Според мен избира пътеки с по-малко преспи, за да бяга повече където е възможно. Връщайки назад трака от днес гледам, че е развил доста голяма скорост днес по реката, в сравнение с предишните дни. Все пак иска да го мине за възможно най-кратко време, но и му е за пръв път зимата и е нормално някъде да не взима правилните решения. Аз друго се чудя- вчера с този проблем с проследяващото устройство и този мега труден ден(май над 20 часа ходене му се събра основно през ноща), не са ли мислили за това, че може да го нападнат вълци в тез преспи и като не могат да го следят не им ли е малко притеснено. А може само аз да се филмирам де и да няма такава опасност де да знам.
Аз друго се чудя- вчера с този проблем с проследяващото устройство и този мега труден ден(май над 20 часа ходене му се събра основно през ноща), не са ли мислили за това, че може да го нападнат вълци в тез преспи и като не могат да го следят не им ли е малко притеснено. А може само аз да се филмирам де и да няма такава опасност де да знам.
И аз се питах същото.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Фев 25, 2019 6:50 pm
zlia
Регистриран на: 03 Ное 2014 Мнения: 205
Може да имат някакво решение(пиратки или някакви спрейове), ама не съм запознат с тез хищници и начина, по който се гонят. Все пак, колкото и хората да сме неприятни за околните същества, вълците си ни гледат като храна, особено в люта зима. За съжаление нямам фейсбук иначе бих им се скарал за вчерашното радио мълчание - 20 часа почти без никаква вест.
Пон Фев 25, 2019 6:57 pm
Alina
Регистриран на: 15 Юли 2016 Мнения: 218
zlia написа:
друго се чудя- вчера с този проблем с проследяващото устройство и този мега труден ден(май над 20 часа ходене му се събра основно през ноща), не са ли мислили за това, че може да го нападнат вълци в тез преспи и като не могат да го следят не им ли е малко притеснено. А може само аз да се филмирам де и да няма такава опасност де да знам.
И аз бях написала нещо подобно, но го изтрих. Когато онази розова точка беше спряла за над час в онова дере отстрани на пътеката .
Като цяло, вие носите ли нещо със себе си да се защитавате срещу диви животни?
Последната промяна е направена от Alina на Сря Фев 27, 2019 8:38 am; мнението е било променяно общо 1 път
Като цяло, вие носите ли нещо със себе си да се защитавате срещу диви животни?
Най-добрата защита сякаш е движението в малка група от двама-трима души.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Фев 25, 2019 7:12 pm
zlia
Регистриран на: 03 Ное 2014 Мнения: 205
Честно казано, рядко ходя сам, през нощта и в коравата зима та не нося нищо. За лятото както казах си мисля, че дивите животни по скоро биха ни избягвали, но тогава имат и доста друга храна, която по-безпроблемно биха си хванали. Но зимата затънал до кръста в сняг бих бил лесна плячка за глутница изгладнели вълци. Но това са мои разсъждения, които са само теоретични
5 феруари 1961 г. -- тръгване от вр. Ком
3 март 1961 г. -- пристигане на н. Емине
27 дни, 35 мъже и една жена
Настоящия рекорд е от 80те години. 18 дни, 8 човека между които и бащата на Мартин Маровски
Като си отида на село ще питам чичо Милко Марковски за това му ходене, честно казано не знаех.
И моята информация за Тишо е като на Стефан. Но Тишо където може се сурка със ските, а на Божо идеята е само пеша, е явно се е научил и с пикел да борави, ама като минаваш през Купена... Адмирации
Да, зная за този ски-поход през 80-те години и познавам всички участници в него и им се възхищавам и до ден днешен за това, че са минали по пътеката и като се има предвид и с колко оскъдна екипировка са разполагали тогава. Всичките са от Ловеч и членове и с подкрепата на ТД "Стратеш". Мисля, че тогава не е ставало дума за рекорд, а само да се мине по пътеката К-Е. Това е и моя отдавнашна мечта за минаване със ски. Първият опит беше през 2015 г. със Станимир Станчев, тръгнахме в стабилно време и сняг. Нямахме подготовка и план на движение, всичко беше ден за ден и похода ни спореше до къде Узана, но след това снегът свърши и на Шипка решихме да се откажем. През 2016 г. тръгнахме пак със Станимир и още двама спътника. По-късно единия се отказа на Мечулица, другият на Вежен. Условията когато тръгнахме бяха същите както предната година, само снегът беше по-малко и колкото по-на изток се движехме, ставаше все по-малко. Беше голямо носене на ските понякога с дни наред, но със Станимир си бяхме казали този път да се неотказваме. На Узана се разделихме с тях и продължихме до морето по обувки, май двайсетина дни ни отне. След зимното, нещо все ме теглеше да мина пак К-Е и в края на юни тръгнах пак сам. Пътеката минах за 13 дни. Времето ме притискаше и караше все да бързам, а си и мислех, че като съм минавал два пъти по маршрута, го познавам, затова направих едно голямо и глупаво загубване между Котел и Върбица, та загубих повече от 5 часа ценно време.
Стефко Илиев е прав, 2016 г. успях да мина и с колело по билото на Балкана, без да съм имал планове и цели, просто така ми се развиха нещата. През август ми се появи голям прозорец в службата и щеше да е кощунство ако не се бях включил с колелетата. Минахме целия път за 13 дни и бяхме голяма група. Мисля, че е любопитно да се знае, че до Тъжа като пешеходец бях с ден по-бърз отколкото с колелата.
Зимно Ком-Емине ме теглеше и все ми убягваше от към времето и снега и през февруари 2017 г. тръгнах пак, този път сам. Успях да стигна до морето, до голяма степен имах сняг и времето беше с мен. Със ски стигнах до Кръстец, а след това по обувки до Емине. Направих го за 27-28 дена, като имах три почивни и два полупочивни дни заради лошото време. Не съм имал критични моменти. Последния ден ме заваля сняг на Козичено, преди това около Чумерна и з. Вратник газих дълбок сняг и ме валеше дъжд - добра комбинация.
Евала на Божидар, страхотно темпо. Той е спортист и си е друга категория, а и съпорта също оказва значение. Аз бях сам през целия път, идваха само ятаци за доставка на провизии. Моето мнение е, че с колело е най-лесно и песен в сравнение с пешеходното, а зимата е в пъти по-сурово и трудно, има и голяма разсипия на екипировка, оборудване и на всичко. Затова още веднъж адмирации за Божидар.
Пон Фев 25, 2019 11:23 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1219 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
5 феруари 1961 г. -- тръгване от вр. Ком
3 март 1961 г. -- пристигане на н. Емине
27 дни, 35 мъже и една жена
Настоящия рекорд е от 80те години. 18 дни, 8 човека между които и бащата на Мартин Маровски
Като си отида на село ще питам чичо Милко Марковски за това му ходене, честно казано не знаех.
И моята информация за Тишо е като на Стефан. Но Тишо където може се сурка със ските, а на Божо идеята е само пеша, е явно се е научил и с пикел да борави, ама като минаваш през Купена... Адмирации
Да, зная за този ски-поход през 80-те години и познавам всички участници в него и им се възхищавам и до ден днешен за това, че са минали по пътеката и като се има предвид и с колко оскъдна екипировка са разполагали тогава. Всичките са от Ловеч и членове и с подкрепата на ТД "Стратеш". Мисля, че тогава не е ставало дума за рекорд, а само да се мине по пътеката К-Е. Това е и моя отдавнашна мечта за минаване със ски. Първият опит беше през 2015 г. със Станимир Станчев, тръгнахме в стабилно време и сняг. Нямахме подготовка и план на движение, всичко беше ден за ден и похода ни спореше до къде Узана, но след това снегът свърши и на Шипка решихме да се откажем. През 2016 г. тръгнахме пак със Станимир и още двама спътника. По-късно единия се отказа на Мечулица, другият на Вежен. Условията когато тръгнахме бяха същите както предната година, само снегът беше по-малко и колкото по-на изток се движехме, ставаше все по-малко. Беше голямо носене на ските понякога с дни наред, но със Станимир си бяхме казали този път да се неотказваме. На Узана се разделихме с тях и продължихме до морето по обувки, май двайсетина дни ни отне. След зимното, нещо все ме теглеше да мина пак К-Е и в края на юни тръгнах пак сам. Пътеката минах за 13 дни. Времето ме притискаше и караше все да бързам, а си и мислех, че като съм минавал два пъти по маршрута, го познавам, затова направих едно голямо и глупаво загубване между Котел и Върбица, та загубих повече от 5 часа ценно време.
Стефко Илиев е прав, 2016 г. успях да мина и с колело по билото на Балкана, без да съм имал планове и цели, просто така ми се развиха нещата. През август ми се появи голям прозорец в службата и щеше да е кощунство ако не се бях включил с колелетата. Минахме целия път за 13 дни и бяхме голяма група. Мисля, че е любопитно да се знае, че до Тъжа като пешеходец бях с ден по-бърз отколкото с колелата.
Зимно Ком-Емине ме теглеше и все ми убягваше от към времето и снега и през февруари 2017 г. тръгнах пак, този път сам. Успях да стигна до морето, до голяма степен имах сняг и времето беше с мен. Със ски стигнах до Кръстец, а след това по обувки до Емине. Направих го за 27-28 дена, като имах три почивни и два полупочивни дни заради лошото време. Не съм имал критични моменти. Последния ден ме заваля сняг на Козичено, преди това около Чумерна и з. Вратник газих дълбок сняг и ме валеше дъжд - добра комбинация.
Евала на Божидар, страхотно темпо. Той е спортист и си е друга категория, а и съпорта също оказва значение. Аз бях сам през целия път, идваха само ятаци за доставка на провизии. Моето мнение е, че с колело е най-лесно и песен в сравнение с пешеходното, а зимата е в пъти по-сурово и трудно, има и голяма разсипия на екипировка, оборудване и на всичко. Затова още веднъж адмирации за Божидар.
Вие предполагам сте Тишо? Благодаря за инфото. Бях търсил информация за зимните опити, но така и не бях разбрал, че сте стигнали до края. Аз исках миналата зима да го правя, но нямаше сняг и реших, че не е това което искам. Съответно не стартирах.
пп
Божо преди половин час стигна Върбишки проход
Пон Фев 25, 2019 11:36 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3270 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
След като пристигна в курорт „Върбица“ в 22:15 часа (логично избра през курорта да мине, а не по билото през връх Каракус и хижа „Върбишки проход“), Божидар Антонов почива 5 часа и в 02:55 отново потегли - към Ришки проход.
В 06 часа е на горското „Елешница“. 2 минути след това сигналът му престава да се движи...
Наближава Голямата нива и Ужасът на Риш... Изведнъж сигналът му се появява!
Сега Божидар напредва по билото на Гериша - избрал е билния вариант.
Какво ли го очаква? Безпроблемно ли ще подсече връх Байряка?...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Вто Фев 26, 2019 9:05 am
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1693 Местожителство: Плевен
Тишо теб съм те признал.
На следващата среща ще ти дадем медал за човека минал К-Е по всякакви начини и по всяко време без съпорти и т.н. ятаците предполагам са ти носели само цигари
Божката е друга бира както сам казваш ама и твоето е катърщина.
Вто Фев 26, 2019 9:45 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3270 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Ужасът на Риш е преминат успешно! (11:52)
Сега следва почивка (вероятно кратка) на самия Ришки проход.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Вто Фев 26, 2019 1:05 pm
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 613
Не слезе в Рупча. Не му се тича по асфалта. ГОЛЯМ!!!
Вто Фев 26, 2019 4:52 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3270 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
boris_borisov написа:
Не слезе в Рупча. Не му се тича по асфалта. ГОЛЯМ!!!
Е, как ще слезе в Рупча, като на табелките на разклона при Милчабаир съм написал, че вариантът северно от билото е с 1,1 км по-кратък от варианта през село Рупча?
Почивката наистина беше кратка - Божидар пристигна на Ришки проход в 11:50, а тръгна отново в 13 часа. Мина през Крумовия мост, след това варианти няма - покрай заслона на Хазим Горския, през поляната с новия заслон (пак ѝ забравих името!), покрай връх Голям Карък (ех, каква левурда расте тука, като море), покрай Томрук чешма, отбивката за Люляковския манастир и село Люляково, за да се стигне до въпросния разклон.
Между другото, тази пролет като премаркирах в района, минах и по двата варианта. Наистина - по-кратък е северният. Но с повече гледки, с повече чешми и с повече магазини за храна (ех, гладник си е ком-еминеецът и това си е! ) е южният, през село Рупча.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Вто Фев 26, 2019 5:42 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3270 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Странна следа чертае проследяващото устройство на Божидар 3 километра след подминаването на връх Голям Карък.
Дали само при мене е „повредата“?! Или Божидар се е превърнал в змей?!
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети