Железница-Черни връх-Чуйпетльово/ Ден 2:Чуйпетльово-Кладница

Здравейте, това ми е първият пост тук. Много ми хареса форумът. Ще споделя едно мое приключение от преди две седмици. Може по-натам и снимки да кача.
Идеята ми беше за двудневен преход. Ден I: Железница-Черни връх-Чуйпетльово; Ден II Чуйпетльово-Кладница-Рударци (басейна Smile

. Идеята ми беше да си намеря някъде да спя в Чуйпетльово при някоя баба, защото не ми се мъкнеше палатка.

Тръгнах в 6 сутринта от нас в ж.к "Овча Купел". Някъде 7 без 15 хванах 98 от Хладилника за Железница. 7.30 тръгнах нагоре. По пътя се запознах с доста интересни хора. Художникът Иван и Румяна, която дълги години е била счетоводителка в БАН. Двамата ходят там всяка седмица. В началото новите ми Litos Sherpa се държаха доста добре. Времето го даваха дъждовен следобед, но се разминах само с много облаци. За около 3.5 часа бях на Черни връх, като закусих бързо на базата на ВИФ/НСА. Пътят си беше идеално маркиран със зимните колци.

На чайната на Черни връх обядвах стабилно и тръгнах към Чуйпетльово. Върнах се назад до отлкона за Ярловски купен. Оттам има пътечка с маркировка за Ярлово. Към Чуйпетльово има само табелка, а едно време е имало и пътека. Един стар планинар без екипировка, който вземаше на скорост Черни връх, ми каза, че почти никой вече не минавал по този маршрут. Тръгнах надолу по пресечена местност. За ориентир ми служеше язовир Студена, който се вижда идеално. Общо взето по остта Ярловски Купен - язовир Студена - Чуйпетльово се пада съвсем леко вляво. В един момент при спускането се вижда много ясно пътеката, която идва от х. Селимица/Кладница. Най-добре е да се слезе по-най-бързия начин до нея, дори и да се ходи в противоположната посока на Чуйпетльово. Аз избрах да цепя напряко и да излеза на пътеката по-близко до селото. Груба грешка, защото се забих в микс между мочурища и групи малки морени обрасли на места с треволяк. В последния участък дори има и малка горичка, която трябва да се премине. Пътека няма никъде.

До Чуй петльово слязох за около 3 часа от Ярловски Купен. Бях доста уморен, а и обувките сериозно ми бяха наранили краката (после си носех белезите около 10 дни преди да зарастнат). За сметка на това изобщо не се бях намокрил, въпреки мочурищата и мократа трева, която пресичах. В селото седнах в кръчмичката (има много хубаво овче мляко с мед и горски плодове за 2.50 , бобът не струва, леко вкиснал ми се видя Smile

. Питах дали някоя баба дава легло, но ми казаха, че не дават. Тогава реших да звънна на мои приятели от Кладница и Рударци, за да ме приютят. Беше някъде около 3.30 ч, след като бях хапнал. Запътих се по пътя към Кладница, но отново обувките ме накараха да поразпитам из къщите дали някоя баба не дава легло. Изкарах късмет. Казаха ми, че Баба Радка дава бунгало, което се намира на центъра на селото. Намерих я лесно, къщата й е втората от църквата надясно. Намира се от другата страна на река Струма (селото се преполовява от реката). Взе ми 5 кинта. Бунгалцето беше доста прилично, макар да не беше отваряно от зимата. Веднага легнах да почина.

Станах към 7, слънцето вече се беше скрило под отсрещното било. Междудругото Чуйпетльово е най-високото село на Витоша. В Уикипедията има достатъчно информация за него. Според леля Радка в селото живеели постоянно към 20 човека. Имаше доста коли от София и Перник през уикенда. Разходих се до църквата, която беше заключена (ключът се държи в Чичо Методи, който живее в първата къща до църквата). Той леко ме подлъга, защото ми каза, че имало една пряка пътека, която водела до Кладница за 1 час..... Не се връзвайте. Няма такова нещо или поне аз не успях да я намеря, а и като гледам на картата просто няма как да се стигне за час, защото пак се минава през доста връхчета. Аз се вързах и реших на другия ден да си поспя до към 9-10.

От селото тръгнах в 10 на другия ден и се залутах в Ловния парк, който се намира точно зад първото било зад Чуйпетльово. Там става по-кофти, защото има много пътеки, нашарени от джипови прорези (ловното стопанство е доста голямо, дори цели семейства си живеят в него, а горските би трябвало да са бая хора). След доста лутане се озовах някъде към южната част на язовир Студена. Там ме срещнаха двама горски с джипа и ми казаха, че съм се объркал. Повозиха ме малко и ме оставиха от другата страна на баира, като ме насочиха към една тайна пътека. Не успях да я намеря, след като качих един брутален баир, които сигурно беше с едно 45 градуса наклон. Видях, че вървя в друга посока, а не към Кладница. Затова се върнах, въпреки че вече беше здраво напекло и от мен течеше вода. Реших да тръгна по царската джипова просека, за която ми бяха казали, че води към Ловното стопанство. Там бях някъде към 2.30 следобед. Оттам по шосето, покрай язовира се стига до Кладница. След бариерата на язовира се тръгва вдясно на обратния завой за Кладница. Горе долу е към 45 минути до центъра на Кладница. За щастие точно на язовира ми се обади един приятел, с който се бяхме разбрали да се чакаме на басейна на Рударци. Той реши да ме улесни и да ме вземе с колата от Кладница, като по този начин спестих към 40 минути под бясната жега Smile

Късмет. Вече на басейна направо се чувствах като в рая. Събух си обувките, душче бързо и веднага във водата. Шуменското по 2 кинта влизаше като божествен елексир. Дори не ни таксуваха за шезлонг, защото вече беше към 4 следобед. Нямаше и толкова хора, защото вече плажовниците се разотиват.

Висяхме до към 7 на басейна, след това отидохме на цацата. Тази вдясно на улицата, като се гледа от басейна е по-добрата. Има и доста сладка сервитьорка Smile

За съжаление моят човек ми каза, че последната маршрутка за София е в 9, оказа се, че е в 8. Тя принципно тръгва от Кладница. Така че да знаете. Изпуснах последната маршрутка и останах да спя в Рударци. Последното кръчме там работи до към 23.30-24 макс, но два часа преди това спират кухнята. Сутринта си хванах в 6 първата маршрутка и за 20 минути бях на автогарата в Овча Купел. Нямаше никакво задръстване (за разлика от час-два по-късно по пътя от Перник, когато е меко казано ад).

За този уикенд планирам Бояна-Водопада-Момина скала-Черни връх-Ярлово на другия ден Ярлово-Боснек-Чуйпетльово-Кладница-Рударци с финиш на басейна Smile

По пътя има достатъчно чешми, рекички и поточета, така че с шише от 0.5, макс литър сте идеално осигурени откъм вода. В Чуйпетльово е хладничко през нощта, но без проблеми може да се спи на палатка.
[/img]

Добре си дошъл сред пишещите тук!

Много е приятно да зачетем още един стил на писане, от което всички печелим. Ще очакваме и снимките.
Поздрави и само така!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Горичката малко над Железница

Облаците се качват нагоре към Черни връх

Последните подстъпи към Черни връх

Гледка от Ярловски купен, вдясно се вижда язовир Студена

Южната страна на Витоша

Един от притоците на Струма

Първите къщи на с. Чуйпетльово по пътеката от х. Селимица

Струма прорязва Чуйпетльово, баба Радка каза, че едно време имало раци. Като гледам май и сега има Smile

Класически петел от Чуйпетльово

Бунгалото на леля Радка Smile

Самата тя живееше в къща

Чичо Методи дои кравата Маруся. Ключът от църквата е в него.

Черни връх гледан от южната страна и в доста облачно време

Язовир Студена

село Кладница гледано

невероятният басейн на Рударци

Залез над футболното игрище на Рударци

Последната промяна е направена от celibat на Пет Юли 17, 2009 3:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Привет и от мен Very Happy

Може би ще е по-лесно на четящите, ако слагаш инфото за съответната картинка над нея, а не под. Тъй сякаш се отнася за следващата (поне при мен е тъй).

Интересно е това бунгало на Баба Радка и чаршафи си има.... ръкопляскания

Поздрави и ще се радваме и на други пътеописания с картинки!

_________________

Мда, права си, ще гледам да ги наместя Smile

За чаршафите, Леля Радка ги донесе от къщата, която се намира от другата страна на реката, а бунгалото е точно на площадчето при автобусната спирка. Много готина женица, има дори и правнучка Smile