ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Върховете и долините на Илийна река
Иди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Предишната тема
Следващата тема
Върховете и долините на Илийна река
Автор Съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Върховете и долините на Илийна река Отговорете с цитат
Несравнимият Вазов е описал своето пътешествие по тези върхове и долини във „Великата Рилска пустиня”. За мен това са най-красивите и някои все още недокоснати местности в Рила, където времето е спряло.
Сутринта тръгнахме по Радовичката река. Както миех круши на потока, минаха едни работници, черпих ги по плод, те благодариха на английски.....малко странно. Тръгнахме нагоре по реката, около която върви нов разкопан път. Изкарахме така около километър, и изведнъж пътя свърши. Дойде ми на ума, че пътеката тръгва много по-нагоре по Илийна река, но забравих това, в суматохата да се стегнем и отпътуваме от София. Реших да вървим през гората право нагоре. Добре, че беше сухо, но наклона е такъв, че често се свличаш в горска прах надолу, и така изкачихме много трудно , някъде към 300 метра денивелация . Този преход обаче ни възнагради с гледка към три големи хищни птици - соколи или малки орлета, които седяха в триъгълник на 10 метра един от друг и се гледаха втренчено, не обръщайки внимание на нищо наоколо. Лошата светлина и гъстите клони, попречиха да се снимат.
Както бяхме чистички, така се появихме като овъргаляни прашни горски трапери на същите тези работници, които срещнахме преди час-два долу, и които се бяха качили по бившата пътека. Естествено че ме помислиха за малко/или много/ луд, да изкачваме такъв баир.и заприказваха на влашки помежду си. Аз им вметнах няколко лафа на техния език „Че фаче, домнуле” къте парале и др., те веднага решиха, че може да си говориме. „Мунка, мунка” / работа/ , казват. Били работници по някакъв воден проект, а пътеката е бивша, защото вече е изкопан широк 6 метра път, по който чак на 1700 м.н.в. се е изкачил огромен жълт булдозер от най-големите. Там този път се спуска към Радовичката река , и ние, както и планината Рила, си отдъхнахме че не са копали и нагоре....И по този проект и изкопи , пълно мълчание от зелените.
Долината и гората на реката са много красиви:

Неусетно Гората преминава в меки високопланински поляни.

При завоят , водещ към х. Македония, напуснахме пътеката и по живописният склон се запътихме към Мечи връх. Цветя, облаци цветя навсякъде сред зелената трева. Зеленината е измамна – сухо е като барут, тревата е изсъхнала в горния си край и ако не завали скоро, ще пожълтее.

Доста е хлъзгава, както е изсъхнала. Добре, че бях с едни пенсионирани обущета саломон, освен хлъзгаво всяка стъпка е и под наклон и криви глезена. Но тия обувки толкова са свикнали на това мое ходене, че въобще не се сещам какво става от коляното надолу. Не ми се мисли на какви бити мекици щяха да станат ходилата, само след час такова ходене с ламаринените тънки обувки Милет, които се излъгах да придобия.
Тази долина няма клеков пояс. Началото й даже не започва от Мечи връх, а от малко разклонение на върха

Нашата цел беше втората дива следледникова трогова долина, която започва от самият връх, но отново заема малка част от него. Излязохме в началото й , в предвършието на Голям Мечи връх, където винаги по това време на годината има вода и пряспа, но.....нищо. Суша. По целият път тези дни в Рила, вода срещнахме само на едно място над езерният пояс , и както в Мраморният дял на Пирина, трябваше да търсим и разчитаме само на сняг. Носех само 2 бутилчици за зареждане по 0,5 литра, разчитайки на видимите преспи и зеленината на Рила, а Дара също пие водица наравно с мен.
Мечи връх като че ли има 2 върха, свързани с високо било, като нямам предвид малкия му събрат отсреща на х. Македония.

Това е втората долина, след Радовичката, която тръгва от Мечи връх. Не се вижда на снимката, но скалистият ръб и слизането от него, са най-трудната част от пътя.

Изкачихме се на гребена, който се спуска по средата между тези върхове, където е третата долина с големият стръмен циркус и запълненото му езеро, и успех.....пряспа ! Тия подвърхови пазви на върховете, моренни образувания на последните висящи ледници в Пирин и Рила, са ми любими за преминаване и лагеруване. В тях са най-красивите цветя и свежа трева, когато настъпи жаркото планинско лято.

Освежихме се с прясна водица от потока на пряспата, и продължихме по тази гънка на Мечи връх, където стигнахме и главното било на Средна Рила, преди Ангелов връх. Тук е била и последната битка на този голям българин, описан също от И. Вазов.
Трудно ли е до там !? Дара води, тя да каже Laughing

Водата свърши, но на самия Мечи връх имаше няколко преспички. О тях не тече вода, но напълнихме бутилчетата и докрая на странствуването ни из Средна Рила, докато стигнем езерата, бяхме все така – две глътки вода на Дара, две глътки на мен, след час отново същото, до следващата пряспа. Вода нямаше.
Излезе силен вятър, повървяхме още километър по главното било , докато намерихме една заветна тревна ниша под Ангелов връх. Такова място търсехме, което да гледа точно срещу Пирина. Кой ли беше по уморен......Дара се отдаде на викопланиска игра, галопирайки по прекрасните полянки наоколо:

Като притъмня , мушнахме се в спалният чувал персон и половина, взет специално за нея. Тази мушмула иска хем да спим заедно, хем да й е широчко и хладно вътре. Пробвахме с тесен чувал, то рита ли рита в просъница, докато аз не се оказвам само до колене в чувала, обсебен от пакостницата.
Нагледахме се на залеза на Пирин срещу нас, докато светлината и денят завършат.......

Снимките от деня http://nabl50.snimka.bg/mountain/iliyina-2016.918698.37186968
Сря Юли 13, 2016 7:02 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 5780
Местожителство: 1116 m н.в.

Мнение Re: Върховете и долините на Илийна река Отговорете с цитат
nabludatel50 написа:
Нагледахме се на залеза на Пирин срещу нас, докато светлината и денят завършат.......

Снимката сякаш е изгревна.
Сря Юли 13, 2016 7:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Вярно е, Ведрине Very Happy ,светлината е от изток. Тъй като ги свалям от малки снимки, не мога да ги различа.Сега ги прегледах внимателно, изтрил съм тези от залеза, не се бяха получили добре.
Още по тъмно, Дара започна да напира да излезе от чувала. С това шиле, бързо трябва да се спи. Ние лагеруваме без да разпъваме палатка, много бързо и удобно е, а и парковата охрана и да ни види, нищо не може да каже. Спалният чувал го разстилам в една стара двуместна палатка, от която съм махнал всичко излишно и де факто е един голям лек двоен чаршаф, с тегло точно 1 кг. Подът не пуска вода, вътре влиза всичкият багаж , който ти е и под ръка, и обувките също, а раницата става възглавница. Стига да не вали, няма никакъв проблем, конденсът също не влиза вътре. За мен досега при лятно бивакуване, проблем е не толкова дъжда или влагата, а мишките и лалугерите, които са нагризвали всичко оставено извън палатката- раници, обувки, а тук всичко се побира вътре.За 5 минути се подготвя или прибира бивакът, и после си гледаш на воля планината, като ти се приспи само замятам горния край и затварям ципа, а като е топло и това не е нужно. Докато за палатка трябва да й търсиш място, пък и разпъването и прибирането отнема време, сутрин трябва да я изчакаш да съхне от конденса.
През нощта беше излязъл силен вятър, но това не попречи на Дара да излезе на самостоятелна обиколка в здрачината на изгрева още веднъж по всички върхове от билото наоколо, както и да си поближе сладолед/сняг/ на Мечи връх. На спокойствие гледах, как Слънцето запали Пирина......ей,Пиринеее! Дали ще се срещнем скоро.....

Подпалихме моторетките и качихме Ангелов връх, оттам Узуница и после на Кадиин гроб. И към Семково долините от билото, водещи към Динков дол и Карааланица, са много красиви. Някой път, пак бихме искали да я минем цялата Карааланица през Вапските езера, както Ристо е отбелязал, тия долини от Ропалица/какво красиво име!/ с каменният мост нататък са чудесни.
Вятърът, вече бурен, ми даде идеята, да не изкачваме Аладжа слаб по билото, а отново без пътека по една подвърхова челна морена от южната страна на върха. Така избегнахме брулещите пориви, а после постепенно този вятър се укроти. В тази пазва на Аладжата имаше големи преспи, но втвърдени през нощта, от тях добихме само малко снежец. Бутилките няма смисъл да се пълнят догоре със сняг, така съвсем няма да се стопи, пълня ги само до средата.

Дара пак вилнее и търси лалугери, не че нещо ще им направи, души и рови по дупките им

Срещна ни туфа красиво цвете:

Аладжа слаб, Черна поляна, Павлев връх са импозантна верига. Между тях на самото главно било има интересни следледникови образувания, наречени „караули”, които в се задържат големи преспи сняг, но не и тази година.

От Павлев връх, изоставихме пътечката и по един широк улей от каменни блокове , достигнахме поляните на Синьото езеро, което вярно е много синьо, а водата му е студеничка. Водачът отново е Дара, разбира се:

По този каменен склон и после улей, извит като дъга, слязохме. Друга година е винаги пълен със сняг по това време:

Наличието на връх Мермера е създало най-красивите циркуси с езера, в този дял на планината. Чак там седнахме до голямото синьо на "демократична" почивка / в смисъл Дара ми взе всички дрехи да се крие от слънцето, тъй като сянка нямаше грам Laughing /

съзерцание, разходки и апване.

От Синьото езеро, отново се изкачихме на билото на планината след Кьоравица. Времето нещо се замъти изведнъж:

Показаха се Рибните езера, и тук стана малка беля. Дара надуши следа на диви кози, и с характерното квикане на бигълите, изчезна в посока х.Рибни езера. Много силен е ловният й инстинкт, какво да го правиш... По принцип чакам на същото място от което е тръгнала, тя се връща обикновено след час. Да, но мина 1,2,3,4 часа.....отидох към хижа Рибни езера, никой не я и виждал или чул. Обратно към билото, вече по тъмно. Чак след 22 часа, някъде от високото откъм вр. Рилец, се чу лаят й и след още ½ сахат светнаха отразени от светлината на челника ми очите й .....сетила се вече, че трябва да се прибира. Следва винаги бурна среща, Дарчето сякаш превъзбудено, с всякакви нюанси на лай, квичене , хълцане обяснява разпалена:
- Ама не ми се карай, как бягаха тия кози! Те се хвърлят натам, аз ги пресрещам! Една се отдели , аз след нея! така, още половин час, докато се успокои...
Останахме на билото над голямото Рибно езеро за лагеруване, като пропадна идеята, да спим до най-красивото рилско езеро....
Пак е добре да се върнем на Вазов , описал тези върхове и седловини с автентичните им имена. Аз мога и да бъркам някое име при писането, защото са ми по памет, не правя сравнение с източници. Айгидик е Мечи връх, Голяма Кадийда сигурно е Узуница, а Черна поляна предполагам е Карааланица. Караомерица, Чаушица, Джендема.....тези местности, за които Вазов говори, трябва сериозно човек за се зарови в старите писания... и показват колко превратна е историята на тази наша земя през вековете.
Повече снимки, има качени на същото място както в първият ден.
Продължаваме към.....
Чет Юли 14, 2016 1:19 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Митак



Регистриран на: 04 Мар 2014
Мнения: 565

Мнение Отговорете с цитат
Красивото цвете е Златиста кандилка (Aquilegia aurea). Защитен вид, балкански ендемит.
Чет Юли 14, 2016 2:33 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 837

Мнение Отговорете с цитат
Чета с голям интерес и наслада. На някои от местата съм била. Такава голяма туфа златиста кандилка не съм срещала. Бялото цвете в първата част на пътеписа е нарцисоцветна/нарцисовидна съсънка. Прекрасни находки! Давай по-нататък.
Чет Юли 14, 2016 3:34 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 820
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение Отговорете с цитат
Радвам се, че чаровната планинарка Дара се завърна!

В допълнение към старите имена на върхове - Аладжа слап по времето на Вазов е наричан Кадиин връх, описан във „Въз Кадиин връх“.
А тези редове, поетът сякаш е написал за днес:

Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.

Световните злини, тревоги са далеч —

за тях е тя стена до небеса турила —

усещам се добър, почти невинен веч.

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Пет Юли 15, 2016 10:50 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Митак и Ружа/22/ , добре че ги знаете имената на тези прекрасни цветя, за по-неуките.
След тези Дарини вълнения на твоята любимка, Диана , уморени сме заспали непробудно и чак в 7,30 ни събуди напеклото слънце. Едно се затишило времето по билото на Рила, ясно, топло ......убавиня!
До нас на билото, са описаните от И.Вазов митилизи/окопи/, които турската гранична стража е имала на този превал с Княжество България. Мермерската долина е била в османската империя, а Рибни езера – в България. Вазов пише, че след установяване на грешка в измерванията, не е посочил точно в коя година , „яки момци от българската войска са изгонили турската стража” от тези позиции, както и от позициите им на главното било – Кадиин гроб, към днешно Семково, където в началото на Динков дол има останки от казармата на аскера.
Виждат се ясно 5 реда окопи, явно много четници са минавали освен фронтално, и в гръб на аскера :

Тук до самия превал, срещнахме и единствения непресъхнал извор над езерната зона. Интересно е, че извира от мраморни скали. Всички върхове над Илийна се виждаха ясно, а и Пирин напомни отново че ме чака:

Кое е най-красивото езеро в Рила, към което едва днес се запътихме? Въпреки че всички са красиви, най-на сърце ми е .... Сърцето, кое друго да е.

По много красивите и плавно спускащи се вълни на поляните над езерото, се спуснахме до него. В жежкият ден, добре ни дойде нимпровизираният от някой каменен престол, чиято стреха ни пази сянка чак до обяд.


Това езеро е невероятно. Каменният полуостров е в контраст с меките му тревни брегове. Красив поток изтича от северният му ръкав, а южният е много топъл и подходящ за освежаване. Много цветя има до самият бряг и в околните поляни

. Дара също се успокои за разлика от предните дни, когато не се спираше на едно място, може би вчерашната многокилометрова гонитба с дивите кози си каза думата



На отсрещният бряг, един-единствен и ненатрапчив, го има този каменен спомен от неизвестен турист .....


Като интелигентен антипод на нашарените с какви ли не безсмислици склонове на Вихрен и другаде. Две прости а толкова силни думи, навяващи много размисъл. Как да им отговориш, как да съчетаеш стремежа съм планината с този забързан живот, който все ти поставя неотложни препятствия към нея?
Отговорът ми е .....ако това може да е отговор , една снимка от време оно на Газейското езеро с пряспата и върха Газей, с надпис на обратната страна : Където и да съм, във всеки момент аз съм тук..
Толкова е спокойна и хармонична тази местност около езерото Сърцето, обзе ни една .....мараня на времето, тежките мисли за стреса в нашето ежедневие, които не ме напускаха предните дни в Рила, тук ги забравих......времето го изгубих като понятие, когато погледнах то станало 16 часа.

Предварително бях решил да слезем по Мермерският поток към Илийна река, след кошвмарни борби с клека на Синьото от други години. Няма пътека, но по поляните много равномерно , заобикаляйки туфи клек, се спускаме неусетно до стръмен бряг на потока, обрасъл с клек. Някога според Вазов пътят е бил оживен, и спазвайки правилото, че никога тези стари пътеки не са се завирали близо до реката, търсих малко по-нагоре, и бързо се намериха следите от този път, който все още личи в клека.


Тук обаче се е случил голям каменопад и след хубав оглед, решихме да го използуваме целият за слизане. Скалите са мраморни, в много нюанси – има и зелени.В краят му се виждаже още от високото малка стена от клек, около 30 метра. Оказа се, че нящо е минавало оттам и е трошило клека. Огромни зеленясали барабонки, неприличащи на други изпражнения, подсказваха кикво ша й туй нящо...Втора стена от клек, този път няма прошка - Дара в една ръка, с другата навеждаш клони,после стъпка върху тях и отново същото. Добре че беше само 20 метра.

След това се излиза на красив ручей. От него надолу се виждаха следи от преминавания на крави, които пасяха километър надолу.

От деривацията на Мермерският поток, където достигнахме за 1.45 часа от езерото Сърцето, предпочетохме да вървим по земният път над деривацията обратно до потокът от Синьото езеро, където е най-високата база на водното стопанство.
Оттам все покрай Илийна река, пътят ни изведе обратно до Радовичка река.


Всички снимки, на адреса от първият ден.
Пет Юли 15, 2016 1:08 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 837

Мнение Отговорете с цитат
Еее, това лято най-после да видя снимка на "Божествена рилска иглика" - Primula deorum. Лилавото цвете, което си снимал първо до езерото Сърцето. Тя е реликт и ендемит.
Наблюдателю, толкова ми допада твоето разказване и показване и такова удоволствие ми достави, че, ето, ще напиша: ненапразно ти се молих да не напускаш форума. Благодаря!
Пет Юли 15, 2016 10:12 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Ружа 62г. написа:
Еее, това лято най-после да видя снимка на "Божествена рилска иглика" - Primula deorum. Лилавото цвете, което си снимал първо до езерото Сърцето. Тя е реликт и ендемит.
Наблюдателю, толкова ми допада твоето разказване и показване и такова удоволствие ми достави, че, ето, ще напиша: ненапразно ти се молих да не напускаш форума. Благодаря!

Благодаря и аз. Това езеро има хиляди от тези цветя в момента около бреговете. Трябва да отидеш на това място


Съб Юли 16, 2016 10:08 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 5780
Местожителство: 1116 m н.в.

Мнение Отговорете с цитат
nabludatel50 написа:
До нас на билото, са описаните от И.Вазов митилизи/окопи/, които турската гранична стража е имала на този превал с Княжество България. Мермерската долина е била в османската империя, а Рибни езера – в България. Вазов пише, че след установяване на грешка в измерванията, не е посочил точно в коя година , „яки момци от българската войска са изгонили турската стража” от тези позиции, както и от позициите им на главното било – Кадиин гроб, към днешно Семково, където в началото на Динков дол има останки от казармата на аскера.
Виждат се ясно 5 реда окопи, явно много четници са минавали освен фронтално, и в гръб на аскера :

"Освен във връзка със хидротехническото строителство антропогенни форми са създадени и при геолого-проучвателната дейност в първата половина на 60-те години на ХХ в. Това са проучвателни изкопи – геоложки канави с дължина няколко десетки метри и широчина около 1 – 2 метра. Каква е била дълбочината им не е ясно, защото понастоящем те са частично запълнени поради обрушването и свличането на стените им. Въпреки, че оттогава е минал повече от половин век, те все още се забелязват ясно и днес приличат на изоставени войнишки окопи [Фиг.1.9.-18]."

Източник: Сборник Абиотични фактори, стр. 65-66

Още от форума, свързано с темата:

http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=17067#17067
http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=17092#17092
http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=17098#17098
Съб Юли 16, 2016 8:00 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Ведрине Smile , може и да е така, но няма кой да даде точна информация, само върховете на Рила знаят какво е било. В това ходене, много исках да се качим на голям Мечи връх, за да снимам отново / старите снимки ги порази вирус / останките от турският пост на върха и ясно личащи си останки на печката му в стената, но липсата на вода ни изненада и затова подсякохме върха към съседните долини, което беше много по-трудно отколкото пътят по билото.
До този турски пост, също има подобни окопи. Оттам правя аналогия. Все пак Вазов говори за окопите на много места по билата на Рила. Може геолозите да са провили изкопи и в тях, по -лесно е. До големият снежник под вр. Черна поляна също има такива окопи. Там геолозите имат разкопан готов изкоп, не вярвам да са правили същото упражнение до него, пък и на такава височина, почти на самият връх, какви материали ще добиват:



Много си приличат с тези на Мермерският превал. На отсрещната страна на снежника под Черна поляна има същите изкопи.
Съб Юли 16, 2016 9:36 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 5780
Местожителство: 1116 m н.в.

Мнение Отговорете с цитат
nabludatel50 написа:
Ведрине Smile , може и да е така, но няма кой да даде точна информация, само върховете на Рила знаят какво е било. В това ходене, много исках да се качим на голям Мечи връх, за да снимам отново / старите снимки ги порази вирус / останките от турският пост на върха и ясно личащи си останки на печката му в стената, но липсата на вода ни изненада и затова подсякохме върха към съседните долини, което беше много по-трудно отколкото пътят по билото.
До този турски пост, също има подобни окопи. Оттам правя аналогия. Все пак Вазов говори за окопите на много места по билата на Рила. Може геолозите да са провили изкопи и в тях, по -лесно е. До големият снежник под вр. Черна поляна също има такива окопи. Там геолозите имат разкопан готов изкоп, не вярвам да са правили същото упражнение до него, пък и на такава височина, почти на самият връх, какви материали ще добиват:



Много си приличат с тези на Мермерският превал. На отсрещната страна на снежника под Черна поляна има същите изкопи.

Такива изкопи наистина има на много места из Рила. Например по южните склонове на Маринковица са двайсетина, с подобни размери като дължина, ширина и дълбочина. Интересното при тях е че са разположени не хоризонтално, а вертикално по склона, така че дори и най-незапознатите с военно дело едва ли биха си помислили, че това би могло да са били окопи. Нанесени са и на едромащабната топографска карта като изкопи, подобно на Мермерските, Карааланишките и Драганишките. Край последните на картата има и надпис: "геол.".

Една от възможните цели на геоложките проучвания в онези години е била търсене на находища на уран. Известно е например, че е имало добив на уран, открит при строителството на яз. Бели Искър, започнало през 1938 г. Впоследствие този добив е бил прекратен, поради рисковете за водоснабдяването на София. Но, може би все пак са били направени геоложки проучвания и на Драганица и Маринковица, включително и с такава мотивация... Надявам се някой ден да се намери човек, запознат с темата по-отблизо, който би разказал малко по-подробно.
Нед Юли 17, 2016 2:46 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Точно и аз мислех за тези над р.Маринковица, по Водния чал, Ведрине. Те са много по-големи и широки, и тъй като са и на по-ниско, растителността е започнала да ги закрива:

Наесен се виждат много ясно.
Прав си, само човек, запознат с темата по-отблизо, би осветил фактите.
Долината на Маринковица е страхотно място. Силно го препоръчвам, като алтернатива на разкопаните ями, стълбове с отрязани жици и бетонираните езера в долината на Рибни езера. За градежите между тях нямам думи - 10 ръждясали бараки и пристройки на хижата, една с една няма сходна. Особено първата в резедаво зелен цвят е култова. Направо готови кулиси за филм на лагер на ГУЛАГ в тундрата, ако го види някой режисьор Laughing . Но не е смешно, тъжно е как такава красива долина може да добие такъв вид. Как тези архитекти и проектанти, които одобряват тези лагерни бараки, малко не са поели от естетиката на хижите от 20-те години като Белмекен, Ястребец и др. - стилни естествени материали от околната среда и форми, вписващи ги в релефа.
А в красивата река Маринковица се вижда играта на пъстървата:

Нед Юли 17, 2016 6:49 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 5780
Местожителство: 1116 m н.в.

Мнение Отговорете с цитат
nabludatel50 написа:
Точно и аз мислех за тези над р.Маринковица, по Водния чал, Ведрине. Те са много по-големи и широки, и тъй като са и на по-ниско, растителността е започнала да ги закрива:

Наесен се виждат много ясно.
Прав си, само човек, запознат с темата по-отблизо, би осветил фактите.

Погледнати по-отвисоко се виждат съвсем добре (снимките са и връзки към такива с по-висока реолюция):





Става дума не за ерозиралите улеи, а за изкопите над тях. Вижда се също че продължават и на ЮИ от Възела, в долината на Прека река. Маркираната пътека Рибни езера -- Кобилино бранище минава през най-западния от тези изкопи в долният му край. Той наистина е със значително по-голяма дължина (около 100 метра) от всички други изкопи в района. Останалите обаче не се различават от тези на Мермерските, Карааланишките и Драганишките -- дължината им е 25-50 метра, а ширината по най-външните им ръбове -- 5-7 метра. Мермерските също са с дължина 25-50 метра и ширина 5-7 метра. Всичките пет Карааланишки, разположени по-надолу и на ЗСЗ от билото, са от късия вариант (25 метра). Драганишките изкопи (общо 13 на брой), които вероятно по-малко хора са виждали отблизо, също са 25-метрови (цък върху снимката за такава с по-висока резолюция):





Потърсих и намерих една снимка от няколкодневната ни августовска разходка Говедарци -- Тремощница преди 7 лета, на която също се виждат част от изкопитe по Маринковица и Възела в далечината, гледани откъм Шишковица (цък върху снимката за оргиналната ѝ резолюция):



На преден план е Възела, зад него е Погледец. Твоята снимка е направена от доста по-ниско в долината на Маринковица и затова на нея тези изкопи изобщо не се виждат.

nabludatel50 написа:
Долината на Маринковица е страхотно място.

Да, напълно си прав. Много ни харесва и съседната местност около Горното Прекоречко езеро, на СИ от Шишковица, макар и там да беше забранено (и май все още е) да се ходи. Снимката по-долу е на десктопа на един от компютрите ни, нищо че си има бая технически кусури:




Последната промяна е направена от vedrin на Чет Дек 12, 2019 10:52 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Нед Юли 17, 2016 9:09 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
dan



Регистриран на: 17 Мар 2013
Мнения: 80

Мнение Отговорете с цитат
И аз да кажа нещо относно изкопите по Водния чал и Маринковица: ОТ 1964 ГОД. ДО 1970ГОД. всяко лято с баща ми отсядахме за около месец в х. Рибни езера, защото той беше страстен рибар. Всички го познаваха ,както хижарите така и овчарите в този район-там имаше много каракачански овчарници. По някога дори нощувахме при тях, опитвахме истинското кисело мляко, за което сега не можем и да мечтаем. Та да си дойдем на думата. В разговори с овчарите съм чула, как баща ми им даваше съвети да не се мотат около изкопите, защото се правят проучвания за УРАН. Той имаше достъп до такава информация. Той дори им казваше ,че ще има и път до Тиха Рила, но както аз и те не му вярваха. Преди години пътеката до Тиха рила минаваше през Кръколиците и аз като ги изкачвах и мрънках ,той все ми показваше къде ще бъде сегашния път. Това беше пътека много стръмна, покрита с огромни скални блокове и тръгваше от края на Кирилова поляна, където сега се намират бунгалата "Яфора"-малко след тях, до Джендемския водопад ,където снимаха филма "Козия рог".Относно стените на езерата :мисля,че около 1960 год. се скъса стената на долното езеро, при което водната стихия направи много поражения по цялата долина на р. Рилска, та достигна и до Рилския манастир. Относно бараките на х. Рибни езера- те нямат нищо общо с копаенето на тези изкопи.На времето хижата беше изключително спретната,независимо, че хранителните продукти и др. материали се качваха с мулета и коне,тръгващи още от Кирилова поляна , а не както сега от Тиха Рила. На мястото на бунгалата имаше добре подредени и поддържани палатки с нарове, които се използваха от туристите. Ние почти винаги отсядахме в палатките. Имаше и туристическа спалня и кухня,където вечер рибарите се надлъгваха ,а туристите можеше да си приготвят обяд или вечеря. Хижата обслужваше само групите от екскурзионните летувания. Вечер, на кръглата циментова площадка пред хижата се правеха щури купони. Тези бараки са строени много по-късно. На хижата не бях ходила до 2005год .Когато отидох и аз останах разочарована от обстановката .Няма нищо общо с това ,което беше.До колкото знам, през 80-те год. е падала лавина , която е достигнала до хижата, но това не е оправдание от страна на сегашните стопани да създадат по-добра обстановка и условия.
Нед Юли 17, 2016 10:29 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща
Страница 1 от 4

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov