Славянка (Алиботуш) - До Шабран и Гоцев връх, зимно
Планината Славянка или Алиботуш, както още е известна, с първенецът си Гоцев връх-2212м.н.в., пъстрите поляни с Пирински чай, които омайват с красивите си цветове през лятото и находището от черен бор в горския пояс, което се среща единствено тук в България и черна мура над него, е достойна за сравнение сред най-красивите планини у нас. Граничните и била, по които в миналото не са разрешавали да се ходи - тихите, сгушени и отиващи си села в гънките и, в които миналото е било съвсем различно и макар, и трудно - по-добро от настоящето. За тази планина много легенди се носят, отреждат и челно място в графата с любимите гръмотевични бури, поради срещата на средиземноморски с умерено континентални въздушни течения. Обозначените пътеки в планината Славянка, в българската и част, преминават през резерват Алиботуш и извеждат до върховете на билото. По известни са връх Шабран-2195м.н.в., Гоцев връх-2212м.н.в., Цари връх-2183м.н.в., малък Царев връх-2087м.н.в., връх Липа-1500м.н.в., връх Свети Константин-1454м.н.в., връх Егюптин-1362м.н.в., връх Рамян-1195м.н.в. Въпреки цветовата, билкова феерия през лятото, планината Алиботуш е най-безводната планина в България, релефът и е карстов. В ниските части обаче извират силни извори, един от които захранва с питейна вода 14 села в подножието и. Над хижа Извора се намира извор с дебит до 1200 литра в секунда! До хижа Извора (изходен пункт за Гоцев връх) води приличен асфалтов път от село Петрово. Друга хижа, от която става излизане до билото, е хижа Славянка (изходен пункт за Цари връх и Гоцев връх). До нея води път от село Парил, може да се подходи и по лошия почвен път от село Голешово.
Но да си дойдем на думата. Неделя е, 31-и януари. Според прогнозираната стабилизация на времето, трябваше да се вмъкнем и измъкнем с кадри и преход по билото на Славянка. В общи линии това се и получи, с малката подробност, че времето се повреди, така де - развали и всичко беше малко под въпрос. Прогнозираните хубавини се смениха в последния момент, но уговорката беше повече от сериозна и връщане назад нямаше... С тръгване по нощите и късно пристигане, около обяд в хижа Извора, все пак реших да се пробвам ударно по билото на Алиботуш и да изкача първенецът и - Гоцев връх. Тони, Боян и Катя в това време лежерно се разходиха до граничното село Голешово - красиво и откъснато село, скрито дълбоко в пазвата на планината. В последствие разбрах, че срещнатите по път животни, кръстили с всякакви имена и не пропуснаха да споделят! След дългия път и безсънието се прокраднаха мисли да поема с тях по пътя и да си почина, но беше по-силно от мен и се насочих към подножието на планината към пътеката. В последствие щях да разбера, че решението е било правилно, тъй като утре времето щеше да се развали и бурен вятър, и мъгла да превземат билото на планината. Очакваха ме 1300м. денивелация и горския масив, който си е същински тунел за душата, докато се излезе от него. Гората от черен бор обаче, бързо се смени с черна мура и скоро се отвори хубава гледка към върховете. Стръмната пътека покрита с лед на места беше дори малко опасна. Въпреки сериозното тичане нагоре, спирах да поема дъх и да успокоя сърдечния си ритъм, който направо се опитваше да ми потроши ребрата. Хижарят на Извора спомена оптимистичния вариант да съм на Гоцев връх, около 17:30-18ч. Щеше ми се да успея да скъся два часа от посоченото време, за да не преминавам по тъмно ръба към връх Шабран, а и не съм за подценяване, все пак съм 60-е кила. Това с часът в последствие се оказа добро попадение.
Духаше здраво по билото на планината и бетонираният сняг веднага реши казуса: котки-снегоходки. Въпреки не лошото темпо, спирах често да снимам и това ме бавеше. Сложих котките и захрупах по ръба към връх Шабран.
Подухваше сериозно, та подсичах на няколко метра от самия ръб по подветрената му страна.
И скоро, виждайки най-високата му точка, с риск вятърът да ме килне, излязох на котата му. Връх Шабран-2195м.н.в. В далечината като на длан пред мен белеят просторите на Славянка с Гоцев връх - заобленото било на преден план. Напористите пориви наложиха да ускоря отново напред.
Цари връх, малък Царев връх и първенецът Гоцев връх. До пладне, планината беше в странна мараня и долу обсъждахме влошаването на времето, но излизайки тук, вятърът помогна за чиста панорама наоколо.
По реброто от Шабран. В ляво, в маранята е друга гранична планина - Беласица, за която също си струва да се отдели много време. Екопътеки с множество водопади, просторни била и приказни панорами се откриват от плавните и висини.
Връх Шабран от билото към Гоцев връх. Стръмният ръб преди Шабран, наклонът на който най-добре се вижда от тук хич не щадеше силите. До излизането под Гоцев връх се губят стотина метра денивелация, които бързо се възстановяват.
И не след дълго го качих. Има няма три часа от долу. Часът е малко преди 16-е.
На Гоцев връх-2212м.н.в. http://vbox7.com/play:6443f12af2 , първенецът на Алиботуш. Обзорното било към Цари връх и Боздаг планина с първенецът и Пророк Илия в далечината.
Към Шабран и Пирин в далечината.
И въпреки, че изкушението за залез натежаваше над крачката, реших да слизам. В противен случай щях да стоя още над час и да мръзна на оголеното било, а нямах ракия, щеше да се стъмни. Жив да ме оплаче човек! Подсичащата пътека е страховита наглед, дори от тук. Снегът обаче беше подходящ - стабилен, бетониран и със силен вятър, слепен достатъчно добре за да мина по лятната пътека, която пести много.
Бързо бях в началото на реброто под Шабран за залеза
И хванах малкото отиваща си светлина с оловното небе. Черния бор в резерват Алиботуш и склоновете на Цари връх. По описателни табели срещнах информация, че голям пожар е причина склоновете да се залесят с гореспоменатото дърво. Говори се, че пролетно време тук е истински рай на пеперудите. Вероятно и приятно за сетивата.
Цветни облаци запрепускаха в небесата. Алиботуш ме допусна днес тук. Подари ми фирнован сняг, по който да напредвам бързо, гледките бяха повече от достатъчни. С усмивка палнах челника и потънах в дебрите на тъмнината. Представих си уютната и затоплена хижа, гладната мечка в мен се обади.
Подобни цветове в небето говорят красноречиво за ветровит утрешен ден, така се и получи.
В хижа Извора бях малко след 19ч. Никой до последно не повярва, че съм се качил. Хижарят на Извора - Тодор, е много приятен човек и прекарахме две незабравими вечери тук. Разказаха се легенди за Алиботуш, гостите му пяха до зори. Песни, танци, печени прасенца, червено винце, отлежалата ракия на Боян и Тони, без които този преход нямаше да е същия и обиколилите цяла България печени чушки на Катя. Ето и два клипа за онагледяване, нека ни е зле! Клип 1 - http://vbox7.com/play:d9c2338a2f . Клип2 - http://vbox7.com/play:41b26c01ba .
Граничното село Голешово е изгубения Рай на Алиботуш и заслужава отделен разказ...До скоро!
Поздрави Марто, докоснал си се до магията на Алиботуш.
Високите склонове на планината са покрити с черна мура, екзотично иглолистно ...
Наистина приказна планина и макар компактна, невероятно красива, с прекрасни хора създаващи уют. Непременно ще се ходи отново, надявам се скоро! За Царев връх се пробваха едни хора същия ден, но не успяха. И аз мислих на втория ден да се пробвам със слизане в Парил, но хижарят Тодор ме разубеди, с думите, че било голям лавинарник там... Голешово е прекрасно място, цари спокойствие и идилия там! От Ореляк панорамата към Славянка е неповторима. Поздрави!
За да не пускам нови теми, тук ще описвам какво съм видял за напред в тази планина, а както разбрах, ще се връщаме скоро там, отново! Вторият ден от престоя в Славянка премина със замаяна глава, за което се погрижиха хижарите да е така! Песни, танци, червено вино до зори... Решихме с Катя, която вчера ходи до с. Голешево и сега ще ми е гид, да се разходим там. И докато повечето от вас познават планината наизуст, ще съм по-описателен за тези, които не са били там.
Отдалечено от комерс и криворазбраната цивилизация, село Голешово е истински Рай за ценителите на подобен вид туризъм, а именно - посещение на села, църкви, манастири, архитектура. Село Голешово е последното село отбелязано на картата, до което води асфалтов път, който макар и разбит, защото не е подменян от социалистическо време, става за движение от почти всякакви автомобили. В миналото, село Голешово, както и селата по пътя от магистрала А3 до него - Петрово, Яново, Катунци..... , са били с ограничен достъп, поради граничния характер на планината, в подножието, на която се намират - Славянка (Алиботуш). Дори в учебниците по география, тази отделна планина, не е съществувала и описвана, а е била част от планината Пирин, като територия. Ако човек остави автомобила си някъде, около село Петрово или хижа Извора, която е само на няколко километра след него, няма дори да усети разстоянието в двете посоки, което е около двадесетина километра. Ако трябва да бъда още по-точен, от село Петрово до село Голешово в двете посоки са 26км. , виещи леко в гънките на планината. Откриват се красиви гледки към първенците (върховете) по билото. От хижа Извора в двете посоки - 15км. Друг вариант е ако се движите по пътя Добринище - Гоце Делчев, да се отклоните към село Парил, където да оставите автомобила, защото пътят от село Парил до село Голешово е за високо проходими джипове през прохода Парилска седловина, в който пък се намира хижа Славянка.
Църква по път към село Голешово. Съдейки по надписите, от 18-и век.
Човек се отнася от ежедневието слушайки чановете и кучешкия лай наоколо. В близост до църквата има ферма.
И неусетно, завоите на криволичещият път ни поднасят гледката към сгушеното село Голешово. Стара табела с дописани ръчно букви, ръжда и ръмжащи, но непредаващи се автомобили от социалистическо време подсказват, че тук животът не се е променил в модерен стил през последните петдесет години, освен че хората са обеднели, голяма част от тях са го напуснали в търсене на поминък, а оставените къщи са изложени на произвола на съдбата. Рушат се и макар, че спокойствието и хармонията са в нас - гледката натежава.
Посрещнаха ни с Добър ден! Казват, че един клип е равен на хиляда кадри, опитах се да пресъздам с него идиличната картина в село Голешово! Клип - http://vbox7.com/play:af03f10968 .
През красиви прозорци са срещали утрото хората в село Голешово. Село Голешово се слави с богато историческо минало. Говори се, че името му произлиза от "голеш", което означава голо място. Статистиката сочи, как в краят на 19-и век, 850 жители разпределени в 260 домакинства са живяли тук. В началото на 19-и век са посочени 1250 жители. Много съжалявам сега, пишейки публикацията, че предварително не проучих по-детайлно какво мога да видя и какво съм пропуснал да снимам в селото.
Старият каменен мост в село Голешово.
И екскурзоводката!
Старите хора решили да останат и да се борят с трудностите, докато имотите им се рушат от липса на пари и здрава млада ръка, която да работи по тях.
Клонаците приведени от десетилетия над стария мост и приятния ромон на реката.
По калдъръмените улици на времето са тичали много деца, сега е тихо и пусто.
Тук-там игрите на слънцето багрят старите каменни зидове, но вън е студено, зима е.
Посреща ни един рошав приятел, който се движи плътно с нас, до хижа Извора.
Не е рядкост човек да открие контрастна сцена дори в абстракции като тази - старо ковано желязо и верига заключена с китайски катинар.
Контрастна е и сцената с музея по някакъв евро проект, с усвоените пари за който, примерно биха могли да се възстановят поне десет къщи, тук.....
Тръгваме си от село Голешово. Пътят е пред нас, пасторалната идилия продължава да се разлива звучно, носена от чанове и кучешкият лай. До скоро!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети