--------------

Г-н Сотиров, х. Конгур е бившата застава, на плаца още стоят успоредките, където е тренирала войската ... В момента е с хижар, оставил съм актуален телефон за справки и прочее ... Като условия и гостоприемство хижата е доста добра, особено ако човек е свикнал с Пиринско-Рилските хижарски стандарти ... Ето в тази тема има още информация за района: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=358

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Не показваш боровинките! Wink

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Браво, хора! А тоя подбилния път е само за колоездене/гадното е докато се изкачиш, но послеее... Very Happy

/. Значи в това село има стоянка за таксита, така ли? Или случайно го засякохте?
Ей, Дидо, тия снимки от зимата просто нямат равни!
Respect