Въпрос

Ако имате само по ден-два на сезон / свобода изпод похлупака на живота в България/ за планина, къде ще отидете?

На лесна планина - що за въпрос?
След като дните са само два, ще се ходи на спестяващи време места. Ако съм от Варна, примерно, ще отида с нощен влак до Карлово и така веднага на сутринта след работен ден се качваш горе извън зимата. В зимно време със сняг ще отида на което и да е добро място със сняг за панти. Узана, Чумерна - Мийковци, северната страна на Централен Балкан. Или ако имам добри писалки, тогава няма ограничения - всяко снежно поле с уютно убежище за достигане е добре дошло.
В сухо време може и с колело, Стара планина или Средна гора.

Ще отида да се гръмна. (Или другояче казано - свободното време за планина е правопропорционално на желанието да ходиш на планина, или искаш да го направиш - намираш начин, не искаш - намираш оправдание.)

	il4o_voivoda написа:
	Ако имате само по ден-два на сезон / свобода изпод похлупака на живота в България/ за планина, къде ще отидете?

Напоследък, сиреч от години, май и аз имам гореописаните възможности...
Ами както каза Ради, гледаш всичко което можеш. Ако имам Събота само, и живея в София, но разполагам с кола, мога да ида на почти всяко място из Рила и Пирин. Преди време така съм катерил даже и южната стена на Двуглав. Стара планина е малко по-така, но да кажем, с много зор и Северен Джендем мога да спретна. Мои приятели са правили София - Северна стена на Вихрен - София, зимно, пак за един ден/денонощие/. Няма нищо невъзможно, само трябва човек да се наспи предните дни, и да си осигури една безсънна нощ в каране до обекта и подход, както и интензивно, да кажем полутичане по някой по-зачукан връх и втора беззсънна нощ за прибиране - доста нещо можеш изръшка с тая система... последно преди две седмици правих София, х.Вихрен-х.Синаница, връхчето и обратно х.Вихрен - София, в 6 часа тръгнах от София, в 7 часа вечерта си бях отново в къщи, горе-долу лека разходка без особен зор или недоспиване.
p.s.Здравей Гърбев, сега видях, че си се включил - По принцип си прав, но от друга страна, наличието на невръстни чавета, които искат внимание и така "отнемащи" ти времето може би не е основание за зелбстморд. Пък и като си гръмнат, първо няма да има кой да ги гледа, пък и ти ще гледаш планините само отвисоко, и то само ако те пусне свети Петра в небесните селения/инак - само пещерняк/.

Уточнение. Въпросът е теоретичен. За доста от Вас, които са пребродили първичната планина навред – къде е неотменимото копнение да се върнат? Тези, които събират сили и стремления сега, как ще степенуват необятното? Какво бленува душата Ви?

Хм, Илчо Войвода, да не би да ползваш Google Translate?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Войводо Илчо, нещо на поезия ли го докарваме? Щото копнежът и бляновете са нещо твърде ефемерно за разлика от маршрутите, да речем... Та, ако ще обсъждаме второто - давай по-конкретно с въпросите. Доколкото разбирам, си от София. А София, както веднъж ми каза на Рила един сух като пергамент старец - вероятно над 80, очевидно сраснал се с планината, - София е най-удобната отправна точка: взимам автобус или влак рано сутринта, дума ми той, и за един ден мога да отида до Мусала, до Вихрен, до Стара планина, до Родопите... и през нощта да се върна. Да не говорим за софийските планини - Витоша, Люлин, Лозенска, Плана, хайде да не изреждам разните му там Мала, Лиса, Вискяр и прочие, че за мой срам не съм бил по тях. Е, какво питаш, значи?

vladofff написа:

p.s.Здравей Гърбев, сега видях, че си се включил - По принцип си прав, но от друга страна, наличието на невръстни чавета, които искат внимание и така "отнемащи" ти времето може би не е основание за зелбстморд. Пък и като си гръмнат, първо няма да има кой да ги гледа, пък и ти ще гледаш планините само отвисоко, и то само ако те пусне свети Петра в небесните селения/инак - само пещерняк/.

Това с гръмването е за каламбура, естествено, не е сериозно. Но твоя разказ е по-скоро в подкрепа на това, което казах - ако имаш желание, намираш начин.

Но както сякаш става ясно, въпросът в темата е съвсем друг, т.е. опит за перифразиране на "Кое ви е любимото място?", доколкото разбирам. il4o_voivoda, пробвай с по-прости думи да поясниш, че както се вижда, все плитки души сме тука. Smile

Изветрявам с годините, мисълта ми е мъгла преливаща през билото. Ще дам пример, ще си отговоря сам, дано се проясня. От десетилетия, по няколко пъти в годината / с прискърбие – без предългата зима/ съм на Тевно езеро и гордото му обкръжение от върхове, езера и цветове. Стигам или се връщам по над десетина пътеки.И за два дни всичко е реалност, щом се налага. Менявам този копнеж понякога с Рила - Мальовишкия алпийски дял. Няма лошо човек да е различен и различим, думите бледнеят, мислите болеят,протриват се - човек е обществено животно и в този форум сте/сме/, ако не почти приятели, то поне съпричастни под покрова на Планината.

Планината се променя, човекът непременно, а мислите му хвърчат със вятъра. Та в навечерието на Новата 2016 г, ме захапа и искам да ви припомня, какво е изпял и изстрадал Владимир Висоцки 1966 г. „…Лучше гор могут быть только горы, На которых еще не бывал. …“ Така, че въпросът си остава… Питам се …