СтаРа Планина 100х24/2016

Inga написа:

Здравейте!

В къщи текат дебати, дали тази година да не доведем нашия четериног приятел, който обожава природата и дългите разходки на свобода. Породата е близка до кокершпаньол, на външен вид не е лекоатлет, но по сърце е истински планински бегач Smile

Кучето е добродушно и възпитано, сигурна съм, че няма да притеснява (освен да забавлява) останалите участници, но тъй като маршрутът ми е познат само до Дерменка и то от миналогодишния преход, бих се радвала да знам, че някой друг четериног е минавал по тези стъпки и преди, особено за толкова кратко време.

Ще ви бъда много благодарна ако споделите опит и мнение Smile

Ина

Най-издържливи за планина и гора са не големите кучета над 25 кг, както е разпространеното мнение и ги снимат по филмите - овчарки, Ласи и др, а средните леки породи с тънки глезени - ловните гончета. Немските овчарки са спасители, фотогенични са и затова битува може би мнение, че те и ще търчат по цял ден със стопанина си . Това обаче не е така. Даже тренираните граничарски кучета, след няколко километра тичане капват и им трябва почивка. Вашата порода е добре като размер и стави на краката за издържливост , даже и да не е тренирана може да тича над 10 км. Проблема ще е жегата - трябва да му носите вода. Освен това, кучето се охлажда не като го поливате с вода, което само му коства допълнителни усилия да се изтръска, а като си топи лапите. Моята Дара почти не пие вода, въпреки че тича по много км. в планината, но си топи лапите при всеки възможен срещнат поток или локва. В Стара планина е топло, аз не бих я взел на такъв преход. Наскоро едно съседско куче почина от прегряване само за 1 час, процеса е трудно обратим а и то не казва, горкото Sad

. Затова с Дара ходим само по високото, ако е жега.
Другият проблем са овчарските кучета, които са 90 % мъжки. Вашето ако е мъжко, ще трябва да го пазите от тях, което е трудно, хем да се състезавате , да правите и това . При нас с Дара този проблем го няма, тя сама отива при овчарските кучета , да се подушат и ако имат ядене, да им го изяде, което те веднага й предоставят, махайки с опашки Smile

И да има женска в групата им , мъжките я държат настрана, в смисъл искат да докарат в харема нова жена Laughing

Помахват си с опашки и след минута Дара се връща и продължаваме, за неудоволствие на овчарските кучета Crying or Very sad

И третият проблем, приемаме че кучето е издържливо, може да тича и ходи 20-30-40 и повече км на ден , както е случаят с моята Дара, което не е от най-приспособените за тичане гончета както е унгарската визла, но се справя . Тук идва проблема с тръните и подуването на лапите при толкова дълъг преход. По високата Рила и Пирин тръните са малко, и въпреки това Дара ги отбягва като дявол тамяна. Травма от тръни и подуване на лапите може да стане още на първите 5 км. Ако легне на земята и откаже да ходи повече, прегледайте му лапите, дали са възпалени или подути. Може да започне да ходи вдървено преди това, ако това се е случило, което става постепенно без вие да сте видели. Тогава, дайте му шепа храна и вода и изчакайте 10 мин кучето да се съвземе. После продължете сами 50-100 метра, като го оставите само на място. При Дара се е случвало и после ходи още 10 км. Ако не стане само и не продължи с вас по прехода, значи има проблем и трябва да го носите.
Дара в акция:

Най-големият проблем за нас с Дара е, че това шило като надуши следа от диви кози, хуква след тях и катери по и най-стръмните урви. За 10-15 мин изкачва видимият връх, което ще отнеме часове обикновено ходене , и изчезва заедно с козите нанякъде. Връща се капнало, а може да сме още още в началото на деня. Малко му трябва да се съвземе, и попадайки на нови следи , същото се повтаря, просто в гените му е, то е куче-преследвач на дивеч. Затова в повечето случаи е на повод, но не може постоянно да го държиш вързано, иска си и свободата. Ако вашето куче е свободолюбиво и не седи близо до вас, когато е пуснато на свобода, ще трябва си вземете и повод.
Надявам се да ви е от полза това мнение. Тези неща са от опита ми, постоянно ни се случват с Дара, и са потвърдени от разговори с по-опитни от мен кучкари, не са взети от случаен източник или от литературата.

Много благодаря на всички за отговорите и съветите! В крайна сметка решихме, че куча ще прекара уикенда на дивана Smile

nabludatel50, специално благодаря за подробната и полезна информация, защото със сигурност щe ползвам съветите за в бъдеще! Водим Пучи на разходка в природата при всяка възможност, но и моите притеснения се покриват с написаното - дългото разстояние (не сме минавали повече от 35-40 км за ден), жегата и кучетата по пътя.

Изпращам по-долу снимка на тази така обсъждана фигура във форума и до скоро!

https://drive.google.com/open?id=0B7RVRPgLfh6cZ0Rnc09YSXRkaDg

Последната промяна е направена от Inga на Сря Юли 20, 2016 2:30 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

nabludatel50 написа:

Немските овчарки са спасители, фотогенични са и затова битува може би мнение, че те и ще търчат по цял ден със стопанина си . Това обаче не е така. Даже тренираните граничарски кучета, след няколко километра тичане капват и им трябва почивка.

Глупости на търкалета, разбираш ли! Опитни кучкари, ала- бала. Глей си маслините и марулите и не компетентствай обобщително. Сега нямам време, а и съм забравил как се качват снимки, ама най- скоро ще ти пусна една серийка с Караманчо из Рила, Пирин , Родопите, Черно море, Тракия, Македония, а и други градове.

И сега Кучо, на 5-и август става на 8 години и тежи 42 кг., тича по 20- ина километра, ако му се наложи, с 15-ина км/ч. Рекордът му е 65 км. за един ден. Без да го е целял. Плувните и другите му умения няма да коментирам.

То и Лео не е много по-малък от Караман, а тича по 20-на км (с разсейките и повече), но накрая с видимо нежелание и дори изостава, ако забързам. И жегата наистина много го мори, диша сигурно с 200 оборота в минута. Не знаех, че може да пукне от прегряване толкова лесно.

Inga, благодаря, надявам се да съм бил полезен. Пучи е черничък и много ще се нагрява от слънцето, при моето също реално е черно, там където го пече и се нагрява много.
Дългата черна козина също ще го загрява. Иначе му личи, че е бегач и игриво куче, от снимката.
Това съвсем младо в силата си куче, на 3 години, което почина от прегряване, беше тъмнокафяво цялото, с дълга гъста козина. А стопаните му не е като да не разбират от кучета, те държат големият зоомагазин в ХИТ - Младост. В голямата жега преди 20 дни, е станало ненадейно и за тях.
igurbev, Smile

ретривърите с които се срещаме често на разходки, даже и малко ускорение да направят, си дишат тежко в жегата , това според собствениците им е нормално. Те са и много емоционални кучета и дишането е израз и на чувства, но ти си ги знаеш най-добре тези кучешки работи Smile

Гърбев мята бири вече ...

похвално!!!

Croc

втора бира и посрещане на третия

Последната промяна е направена от kibik на Пет Юли 22, 2016 5:21 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Явно на някои и 12 часа са им много, за да притичат от Мазалат до Ехо. Laughing

Наздраве!

Той Иван щото знае, че има бира затова държи това темпо, я да нямаше да видиш....да е стигнал вече до Вежен.

айде и Станислав финишира

Завършихме и тази СтаРа.
2/3 успешно, от 66 записали се, 42 финиширали.
Благодаря за преживяването!

Страхотно преживяване със страхотни хора. Благодаря ви.

Здравейте, може ли да получа GPX трак на трасето, защото живот и здраве мисля да участвам другата година.
Благодаря!

Хубаво беше, но за съжаление бързо отмина. Благодаря от сърце на всички участници които се присъединиха към това мероприятие, удоволствието от срещата с вас беше изцяло мое.

Тази година, въпреки слънчевото и жегаво време, паднаха рекордите от 2012 год. и при мъжете и при жените за скоростно преминаване на маршрута. В тази връзка - поздравления за Иван Гърбев и Мария Николова. Постиженията ви са феноменални!

За съжаление нямам снимки нито от събирането на х. Мазалат, нито от сутринта на х. Ехо. Който е правил, а фотоапарати и телефони щракаха доста, да публикува линк към тях.

Бъдете здрави и до скорошни срещи из планините!

Поздравления на завършилите и кураж на останалите пак да застанат пред Мазалат догодина.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Много приятели, емоции, трудно решение, разбираики в четвъртък вечерта за възможността да се отиде и в крайна сметка, Стара трекинг пребори напълно вируса които ме измъчваше предните два дни Very Happy