ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Мати Божил - Тиклата

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Родопи Предишната тема
Следващата тема
Мати Божил - Тиклата
Автор Съобщение
El Sendador



Регистриран на: 10 Авг 2015
Мнения: 68
Местожителство: София

Мнение Мати Божил - Тиклата Отговорете с цитат
Това е първият ми опит за пътепис. Направихме стотина снимки, но още се чудя кои и как да кача, та затова ще съм само описателен.
Не обичам да пиша за себе си и за местата, където ходя, защото хората по принцип са много злобни и завистливи; свикнали са да критикуват до степен на попържни. Все пак, тук има поне десетина процента свестни люде, та в тяхна чест ще споделя едно мое нестандартно преживяване.
---------------------------
Събудих се с натежала кофа от ЧНГ-то и реших да я поразтоваря из планините. Вече бе привечер, а в неделя го раздаваха снежно виелицово време, та остана само утрешният ден - втори януари.
Първо си направих план. Слънцето залязваше в 17:01 ч. и около 17:30 ставаше тъмно. Един час по-рано трябваше да започвам връщането назад. Ставането по тъмно вреди на здравето, а разсъмването се оформяше реално около 8:00 ч., след което сутрешното влизане във форма отнема около час. Значи имах седемчасов маршрут - от 9:00 до 16:00. Извадих един час за непредвидени забавяния, като резерв, а останалите 6 часа можех да оползотворя само в близката родопска яка. Сетих се, че от други геокешъри бях слушал за няколко закътани водоскока над Храбрино и вече структурирах маршрута по Първенецката река: Пловдив - Първенец - водопада - Кръста - Храбрино - чешмата - водоскоците - партизанският гроб - хижата - землянката - плочника и обратно.
Не обичам оживените туристически магистрали. По тях пълзят групички от кашкавал-туристи, тичат енергични младоци със стремеж към рекорди, раздават знания "мъдри" всезнайковци. Неизвестността и разумният риск винаги са ме привличали, защото именно те носят тръпката на живота. Затова и предпочитам нестандартни и рядко употребявани маршрути, където девствената природа още не е изнасилена прекомерно. Не играя и в големи колективи, защото там действа законът на тълпата и всеки мозък бързо затъпява. Затова се движа или сам, или максимум с още доверени един-двама човека. Считам, че истинският турист трябва да може да се справя сам при всяка ситуация, иначе би бил в тежест на останалите. А неизбежната външна помощ се появява само при форсмажорна ситуация.
След това се подготвих с екипировката. Очаквах символичен сняг и затова летните ми трисезонки бяха достатъчни, но зимният клин и термобельото - задължителни. Като външни дрехи - шапка, шал, ръкавици и ямурлука ми с качулка. Нямаше нужда от раница, та взех само туристическата чанта за през рамо. В нея сложих джобни пончо и термоодеяло, черен шоколад и ядки, малко пластмасово шише с вода, пауърбанк и джипиес, животоспасяващия пакет с десетина дребни и безценни джаджи (съдийска свирка, спринцовка за змии, игла за мускулни схващания и други). Реших, че нямам нужда от две щеки с вграден компас, та си приготвих само едната; извадих си документите, лист и химикалка ... е, и касапския нож за вълци - без него не тръгвам никъде. После цапнах още една двойна препеченица за избиване на махмурлука и положих череп.
-----------------------------
Станах, заредих, изпразних, освежих се и влязох в колата.
От Централна жп-гара в Пловдив се поема на запад към София и на Коматевския възел се свива наляво по Коматевско шосе. После се кара само направо по него. Даже след преминаване на Околомръсното оставаш с чувство, че не си напуснал града - пълно е с офис-сгради, а до тех се кипри работещата винаги зеленчуково-плодова борса. След нея е табелката на Първенец - само на три минути от Пловдив. Веднага след излизане от селото има гостилница вдясно с удобен паркинг. Там оставихме колата и през дървено мостче с множество дупки, останали от бомбардировките, групата се насочи към Първенецкия водопад наляво от другата страна на реката. Полузамръзнал и красив, той беше доста мощен. Пръските хвърчат навсякъде и омаян, забравяш, че е изкуствен. Снимки, снимки, снимки ... катерене по скалите ... емоции.
Когато ми омръзна, оставих групата и се разтърсих за едно геокешче, като имах само едни силно неточни координати и един мижав спойлер. След усилено ровене в стил "Шерлок Холмс" го намерих дълбоко в корените на едно дърво - затрупан с камъни и покрит отгоре с шума. Удовлетворен, се вписах в него, оставих вътре запалката си и го замаскирах обратно за следващия нещотърсач. Реших - тази седмица ще ги откажа пак, за трети път. А днес няма повече да пуша!
Замръзналите листа в речния лед придаваха особен колорит на обстановката. Леко се стелеха снежинки, а ръчният ми термометър показваше "минус 4". В този момент и групата привърши с душевните си оргазми, та се присъедини към мен в търсене на нови преживявания. Погледнах към Кръста нагоре и прочетох в очите на групата ужас, но тръгнах. Минахме покрай "Частен ловен дом номер пет", а после и покрай още едно неработещо заведение и се озовахме пак около дървеното полуразрушено мостче. Там, между две ранча, започваше много стръмна пътека нагоре - към Мати Божил, параклиса "Св. Богородица" и големия светещ Кръст. Тясна пътечка с много камъни, непрепоръчваема за гуменки с тънка подметка. На всеки стотина метра има зациментирани пейки със сочни надписи - "За смели баби", "За добри хора" и т. н. За около 10-15 минути се озовахме горе. Върхът е заравнен, а до него води коларски път за високопроходим издържлив джип ("Тойота" не минава, ама "Нива" ще стане). Параклис. Кръст. Огнища. Навес. Скамейки. Идеално място за пикник - както и това около водопада долу до реката. Запалих свещта. И се започна пак със снимките във всички посоки. Вечерта, на връщане, ще спрем специално, за да снимаме огромния светещ Кръст - гледката е прекрасна и от нея забравяш за прииждащите орди от Пришълци, очаквайки да се появи отнякъде Сигърни Уйвър със спасителен план.
Слязохме, запалихме колата и продължихме направо - към Храбрино, отстоящо на 3-4 минути.
Нед Яну 03, 2016 10:02 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
didogen



Регистриран на: 15 Дек 2011
Мнения: 1424
Местожителство: kleta majka balgariq

Мнение Отговорете с цитат
Имай предвид, че има кредо на геокешъра, което трябва да се спазва. Като гледам не го спазваш много, много...
Колко от седемте кеша реално намери?
Как така логваш кеш, а в описанието му пишеш, че не си го намерил? И го описваш тук като намерен?
Благодарение на това вече е архивиран същият.
Опичай си главата да не ревеш, че и в тази общност не си приет добре.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Последната промяна е направена от didogen на Нед Яну 03, 2016 11:28 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Нед Яну 03, 2016 10:50 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
El Sendador



Регистриран на: 10 Авг 2015
Мнения: 68
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
ВТОРА ЧАСТ
Малко преди да се излезе от Храбрино, минахме покрай гробищата (бяха вдясно от нас) и отбихме по коларски път вдясно (мястото е точно посочено в "БГ-планини"), оставяйки Бойково за друг уикенд. Почти веднага съзряхме символичен паркинг и спряхме до още две коли. Екипирахме се и потеглихме по коларския път. Веднага вдясно лъсна шокираща гледка - китайска пагода, огромни (доста над два метра) дебелокаменни стени, ровове като около средновековен замък, няколко железни порти с размери като за Марко Кралевити, а в тях - вградена по-малка порта, като за мен. Чудовищното ранчо не бе още тотално застроено и оградата не бе довършена, та тук-таме стояха предупредителни заграждения, а имаше даже и бариера на един път - отбивка вдясно, сякаш сме из именията на древен владетел. В далечната част на плантацията се съзираха и още сгради, даже и нещо като частна църквичка, а реката облизваше неговите очертания. Струваше си човек да види как живее едрият капитал - това бе виличката на един от "пещерняците". Все пак, се замислих - за какво му е на този човек толкова имот, та чак и настъпил по планината. Не знае ли, че Великият Александър е заповядал да го погребат с разперени ръце? След като се замислих за своята част от вината, твърдо реших - вече преминавам само на домашни.
Импозантни бяха и постройките вляво, но бяха по-дребни. Нормално. Това бе виличката на Ники Ролекса. Откакто го видях с няколко яки бодигарда и с огромен златен кръст на врата, не мога да си пречупя езика да му казвам "дядо", още повече че е доста по-малък от мен. Има Бог, това го знам със сигурност. Но също така знам, че не може Неговите служители да забогатяват така необхватно от задълженията си към Него. Неморално и ненормално е.
Чудно ми стана как така тези две мастити величия не са си поделили досега пътя, по който преминавахме. Безспорно е, че и двамата имат необходимите връзки, за да го сторят ...
Каменното мостче бе изпочупено и със страх го преминахме. Привечер видяхме как по него минават две коли, като едната теглеше с въже другата, но аз не бих рискувал. Прекалено е тясно и гарантирам, че няма да издържи натоварен джип.
След реката пътят се виеше между реката и имения на явно бедни селяни от този феод. Въпреки това, видяхме вдясно пак някаква бариера за частен път от републиканската пътна мрежа, а и ми се мярнаха някакви конопени листа да се сушат ... но това не е моя работа. Вляво имаше примамливи пътечки към река Тъмръш, но вече бяхме изконсумирали резерва си от време и трябваше да се движим напред, беше обед. Изведнъж, рязко, пътят стана асфалтиран, като за състезателен автомобил. Тук-таме по асфалта имаше графити, а снежинките прехвърчаха ли, прехвърчаха.
След обратен вляво последва обратен вдясно и точно тук съзрях пътечката за чешмичката вляво. Отидохме, спуснахме се надолу, напоихме се и заредихме батериите с емоции и снимки. После групата похапна, а аз разглобих цялата чешма, докато намеря поредното съкровище. Доста камъни бяха завряни в дупката му, сякаш бе вградено, за да е вечна чешмата.
След кратък отдих излязохме пак на шосето, но веднага (след около 10-20 метра) отбихме вляво по секретната пътечка. Започваше диво предизвикателство - предстоеше маршрут, необследван досега и липсващ в картите. По предварителното ми инфо, тази пътека е толкова трудна, че са се отказали да я поддържат и са я нарекли "алпийската пътека на партизаните". Да се надяваме, че след подробния ми трек по нея, ще я прекръстят на "пътеката на Ел Сендадор"! С почивката на чешмата и снимките по пътя похарчихме един час засега. Дотук беше лесно, затова се спряхме, отново прегледахме всичко наред ли е и се впуснахме напред.
Пон Яну 04, 2016 6:39 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
andimit



Регистриран на: 19 Юни 2007
Мнения: 279
Местожителство: София

Мнение Не се пише така... Отговорете с цитат
Откровено казано добре, че не си писал до сега.
Не си този форум човече! Тук аз с удоволствие чета публикации, в който изцяло се залага на описанието на красотите на природата, а не драсканици на нивото на чалгаджийско-мутрафонския стил. Подразни ме най-вече с грозните думи с които без право иронизираш пловдивския митрополит Николай, но явно толко ти е багажа...
Съжалявах, че ти четох "пътеписа"!
Пон Яну 04, 2016 7:22 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 800
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
Е, не всички се прекланяме пред митрополитите. Хората непрекъснато одумват президента, а той е един, за разлика от владиците. И му казваме демокрация...
Пон Яну 04, 2016 8:59 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
andimit



Регистриран на: 19 Юни 2007
Мнения: 279
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Моля ти се само не ги сравнявай с президента, само не с недоразумението Плевналиев...
И повдига ми се от нашата т.н. демокрация, но
както и да е нека не разваляме хубавия форум !
Пон Яну 04, 2016 9:45 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 800
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
ОК, най-добрата идея е да не се дърлим, че винаги ще намерим защо.
Вто Яну 05, 2016 7:00 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Родопи Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov