От Скобелево до Лъгът

Сестра ми реши, че от сряда до неделя е време за море. Аз разбира се използвах случая, взех си два дни отпуска и се прибрах с нея до Горна Оряховица. И разбира се почивката нямаше да е пълна, ако не се разходя. От тук е най-удобно за Стара планина. Реших, че е дошъл моментът да отида до Мазалат. Е, времето не се очакваше да е много стабилно, но ако всеки път се съобразявам с прогнозите трябва да стоя само вкъщи.

И така - в петък рано сутринта станах като на пружини. С влакчето до Казанлък, където упях да хвана автобуса за Скобелево в 8.25 (ако влакът беше закъснял щях да пътувам до Ясеново в 9.00). Когато слязох на центъра селото вече се беше събудило. Наоколо щъкаха мургави малчугани, по пейките имаше насядали баби, а родителите на малчуганите потегляха на групи на работа (хехе) по околните села кои с каруци, кои с бусчета. Тази идилия се допълваше от ленивия кучешки лай и спорадичното кукуригане, което долиташе из курниците по къщите.

На място установих, че пътеките за х. Мазалат от тук са три и освен известните ми по река Габровница и през Сечен камък има и трета маркирана - през Гъдулката. Но решението беше вече взето - през Сечен камък. От центъра тръгнах по пътя, който се спуска и пресича Габровница. Преди моста се отделя синята пътечка по реката, която подминах този път, за да се изкача по зелената. Посоката е по реброто между Габровница и Асардере към чешмата Икишча.

В началото има стръмно изкачване по каменисти сипеи, из които има хаотично разхвърляни храсталаци. След това се върви през рядка и слаба смесена гора (габър-дъб). Гората постепенно заяква с набирането на височина, пътеката излиза на черен път, за да се отдели скоро по едно дере нагоре. Всъщност тук загубих маркировката, но чешмата се пада малко по-нагоре, над мястото, където дерето е пресечено от черен път. Две сърни, уплашени от мен изскочиха от гъсталаците и побягнаха настрани. Скоро излязох на чешмата, край която освен традиционните тонове боклуци имаше и няколко узрели диви череши с примамливо надвиснали отрупани клони. Разбира се не ги подминах.

От тук началото на пътеката е ясно - от ляво на чешмата. Нататък маркираните дървета често се губеха, вероятно в претоварените камиони на дървосекачите от Тералес, Лестранс, Габровница и останалите партньорски фирми на досегашните управляващи.

Къде през бивша, къде през настояща гора, къде през поляни се добрах до ловния заслон Сечен камък. Може да изглежда леко импровизиран, но при нужда е добро укритие.

Тук някъде трябва да има чешма, но не съм обикалял много да я търся, защото имах вода. На това място трябваше пътеката ми да се слее с тази от Ясеново (жълта). След Сечен камък следва спускане до седловина и изкачване на вр. Парата (1427.7м).

Малко преди него заваля. Знаех си, че няма да ми се размине и дъждобрана беше готов. Добре, че поне не гърмя този ден, че по високото, с тези железа по мен...

От тук нататък пътеката се движи по тревисти поляни в горната част на реброто до подножието на кота 1504.2, където подсича. Там някъде има изворче с хубава вода, на което поднових запасите.

Горе на върха има някаква мачта (и тук ли са плъзнали тези паразити с ветрогенераторите?), до която от кошарите в северното подножие на върха е прокаран с тежка техника грозен път, разораващ склона на серпентини.

След леко слизане следва пак изкачване и се върви продължително по подстриганото до камък билно разклонение до подножието на Корита.

Тук също има изворче и започва подсичаща пътека, която извежда на билото на югозапад от Корита.

След като се добрах до магистралата Ком-Емине нямах никакви проблеми със следването и. Макар и леко забулена от клони и храсти на места и доста разкаляна от ендураците безпроблемно ме изведе до хижа Мазалат.

Партизаните, на които е наречена една от габровските хижи както се вижда се радват на народната любов. Всъщност едва ли е това - и други табели са в същото състояние без да носят обременени имена.

Долу в ниското течеше Габровница, разделяйки главното било, по което се движех от разклонението на Триглав.

Вечерта мъглата се вдигна и не пропуснах да се разходя наоколо. Компания ми прави кучето на хижарите - Кали.

На следващата сутрин всичко вън беше обилно напоено с вода, а видимостта - нулева. Бях решил да не слизам по стандартната пътека за Лъгът, а по Рази, която се отделя преди вр. Расоватец по реброто между реките Царвулщица и Багарещица.

По високото въобще не си личи - плътната трева, както и изровените от животните участъци са я заличили напълно (или поне аз не я открих в гъстата мъгла). Но посоката беше ясна и на мястото, където реброто се стесни се появиха обнадеждаващи следи.

На места си личи, че я има, но е трудна за следване поради нападалите дървета. Но общо взето няма и много възможности за отклонение. След стръмно в началото, след това по-полегато слизане излязох на хубава поляна, местността Солището - хубава поляна с локви в началото и оставена сол между дърветата. По-нататък има вишка и навес.

Тук имаше доста диви ягоди, но в един момент се наложи да прекратя яденето, защото започнаха да се събират черни облаци. След Солището пътеката минава за кратко през гора, за да излезе на сечище преди изразено гористо връхче.

Реших да го подсека от дясно, което явно беше грешка. Стръмни склонове и много нападали дървета.

След известни усилия по предкачането и лавиране между сипеите излязох пак на ръба, от другата страна на връхчето. Тук имаше узрели малини, но Свети Илия развърза торбата с гръмовете и реших ако ще бъда мишена, поне тя да е бързо подвижна. Бегом надолу. След двайсетина минути излязох на водослива ма Багарещица и Царвулщица, при мост на черния път. Той се движи покрай реката, на няколко места има хидросъоръжения и още една вишка, същия модел като тази на Солища. От една усойна полянка край пътя като на пружини изскочиха две сърни и бързо побягнаха нагоре.

След 4,5км от моста пътят извежда на Лъгът.

Оказа се, че автобусът се двъжи само вторник, петък и неделя. Тръгнах надолу по пътя - ей ги къде са Стоките, на 10-тина километра само. За късмет почти веднага минаха три момчета от Севлиево и ме взеха до Валевци.

От тук до Тумбалово няма как, повървях 3км, заваля, след което мина служител на горското стопанство с уазка и ме взе до спирката на Кръвенишкия автобус в Стоките. Стоварих раницата и се приготвих за едночасово чакане, но след няма и пет минути спря един севлиевец, с който бяхме заедно на хижата.

От автогарата в Севлиево автобусите за Търново са доста чести. Тръгнах с първия възможен, в 16.45. А, да не забравя - това е разписанието, в случай, че на някой му трябва.

Повече снимки - тук.

Хубаво ходене и снимки. Тази чешма "Икишча" случайно да знаеш защо така се казва?

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

За съжаление не. За първи път минавам от там и видях името и от топографската карта. Чешмата е сравнително нова - строена е доколкото си спомням 70-те или 80-те години от ТКЗС - Горно Сахране. Икишча сигурно се е казвал изворът преди това. Ако срещна подходящ човек следващия път ще питам.

	Tonysd написа:
	Ако срещна подходящ човек следващия път ще питам.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Хижата е много фотогенична! Както обикновено.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Много е яка тая хижа Мазалат, виждал съм едни доста сполучливи нощни снимки преди време ...

Правят ми впечатление табелките на коловата маркировка - бая подробни текстове ... Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Ей, мъглата в гората е много хубава. А и Мазалат си е наистина фотогенична хижа.. ръкопляскания

_________________

Да, напоследък ми върви на мъгли и дъждове по Стара планина. По този начин всичко изглежда малко по-тайнствено, загадъчно. Още повече, че тази гора (попада в резервата) е много жива, изпълнена със всевъзможни шумове. Чувства се, че наоколо има живот.