Зимен Пирин 2016

ЗИМЕН ПИРИН 2016

Четирима българи,един поляк и …. Гогата тръгнахме за Пирин на 10.01.Една сплотена група,въпреки ,че всеки по някакъв начин подчертаваше своята индивидуалност доказахме за сетен път,че сме дрийм тим.
За тазгодишния Зимен Пирин дублирахме почти маршрута от 2015г., като целта бе непременното достигане до Тевно езеро.Преди тръгване за Пирин обилния снеговалеж във Видин малко ни разтревожи какво ще заварим горе,но в никакъв случай не ни разколеба.
Станалото вече тривиално достигане и настаняване в х.Сандански няма да описвам.Оказахме са големи традиционалисти,как пък не измислихме нещо.Новото бе присъствието на Гогата.В тази първа за него вечер в нашата компания той тихо и кротко наблюдаваше и ни опознаваше.
11.01.-12.01. Ден първи и втори
До деривацията сняг почти няма.Малко след бариерата почваме да газим по малко.Вървим леко и безгрижно,навлизайки в планината все повече и повече се усеща приповдигнатия дух,безгрижието и онова неспирно чувство за веселост.Спираме за кратка попивателна почивка и тръгваме по пряката пътека.Всяка година отиваме до Спано поле по различна пътека.Снега постепенно се увеличава.На стръмното преди Арнаутски гроб почвам да затъвам повече и да се бавя и сложих снегоходките.Спирам и обръщам поглед към една от любимите ми гледки към Каменишкото било и Мозговишки рид,една две снимки тогава гледайки към Солището нахлува спомена за това как се мъчихме там миналата година,тръгваме заслона ей го къде е.Там ни очаква сина на Дончо с негов помощник.за тях само добри думи изказвам.За пръв път се отнасят с толкова добро посрещане.Обгрижването бе отлично-готвене,топло, с вино ни почерпиха.За Спано поле бяхме предвидили два дни като за втория бе отредено времето за разходки в околността.
На сутринта всеки дава предложения.Накрая решихме да тръгнем към Мало Спано поле.Обаче времето не е с нас,плътна мъгла обхваща билото и леко се спуска надолу.На мен мъглата ми действа адски демотивиращо,не ми се ще да блъскам в нея само заради спорта,искам гледки,искам да попивам от красотите на Зимния Пирин,а гадината ги скри.И все пак тръгваме нагоре.Състоянието на снега е толкова обнадеждаващо за прехода до Тевно,че направо подскачам от кеф.Както казах при мен мотивацията се оказа достатъчна само да достигна до към 2300 м. влача се,нямам кеф и аз и още едно другарче свърнахме улево намерихме един голям камък,пускаме котва и питаме Captain Morgan за следващи команди,той ни казва стойте тук.Бойко и Мики/поляка/ доста преди това захапаха стръмното към една чука в посока Спанополски чукар,Джо повървя с нас и той се запъти натам по заобиколния начин.Двамата продължаваме диалога с Captain Morgan и гледаме другите как от две страни подхождат към кота 2400 м.Почва да подухва силно,става малко неприятно появи се и суграшица,след като виждаме двамата да се спускат надолу и ние оттегляме.Събираме се на едно място и те бързо също разменят по няколко думи с Captain-a,чакаме третия да слезе и групово поемаме към заслона.Няколко души изразяват мнение ,че разходката била малко и да походим по пътеката за Вихрен.Спираме и се питаме- да или не и тъкмо да тръгнем някой пусна командата-Аре стига толкова,почва да вали,да бегаме в заслона.Кръгом марш.След като хапнахме на обед,някои се се оттеглят да подремнат,други четат книжки,а мен ме бият на табла като магаре,такъв карък не си спомням да съм имал.Става ракиено време,слагаме масата,приготвят ни се ястия,гледаме залеза и така до полагане на канчетата.За тези два дни на Спано поле най-голямото предизвикателство бе покоряването на Малка Башлийца няколко пъти.
13.01.2016 Ден трети
Тръгваме към х.Беговица,пътя до там също вече е отиграван многократно.Проблема бе в газенето на клека след разклона за Винарска порта.Затънах на три пъти стабилно та се налагаше сваляне и хвърляне на раницата напред за да се измъкна.След това спускането в гората до Бански гроб също не е от най-приятните.Стигайки до реката от устата ми излизат попръжни по адрес на НП Пирин,една година време не могат да подменят един мост.Ако е за усвояване/присвояване/ на средства по програми щяха сто моста да направят.Оттам до хижат почва тихо да се сипе снежец и бавно да трупа,което навява известни притеснения за утрешния преход до Тевно. Ах ,Тевно,Тевно как си ни влезло на всички под кожата.На хижата известно време се отдаваме на СПА процедури,жалко тайландките ги нямаше и трябва сами да се оправяме.Банкетната част също ще ви спестя поради опасението да не ви досадя.Гогата започва да се чувства все по-добре в нашата компания,абе ще излезе турист от него.
14.01.2016 Ден четвърти
Закусваме,приготвяме се и тръгваме.Леко е хладничко и след 30 мин. ходене по ризка мятам якето на гърба.Нещо ми е кофти,като че ли прекалих с пържените храни и си раздразних стомаха,почва да ми се гади и имам някакви спазми и позиви за повръщане но само толкава без да се стигне до края.Неприятно ми е доста.Както и да е.Вървим по долината,преодоляваме в доста прилично темпо стръмните стъпала едно след друго и вече малко преди започнем качването по Кози рид надавам вой за петминутна почивка,разгеле чуха ме.Подкрепям се с малко шоколад, пийвам водица,при гледките наоколо съвсем ми светна пред очите.Захапваме стръмното,следва спускането по характерното седло и пак нагоре до портата.Там кратък разбор и тръгваме надолу един по един.Стомаха ми се свива освен от неразположението и от спомена за 2013г. при тогавашното преминаване оттук.Но само след 20-30 метра усещам по различния сняг настъпва една увереност в мен и някак неволно се отпускам гледайки как Бойко хвърчи надолу.Обзет от лекотата почвам да се озъртам наляво и надясно да огледам Каменишка кукла и Кози рид.Стигаме до по стръмното и моля Бойко да ме изчаква и тук се започнаха едни падания по гръб,по лице,спускания със лице към склона,важното бе да стигна до долу по безопасен начин за мен.Паданията станаха когато се приплъзвах напред снегоходките попадаха на фирн и като захапеха мигновено ме подхвърляха.Стигам малко пред долина на Мозговишка река и изчаквам Мики,той е с по-големите снегоходки и изпитва притеснения при спускания.Събираме се на един голям камък преди изкачването към Мозговишка порта и се започват едни дискусии с Jameson,Bushmills и Captain Morgan те ни казват бодри слова,подкрепят ни доволно,вливат ни кураж и тръгваме напред.Гледам напред към стръмното и въпреки окуражаванията преди малко се чувствам леко изнемощял.10-15 крачки стоп,10-15 крачки стоп.Другите ми вземат дистанция но аз нямам притеснения снега е перфектен – просто повече от късмет.Подсичаме порта и излизаме на терасата под Валявишки чукар,тук отново нахлуват спомените за лавината.И така леко по леко достигнахме ръба на билото над езерото и оооо не….
Досега когато съм бил на Тевно през зимата е било в плътна мъгла.Но сега това което се разкрива пред погледа ми е нещо уникално,от кеф буквално ми спира дъха.Нарочно удрям контрата,другите са много пред мен,но на мен неми стига времето да поемам от всичкото това удоволствие със всеки сантиметър бавно и величествено пред мен един по един се разкриват в цялата си прелест Дженгал,Момини двори,Кралев двор,Малка Каменица отдясно отдавна ме съпътстват Каменица,Каменишка кукла ,зад тях останалите върхове от Каменишкото било.Обръщам се назад и виждам мощната снага на Мозговишки рид и встрани Валявишки чукар-отвориха ми се чакрите – о миг поспри.Бавно носейки се като родопска песен стигам до заслон най-малко 5 мин. след тях,веднага хвърлям раницата и влизам при дървата започвам да измъквам метровки и въпреки слабостта ми в този момент се заемам с цепенето им,просто защото съм уверен и знам как да се справя с тях.Другите подготвят маса за купон навън.На мен силите ми попривършиха и за малко прилягам след като се преоблякох.Отвън се чуват радостни възгласи,купона тече.След малко запалвам печката.Сядам за кратко навън щото не ми се пийва и хапва ама ей така за кефа да си това място по тава време и седиш отвън.Гогата също е запленен от гледките.И така докато Райко не се скри и студа не почна да хапе носове и бузи и ние се оттеглихме вътре.Обаче трябваше да се свърши още малко работа оказа се че поради продънената печка няма да може да горим дървата по нашия метод и се наложи бързо да ги преполовим.После като се разгоряха ония цепеници вътре стана топло и преди да започнат дежурните критикари да надават вой,ще кажа ,че оставихме нацепени и чакащи клечка кибрит толкова дърва колкото изгорихме ние.Една малка добрина за тези след нас.Според прогнозите през нощта ще вали сняг.Небето е от ясно по ясно ,звезди си блещят над нас,дано ни се размине,ама надали.Към 12 и нещо се оттегляме в обятията Морфееви,още е ясно небето.
15.01. Ден пети
Бойко към 4 ходейки до WC казва вали и трупа.Баси,хайде още час и половина в леглата и в 5,30 тръбата изсвири.Всички сме на крак ,приготвяме раниците в движения прилапваме по нещо,почистваме,наливаме си вода и към 06,45 потегляме.Притеснено ми е,но крача след Бойко и се мъча да пропъдя лошите мисли,вали силно пред челниците е като пред стена.Бойко много вдигна оборотите ,че след 30 минути ходене щях да си глътна езика от задъхване,чувствам се още немощен.Почва леко да изсветлява по скоро да синее около нас.Бойко толкава дръпна напред едвам го виждам отклони се към Малка Каменица,тогава се включиха GPS-те и се оказа че сме точно под портата на 70 м от 40 м по ниско,видя се и кола,събрахме и тръгваме един след друг нагоре.Аз имах притеснения че тук ще потъваме то се оказа съвсем друг.Събираме се на портата вече е почти светло.Имахме направен план за слизане при фирнован сняг,направи се осигуровка от 2 прусека и въже 15 метра.Направихме лавинен тест – метнахме две раници нищо не тръгна,тогава Бойко след тях казва - снега не е фирнован държи.И така пак един след друг до първия голям изпъкнал камък вдясно ,аз с лице към склона щото на два пъти се приплъзнах и добре че бе пикела,с лице към склона ми е по сигурно.Оказа се че има прясно навалял или навят около 20-25 см сняг.След 2-3 минути пак надолу.След 100-150 метра пак се изчакваме,упражнението се потретва и на четвъртата спирка слагаме снегоходките наклона значително намаля.До Митрово езеро което заради снеговалеж и мъглата трудно забелязах кога сме достигнали нямаше проблеми.Измъкнахме се.Времето се сговнява още насрещен вятър брули лицата ни със сняг.Почваме да се оскрежаваме.До хижа Пирин почти не спираме само за по една две минути колкото да се посъберем. 4 ч и 30 м. след тръгването от Тевно сме на хижата.Процедурата оттук насетне е ясна печка,маса,готвене.Усмивките се завърнаха с бясна скорост по лицата ни,Гогата и той се окопити.Изобщо Гогата се оказа пич и половина за нищо не мрънка,стоически понеси несгодите,яде и пи същото като нас без претенции с две думи славен юнак излезе той.Ще стане турист от него.
16.01. Ден шести
Излюпваме се към 8,навън вали,вали.Закусваме,почистваме столовата да не бъде такава кочина каквато я заварихме и към 09,45 потегляме за Кърланово.Мокрия сняг се трупа върху ни и както някой каза бях забравил колко много изкачване има в това слизане.След три часа снега премина в дъжд и тогава ни се разказа играта.Мокри,мокри пристигаме във Воденицата.Разсъбличане,разхвърляне на багажа малко уиски и влизам в банята правейки опити да се ощавя.Излизам като прероден.Приготвена за нас в механата е една странична стая с голяма камина в която се простира въже за простор и започна голямото сушене и голямото отбелязване на края на Зимен Пирин 2016.
Набелязаните цели бяха постигнати.Имаше от всичко по много, и това да разбера колко сме мънички и това да мога заради възприятията ми за планината да се почувствам голям защото имам щастието и възможността да се докосна до тази магия на зимната планина.Това да мога да усетя отново колко е силно другарството в планината.Преход пълен с емоции,колко малко му трябва на човек,да се почувства жив,да преосмисли някои неща.

P.S. Снимките ще пусна след ден два сега обединявам албумите на всички.

Браво, бе момчета, ама малко си играете с късмета! На каква прогноза за времето разчитахте?

Прогнозата се следеше преди тръгването от три сайта почти ежечасно.Но поради много отдавнашното планиране на прехода нямаше вариант за отлагане,само са неговото коригиране според времето на терен.Още тогава имахме някакви съмнения за снеговалеж когато сме на Тевно,те бяха препотвърдени сутринта от метереолозите на 14.01. но ние тръгнахме щото времето повече от перфектно и съставихме някакъв план за действие.Може би грешката ни бе ,че не се евакуирахме към хижа Сандански,но рискувахме и наистина късмета бе с нас.Но пък покривката от сняг бе перфектна,единствено притеснително бе това състояние на портата от юг,което не очаквахме.

Верни на традицията - браво!

Само две уточнения:

Малка Башлийца хижарите на Спано поле наричат тоалетната,понеже има стръмно качване до нея/за който не знае,де/.

А Гогата е малко пластмасово прасе,забравено от някой на масата на х.Сандански.Аз не споделям възторга от него.Предпочитам да си водехме някое живо с нас.

До първото подходящо за разфасоване,място,разбира се.

Супер!Да ви завиди човек...ама от масата вкъщи Smile

Зор е било,но си е струвало!Поздравления че все още споделяш тези моменти с аудиторията тук--малко останаха пишещите....(и аз все по-рядко го правя май)

Снимките
https://picasaweb.google.com/117806924060137759635/2016?authuser=0&feat=directlink

Има и още няколко снимки от слизането на Кралевдворска порта,но ги е правил полякът,а още не ги е изпратил.

Останалите нямахме желание за снимане,че валеше,духаше и беше почти тъмно още.Но погледната отгоре портата определено изглеждаше зловеща.Цялата планина почти без сняг,а тук колкото искаш и то рохкав.

Чудесен преход ,поздравления!

Снимки и на другите приятели :

https://picasaweb.google.com/117806924060137759635/II?authuser=0&feat=directlink