ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
С детския квартет на Пирин
Иди на страница 1, 2  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Предишната тема
Следващата тема
С детския квартет на Пирин
Автор Съобщение
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение С детския квартет на Пирин Отговорете с цитат
Първо да благодаря на Ведрин и Дидо, че отново ме упътиха за маршрути, условия за нощуване, че и за работа с GPS, какъвто вече имам (барабар Петко с мъжете). В интерес на истината не го ползвах, защото маркировката беше прекрасна, а ние не излизахме извън нея.

И така, Небето беше благосклонно към нас във всяко едно отношение. Първо, родителската институция благоволи да ми предостави четиримата внуци, да се съгласи на палатка (но близо до хижа! Shocked ) и да ни отпусне цели 5 (пет) дни. Понеже нашите екскурзии никога не са първи приоритет, те и никакъв приоритет не са, де, периодът беше стиснат между "по-важни" мероприятия и бе изтикан към датите, когато валежите стават все по-сигурни. Така и стана. С трепет проверявах прогнозите за Банско и в Синоптика даваха всеки ден дъжд. В Гизметео обаче даваха слънчево-облачно. Аз, изпълнен с вяра в доброто и в нашия неизменен късмет, се доверих на по-благоприятните прогнози. За всеки случай взех в раниците книги за всяка възраст, сборник със задачи и тетрадка. Ако се наложи да киснем в столовата на хижата, да има с какво да се занимаваме. Very Happy

На тази екскурзия децата вече са големи. Антон е на 13, Боян на 12, Мила на 8, а Максим е на 6 и половина. Аз - на 72. Средна възраст младежка: 22! Проблеми с децата отдавна нямам, но се появиха леки проблеми в моя енергиен статус. Нещо почнах да се уморявам, ама па и терен ли е пиринският камънак нагоре! Сбъдна се трогателното обещание на Боян отпреди години: "Когато ти, дядо, вече няма да можеш да носиш багажа, ще го носим ние!" И наистина, раницата с дрехите и храната на всеки поход се носеше на смени от Антон и Боян. Пък и малките се редуваха с мерак. Най-голям герой на екскурзията все пак е най-малкият. Ето го, след като е изкачил 1100 метра и вече слиза:



Дъщеря ми ни докара до хижа "Бъндерица" в ранния следобед. Веднага опънахме палатката в гората над хижата, както ни посъветва хижарят. Избягнах паркинга долу, защото се опасявах от пиянски истории в кръчмата. Знаех, че палатки в парка не се опъват, но допуснах, че районът около хижата има статута на (неофициален) къмпинг. Уви, тъкмо подредих спалните чували и багажа вътре в палатката, уж на скришно място, довтаса един младеж от охраната на парка и ми казва: "Абе, човек, палатката се вижда от шосето! Свали я поне да легне до вечерта!" Така и направих, но за по-сигурно я хванахме за четирите ъгъла и я пренесохме на още по-скришно място. Големите момчета решиха, че трябва да сме защитени от набези на враговете и построиха Аспарухов вал: изостриха с брадвата дебели колове и ги забиха в земята под 45 градуса:



Уговорихме се на следващата година да взема и сапьорската лопатка, за да могат да изкопаят вълча яма, покрита с клони. Cool

След като опънахме палатката на новото място, си направихме обяда под навеса на барбекюто до хижата. А Небето прояви втората благосклонност към нас, защото заваля, когато вече бяхме на сухо. На терасата на бунгалата се запознахме с една симпатична възрастна двойка от Сливен, опитни планинари, с която споделяхме спомени и планове, докато дъждът попрестана. Стана време за спане и отново заваля, сега по-силно, но ние бяхме в чувалите. Цяла нощ отварях по едно око и се ослушвах с тревога, дали дъждът ще спре. Успокоих се, когато затропаха само капките, отцеждащи се от мурите над нас.

Дидо ме посъветва да ставаме в 5, за да имаме време до ранния следобед, когато обикновено времето се разваля. Навих часовника за 5, ама къде ти! То черна нощ. Събудихме се някъде към 7. Интериорът е познатият отпреди: петте сардели, аз до двата самара, четирите раници зад главите, консервите и храните в краката. Тоя път самарите бяха вътре, защото валеше, та не се ширехме като друг път, но пак беше достатъчно просторно. Децата са пораснали на височина, а не на дебелина:



Палатката за пореден път доказа превъзходните си качества! Въпреки проливните дъждове и силния вятър не пусна нито капка. Ако се наложеше, щяхме да готвим на газовия котлон под навеса ѝ.

Закусихме и то пак стана 8 и нещо. Постепенно обаче мъглите се вдигнаха, времето се изясни и ние бързо снижихме палатката:



Запътихме се към Бъндеришкия циркус.


Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 09, 2018 1:01 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Пет Авг 19, 2016 4:45 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 837

Мнение Отговорете с цитат
На дядо съкровищата! Пораснали са, но са си все така сладки! Особено принцесата!
Кога мина времето!? Съвсем неотдавна Макс беше на две и половина.
Пет Авг 19, 2016 5:52 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Втори ден: Бъндеришките езера Отговорете с цитат
Да, Ружа, това съкровище осмисля живота ми и ми дава сила за живот! Тука повечето са млади и не си дават сметка за дните на "средния дядо" на моите години, който до обяд е решил кръстословицата и судокуто от "Трета възраст", прочел е всички страници на вестник "Телеграф", изгледал е турския сериал и брои часовете до Шоуто на Слави. Very Happy

Сутринта започна типично за Пирин след дъжд. Откъм Банско по долината се дигаха изпаренията:



Мъглите не ме плашеха, но с тревога поглеждах небето. Слава Богу, докъм обяд не се зададе нищо тревожно, но аз все пак имах едно на ум. От езеро на езеро - нагоре към Тодорината порта:



Ето го Рибното Бъндеришко езеро от високо:



После Жабешкото, хайде още малко по стръмното... Знам си аз, че като видиш изкачване на Пирин, добави още половината. Еле стигнахме портата и една любезна туристка, която водеше голяма испанска група, ме увековечи с внуците:



По склона на слизане децата се отдадоха на боровинките. Берат един връз друг:



А на Жабешкото езеро дългоочакваната топла супа:



По пътя към палатката пак се заоблачи, облаците ставаха все по-черни и непрекъснато си сменяха посоката около Вихрен, но учтиво ни заобикаляха:



Тоя път си легнахме по сухо.


Последната промяна е направена от Сотиров на Нед Апр 08, 2018 11:39 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Авг 20, 2016 2:13 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 837

Мнение Отговорете с цитат
Браво, стигнали сте до портата. Аз на 13.08. можах да стигна само до Рибното. Всяка крачка ми беше болезнена - толкова ме боляха коленете.
(Обърнахме форума на "Трета възраст", няма повече.)
Много хубави снимки им правиш в група.
Съб Авг 20, 2016 3:04 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
panzer6



Регистриран на: 14 Мар 2011
Мнения: 100
Местожителство: Варна

Мнение Отговорете с цитат
Чудесен пътепис!Очакваме продължението...!
Съб Авг 20, 2016 7:16 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Чудесни деца! С тях няма как, Сотиров, и ти да не се върнеш в детството.
Съб Авг 20, 2016 8:09 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2551
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
№ 1 сте Владо!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Съб Авг 20, 2016 10:20 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Ден трети, на Муратов връх Отговорете с цитат
Ружа, коленете и мен ме боляха ужасно, та едва се тътрех нагоре, но заради децата се жертвах. Cool А в главата ми витаеше лаптопът с форума вместо пусти камънаци... Трета възраст, казваш? Дай Боже и четвърта да изкараме, викам аз!

На следващия ден поехме към Муратовото езеро. Пътеката следва реката от Бъндеришките езера, само че преди мостчето минава на левия ѝ бряг. Времето беше хубаво, заникъде не бързахме и децата не пропускаха да поджапат тук-там:



Дълго вървяхме по хубава трева, после навлязохме в клековете на сянка, но камъните скоро се озъбиха. Индийската нишка прие обичайния си ред: най-отпред най-малкият, най-отзад най-старият, аз:



Стигнахме рекичката от Муратовото езеро. Често най-интересните снимки стават случайно. Ето един "полет над водата:"



Преди четири години направих пробен тур с един приятел, за да видя как ще е с децата. Тогава двамата изкачихме върха, а след един месец поех по същия маршрут само с трите: Мила беше на 4, а Максим на 2 и още не ставаше за Пирин. Стигнахме до двете горни езера, защото Мила спеше следобед, а момчетата в това време си играеха във водата. Спомените ми от онова време не бяха отчайващи, но за четирите години явно нещо се беше променило в терена - беше станал по-дълъг и по-стръмен. Защо? Shocked И колкото по-нагоре, толкова по-така, а за мен па съвсем така:



Еле накрая децата стигнаха премката, а аз с годините на плещите си - доста след тях. Дончови караули, Тодорки, Бъндеришки чукари - всичко се гледа:



Сега пред нас се отвориха две възможности. Едната ми разкриха Ведрин и Дидо: да отидем до връх Синаница и оттам да погледнем към прочутото езеро. Времето обаче доста беше напреднало, облаците не бяха предвидими, а и не знаех колко дълго ще се движим по неофициалната пътека. Затова предпочетох втората възможност - да се качим на Муратов връх, та да погледнем към Вихрен и под него. Изкачването и особено слизането изискват уменията на дивите кози, а самият връх се оказа два пъти по-високо, отколкото изглеждаше заради кривината на склона. Чак най-отгоре видяхме, че той все пак е на 160 метра над Бъндеришката порта, а изкачването от палатката дойде къмто 900 метра. И тук една любезна госпожа ни увековечи, мен и Вихрен, заедно с децата:



Няколко деца се снимат много трудно - единият мигне, другият се прозее, Максим намери да си чисти окото... Но за документа стават. Започна болезненото тръскане по скалите надолу, което не беше нито по-лесно, нито по-бързо от качването. Но пък панорамата беше великолепна:



Бая закъсняхме за обяда, който бяхме оставили на горното Муратово езеро, за да не го влачим излишно. Носехме само якетата. Вече наближаваше 4 часа и децата бяха порядъчно изгладнели. Упълномощих ги да тичат надолу, да отворят раницата и да ядат, каквото има. Когато пристигнах, не беше останало почти нищо:



По-надолу голямото Муратово езеро ни се разкри в цялата си прелест заедно с долината чак до Банско:



И в него дойде мечтаното къпане. Аз спазих старата българска традиция да не рискувам с някоя пневмония и не се топнах. Опитни туристи са ме учили, че много народ е умрял от ненавременно къпане, но никой не е умрял от некъпане. Та и аз така се опазих. Very Happy Децата обаче не проявиха моето благоразумие:



И предишния ден, и сега децата бяха наградени с по един фреш на хижа "Вихрен". Висока награда - висока цена, но си я заслужиха! Very Happy Признавам, че този път изкачването ми дойде доста повече от онова до Тодорината порта. Стана и късно, върнахме се по тъмно и хич не ни беше до правене на вечеря. Хайде в ресторанта на хижата, а там едно овче кисело мляко - реже се с лъжицата и срезът стои изправен! А като казвам, че боговете уважават нашата вяра и упоритост, не преувеличавам. Докато вечеряхме заваля лек дъжд, а когато бяхме вече в палатката, рукна порой. И така цяла нощ. На сутринта дъждът спря и ние бяхме готови за следващия поход. Късмет, ама извоюван!


Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 09, 2018 12:09 am; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Авг 22, 2016 12:41 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Четвърти ден, на Кутело Отговорете с цитат
Не че имаше някакво значение, но за протокола тази нощ не валя. На сутринта типичната пиринска неизвестност: мъгла откъм Банско, черни облаци над единия рид, слънце над другия...



Нас обаче климатичните подробности не ни вълнуват. Просто защото никой не знае какво точно ще е времето над главите ни. За Банско може и да познаят, но за Вихрен?! Всеки ден загрижените родители ни предупреждаваха по телефона, че се очаква дъжд с гръмотевици, та да сме били "близо до хижата". И добре, че не вярвахме! Времето беше чудесно - нито валеше, нито пък печеше. След няколко екскурзии в Рила и Пирин, когато валеше и трещеше, но ние вече бяхме на сухо в палатката, след екскурзията до Олимп, когато пороите бяха в началото и в края на похода, а на върха беше яркосиньо небе, вече съм убеден, че лошотиите се отдръпват, когато не им се поддадеш. Това го казвам като съвет към прекалено предпазливите. Разбира се, якетата бяха в раницата. Very Happy

И така, без да си даваме много зор, закусихме в хижата овче кисело мляко с палачинки и мекици и в 8 тръгнахме към върховете. Последен пълен ден! Отново се изправихме пред избор: дали да се качим на Вихрен или на Кутело. Понеже преди четири години бяхме с трите деца на Вихрен, предпочетох да ги заведа на Кутело, та оттам да погледнат към Вихрен. Първоначалният план, който обсъдих с Ведрин и Дидо, предвиждаше от върха да стигнем до началото на Кончето, но да не го минаваме, а да се върнем по подсичащата пътека. Не се получи, както вече писах в другата тема, но нека първо стигнем до върха.

Пътеката към Малкия казан беше разнообразна и приятна. Ту през гора, ту през ливади, имаше и по камъни естествено. Навсякъде вековни мури като тази:



На качване се зарадвах на добре оформената пътека, застлана с чакъл. Брех, викам си, каква грижа за туристите! На слизане обаче тоя чакъл ми взе здравето. Сравнително бързо стигнахме до заслона на Казаните:



Съвсем малък, но в много добро състояние. Само горният праг на вратата, както вече се оплаках... Вижда се на снимката къде точно удря по главата. Cool Хапнахме това-онова и дори дремнахме половин час. Оставихме храната и съдовете вътре и поехме нагоре само с дрехите. Пътека нямаше, но всичко беше ясно: по линията на водата, към билото. Теренът е тревист, с удобни трапчинки за стъпване, но ужасно стръмен! Ето го в профил:



45 градуса си е сериозен наклон, но децата вече са големи и не се страхувах, че може да се търкулят надолу. А малките деца се търкалят като топки и няма спиране! След бая качване - отново с измамна дължина, стигнахме едно ситно връхче на билото. Починахме, хапнахме шоколад и хайде, дечица, ей го къде е върхът!



А там бяхме сами, та нямаше кой да ни снима всичките. Антон ме снима с трите, да не се загубя за историята. Мила пък броеше стотинките, които оставихме върху камъка при другите парички:



Както вече писах, от този връх, който се оказа Кутело 2 (2907 м), се виждаше съседният, Кутело 1, който е само с един метър по-висок: 2908 и е вторият в Пирин, а шести на Балканския полуостров след Мусала и трите върха на Олимп. Поехме по камънака и макар че от дясната ни страна се оголи съвсем отвесна пропаст, а от лявата беше бая стръмно нанадолнище, имаше тясна тераска, по която си придвижихме до следващото ситно връхче. Тук се вижда пътечката:



По-нататък обаче не видяхме никаква хоризонтална част и макар че ни оставаха не повече от петдесетина метра, аз се отказах. Заради един метър височина да рискувам триста метра падане не си струваше. Следващия път, живот и здраве, с някой приятел да ги вържем децата на общо въже и да държим двата края, може и да опитаме. Но за този ден - толкова. Сурнахме се право надолу по един гаден сипей, в който много трудно се следеше някаква пътечка. Ето го хълма нагоре, а пътеката наляво вероятно е подсичащата, която ние не стигнахме:



Докато прехвърчахме от купчина на купчина, изгледът се менеше от такъв



до такъв:



Щом слязохме на Премката, краката ни вече стъпиха на меко. Трева! А на тревата кози. Те дискретно се отдалечиха, но не хукнаха да бягат:



Едната дори беше благосклонна, докато я снимах:



Нещо повече, когато децата изтичаха до заслона, за да вземат багажа, там също видели няколко кози. Вероятно са били примамени от обелките на краставиците, които хвърлих за тях. После съобразих, че подобни "благородни" жестове са много вредни за животните, защото ги свикват да са около хората, а хората често са твърде жестоки. Освен това животните привикват към лесна храна. Това особено важи за мечките, които коренно променят естествения си начин на хранене. Никакви хранителни отпадъци не трябва да се хвърлят, дори те да не замърсяват природата!

Геометрически маршрутът ни минаваше по някакъв правоъгълник и би трябвало дължината по билото да е равна на дължината в долината. На нас обаче пътят през Казана ни се видя три пъти по-дълъг! Остана последният километър до палатката, а вече взе да се стъмва:



Нахълтахме в ресторанта на хижата съвсем по тъмно и запоръчвахме: кавърма, език паниран, пилешки пържоли, боб чорба, пак няколко овчи млека, и пак няколко палачинки с боровинки... Гладът очевидно се определя от денивелацията: 1100 метра нагоре и толкова надолу за един ден си е постижение! Very Happy


Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 09, 2018 12:53 am; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Авг 22, 2016 3:20 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
ronkata



Регистриран на: 31 Дек 2010
Мнения: 143
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Браво Сотиров. Като чета редовете ти, имам чувството че сме се разминавали по трасетата. И ние бяхме с децата на Муратово езеро та чак до Синаница, на Казаните и край х. Демяница до Типицките езера. Все прекрасни местенца. Шашка ти свалям, че все още им смогваш, че тези ергени (и мома) преливат от енергия.
Дано се засечем скоро из Пирина Smile

_________________
http://www.decanaplanina.com/
http://radobayraktarov.blogspot.com/
Пон Авг 22, 2016 11:38 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Дано! Отговорете с цитат
Дано се срещнем, Ронка! Възможно е да сме се разминали и да сме си казали "Добър ден", ама като не се познаваме? Точно по пътя към Муратовото езеро ми се обади Пецата от форума - познал ни по "русите главици от снимките". Догодина родителите, ако открият пролука в пренаситената си морска програма и ми дадат децата за три дни, баш когато времето се пречупва, може и да ги заведа отново на Пирин. Тия места, дето ги изброяваш, май не са в един ден? Пък пусни някоя снимка на децата, де, за самочувствие! Мерак ми е следващия път да поемем откъм хижа "Пирин". Или от хижа "Яворов". Може и да наруша принципите си за "автономно" спане и да обикаляме по хижите. Има цяла година!

ПП Видях, че поддържаш два чудесни блога. Ама дай и тука да ги видим Ема и Кристиян!
Пон Авг 22, 2016 12:08 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
ronkata



Регистриран на: 31 Дек 2010
Мнения: 143
Местожителство: София

Мнение Re: Дано! Отговорете с цитат
Сотиров написа:
ПП Видях, че поддържаш два чудесни блога. Ама дай и тука да ги видим Ема и Кристиян!
.

В блога си пиша и пускам снимки за разходките ни. Тук също споделям, но основно правя препратка към блога. Иначе не са един ден разбира се. Бяхме известно време край Разлог и от там поемахме на еднодневни разходки. Тази година направихме двудневно ходене до х. Синаница (http://radoslavbayraktarov.blogspot.fr/2016/08/blog-post_6.html) и от догодина ще планирам повече такива. Кристиян е още малък и всичко е съобразено спрямо него. А не става да го нося през целия път, че ръцете ми ще станат до земята Smile
За догодина ми се ще да отидем на Тевно, после Спано поле и т.н.

Вие къде живеете, когато не сте по Пирин. Ако сте в/около София, може да се измисли нещо за ден или уикенд. Има безброй варианти.
Поздрави

_________________
http://www.decanaplanina.com/
http://radobayraktarov.blogspot.com/
Пон Авг 22, 2016 2:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Софиенец съм Отговорете с цитат
Да, от София съм и с удоволствие ще измислим някоя комбинация. Уговорка - по личната поща.
Пон Авг 22, 2016 2:29 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Петият, последен полуден - релакс! Отговорете с цитат
Петият ден беше непълен. Пак добре, че не дотърчаха с колата да ни вземат рано сутринта! Имахме достатъчно време да сгънем багажа и да закусим богато в хижата. Вероятно се досещате: овче кисело мляко с мекици и палачинки с боровинки. И горски чай естествено. Подредихме багажите до стената и се отправихме на последна разходка. Чак тогава разбрахме, че тънката пътечка досами нашата палатка води директно до гроба с паметника на загиналите алпинисти и Байкушевата мура. Минава през вековна гора и е далеч по-приятна от шосето. Ето я и великата мура:



Стигнахме до хижа "Вихрен" и кой ме накара да питам момичетата на фреша за пътеката към езерото "Окото". Все пак четири години не бях отивал до езерото, а си спомнях, че имаше пътека веднага зад хижата. Но за по-сигурно попитах. "Няма друга пътека! - отговориха ми момичетата. - Ще се отклоните от пътеката за Бъндеришките езера." Що ли ги питах? Веднага зад хижата започва чудесна пътека и на 20 метра отдолу е мостчето над реката. От него съзерцателните души... съзерцават:



На Окото си бяха дали среща всички туристически групи над 20 човека! Само ние липсвахме и затова предпочетох да снимам ланшафта без човешко присъствие:



Какво велико нещо е природата! Преди година лавина беше изплискала цялото езеро и го беше затлачила с камъни и кал. Сега нищо не му личеше! Над езерото се забелязваше тясна стръмна пътечка, която като че ли прекосява клека. Решихме да минем по нея, вместо надясно към главната пътека. Взехме си белята! След доста изкачване по скали тя така забива в плетеница от клекове, че няма мърдане! Никой да не се подмамва по нея. Върнахме се на Божия път и тръгнахме нагоре по реката да си търсим живописно местенце. Скоро го намерихме, децата се събуха и почнаха да джапат, а аз се заех с обяда. Останаха достатъчно консерви, но аз взех само три, защото не знаех как ще се приемат. Миналата година направо изсипах няколко кутии, които бяха само кокали и лой. Оказа се, че този път консервите са много вкусни и съвсем прилични. Децата си разделиха една кутия мусака, една кутия пилешко с грах и една със зелеви сарми. Стоплени на газовия котлон. Не очаквах, че зелевите сарми, постни, толкова ще се харесат! Аз - на гладна диета. Стъкмихме що-годе обяда и гладът що-годе беше задоволен:



След обяда госпожицата с мерак се зае да мие съдовете. Винаги го прави с желание и удоволствие - женска природа!



Имахме предостатъчно време спокойно да се върнем в 4,30 на хижата. Пихме фреш и по късата пътека поехме надолу. На едно място има интересна плоча, която образува укритие за един човек или за няколко деца. Мила не пропускаше да се крие в него. При буря може да послужи Very Happy. Пред нея е кутията, в която събираше малини и френско грозде за мама:



Е, това беше за 2016!


Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 09, 2018 8:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Авг 23, 2016 12:04 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2551
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
ръкопляскания ръкопляскания ръкопляскания ръкопляскания ръкопляскания ръкопляскания ръкопляскания ръкопляскания

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Сря Авг 24, 2016 12:03 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2  Следваща
Страница 1 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov