Моля за малко информация. Идеята е да изкачим тази събота и неделя Миджур през Чипровци, село Мартиново и заслон Мартиница. Има описание на маршрута във форума. Въпросът ми е:
- има ли маркировка по този маршрут;
- кои са местата, където може да се сгреши (например има ли много разклони) и евентуални ориентири;
- всякаква друга информация ще ми бъде от полза, тъй като не познаваме района.
Благодаря Ви предварително!
Със закъснение, но все пак докладвам. На 31.08 и 01.09. направихме прехода така както беше замислен - откъм Чипровци. Идеята, която даде тук във форума slavey766 за този маршрут през заслон Мартиница е много добра. Значително по-леко и плавно е изкачването на вр.Миджур. И обзорно! Сега поред.
На входа на Чипровци има разклон за с.Мартиново (може да се мине и през градчето). Оттам до селото са 5 км. Продължава се по пътя през селото. На 2,5 км след него, при един голям десен завой на асфалтовия път е отклонението (вляво) за заслона .Има малки табелки. Оттук нататък пътят е трошено-каменна настилка. След около 1 км стигаме застава - отдясно на пътя. Точно след нея има място да се остави колата. Нагоре е за високопроходими машини. От заставата до заслон Мартиница са 6 км. Приблизително по средата има разклон - надясно е за заслона и Миджур, наляво за вр.Голяма чука. Има чешма и пейки. Нагоре до заслона вода няма. Тръгваме по десния път, който изкачва на серпентини склона, като редува широколистна гора с поляни. В един момент има червена стрелка , сочеща вляво и право нагоре през наклонена поляна. Напускаме пътя. След 100-ина метра излизаме на друг път, завиваме пак наляво и след 60-70 м стигаме до заслон Мартиница. Заслонът има всичко необходимо да пренощуваш, включително и импровизирано осветление. За Миджур се продължава по същия път (има табели при заслона). След около 25-30 минути през които се излиза над гората, се стига до разклон. Надясно през клека е пътеката за връх Миджур. Право нагоре и пред погледа е вр.Мартинова чука. Пътеката е обрасла само в първите 250-300 метра, върви по диагонал на склона и излиза на една седловина, която се нарича Ушите. Тук всъщност се излиза на границата и оттук нататък се върви по пирамидите. Малко след това пред погледа се открива и масива на самия Миджур. Може да се върви по пътеката, кочто следва граничните пирамиди. Има и втори вариант. В сръбско близо до границата върви черен път, който е значително по-лек за движение, но използването му може да създаде проблеми. Върхът е на около 250 метра след пирамида 333 (от стария вид). Като разстояние от заслона до върха са 7,5 км. Реално може да се качи за около 4 часа и да се слезе обратно до заслона за 3 часа. Без никакво бързане, зашото има страхотни гледки и в двете посоки - и към България, и към Сърбия. Дунав не видяхме, но Белоградчишките скали се виждаха добре, язовир Монтана, Чипровци, селата...А - и много боровинки, ама много! Малко снимки.
Сря Сеп 11, 2013 4:23 pm
Алекс.Йо
Регистриран на: 24 Мар 2013 Мнения: 303 Местожителство: София
Как стои въпросът с уведомяването на граничните власти?
Иска се разрешение от Гранична полиция - Драгоман. Тел. 07172-2095. Това е номер, който работи и като факс. На него трябва да изпратиш заявление в свободен текст, в което да посочиш трите имена на участниците, ЕГН, дати за изкачване, тел. за връзка и маршрута. На другия ден получаваш отговор по телефона от началника на гранична полиция в Чипровци, че имаш разрешение.
Още нещо важно! Вода има на заслона (извора е на 100м - има табела). След това до върха няма!!!
Иска се разрешение от Гранична полиция - Драгоман. Тел. 07172-2095. Това е номер, който работи и като факс. На него трябва да изпратиш заявление в свободен текст, в което да посочиш трите имена на участниците, ЕГН, дати за изкачване, тел. за връзка и маршрута. На другия ден получаваш отговор по телефона от началника на гранична полиция в Чипровци, че имаш разрешение.
Още нещо важно! Вода има на заслона (извора е на 100м - има табела). След това до върха няма!!!
Сря Сеп 11, 2013 8:54 pm
Алекс.Йо
Регистриран на: 24 Мар 2013 Мнения: 303 Местожителство: София
Благодаря за информацията!
Сря Сеп 11, 2013 9:39 pm
wanderer142
Регистриран на: 10 Май 2014 Мнения: 539
Здравейте приятели на планината!
Представям ви пресен ъпдейт по темата, за онези от вас, които биха избрали точно това изкачване:
Освен на посоченият по-горе факс, можете да подадете молба, уведомление или както сметнете за уместно и на ел. поща rdgp_dragoman@abv.bg, като необходимите данни са трите имена, ЕГН, номер на ЛК и телефонен номер, на всеки от участниците. Желателно е това да стане седмица преди излета, макар да съм убеден, че ще ви влезнат в положението и за по-кратък срок. Описвате и датите и маршрута на придвижване. Препоръчвам ви да го направите, защото "те" са там и може да ви спрат. Най-късно на другият ден ще получите позвъняване от ГП Чипровци, от където любезно ще ви уведомят, че можете (най-вероятно) да шетате колкото си искате по границата на Европейският съюз, стига да си носите личната карта.
Придвижването към Мартиново може да стане с бус, тръгващ в 10,40 от автогарата в Монтана. За моите планове този ми се видя най-подходящ, но мисля че има и други варианти на обществен транспорт.
Почти на момента се усеща дълбокият резерват. Двигателя развива над 100 дцб, охлаждането е климазорец, шофьора захапа една махорка, та не я остави до края ... Таман да се депресирам и сякаш за компенсация ли, за доказване на стари хипотези ли, ни в клин ни в ръкав, взе че се качи нечовешки красива девойка, в лятна униформа! Щете вярвайте, но 15 минути размишлявах над причините поради които момата избра този саркофаг, при положение че с даденостите си, при минимални усилия можеше да си осигури возене в някое Порше. Накратко казано и атеист да си, видиш ли такова нещо и съзираш директна божествена намеса. 1:0 за вярващите!
Както и да е. Слезе в Чипровци - естествено нямаше да се катери на Миджур по време на горещниците. Чак такъв късметлия не съм!
Маршрута от 12 км височина и от север изглежда така:
От спирката се поема посока З и почти 3 км се движите по асфалт, при символично изкачване. При един обратен десен завой, продължавате направо, като си избирате най-утъпканият черен път. От ляво срещу вас тече река и вече сте в сянката.
След триста метра е първото изворче по маршрута - непосредствено до пътя, в дясно. Точно срещу него, през реката, местните са направили нещо като кътче за отдих. Място където може да си занесете хапване и пийване и да си ги изконсумирате сред прохладата.
След още толкова е сградата на заставата. Това бе една от причините да мина от тук. Преди много, много години съм посещавал многократно заставата, в качеството си на редови свързочник. Задълженията ми бяха да снаждам, опъвам и разплитам жици, защото в онези времена "алото" ставаше по телове и едни хора много държаха, когато някой свободолюбив човечец реши да заживее по-достойно, намеренията му бързо да стигнат до където трябва и се вземат съответните мерки. "Веслец" бе дом на много поколения млади момчета, чиято мечта бе да хванат или в краен случай гръмнат човечеца, та да им дадат две седмици отпуска. Така е то.
Времето е заличило спомените, но три неща са се запечатали: бръмченето на Урала на Сашо и Миленков - началниците ми от комендатурата в Долни Лом, първата ми среща с огромна 6-7 метрова американска лимузина, която Господ знае само, какво диреше тук и кои бяха нейните пасажери и 18-часов рекорд по спане. Ние "свръзките" имахме привилегия да не ни закачат за нищо по заставите, та един път се изля доста продължителен дъжд ... Някои не можеха да повярват на очите си.
След заставата има мостче и вече реката ви тече от дясно. Появяват се наченките на изкачване. Към два километра по-нагоре се среща отклонение, наречено Римският път, което ви предлага да стигнете заслона час по-рано. В тази жега и при този наклон - айде няма нужда!
Продължите ли по реката, след половин километър приблизително се стига до извор с много студена водица. Препоръчвам да си налеете тук защото от чучурите на чешмата 300 метра нататък вода не тече, въпреки че има такава. Трябва или да вземете от коритото или да ползвате някаква тръбичка. Мястото е снабдено с масичка и пейки и се явява разклонение за Мартинова и Голямата чуки.
Е, от тук почва бряг. Чак до излаза при Гола глава, която е на хребета, свързващ Мартинова чука с Горно Язово, на който хребет е и заслона Мартиница. От селото до заслона взех отсечката за около 4 часа с многобройни кратки спирания. Това е горски път, напълно във възможностите на няколко модела джипове. Редуват се гора с поляни.
Мартиница явно е сглобена с много любов от местните. По средата на ливада. Предлага това, което се очаква от заслон - покрив над главата, сянка, навес, маси с пейки, печка, много дърва наоколо, огнище, скара и място за спане на два етажа за 12 човека, но може да поеме поне още 4 човека, стига да са си достатъчно симпатични един на друг. На около 200 метра от заслона има изворче. Пътеката почва от навеса, край огнището, посока И/СИ и навлиза в рядка и едра букова гора.
Дебита на извора е малък, но от местен планинар научих, че никога не пресъхва.
Има акумулатор и само трябва да свържете клема, за да светнат няколко фенера вън и вътре. Ако има някакъв проблем, той е абстрахирането от това, хора с какви хигиенни навици са ползвали наличните спални атрибути. Е, с 1-2 допълнителни кила, можете да си създадете известен комфорт със собствен чувал, дюшек и възглавница. Бе ми дадено уверение, че периодично одеялата и възглавниците се перат, но знае ли човек?!
Ослушвах се за подозрителни звуци през ноща, но нищо не се чу. На тръгване в тъмното щях да катастрофирам в таралеж - може би той е причината да е така спокойно.
На около половин час в посока Ю се стига до подножието на Мартинова чука, където пътеката се дели - в ляво за Голямата чука, дясно за Миджур. И тук има маса с пейки. Място с чудна панорама. И до тук са стигали джипове.
Пътеката за билото е полегата, видима, но ... клека не е само в първите 200 метра, а по цялото трасе до Ушите. В долният край някои са рязали по-големите клони, но общо взето растителноста е обилна и на места стига до кръста. Има участъци, при които не се вижда къде се стъпва. Препоръката ми е да минете тези два километра с дълъг крачол - гетите не вършат работа. Отсечката се взима без никакво затруднение, а панорамата е разкошна. Излизайки при Ушите имате избор между три варианта:
- продължавате по пътеката, която върви на 50-тина под билото с пирамидите, в наша територия. Като стигнете масива на Миджур трябва да свиете на ляво към пирамидите, защото видимата пътека подсича северно върха и излиза на седловината между него и Оба, там където е краят на Козята гърбина.
- карате по пирамидите. Тревата е ниска, радвате се на усещането да влизате и излизате от Съюза по повод и без повод. Но пък усвоявате и губите височини, а с това и времето си. Ивицата по средата е същинската граница или това, което е останало от нея, а голата бразда в дясно е мястото край което е вървял кльона.
- пускате от Ушите 50 метра на юг и излизате на път, които си е сръбски, но пък ви води на 30 метра до Миджур, при това със символично изкачване. На ваш риск, но не виждам кой ще ви прави проблем за това че си улеснявате живота за час. На километър преди върха, трябва да следите за отклонение в дясно и нагоре, защото иначе отивате на Бабин зъб.
Миджур открива обширен изглед във всички посоки. Аз случих на видимост към 15 км - далеч от мечтата на планинаря. При ясно време не виждам пречка да се види Видин и Дунава.
Паметната плоча е в окаяно състояние, със счупена мраморна табела, с висящ патък, без книгата за умни мисли. А бях измислил прочувствено послание към двата братски народа. Имам голяма симпатия към Сърбия и уверявам ви, причината не е в Лепа Брена.
Часовника ми задигна върха с 8 метра, телефона го смали с два, но това е без значение - бях на първенеца на Сърбия и Западна Стара планина.
В детството си често гледах голямата фуния под върха, но нито знаех как се казва, нито че там е границата. Само се чудех защо толкова късно се топи снега. Това бе другата причина да се кача тук.
Постоях около час, колкото да свърша водата. Неприятен факт, даващ ми повод да вляза в режим на оцеляване, т.е. без всякакви скрупули хванах сръбския път и за нула време стигнах Ушите.
По косата пътека в бързането си сглупих да стъпя на клоните на клек, в резулта на което направих едновременно Цукахара и Двоен тулуп, та се спрях на 5 метра по-ниско, но имах късмет, защото ако бе станало на неточното място щях да падам дълго и болезнено. Много е коварна тази растителност!
Качването от Мартиница до Миджур отнема към 4 часа, слизането малко над два, като през цялото време си мислех за бирата, която оставих при извора. Мартиница - Миджур - Мартиница е към 15 км.
Най-хубавото за деня бе намирането на едно цвете, което никога не съм виждал до сега. На розово стъбло, няколко розови цвята. Голяма красота! Положих усилия да не откъсна едно! Ако някой го разпознае, моля да сподели как се казва! Мисля си, че е със статуса на еделвайса.
Та в общи линии, това е. Още едно соло с две преспивания по снагата на великата планина. От Мартиница до Чипровци се стига за около 3 часа, без замотаване. В 10 часа а.м. можете да се натоварите в луксозен червен рейс за Монтана, Враца и София.
На файла са само по-важните отправни точки. Трак не съм записвал заради пестене на енергията на телефона. Маршрута не предполага и минимум затруднение в ориентирането. Обхвата на Виваком беше "тука има, тука нема" но телефона ми е със слаб обхват, та не знам колко е бил достоверен. Връзка имах край Гола глава, косата пътека на Чуката и почти по цялото било, без Миджур. На заслона имах символичен сигнал, не стигащ ни за разговор, нито за писмо.
Та те така!
Един кратичък клип, който тия дни намерих из папките, показващ какво да очаквате на заслон Мартиница, ако не сте го посещавали. Горещо препоръчвам прехода Мартиново - Миджур или обратно, заради чудесният обзор и точно този уютен заслон.
Много подробно описание на един по-добър алтернативен маршрут до вр. Миджур! Определено по-удачен от "класическия" през Горни Лом. Още по-добре е, че има заслон по средата, така че човек няма да е необходимо да се изгърбва с "марш на скок" за един ден
Това лято ще взема най-сетне да пообиколя тоз край на Балкана. Пет години съм живял във Видин, ама по онези времена е известно как стояха нещата с граничните зони ...
Един уточняващ въпрос - "Пътеката почва от навеса, край огнището, посока И/СИ и навлиза в рядка и едра букова гора." - като гледам на Google Earth, посоката не е ли ЮЗ?
И още нещо - всеки може да влезе свободно зад кльона и да стигне до 300 метра от граничната линия, без никакви разрешителни и уведомления. Единственото задължително е човек да си носи личната карта. А за територията от 300 метра до граничната линия режимът е съгласувателен, а не разрешителен.
Аз съм от Бургас и при влизането зад кльона само се обаждаме на граничното поделение в Малко Търново и то не за друго, а заради настоящата ситуация с мигрантите ...
Здравейте, ето една приблизителна следа на пътеката до извора. Няма как да се объркате - само заставате до огнището пред заслона и тръгвате по пътеката край него:
Относно кльона - изграждан е на различно растояние от границата, съобразно релефа. На мястото за което споменавам (м/у Ушите и Миджур) не знам дали е имало, но според мен видях остатъците от браздата, която се изорава непосредствено до кльона и от която граничарите си вадят разните заключения. Тази бразда е широка няколко метра. Същинската граница е бразда широка към метър. За режимите не съм запознат, но мисля, че разрешение е нужно само ако се навлиза в 300-метровата зона.
дори да не сте "поискали" разрешение от граничните и дори да ви видят на самата граница, нищо не могат да ви направят, освен да ви поискат документите за проверка. Говоря от личен опит.
Миналата година бродих из западна България и имах един доста "прияен" разговор с един местен чичко (по спомени цялата случка се разигра или в Шипикова махала или Градсковски колиби), който почти скочи да ме бие заради това, че му зададох въпроса дали има път покрай самата граница до Връшка чука. Той пък като взе да ми се кара - как може така, знаеш ли като те видят граничните какво ще ти направят, че и ние ще пострадаме .... И неща от тоя сорт.
Аз реших да го послушам и си поех по царския път. Ама по някое време видях един убаф черен път отива до самия граничен камък и си казах "Няма как-натам съм". И си тръгнах по пътя - карам си колелото, радвам се на гората. И по едно време на 100 метра от мен изникна една зелена джипка на гр. полиция. Ама какво да правя - продължавам да си карам срещу тях, няма къде да се крия, а и не искам, че ще стане лошо
Наближихме се; спряхме; взеха ми документите; провериха ме; поприказвахме си малко-питах ги за пътя. Пожелахме си лек ден и кой накъдето е. Даже се учудих, че не ме питаха/ скараха как така карам на самата граница.
Та за какво пиша-много зависи как ще реагирате ако имате среща "от третия вид със зелените човеци", как ще се държите и най-вече дали ще имате документи.
Досега не съм имал нкакви препирни с тях, макар че изглежда всеки път нарушавам закона.
Пон Май 09, 2016 4:29 pm
whiteriver
Регистриран на: 21 Дек 2015 Мнения: 9
Благодаря. Сега се светнах, че става въпрос за пътечката до извора, а не до Миджур. Всичко е наред.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
