На ръба...

Vedrin, големи благодарности за намереното решение за визуализиране на снимките от Гугъл Фото!

Посоченото решение - прибавяне на %3Ds800-tmp.jpg - действа и с дългия адрес на изображението, когато си влязъл в профила в Гугъл Плюс.

	dido написа:
	... Една молба също - ако е удобно да намалиш хоризонталния размер на привързаните снимки. Ако са твърде широки, за да четем текста се налага се да скролваме наляво-надясно.

	nabludatel50 написа:
	Едно въпросче от незнаещ, как се прави това "скролване", за което говори Дидо, за да не се получава толкова дълъг текста? ...

Става въпрос за големината на снимките - не е необходимо във форума да се изобразяват толкова големи снимки - на по-малки екрани трябва да се превърта наляво-надясно и нагоре-надолу, за да се разгледа цялата снимка. Но още по-неудобно е, че и редовете на текста стават прекалено дълги (колкото е дължината на снимката) и е необходимо за всеки ред да превърташ наляво-надясно, за да го прочетеш.

За целта: Цифрите в края на адреса на изображението показват размера на изображението: ...w1274-h955... . Изтриват се символите за дължината и височината след w (тоест изтриват се 1274-h955, но символите след 955 НЕ се изтриват!) и се дописва желаната дължина на изображението. За форума най-подходяща е 800 пиксела: ...w800...

В случая с намереното от Vedrin решение за адресите на снимките в Гугъл Фото - добавя се не ...=w800..., а ...%3Ds800-tmp.jpg

Ако се публикува връзка към интеренет адрес, който е много дълъг, също се получава удължаване на редовете и неудобно четене.
За целта може интернет адресът да се замени с по-кратък текст, който описва връзката:

[url=прекалено дълъг интернет адрес]Кратко описание на прекалено дългия интернет адрес[/url ]
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Да видим дали има подобрение в съставянето на поста, след като Ведрин и Стефан дадоха добри указания.....получило се е, видим ли се аз черпя Smile

След стъпката на Гъливер, по един безкраен склон, без определена посока, се започна изкачване към първият връх на Котешки чал. Гледах да избягвам тревните участъци, както и тези с трошляк.

По едно време хвърлих поглед и на една скрита очарователна долина под Котешки чал, която преди беше пълна с диви кози...сега нямаше ни една.

И ето ни, вече на първият връх от този също уникален, опънат като конец ръб. Владов е дал точни и недвусмислени указания как се преминава без проблеми Котешки чал, които започнах да изпълнявам:
1.Бръкнах си с двете ръце в джебовете Very Happy

2.Леко и ларж, може и със свирукане, /болният крак явно му е трябвало раздвижване, за да се пооправи/започнах разходка по ръба.
Най-красивото от Котешки чал са гледките:
Утре ще мина по едно от тези ребра....няма да е най-лесното, няма да е и това през което четите на И.Гърбев и Мартин са преминали. Останаха 2...

Но към средата на ръба вече излязоха места, които искат внимание, тъй като гледам винаги да съм по ръба и да не подсичам:

На едно място преди големият овраг, който го прорязва, напуснах Котешки чал и по стръмен склон, започнах слизане към една характерна куличка в циркуса. Добре, но по едно време склона изчезна....отвес! Влязох в стръмен кулоар, пълен с едър трошляк. Все през такъв трошляк преминах в дъга горната част на циркуса, който изглежда лесен но е много коварен за преминаване, тъй като се движи, а и изяжда бързо шевовете на обувките. За лош късмет, един голям камък ме прасна и точно по болното място в глезена.

Излязох на характерна куличка, и мислех да сляза по кулоара започващ от нея. Сигурно не повече от 10 души са минавали оттук. Не бях 11-тия Very Happy

, защото след 50 метра надолу по него, кулоарът целият се оказа пълен със замръзнал, стръмен фирн. Обратно в циркуса и надолу до 2400 м.н.в., чак до мястото, където се събират трите големи ръкава, образуващи циркуса Бански суходол.

После отново катерене нагоре, но всяко зло за добро, тука няма равно място за преспиване ....но излизайки от по-високо, билото се намери една скрита, ако бях минал по кулоара, малка тревна площадчица с идеален изглед, която си заплювам и за друг път. Курдисах се на нея и пуснах телевизора да гледам сериала „Кутели & Снежко“ , изгледах с голям кеф сериите Слънце:

Залез:

Късен залез:

Луна:

Така с часове. После , на пълната луна, изгряха и белите стени на Бански суходол и Кутело.
От само себе си, в тая красота, изникна мисълта на Алеко - Швейцария ли!? И дали в Алпите или където и да е другаде, можеш да се отпуснеш така....
Разглеждах откъде мога да мина утре... Верен на дивотията си, че когато съм сам в Пирина да ставам като изоглавено шиле, избрах най-трудния, смразяващ и сногшибателен път....когато за първи път го видях преди много години, се запитах: тука минавал ли е някой.....после все ми излизаше вече въпроса.....а аз дали ще мога да го премина.....не можа ли това да стане, като бях по-млад и силен, поне да не бях контузен, сега ли ще трябва да се изправя пред тази хала.... но не може да се устои на дивата й красота.... и така до полунощ меко светеше срещу мен, утрешната Голгота, и ме канеше....

Снимките : https://goo.gl/photos/ciFpUdtePGmoZyP9A[/img]

Снимките: https://goo.gl/photos/ciFpUdtePGmoZyP9A

Не сме имали скоро в нашия форум подобно споделяне. Смело уединено ходене по супер интересни и не традиционни места. Може да се нарече "ексклузивно представяне". Благодаря за споделеното и за предизвикателството.
Браво! Успя да размърдаш мислите на изследователите във форума. Отвори ни за нови идеи и търсения.... И то скромно, а същевременно и с достатъчно нагледен и описателен материал. След Дизел / не Киро Дизела/, Друм и Павката с Лъчо имахме доста време затишие. Ти го разчупи.
Браво и още успехи!

_________________
Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...

Тръгвам нанякъде...

W_sjankata, благодаря за хубавата оценка! Ексклузивно
кърпя обувки, панталони след всяко такова ходене Very Happy

.

Последната промяна е направена от аngel на Нед Авг 21, 2016 9:24 am; мнението е било променяно общо 1 път

През кратката нощ, в просъница чувам ракети и фойерверки да гърмят , казах си освен бира, на Кончето вече организират и партита Very Happy

. По едно време осъзнах, че това е голям каменопад отсреща.
Начинанието беше толкова диво, че по-добре да не казвам откъде минах, да не подведа някой друг по тия места.
Тъмно като в рог предиутро , Люната спи, люната спи, както е песента...но времето е идеално. Няма вятър, няма скреж или роса, камъните са сухи. Пускам челника и започвам подхода към началната точка. Самият подход по хоризонтала е много труден, достигам до място, къдета скалата направо се е забила в сипея. От първият метър, брех, много гладко, много трудно! Не може все така да е догоре! А е и тъмно още :

След 30 метра гладка скала с много малко хватки, стана по-проходимо, Набрах 150 метра височина, слънцето изгря, около 1/3 от пътя вече е премината, кракът направо го забравих че е контузен,

и тогава дойде белята......50 метра във всички посоки, 70 градуса наклон без нито една хватка. Гледах, гледах.... не става, трябва да се връщам обратно. Нямаше даже как да извадя фотото и да го снимам това място, натискахме се със скалата като гимназисти Laughing

..... И без това дотук беше толкова трудно, а сега надолу е двойно по-опасно. Затова алпинистите слизат все на рапел. На Пирин на много места има едни гладки скални участъци, до 45гр. наклон, които обувките ми с контагрип ги зацепват добре и ги минавам само на подметка. На слизане, не става – ъгълът на залепване-отлепване на подметката е различен, и наклона може да е само 25 гр. Те точно тия участъци, сега трябва да ги заобикалям, през много по-големи наклони, и то с лице към стената. Бавно, бавно...добре е да има три хватки, но някой път са само две...здраво държа с пръстите тези здрави хватки, ако тръгна надолу, разчитам само на тях. За подарък, това слизане ме отведе до красиви еделвайси, които трудно-не трудно, снимах ги.

И пак, хватка по хватка, измъкнах се до основата на стената и отидох към снежника, да се успокоя и да отивам по по-лекият маршрут...... Спрях се и обърнах погред нагоре, откъдето слязох . Малко встрани от мястото, което преминах, се виждаше малко по- лесен вариант, с възможни за преминаване цепнатини, на пръв поглед.....А сега де, леко с балоните, едвам се измъкна цял оттам , с няколко счупени нокти и разранени пръсти....ти луд ли си бе! Всичко крещеше: близките ми, годините, болният крак - обръщай гръб, махай се, предавай се!....Грабвай салама, Санчо ..... докато в един момент желанието да бъда свободен да отида там, където искам, както е казал големият алпинист, заглуши всичко друго....и обратно през циркуса....нагоре!

По-лесно беше до толкова, че можеше да се върна не толкова трудно, както при първият опит, обратно, през първата третина от пътя. Затова пък точно през това място има големи каменопади. Голям + е Very Happy

, че поглеждаш надолу, и веднага виждаш началната точка, където ще се озова след само една грешна стъпка Very Happy

:

Бързо преминах зоната на каменопадите и започна участък с гладки плочи, които се преминават само на цяла зацепваща се подметка :

озовах 50 метра над последната качена точка от първият опит, вече над проблемните гладки плочи. Но отново изскочи, последният участък докато изляза на ръба, беше най-труден и стръмен:

За капак, нещо се се движи зад главата ми . Без да мърдам много тялото го хванах - не знам как фотото излязло от горния джоб на раницата, и тръгнало да улетява надолу.
Оттук – по ръба. Изглеждаше по-лесно, но веднага разбрах, че само трудностите се видоизмениха. Той е едно безкрайно Конче, само че под голям наклон. Пазех ценните цветя, че мястото за преминаване между тях е кът. И пак поглеждаш надолу- виждаш началото.

Освен това, от Кончето минаващият народ е избутал всички клатещи се камъни и то е голо, чисто. А този ръб, непипан през вековете, си има цели нестабилни канари и струпища от клатещи се камъни, които заплашват да се вземат със себе си надолу, ако ги обезпокоиш. Така пропадна идеята на всеки 30 метра денивелация да почивам и оглеждам пътя. Няма място за почивка, само две малки площадки тип Валтер Бонати по целият път. Да се подпираш с раницата на гърба на някоя скала за почивка, няма смисъл. Няма смисъл и да оглеждаш много маршрута. Изглеждащите по-лесни насечени места, са по-нестабилни и трябва да се отбягват. Два пъти неволно бутах камък, и той си падаше чак до основата стотици метри надолу....няма възможност за грешка. Пълно внимание и съсредоточаване.
Пълзя и душа местата за преминаване като голям гущер, осъществявам значи, разбираш ли, мечтата на всеки шоп Laughing

, хем да си лежим и хем да си вървим Shocked

както в клипчето на Ведринhttp://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=112271#112271 , само дето лежането е в изправено положение. Под ръба е трудното нищо, където не ми беше до снимки:

Час по час, планински врани със свистене прелитат близо до мен. Излизам на втора по-голяма площадка, удобна за почивка, но точно над нея е мястото, което вчера ме отказа първоначално от този път, още гледайки го от километри. 30 метра е само но....трудна работа. Починах добре, пих водица и улево, хващай – дърпай, хващай - дърпай, изкачих го, преди да ме е хванало шубето, че отдолу пропастта е вече 400 метра.

След него, вече видях върха, и разбрах че ще успея, нададох един дрезгав неопределен звук към птиците и един малък сокол , които пак кръжаха наоколо, на радост, на емоция от върховно преживяване - успявам!

Казах си – не се отпускай, ръбът не става по-лесен е все така настръхнал и опасен, до самият връх има доста разстояние. Власите накрая на Дунава го закъсват. И така, без да спирам, в 9.45 бях на върха, а мислех че като батко Валтер, цял ден ще се боря да го изкача .

Чак тук, ме обзе радостта от преживяното. Този връх от северната страна няма лесно изкачване. Сетих се да си спретна едно голямо ледено кафенце и вода, за наградка. Нагледах се на Пирин във всички посоки и бавно, сякаш исках този момент да продължи много-много, започнах да се спускам към заслона Кончето.

По някое време, ръбът се откри в цялото си величие, сякаш да ми каже : Направи го бе, да не вярваш! Красив като мраморна фина дантела, по която мравката – човечец, изплете своето хаотично преминаване.

Надявам се никога да не забравя тази ранна сутрин, когато бяхме заедно само Свободата, Птиците и аз.
Снимките : https://goo.gl/photos/JvgwHcQYphdgeFpe8

В скромното второ изречение, "Силно е да се каже „Имах за цел“, нито съм учен, нито си изкарвам хляба с това, но исках да навляза дълбоко в циркусите и да потърся интересни скални образувания, да се нагледам на еделвайсите и снежниците , фирновите пещери..." се съдържа поне част от обяснението за страхотното ходене, снимки и тест.
Както всички знаем Ноевият ковчег бе построен от аматьори. Професионалистите построиха Титаник.

Наблюдател, аз нямам думи - нито български, нито руски, нито европейски!
Уважавам се за това, че ти се молих да не напускаш форума.

Ей, голяма работа си направил! Машалла!

Най-добрият турист е живият. Браво!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Наблюдателю, отново прочетох пътеписа ти и прегледах изключителните ти снимки. Възхитен съм, че си търсел всеки нов метър по скалите, откъдето друг не е минавал. Сам, без осигуровка - голямо геройство е било. Пък и време си случил, та и ние да видим прелестите. И като ти четях пак пътеписа, си мислех: заслужаваше си да те снимат с хеликоптер по целия път! Така, както гледаме ония щураци, дето скачат от скалите със ските и минават през лавините, които повличат. Екстрийм отвсякъде! Давай нататък, но се пази!

	Speedy написа:
	Най-добрият турист е живият. Браво!

Сотиров написа:

... И като ти четях пак пътеписа, си мислех: заслужаваше си да те снимат с хеликоптер по целия път! Така, както гледаме ония щураци, дето скачат от скалите със ските и минават през лавините, които повличат. Екстрийм отвсякъде! Давай нататък, но се пази!

Някак си е по-лесно да посъветваш друг да не прави нещо опасно, отколкото самият ти да се откажеш от същото...
Като да посъветваш някой друг при опасност да се откаже от дадената дума, вместо да пристъпиш своята собствена...

http://www.360mag.bg/posts/69342

RIP Александър Поли (1985 – 2016)

23.08.2016 в 04:45

Александър Поли – безспорно най-добрият бейсджъмпър и пилот на уингсют в света – загина след сблъсък с дърво в понеделник, 22 август.

Един от най-вдъхновяващите хора не само в летенето, но и в спорта изобщо, Алекс беше отдал живота си на приключенията, на духовното израстване и на споделянето на красотата на света и невероятните човешки възможности в една среда, която малцина могат да обитават.

Фаталният полет е бил в Шамони, Франция и идва едва няколко дни след като друг италиански пилот – Ули Еманюел, загина при инцидент в Швейцария.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Даже някой коментира в Фейсбук, че по местния диалект се казвало "Чунецо" Smile

.

Лесно намерихме подхода към улея,преминахме го нормално. Най-много първите двама внимавахме да не съборим камъни върху следващите /следващия/. Имаше известен психологичен дискомфорт след излизането от улея, там трябва да се изкачи една наклонена плоча. Подметките на обувките ни бяха мокри от последните метри в улея и от първите метри над улея, където се върви по влажна почва. Та мокрият вибрам се хлъзгаше върху плочата, а отдолу зее бездната на улея, да живее клекът - моя приятел /в случая/ Smile

. Държахме се за клонките на клека, след 2-3 минути подметките изсъхнаха и издрапахме остатъка от плочата по-сигурно. след това има още клек /просечен/, малко ръб и става широко.

"Кюнецо" фронтално:

"Кюнецо" е най вдясно, най-дълбокия улей:

Оттук започва плочата над улея дето ни беше малко по-конфузно:

Самата плоча е с наклон 40, а може би 45 градуса:

Като изсъхнаха подметките вече драпаме по гънките на плочата и не ползваме клека:

В улея беше така:

над улея е клек, но се минава;

Всички снимки
.

Пламен

, детайлно запознат с този дял на планината, значи улеят си има и име - типично по разложки - Кюнецо!

Сотиров написа:

И като ти четях пак пътеписа, си мислех: заслужаваше си да те снимат с хеликоптер по целия път! Така, както гледаме ония щураци, дето скачат от скалите със ските и минават през лавините, които повличат. Екстрийм отвсякъде! Давай нататък, но се пази!

А-а, не така Сотиров Very Happy

! Не стават нещата така в тая държава! Не може да се показват филмчета с хора със закърпени обувки и дрехи / щото нямам финансова възможност да си обновявам екипировката постоянно/ .
Това на майтап, Сотиров Smile

, не съм си задавал този въпрос, дали е такава идеята и целта за общуване с планината ....
Тука трябват лъскави екипчета, спонсори, млади хора, да се спретне нещо като по Нешънъл джиографик предаванията за България - екстремни сървайвъли на 1-2 км от хижите , толкова суперскучно и с лишени от заряд мънкащи участници, че след 20 минути го изключих. При такива природни красоти в България, да направят нещо толкова банално и сиво.... А може би това е и целта, като се набиваше в очи още от началото спонсора на автомобила и плащанията с кредитна карта на една банка .....видяхте го този скучен Пирин, Рила, сега като спретнем още 10 лифта, на никой по света няма да му направи впечатление това ..... Уникална планина - Пирин , на 25Х25 км събрала толкова разнообразие и красота, и те снимат около хижата.... бездарна работа . А дойде човека от Англия и ни го каза - отидете и вижде най-южните снежници в Европа / той ги наименова ледничета - гласиеретс /

"Пол Браун от в-к Гардиън, препоръча на група български журналисти да демонстрират ефекта от промяната в климата като разкажат за топящите се ледници на България. Някои от присъстващите се изсмяха, други запазиха хладнокръвие, но всички си помислиха приблизително следното: този път мистър Браун се е объркал – всички знаем, че в България ледници просто няма. Усетил смущението на аудиторията, ветеранът екожурналист се усмихна сдържано, по английски, и рече "проверете все пак".

Не можаха един траверс по билото на Средна Рила да направят , и да покажат 30-40 езера наведнъж.....

Все мраморният дял ми беше в главата като се прибрах, не издържах и след 10 дни ... отново на ръба! Този път ме праха без прошка, бури и гръмотевици, както си му е реда. Сега го подхванах стерео, от другата страна на Вихрен- Кутело, с кърпените обувки ......

Мраморният Пирин не ме оставяше в мислите ми след августовското ходене из него, рекох си : И аз няма да те оставя на мира! И го захапах откъм Вихрен, този път. Нямаше как да изчакам по-добро време, и поех риска да ме завихрят бури и гръмотевици, но това е част от цената...
Имах планче да започна турчето, като се спусна отново в ждрелото на Бъндерица. Това ми е третото преминаване от там, първото в началото на 80-те години, по спомен нямаше никаква вода в пролома и го преминахме само на камък. Вярни са може би сведенията, че тогава явно е била постоянно голямо постоянно засушаване. Юнското тазгодишно преминаване не беше по водата, защото потокът е е толкова буен , че като нищо ще ме натисне и остави там за постоянно, а бяхме и с Дара. Сега въпреки уж сушавото лято и малкото сняг, вода имаше доста, така че преминаването напълно заслужи да е пак на ръба.
Каньон за тази природна забележителност, я смятам като дума малко не на място, чуждица един вид. Точно българската красива дума е ждрело - тясно, изпилено място, пролом образуван от река.
Но как да кажа направих го, тоест получи се като ждрельонинг.... не става , ей гя думата - ждрелосах се яко! Без да го планирам.....отначало на всеки 50 метра, се налагаше постоянно преминаване на реката. Тук няма да повтарям водопадите и бързеите, които снимах юни месец. Интересното са мраморните пластове и скали, които обаче само професионален фотограф може да извади в цялата им красота. Направих грешка да го премина рано сутрин, когато нямаше слънце и мрамора не е огрят:

Аз не знам да има друго мраморно ждрело в България. По Бела река има отделни мраморни блокове, но те са довлечени от ледници и лавини. Това място го нарекох Малката Виктория, защото водата се изливаше като в подкова от три страни:

Стигнах до частта, където предният път напуснах ждрелото, защото става по-спокойно и мислех, че това е всичко, а то никак не беше малко .... а се оказа само началото! След 200 метров спокоен участък, реката вярно че водата й намаля двойно и тройно, просмукана в мрамора, но побесня и изкара страшно гладки и стръмни мраморни склонове. По едно време стана толкова тясно, че си казах сваляй Груйо потурите или като учеше Великият комбинатор, изуй гащи:

Навсякъде, изненадващо те връхлитат красиви полирани от водата мрамори, в различни жилки и структура:

Ледът се пука, г-да съдебни заседатели... След известно време ги обух, после обаче пак съжалявах - защо ли, нямаше какво повече да се пази . Тук минаването е по......ще се сетите.

Вече знам как да се премине това място. И сега беше сногсшибателно, но ще е голям кеф, в горещ августовски ден, по пладне , когато ще има слънце вътре в ждрелото за снимки. Без багаж, който сега беше 14 кг раница, даже водата 3 литра си остана в нея. Само по бански и плажни цвички, или бос, с една найлонова торба за фотото, си обещах да го премина цялото по водата, включително и през всички водопади, най-много да пльосна някъде и да се освежа. Всички езерца са над 2 метра дълбоки, долните са и 30 м. в диаметър, ще е удоволствие да се преплуват, да сме живи и здрави, да остане да има цел, и за другата година.

Последна разкошотия:

която можах да достигна и над нея, и надолу имаше още подобни. Тук се отказах, не бях готов за толкова дълго лазене и газене, а ме чакаше неизвестен път. Оттам, поех към дивата долина на Кутело...

Снимките : https://goo.gl/photos/CgeXDtV8fjFxxgA49