Аз просто не знам какво кажа. Исками се нищо от това да не се бе случило, но за съжаление няма как да върна времето на зад.
Не знам и не мога да си обясня как се случи.
Искам да Благодаря на всички Ви за подкрепата.
Пон Авг 08, 2016 9:26 pm
Йосарян
Регистриран на: 17 Юни 2012 Мнения: 685 Местожителство: Димитровград
Какво да се прави случват се и такива неща. Живота е борба, а борбата е безмилостно жестока.
Баща ти ти показа как се прави, живей като него.
И не се тревожи, той винаги ще те наглежда .
_________________ И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...
Пон Авг 08, 2016 9:47 pm
W_sjankata
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 345 Местожителство: Sofia
Просто да си спомним на днешната планинарска среща на Орлово гнездо за Тошко...
_________________ Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...
Тръгвам нанякъде...
Съб Авг 20, 2016 4:17 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3283 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Измина 1 година...
Откъс от романа "Винету II" от Карл Май, глава 11:
"Днес отново седяхме заедно: отчето, Олерт, Хартън и аз. Говорехме за нашите преживявания и надежди. Изведнъж прислужникът почука и пусна да влезе в стаята един господин, при вида на когото Уилям нададе радостен вик. Едва сега му бе станало ясно каква мъка и какви тревоги беше причинявал на баща си. Разплакан, той се хвърли на гърдите му. А ние, останалите, тихо се измъкнахме навън.
По-късно имахме време да се наприказваме и да си разкажем всичко. Баща и син седяха хванати за ръка. Олерт ми донесе исканото освобождаване от длъжността при Джози Тейлър и остатъка от заплатата ми, към който банкерът прибави от себе си значително допълнително възнаграждение. Сега всъщност средствата ми бяха предостатъчни, за да приведа в изпълнение първоначалните си намерения за завръщане в родината. Но аз се чувствах примамен от новото приключение и мисълта за родината избледня. Дадох на Фред Хартън съгласието си да го придружавам. И сега стана пак така, както често ставаше по време на пътешествията ми — отсъствието ми от дома се проточи повече, отколкото бе предвидено в първоначалния ми план. Описанието на приключенията ми с Фред Хартън в Сонора няма място в тази книга. Ще спомена само, че ние имахме щастието да намерим откритата от Олд Дет бонанза, макар и с големи трудности и опасности за живота ни. Разбира се, че щяхме да бъдем по-щастливи, ако и един трети човек можеше да вземе участие в радостта ни. И за този трети човек нямам предвид никого друг, освен… стария скаут."
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Вто Юли 25, 2017 8:25 pm
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1694 Местожителство: Плевен
Ще изминат още много ............,но няма да го забравим.
Почивай в мир приятелю. Със сигурност е на по- добро място.
Сря Юли 26, 2017 10:13 am
djambarski
Регистриран на: 23 Авг 2017 Мнения: 26
Бог да го прости!
Вто Сеп 12, 2017 5:42 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3283 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Краят на приказката "Храбрият оловен войник" от Ханс Кристиан Андерсен:
„...
Изведнъж едно от децата хвана оловния войник и без всякаква причина го хвърли право в печката. Навярно и за туй беше виновно таласъмчето!
Оловният войник се окъпа в светлина, стана му ужасно топло от огъня ли или от любовта и той сам не знаеше. Боята му се смъкна съвсем, той цял побеля — от пътуване или от скръб — кой знае? Той гледаше балерината, а тя — него; той чувствуваше, че се разтапя, но продължаваше да стои храбро с пушка на рамо. Изведнъж вратата на стаята се разтвори, вятърът грабна балерината и тя отлетя като силфида [въздушен дух] право в печката при оловния войник, светна за миг и изчезна! А оловният войник се стопи и стана на топчица. На другия ден прислужницата намери в пепелта на печката едно малко оловно сърчице. От балерината пък бе останала само звездата, но и тя беше почерняла като въглен.“
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Съб Яну 06, 2018 11:40 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3283 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Измина още 1 година...
(Нарочно публикувам няколко дни след датата.)
Бродирам стих по изворна вода
Все още съм цветче от този свят,
все още дишам земното си време...
Понякога денят ми е зъбат,
понякога е вихрогонно стреме,
което ме отнася през гори,
където си играя на принцеса
и с рицар млад танцувам до зори
в една, уви, измислена пиеса...
Понякога се сурвам през бърда,
мечтите си душисти да догоня,
бродирам стих по изворна вода
и звучни рими в струите ù роня...
И още си играя на живот,
и още съм отсам върхар разлистен,
но някъде в открехнатия свод
изгряла е отвъдната ми писта.
автор: Kasiana
22.06.2014 г. - откриване на извора под Осенов преслоп, където 3 години по-късно ще се съгради и потече Тошкова чешма...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5
Страница 5 от 5
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети