ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Спря да работи Метеостанцията на вр.Мусала
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Обща дискусия Предишната тема
Следващата тема
Спря да работи Метеостанцията на вр.Мусала
Автор Съобщение
radi



Регистриран на: 01 Дек 2009
Мнения: 670
Местожителство: Варна

Мнение Отговорете с цитат
Ами, закриват държавата. Недоволните да са мислили преди петнадесетина години.
Чет Окт 06, 2016 7:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Митак



Регистриран на: 04 Мар 2014
Мнения: 218

Мнение Отговорете с цитат
Доколкото ми е известно, царят е дал съгласие да се изгради наблюдателницата в неговия имот, вероятно е направил и дарение за строежа. (По подобен начин за строежа на най-старата хижа Мусала е искано и дадено специално разрешение от царя да се отсекат дебели стволове клек за строежа).
Освен самата наблюдателница, която в началото е била съвсем малка, е изграден и стария каменен заслон край Леденото езеро и телеграфната линия, коловете на която и до днес са вярна маркировка за туриста.
Може да се каже, че строежът на наблюдателницата е бил общонародно дело, участвали са и министерството на войната и министерството на пощите и съобщенията и министерството на просветата. Немалка сума е събрана от българските туристи, дарения са правили фирми и частни лица.
Чет Окт 06, 2016 7:52 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2792
Местожителство: София

Мнение Началото Отговорете с цитат


Метеорологична наблюдателница на Мусала ще се изгради

При тежките стопански условия, при които живеем, голям подвиг е да се осъществи едно културно дело, каквото е изграждане на метеорологическата наблюдателница на вр. Мусала. А нейното изграждане това лято е осигурено. Това се дължи на самоотвержената дейност на комитета, начело с г. К. Киров, директор на метеорологическата станция, на голямата подкрепа на всички клонове на Б. Т. С и Ю. Т. С. и туристи и на щедрата подкрепа на г. Жак Асеов. Комитета разви една голяма дейност: устроиха се сказки от г. г. К. Киров, Ив. Ставрев, Ст. Попов в повече от 16 града, уредиха се специални вечеринки в Стара Загора, Русе, Пазарджик, Бургас и София; събраха се и продължава да се събират помощи. Общата постъпила сума е над 70 хиляди лева. Безспорно това е голям успех при сегашните тежки условия. И все пак без помощта на г. Ж. Асеов изграждането на станцията беше проблематично. С една рядка за нашето време готовност г. Ж. Асеов постави на разположение на комитета 50 хиляди лева и всички необходими материали за заслона на върха, т.е. направи дарение за повече от 100 хиляди лева. Трябва да се изтъкне, че г. Ж. Асеов не беше чужд на нашето движение. Още като юноша, той членувал в Ю. Т. С. Като възрастен той не е преставал да бъде турист и винаги отзивчив към туристическото дело: знайна е неговата подкрепа при строежа и обзавеждане на хижи: "Скакавица", "Осогово" и "Мусала". Сега неговата подкрепа иде да осигури осъществяването на едно културно дело, което ще разнесе славата на малка България далеч зад границите ѝ. Ценейки високо този дар, Ц. Н. на съюза провъзгласи Ж. Асеов дарителен член на съюза и го чествува с поднасяне съюзният почетен знак в заседанието на Ц. Н. на 21 март, като председателя Н. Галчов го приветствува със слово. Комитета пък го провъзгласи почетен член. Ценни услуги оказа на комитета, особено при уреждане на сказките в провинцията, главният директор на Б. Д. Ж. инж. Божков, за което биде прогласен почетен член на комитета.

Станцията на Мусала ще се изгради. И когато тя започне да бележи високопланинските атмосферни явления ще се прецени нейната огромна роля. Ние имаме вече първия отзив в органа на Хърватското планинарско д-во "Hrvatski Planinar" в априлската си книжка.

Сега всички радетели за културният напредък на нашата родина имат дълга да се притекат с помощи. Осигуряване изграждането незначи абсолютно задоволяване всички належащи нужди на започнатото дело. Необходими са още средства. И нашия апел към всички туристи, любители на природата и културни радетели е да подкрепят инициативата. Лозунга сега е: не само да се изгради, а и да се обзаведе по типа на западните високоппланински станции нашата единствена, най-висока на Балканския полуостров високопланинска метеорологическа станция. -- Подкрепете започнатото дело!

Б. Ковачевски, Български турист, год. XXIV, април - 1932, Книга 4
Чет Окт 06, 2016 8:35 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2792
Местожителство: София

Мнение Началото (продължение) Отговорете с цитат
Дружествен живот

"Мусаленската вечер", устроена на 26 март в Градското казино е била изнесен с голям успех.

Централният комитет при Българския туристически съюз изказа своята най-голяма благодарност на дамите от почетния комитет, министерските госпожи Л. Гичева, П. Върбенова и Муравиева и на г-жа Р. Хананел, както и на г-да делегатите от софийските клонове на Българския туристически съюз, Планинския клуб, Ски клуб и Националната спортна федерация за тяхното живо благосклонно участие по организирането на тази "Вечер".

Чистият приход от около 35 хиляди лева е внесен в съответния фонд "Наблюдателница Мусала".

Източник: Български турист, год. XXIV, април - 1932, Книга 4
Чет Окт 06, 2016 8:48 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2792
Местожителство: София

Мнение Началото (продължение) Отговорете с цитат
Държавната подкрепа (откъс от уводен коментар)

Нашата организация не може да бъде доволна от нееднаквата подкрепа на разните организации. Докато за спортната балканияда се изразходваха повече от милион лева държавни средства, строежа на най-голямата планинска хижа "Мусала" беше подпомогнат с няколко десетки хиляди лева. И това лято частната инициатива ще изгради метеорологическа наблюдателница на самия връх "Мусала". В този случай съюза иде да замени държавата.

Д-р Б. Ковачевски, Български турист, год. XXIV, април - 1932, Книга 4
Чет Окт 06, 2016 8:53 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2792
Местожителство: София

Мнение Началото (продължение) Отговорете с цитат
Туристическо лято (откъс)

Едно от най-крупните дела през изтеклото лято е изграждането на високопланинската метеорологическа наблюдателница на вр. Мусала. След една широка пропаганда, при съдействие и материална подкрепа от щедри дарители и при несломима воля пред трудностите на неколцина труженици, станцията се изгради. Короната на най-високия връх в България и балканският полуостров се увенча с една наблюдателница. Освещаването ѝ ще стане в края на м. септемврий. Подробно изложение за строежа ще дадем в следната книжка.

Д-р Б. Ковачевски, Български турист, год. XXIV, Септемврий - 1932, Книга 7
Чет Окт 06, 2016 9:05 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2792
Местожителство: София

Мнение Началото (продължение) Отговорете с цитат
Дружествен живот (откъс)

Освещаването на метеорологическата наблюдателница на вр. Мусала стана на 2 октомврий при стечението на повече от 1000 души туристки и туристи от цяла България и много официални лица. Следующата книжка на списанието ще бъде посветена на наблюдателницата и ще съдържа описание на откриването ѝ и подробни данни за пораждане на идеята, реализиране на постройката и значението на наблюдателницата.

Източник: Български турист, год. XXIV, Октомврий - 1932, Книга 8
Чет Окт 06, 2016 9:12 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2792
Местожителство: София

Мнение Началото (продължение) Отговорете с цитат




Метеорологична наблюдателница на върха Мусала

Тя е вече свършен факт -- само година след като бе даден почин за нейното изграждане.

На най-високия върх на България и Балканите е запалена лампада, която, дай Боже, да свети за науката през вековете. Метеоролози и туристи ръка за ръка сътвориха това дело от любов към науката и природата. Трогателното единение, проявено от граждани и учреждения при съзиждане наблюдателницата, нека служи за пример и при други народополезни начинания. С вяра, любов и преданност бе завършено това трудно дело.

Наблюдателната служба тепърва ще иска усилията на най-добрите и най-опитните между туристите. Нека се надяваме че всички туристи и преди всичко членовете на Българския туристически съюз ще осигурят доброволческата служба за наблюденията през тежкото време на зимата.


Н. Галчов
Председател на Б. Т. С.

Източник: Български турист, год. XXIV, Ноемврий - 1932, Книга 9
Чет Окт 06, 2016 9:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2792
Местожителство: София

Мнение Началото (продължение) Отговорете с цитат


Освещаване на метеорологическата наблюдателница "Мусала"

На 2 октомврий т. г. се извърши освещаването на метеорологическата наблюдателница на в. Мусала и на заслона при Леденото езеро. Никога Мусала не бе виждала толкова много хора; този ден върха бе посетен от около хиляда души, които идеха да засвидетелствуват своето съчувствие към делото на Българския туристически съюз.

Една дълга върволица предния ден -- събота -- и в ранна утрина на неделя възлезе до хижата, а от там към върха. Присъстваха много официални лица: г. г. Д-р Ив. Буреш, Сирко Станчев и майор Попдимитров -- представители на Н. В. Царя, г. Министър Костурков, г. Николаев, представител на г. Министра на Н. Просвещение, г. полковник Бръненов, представител на военния министър, г. Ст. Иванов, директор на пощите, г. П. Йосифов, пом. кмет на столицата, г. Горанов от трудовата повинност, проф. г. г. Иширков, Райнов, Ж. Радев и Батаклиев, полковник Михайлов от Самоковския гарнизон, г. инженер Иванов, директор на водопровода, г. Ж. Асеов, г. Чолаков, представител на Ю. Т. С., г. г. арх. П. Калчев и Г. Скордев, г. К. Киров и всички чиновници от Дирекцията на метеорологията, г. Кокошков, председател на самоковския клон на Б. Т. С., целия състав на Ц. Н. и туристи от Самоков, София, Пловдив, Дупница, Т. Пазарджик, Долна-Баня, Банско и др.

На 11 и половина часа стана освещаването от трима свещеници с участието на самоковския хор "Рилски звуци". През време на тържеството над върха летяха продължително авиаторите г. г. Г. Костов, и Хр. Илиев от дирекцията на въздухоплаването.

След службата председателя на Б. Т. С. г. Н. Галчов, произнесе следната реч:

Почитаемо събрание,

Ето ни отново събрани на нашия най-любим върх Мусала, където не веднъж сме идвали да се любуваме на дивните хубости на Рила. Но днес ние идваме да изпълниме един дълг: да се преклоним пред делото на ония, които с твърда воля, неуморен труд и щедра ръка увенчаха най-високия връх на България и Балканите, въздигайки скромен храм на българската наука.

Щастлив се считам, че мен се падна честта да Ви разкажа накратко историята по изграждане наблюдателница "Мусала".

Още преди две години при освещаване хижа "Мусала" ние пожелахме в скоро време да бъде завладян и самия върх, като се издигне на неговите плещи и една наблюдателница. Но това пожелание едва ли би се осъществило така бързо, ако във връзка с Юбилейната полярна година не бе подета инициатива от Дирекция на Метеорологията за изграждане метеорологическа наблюдателница на в. Мусала. Директора на метерологията г. Киров ни съобщи, че международната метеорологическа конференция в Копенхаген, която е уредила Юбилейната полярна година е поканила България, между другото, да уреди метеорологични и геофизични наблюдения на върха Мусала, подчертавайки тяхното значение.

Българския Туристически съюз прецени голямото значение, което ще имат за науката наблюденията на в. Мусала и в своя конгрес през юлий 1931 г. реши с ентусиазъм да се приобщи към това дело, като счете, че изграждането на наблюдателницата е еднакво -- и преди всичко -- дълг на нас туристите. С този акт конгресът подчерта високото културно съзнание на българския турист и готовността му да даде своята дан за напредъка на нашата наука.

През м. октомврий м. г. при Ц. Н. на Б. Т. С. бе учреден "Комитет по постройка на наблюдателница на в. Мусала", съставен от двама представители на Съюза и двама -- на Дирекцията на Метеорологията.

Под председателството на директора г. Киров, от името на Съюза, комитета разви трескава пропагандаторска и организационна дейност. Той уреди из страната сказки, забави и пр. Идеята за издигане наблюдателница на най-високия върх на Балканите се посрещна с голямо съчувствие от организираните туристи и от съзнателното българско общество. До края на февруари т. г. бяха събрани около 70,000 лв.

Пролетта на т. г. ни донесе и едно крупно дарение, което решително тласна работата напред, и ни даде кураж и възможност да започнем подготовката на строежа. Това бе нашия стар и изпитан турист, г. Жак Асеов, който узнал проектите ни, с ентусиазъм и широк жест даде своята подкрепа. Той пое доставката на всички материали необходими за строежа, като отпусна и 50,000 лв. за работа. Общо неговото дарение възлиза досега на 180,000 лв.

Средствата бяха вече осигурени и комитета възложи на архитектите г. г. Калчев и Скордев да изработят планове за наблюдателницата. След грижливо проучване и като се съобразиха с препоръките на чужденци-експерти по високо-планински строежи, те приготвиха плановете и ръководиха безвъзмезно и с голяма преданост строежа на наблюдателницата.

През м. юлий т. г. Н. В. Царя се отзова на молбата ни и благоволи да разреши да извършим постройката на телефона и наблюдателницата, които се нахождат в неговите имения. Нему ние дължим голяма признателност не само за дадената помощ, но и за много ценните напътствия, които ни даде за специалните мерки и грижи, необходими за осигуряване здравето и живота на лицата, натоварени с тежката задача по обслужване на наблюдателницата.

На м. юлий т. г. работата закипя. Почна постройката на телефона. Жици, чашки и апарати бяха отпуснати от дирекцията на пощите, телеграфите и телефоните по нареждане на М-ра на железниците г. Костурков; команда от Т. П училище под ръководството на капитан Петров, строеше линията. В дъжд, мъгла и студ постройката на телефона продължи цели 35 дни. Но работата не би могла да се извърши, ако една команда войници с коне от 7 Арт. отделение не бе изнесла в този труден планински път над 500 товара -- стълбове и др. материали. Тази помощ бе дадена по нареждане на военния министър г. ген. Кисьов и изпълнени с чувство на симпатия от г. полковник Михайлов. Министерството на земеделието, по нареждане на г. М-р Гичев отпусна телефонните стълбове, които ученици от горското училище в Чамкория, изсякоха, обелиха като приготвиха и дупките за поставянето им.

Същото министерство даде апарати за наблюдение за сто хиляди лева. Все за изграждане на телефона и заслоните ние получихме подкрепа и от Софийската община (служба Рилски водопровод) която отпусна 200 железни стълба, 700 м. телено въже, 5 тона цимент и 6,000 лв., като наред със Самоковска община ни помогна много в превоза на материали за наблюдателницата.

Така с енергичната помощ и предано участие на поменатите учреждения и с грижата на туристите по организиране работата, телефона Царска Бистрица -- хижа Мусала бе поставен в действие от началото на м. август т. г.

Успоредно с това бе поправена и разширена пътеката по р. Бистрица до в. Мусала -- с неуморния труд на 25 души трудоваци от групата Демир Капия, които директора на Трудовата повинност г. Константинов, проникнат от значителността на предприетото дело, отпусна в наша помощ в течение на повече от един месец.

През изтеклото лято Комитета събра нови помощи. Обществото е по-щедро: то знае че градежа е в пълен ход. Министерството на Просветата отпусна 20,000 лв., зап. генерал Рачо Петров, 10,000 лв.; Д-во Гранитоид дарява 5 тона цимент и 8 тона въглища; даряват по 5,000 лв. г. г. Чапрашиков, Стефан Чапрашиков, Киро Стефанов, Чинов. Застр. Д-во, Димитър Яблански, а редица други дарители по 1,000 лв. и пр. Всичко се събират нови 80,000 лв. Духът на организаторите е повишен.

През м. август се пристъпи към най-трудната част от работата-изграждане заслона на Петото езеро и самата наблюдателница на върха. Поради лошото време и трудностите по превоза строежа бе свършен едва в средата на м. септемврий т. г.

Пред нас се издигат сградите на заслона и наблюдателницата. Скромни по размери, те се губят сред необятните декори на Мусаленските циркуси и върха.



Но какви усилия са сторили те и какви средства са погълнали най-ясно ще проличи от следните няколко цифри:

На върха са били изнесени строителни материали: От Самоков -- 24,000 кгр., от София -- 3,000 кгр. и от Леденото езеро 6,000 литри вода или всичко 33,000 кгр. без мобилировка, гориво, провиянт и пр., които ще бъдат около 10,000 кгр. или всичко 43 тона изнесени на върха.

Обща стойност на материалите за 2-те постройки е 132,720 лв., от които само изолационни и покривни материали за 45,000 лв.

Похарчени за превоз (без безплатния такъв даден от Столичната община и др.): от двореца Ц. Бистрица до х. Мусала 26,150 лв., от х. Мусала до върха 33,540 лв., и др. превоз на вода 4,200 лв.; за работа около 60,000 лева.

Общата стойност на 2-те постройки възлиза на 258,295 лв, от които 40,000 лв за междинния заслон.

Освен това уредите в наблюдателницата, дадени от държавата, се оценяват на 100,000 лв.

Стойността на материали и работа за постройката на телефона възлизат на около 255,000 лв.

Стойността на поправката и разширение на пътеката до в. Мусала се изчислява на около 50,000 лв.

Общо извършените постройки надхвърлят сумата 600,000 лв!

Почитаемо събрание,

Аз свършвам. Сградите са завършени и от днес Българския туристически съюз ги оставя на разположение на Дирекцията на Метеорологията да служат за нейните ценни наблюдения. От тук насетне почват големите трудности по извършване наблюденията през суровата зима. Но чиновниците на Метеорологията ще бъдат ефикасно подпомогнати в техния тежък дълг: наши другари-туристи и скиори ще придружават наблюдателите в техните пълни с рискове възкачвания и ще бдят заедно с тях на върха.

И когато зимата окове с ледена броня Мусала сред писъка на виелицата едно будно око ще отбелязва капризната линия на вихрите, и ние ще можем да бъдем спокойни че сме дали надеждна защита на здравето и живота на пустинниците-наблюдатели.

Не мога да не подчертая, че при изграждане на наблюдателницата от всички участници, организатори, помощници, дарители и пр. -- бяха проявени възвишени чувства на любов към делото, на безкористно единение в усилията от всички страни, като бе даден и беззаветен труд за бързия и успешен край на това трудно и отговорно дело.

Този скромен пример е достоен да бъде следван от всинца ни и в по-големите дела на родината.

Ние всинца дължим голяма благодарност на виновниците за днешното скромно тържество. От мое име и от името на Б. Т. С. аз изказвам сърдечна благодарност и похвала на всички членове на Комитета за постройка на наблюдателницата ; г. г. архитектите и специално на председателя г. К. Киров, който има особенни заслуги за делото на Мусала. От страна на Съюза и Комитета изказвам благодарност на самоковските туристи от клона "Рилски турист" за дадения от тях труд; -- на клоновото настоятелство и по-специално на неговия председател г. Кокошков, който организира отлично изпълнението на постройките. Нашите сърдечни благодарности на Н. В. Царя, на г. г. Министрите, на началниците на учрежденията и на общините, за които споменах по-горе, на г. г. дарителите -- малки и големи, а особенно на Жак Асеов, който направи много, твърде много за това дело. Благодаря и на всички труженици -- знайни и незнайни, които допринесоха за щастливия завършек на постройките.

Централното настоятелство на Б. Т. С. реши да изрази тази своя благодарност, като отличи със съюзния знак за техните заслуги: г. Костурков, министър на железниците; г. Константинов, директор на Трудовата повинност; г. полковник Михайлов, командир на 7 Арт. отделение; г. Боян Начев, кмет на Столицата; г. инж. Иванов, директор на Рилския водопровод; Киро Киров, директор на Метеорологията; г. Жак Асеов и Димитър Кокошков прогласи за почетни членове на Съюза за техните извънредни заслуги към Б. Т. С.

Като завършвам аз извиквам:

Да живее Н. В. Царя!
Да живее творческото дело на Мусала!
Да живее България! Ура!

Възгласа на председателя бе подет от хилядното множество гости и туристи и околните върхове отекнаха едно мощно и продължително -- ура...!



След председателя, представителя на Негово Величество Царя, г. Иван Буреш -- директорът на Царските природонаучни институти, произнесе от името на Царя следното слово:

Уважаемо събрание!

Негово Величество Цар Борис III -- личен притежател на рилския гигант Мусала, -- ме натовари да го представлявам на днешното забележително културно тържество, -- тържество което е бележито не само поради високото място на което става, но и поради културното и волево значение, което има току що осветения от светата българска черква нов научен институт -- Мусаленската метеорологическа наблюдателница.

Негово Величество ме натовари да изкажа височайшите му похвали към всички ония труженици -- от учения до неукия, от големия до малкия -- към всички ония деятели, които положиха своите грижи, труд и парични средства за създаването на тая най-висока в юго-източна Европа наблюдателница, която е достойна сестра даже и на възхваляваната по цял свят Монбланска метеорологическа станция.

От далечните брегове на Черно Море, Царя на Българите изпраща своя сърдечен поздрав и на всички тука присъствующи, които дойдохте да засвидетелствувате своята радост и да изкажете своята възхвала към новото българско културно дело, което, не се съмнявам, че ще възбуди очудване у близки и далечни културни народи.

Негово Величество пожелава: новият научен и културен институт да пребъде вековете, да бъде огнище на чиста и полезна наука, интернационалния характер на която наука да разнася доброто име на малка България из цяла Европа, из цял свят. Нека тая наблюдателница, кацнала на най-високия на Балканския полуостров връх, свиидетелствува за здравата воля и будната предприемчивост на българското племе! Нека тя бъде честита на Държавната метеорологическа служба, която ще има да се грижи за нейното правилно функциониране! Нека тя бъде честита на българските туристи и на самоковските граждани, на които да се пада честта да се грижат за нейното запазване и стопансиване!

При тия пожелания на нашия Държавен Глава нека да извикаме мощното българско ура: за България, за преуспяване на българската наука и за процъфтяване на българското туристическо дело!

Гръмогласно и продължително "ура" разтърси кристалната атммосфера на Рилския гигант и се отекна в околните върхове Манчу, Чембърлия, Завратица и Скакавец, за да отнесе възхвалата на българските туристи чак до Пирина, Витоша, Осогово и Родопа.

При декориране на заслужилите по изграждането на наблюдателницата, председателя г. Галчов се обърна към всекиго с кратко приветствие на което декорираните отговориха със слова. г. Ж. Асеов, пръв благодари за честта, която му се прави и каза: "Аз направих минималното което всеки трябва да стори. Това което е създадено, се създава не с пари, а с воля, ентусиазъм, постоянство. България пострада страшно от войната. Но в България ще се намерят хора, за да приобщат България към общата култура на човечеството. В това широко културно поле трябва да бъдат насочени усилията на всички българи." г. Д. Кокошков благодари за отличието, като смята че с него са отличени самоковските туристи, и наново обеща непрестанна подкрепа на самоковци в бъдеще. г. Министър Костурков изтъкна че е изпълнил само дълга си като човек, българин и управник при съдействието за изграждане наблюдателницата и изрази възторга си към туристите, които като орли кацат на най-високите върхове на нашата земя. "Живеейки във висините, вие ще запазите бодър духът си и по-лесно ще можете да изпълните дълга си към Родината и служите на мира и братството на човечеството", завърши той.

г. Полковник Михайлов, приветствува дейците на завършеното дело на Мусала и каза "Нашите граници са стеснени. Но на свободния дух остават висините. И ний се устремихме към тях. Нашият устрем е да култивираме чист дух и да издигнем България -- нагоре във висините! България трябва да процъфтява културно и да създадем златната епоха от преди 1000 години, та да заемем онова високо място, което ни се пада. От най-високия връх ние приветствуваме всички в границите на С. Стефанска България".



г. Инж. Иванов, изтъкна че наблюдателницата ще служи и на тях относно измерване валежите и ще бъде от голямо значение. г. К. Киров, директор на метеорологическия институт като предаде поздравите на министра на земледелието г. Д. Динчев, изтъкна, че онова което е било блян за тях е вече осъществено.

Той се спря на значението на тази единствена в Югоизточна Европа наблюдателница, което още сега е оценено. Берлинският метеоролог проф. H. v. Ficker смята изграждането на тази наблюдателница за едно от големите метеорологични събития. Той благодари на всички, особено на Б. Т. Съюз, без чиято подкрепа той се съмнява че би могло да се изгради тя.



След тях, министърът на железниците г. Ст. Костурков преди да разреже лентта на входа произнесе следната реч: "В името на човешката култура, в името на техниката, в името на човешкия напредък, които трябва да носят културното повдигане и икономическото благоденствие на света, та да бъдат счупени веригите не само на политическото, но и икономическо робство, аз обявявам метеорологическата наблюдателница на този най-висок връх на Балканите за открита. Нека тя служи на България и на човечеството! "Ура". Той разряза лентата и свещениците поръсиха стаите. След това всички разгледаха вътрешността на наблюдателницата.

Едновременно с освещаването на наблюдателницата бе открит от полковник Брънеков и стълба, издигнат от географския институт по случай измерването надморската височина на в. Мусала. На връщане, биде открит заслона при Леденото езеро, като полковник Михайлов разряза лентата.

След тържеството, от страна на комитета в хижа Мусала бе сложена трапеза на официалните гости. Вдигна се наздравица за Н. В. Царя, за преуспяването на делото на Мусала, за туризъма.

Тук поднесоха поздравления г. Николаев, представител на министра на просвещението; полковник Брънеков, представител на военния министър, помощник кмета на соф. община г. Пенчо Йосифов; г. Горанов от името на гл. дирекция на трудовата повинност; проф. Иширков, проф. Райнов, г. Чолаков от Ю. Т. С., г. Дишков от Ски-съюза и г. Кокошков председател на Самоковския клон на Б. Т. С.

От върха и хижата множеството се разпръсна из планината -- на път за Костенец и Чамкория, като отнесе в душата си светлата радост от завършеното с успех голямо културно дело.

Източник: Български турист, год. XXIV, Ноемврий - 1932, Книга 9
Чет Окт 06, 2016 11:37 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2792
Местожителство: София

Мнение Началото (продължение) Отговорете с цитат
Метеорологическата наблюдателница Мусала

Това беше през един ден от м. август 1930 г., когато в едно събрание от самоковски туристи и пишещия тези редове, станало в софийското кафене "Родина", за пръв път се подложи на едно по-широко разискване идеята за построяване наблюдателница на в. Мусала -- до тогава тази идея се таеше само в средите на чиновниците от Дирекцията на метеорологията. В това събрание, в което участваха председателя на "Рилски Турист" Д. Кокошков, проф. В. Захариев, худжоника Францалийски, съдията Аврам Христов, туриста Л. Тодоринов и др., с голям ентусиазъм се възприе идеята за "завладяването на Мусала" и се начертаха някои по-общи положения.



През септемврий с. г. в Дирекцията на метеорологията се получи едно писмо от централното настоятелство на Б. Т. С., което по своите последствия заслужава да се цитира почти изцяло:

"Приятно ни е да Ви съобщим, че самоковските туристи изградиха и завършиха най-високата хижа у нас в Рила, под в. Мусала, на около 2400 м. надморска височина.

На родната метеорология се дава възможност за извършване на наблюдения, каквито до днес не можеше да се правят по липса на подходещ подслон. Самоковските туристи разрешиха този въпрос и те ще бъдат щастливи да видят, че тяхната хижа ще служи и на българската наука и на българското стопанство.

Като Ви съобщаваме горното, ние си позволяваме да Ви помолим, да се провери дали може и при какви условия да се открие една станция на хижа Мусала".

В края на м. октомврий с. г. двама чиновници от Дирекцията на метеорологията инсталираха метеорологичните инструменти и от 1 ноемврий 1930 год. станцията при хижа "Мусала" започна редовно да функционира. За пръв наблюдател и пазач на хижата бе назначен Стоян Верделски, родом от Горна-Джумая, самоковски жител, който пръв в България презимува на такава голяма надморска височина, през повечето време сам и откъснат от всякаква връзка с останалия свят. В началото се правеха инструментално три пъти ежедневни наблюдения само на валежите, обикновената, максимална и минимална температура и влажността на въздуха; поставен беше и самопишещ термометър. Една година след това, на 1 ноемврий 1931, започнаха да се правят инструментални наблюдения върху скоростта и посоката на вятъра, макар че условията не бяха благоприятни за такива наблюдения (дълбока, оградена с високи върхове долина), а на 1 декемврий с. г. започна редовно да се измерва атмосферното налягане с помощта на живачен барометър, барограф и анероид-барометър.

Обаче, както е известно (гл. статия върху "Наблюдателница мусала" в "Български Турист", декемврий 1931 г.), нашата крайна цел беше "да завладеем Мусала" и на самия връх да построим една първокласна метеорологична обсерватория. Изолираното положение на Мусала и голямата му надморска височина правят от него един идеален наблюдателен пункт. От съществуващите до сега европейски обсерватории Мусаленската наблюдателница ще бъде по-низка от обсерваториите при Mont Blanc (обсерватория Vallot на 4358 м.), при Monte Rosa (обсерватория Regina Margherita на 4560 м), Jungfrau-Joch 3457 м., Sonnblick 3106 м., Zugspitze 2964 м., и Aetna 2942 м., обаче ще надвишава десетина други известни европейски обсерватории. При това трябва да се знае, че някои обсерватории, например Vallot, не функционират през цялата година непрекъснато, а само през летния сезон. Колко голямо значение се отдава на надморската височина се вижда между другото и от примера на австрийските метеоролози, които импулсирани от жажда за по-дълбоко проникване в тайните на атмосферната физика, въпреки тежкото финансово положение на своята страна и въпреки наличността на една реномирана и много висока обсерватория (на Sonnblick), са решили да отидат още по-високо, като устроят наблюдения и на хижата Erzhertzog Johann-Adlersruhe на 3465 м., под в. Grossglockner, може би водени между другото и от благородната амбиция да надминат макар и само с 8 метра обсерваторията Jungfrau-Joch.

Мусаленската обсерватория ще позволи да се проследят с по-голяма яснота и сигурност разпространението на студените и топли вълни над България и Балканския полуостров. Тя ще ни даде ценни данни относно строежа на циклоните и антициклоните и особено на циклоните, които отиват или се пораждат над Черно-море, или идат от Средиземно море. Мусала със своето високо и свободно изложение ще заеме едно почетно място в редицата на европейските обсерватории още повече, че той се намира в една област от Югоизточна Европа, високата атмосфера на която е сравнително малко изследвана. Неговият обширен хоризонт ще даде възможност за ценни наблюдения във всички посоки върху образуването на облаците и всички конденсации, върху атмосферното електричество и слънчева радиация, върху прозрачността и видиммостта на атмосферата, небесната синева и др. Мусаленската обсерватория ще бъде от полза не само за метеорологията, но и за много други области от науката -- физиологията, биологията, физиката, астрономията, ботаниката, географията и др., като ще създаде възможности и удобства за отделни специални изучавания.

От изложеното до тук се вижда по един безсъмнен начин голямото значение на обсерваторията на в. Мусала, обаче същевременно трябва да се имат пред вид и големите трудности, на които се натъкна реализирането на тази инициатива.

За да може да се извършват редовните наблюдения, за да може безопасно да се живее и изкачва върха през всяко време, пред вид мъчната достъпност на върха през зимата, стихийността на атмосферните явления, опасността от преумора, замръзване и подхлъзване на лицата, които ще отиват да сменят наблюдателите, на първо място се наложи да се построи на самия връх един малък, но солиден заслон, в който ще живеят двамата наблюдатели и лете и зиме и в който ще се инсталират една част от инструментите (барометри и барографи). Освен това се построи един втори по-малък и по-примитивен заслон при "Леденото езеро" (на 2723 м. надморска височина), който ще бъде преходен между хижа "Мусала" и в. Мусала и който ще се използва само в случай на нужда. Необходимостта наложи освен това да се опъне едно около стометрово телено въже по хребета под върха -- единствения път за отиване до върха през зимата -- който се издига доста полегато над Леденото и Шестото езеро (над "Дяволския улей") и който зимно време при замръзнало състояние на снега става гладък и доста опасен при изкачване и особено при слизане.

Обаче най-напред трябваше да се поправи и разшири пътеката от двореца "Царска Бистрица" до в. Мусала и особено парчето от Леденото езеро до върха, за да се даде възможност на товарния добитък да изнесе строителните, горивни и хранителни материали до местата на постройките. Непосредствено след това се развиха и работите по свързването на хижа "Мусала" чрез телефон с Чам-кория, главно за да се предават два пъти ежедневно метеорологичните сведения, както и да се обслужват в случай на нужда наблюдателите, пазача на хижата и изкачващите се през зимата туристи.

За реализирането на всички тези мероприятия, както и обзавеждането на заслоните и осигуряване едно добро възнаграждение на наблюдателя, бяха необходими средства и то не много малки. Имайки пред вид тежкото положение на държавата и общността на ръководните идеали, Дирекцията на метеорологията своевременно се обърна към разните туристически организации за помощ. На нейния апел първи се отзоваха туристите от Българския туристически съюз, които в конгреса си в Елена, на 28 юний 1931 г., взеха решение да подкрепят идеята за построяване метеорологична наблюдателница на в. Мусала, като предоставиха на своето Ц. Н. да намери начин, по който да се изрази тази помощ. И наистина, това решение не остана праздна дума. В едно от заседанията си през м. септемврий 1931 г. Ц. Н. на Б. Т. С. реши основаването на един специален "Комитет за постройка метеорологична наблюдателница на в. Мусала", в който да участват по двама представители от самото централно настоятелство и Дирекцията на метеорологията. Първото заседание се състоя на 23 октомврий 1931 г. в туристическата кооперация, при което комитета "Мусала" се конституира така: Председател К. Киров, секретар-касиер Ц. Грънчаров и членове Ив. Ставрев и К. Янков. В продължение на една година комитетът е направил 38 събрания, за които има съставени надлежни протоколи.

Първата и главна цел на комитета беше да популяризира идеята между туристите и широкото българско общество и да организира събирането на необходиммите средства (около 350,000 лв., като се разчиташе на безвъзмездната помощ на трудоваци и военни и безплатното отпущане на някои материали). Това се постигна с помощта на сказки, статии във вестниците и списанията, вечеринки и волни пожертвувания. Отпечатаха се специални купони от 5,10 и 20 лв., взе се решение дарителите на суми от 200 лв. и на горе да се обявят за "членове-дарители". През зимата на 1931/32 г. в София и провинцията се уредиха редица сказки със светливи картини и по Родно-радио, в които взеха участие К. Киров и К. Янков на тема "Европейските високоланински обсерватории и Мусала", "Юбилейната полярна година и Мусала", Ив. Ставрев на тема "Рила и Рилски манастир", "Пирин" и др.; по една сказка държаха Д-р Ив. Велков върху "Мадара", Ст. Попов върху "Наблюдателница Мусала и участието на туристите" и г. Бръчков "Мусала и европейските обсерватории".



На отправената към туристическите организации покана за подкрепа първи се отзоваха туристите от Стара-Загора, които на 1 ноемврий 1931 г. дадоха първата "Вечер на Мусала", от която се реализираха доста добри приходи. В последствие за същата цел се устроиха вечеринки в Пазарджик, Бургаз, Русе и Чирпан, които на повечето места са били изнесени съвместно от клоновете на Б. Т. С. и Ю. Т. С. На 26 март 1932 г. софийските туристи, скиори и спортисти дадоха също една "Мусаленска вечер", която по обща преценка беше изнесена много сполучливо и даде добър чист приход (около 40,000 лв.). От името на комитета "Мусала" Д-р Вл. Христов и К. Киров издадоха един "астрономичен и климатичен календар за 1932 г.", който се пласира почти изключително между наблюдателите и заведващите на метеорологичните и дъждомерни станции в страната. В една година бидоха записани около 50 членове-дарители, от които пръв даде примера Д-р Д. Сарафов, хирург в Лайпциг.

Всички тези усилия спомогнаха да се популяризира идеята за "Наблюдателница Мусала" и да се основе един доста значителен фонд, обаче събраните по този начин средства бяха все още далеч недостатъчни и ако не беше своевременното и голямо дарение на столичния търговец и турист Жак Асеов може би Мусала и до днес щеше да си остане "непревзимаем". На 9 април 1932 г. се образува една строителна комисия от представител на централното настоятелство на Б. Т. С., архитект Г. Скордев, дружеството на българските архитекти, архитект П. Калчев и комитета "Мусала", К. Киров, на която се възложи да приготви план, калкулация и ръководство на постройките, като поиска и мнението на специалистите от чужбина и в страната и се запознае с литературата по въпроса.

В тази комисия беше поканен да участвува и представител на Министерството на благоустройството, обаче той, по една или друга причина, можа да участвува само в едно заседание.

На 22 май 1932 г. в Самоков се състоя среща на туристическите клонове на Б. Т. С. от Югозападна България, главната точка от дневния ред на която бе въпросът за наблюдателница "Мусала". На тази среща се отдаде голямо значение на работите на комитета "Мусала" и се изказаха много окуражителни думи и пожелания. Самоковските туристи обещаха своята почти безрезервна помощ по отношение контролата по материалите и постройките, както и улеснения на лицата от комитета при изпълнение на техните функции.

Съгласието което скоро след това се получи от Негово Величество Царя да се строи в Неговите имения, проявения от Него интерес, съчувствие и парично дарение, стабилизираха делото "Мусала" и му дадоха една правилна насока. Отпущането на 25 редовни трудоваци от групата при Демир-капия, подарените от Дирекцията на водопровода Рила -- София, от Министерството на земледелието, от Дирекцията на пощите, от Военното м-ство и д-во "Гранитоид" ценни материали, както и отпуснатите безплатно коне и други превозни средства от 7-о артил. отделение в Самоков, от Самоковската и Софийската община гарантираха успеха на предприятието и по долината на р. Бистрица и над Мусаленските езера закипя трескава работа, която продължи около два и половина месеца, за да завърши на 2 октомврий 1932 г. с едно тържествено освещаване.

Колкото се отнася до метеорологичните инструменти, нужните суми се взеха от редовните по бюджета кредити на Дирекцията на метеорологията. Освен съществуващата и разширена по случай "полярната година" първокласна станция при хижа "Мусала", на в. Мусала се инсталираха първоначално следните уреди: термограф, игрограф, барограф, игрометър, сух, мокър, максимален и минимален термометър -- всичките инсталирани вътре в една английска клетка, прикрепена към триангулачната пирамида на Военния географичен институт. Южно от пирмидата се постави един дъждомер с ниферова защита, един самопишещ ветромер (само за скоростта на вятъра), както и един хелиограф (за продължителността на слънчевото греене, който служи и като слънчев часовник). Когато беше готов заслонът на върха, в стаята се инсталира един живачен барометър, барограф и анероид. Достави се и един уред за измерване видимостта в атмосферата (Keilsichtmesser на Wigand). Наблюденията върху другите атмосферни явления ще се извършват безинструментално.

Наблюденията, които започнаха на 1 август 1931 г., едновременно с началото на "Юбилейната полярна година", ще се извършват и през зимата от двама наблюдатели, които ще се направи опит да презимуват на върха на смени, като предварително бъдат снабдени с необходимите горивни и хранителни продукти и технически съоръжения. Наблюдателския персонал е компектуван от чиновници в Дирекцията на метеорологията, от един специално обучен трудовак със средно образование, от един друг платен чиновник на комитета и от средата на доброволци-туристи и скиори, които са следвали един практичен метеорологичен курс. За издръжка на наблюдателите можаха да се осигурят следните суми: 1000 лв. месечно за наблюдателя на хижа "Мусала" (от бюджета на Метеорологичната дирекция), 3000 лв. за наблюдателя на в. Мусала (от бюджета на Комитета) и 1000 лв. на Самоковския клон "Рилски турист" за използване на хижа "Мусала" (400 лв. от Дирекцията на метеорологията и 600 лв. от Дирекцията на водопровода Рила -- София).

До тук разгледахме почти само проблемите от материален и технически характер. Обаче, съществуват други трудности, преодоляването на които не зависи от нашето желание и от нашата воля. Тъй като всички метеорологични уреди с изключение само на барометрите и барографите трябва да се намират на открито, за да следят действителните промени на свободната атмосфера, то те, естествено, са изложени на смущаващи влияния. Тези "смутители", тези най-големи неприятели на метеорологията във високата атмосфера са заснежаването, заскрежаването и заледяването. Отлагането на скреж и лед в планините достига до непознати за равнините размери. Те често покриват дърветата, телеграфните стълбове, метеорологичните уреди и клетки, та дори и самите сгради и обсерватории с такъв дебел пласт лед, че тези предмети стават неузнаваеми. Те често сковават метеорологичните уреди и спират тяхното функциониране, обвиват самите клетки с една непрекъсната дебела ледена стена, така че затворените в тях инструменти регистрират състоянието на едно затворено с лед тясно пространство, но не и интересуващето ни състояние на свободната атмосфера. Отстранението на всички тези "смутители" може да стане отчасти само с по-честото посещаване и изчистване на клетките и уредите, а това е възможно само ако наблюдателя живее близо до уредите -- от там и необходимостта да се презимува на самия връх.

* * *

Това са фазите, през които от една година насам премина инициативата за постройка "наблюдателница на Мусала". Едно епохално, по преценката на мнозина видни личности, културно и научно предприятие е на път да се реализира. На най-високия връх на Балканите българските туристи и метеоролози построиха една скромна, но солидна наблюдателница с всички необходими съоръжения. Това е, обаче, само първия стадий. Предстои ни едно пълно с неизвестности и рискове презимуване, за изнасянето на което са необходими още много енергия, воля, дух, ентусиазъм, разум и средства. Може би поради стихийността на атмосферните явления на върха през "Полярната зима" или поради някои технически несъвършенства, които не са могли да бъдат предвидени, да се наложи преустановяването на наблюденията през известен период, обаче нека се надяваме, че този пропуск ще бъде кратък и че той ще ни послужи като един добър урок и назидание за окончателното "завладяване на Мусала".

Преди да завършим, трябва да се спомене и за още едно друго обстоятелство. През известна част от времето инструментите ще бъдат без пазач. Нека се надяваме, че в борбата с атмосферните стихии ний не само няма да бъдем огорчени от злосторници, но че ще бъдем подпомогнати от туристите, на които вменяваме в дълг самите те да бдят за запазване на уредите и за тяхното безупречно функциониране.

На край, като хвърлим един поглед назад към извършеното в продължение на една година, ний не можем да не изразим с най-дълбоко и искрено чувство нашата най-голяма благодарност и признателност към всички онези лица и учреждения, които морално или материално подкрепиха нашата инициатива:

На първо място на Негово Величество Царя; на единадесетте почетни члена на комитета "Мусала": господа министрите г. Д. Гинчев, министър на земеделието и държавните имоти, генерал Кисьов, министър на войната, г. Муравиев, министър на просветата, г. Костурков, министър на железниците, пощите и телеграфите, г. Жак Асеов, турист, търговец и юрист, г. инженер Л. Божков, главен директор на железниците, г. Ст. Иванов, главен директор на пощите и телеграфите, г. полковник Михайлов, началник на гарнизона в Самоков и командир на 7-о артилерийско отделение, г. Ас. Константинов, гл. директор на трудовата повинност, г. Йор. Илийчев, гл. секретар на м-вото на земледелието, г. инж. Ив. Иванов, директор на водпровода Рила -- София при столичната община и г. Д. Кокошков, председател на дружеството "Рилски турист" и общински съветник в Самоков; на г. майор Попдимитров, командант на дворците на Негово Величество и на капитан Илиев, командир на охраняещата рота в Чам-кория, на г. Председателя на Столичната седмочленна комисия Боян Начев и на г. началника на водопроводното отделение инж. Беров; на г. инспектора на инженерните войски полковник Бакалов, на г. директора на телеграфо-пощенското училище полковник Янков и на неговите помощници г. майор Николов и г. капитан Петров; на г. началника на Софийското окръжно трудово бюро Горанов, г. началника на трудовата група при Демир-капия Георгиев и на г. управника на трудовото отделение при Мусала Божилов; на г. Николаев, гл. инспектор по физическото възпитание при Министерството на нар. Просвета, на г-да бившия и сегашния на горското отделение при Мин. на земледелието Куманов и Ил. Стоянов, на г-н директора на горското училище в Чам-кория Ст. Сотиров и на бившия лесничей в Чам-кория Гунев, на г. П. Делирадев, председател на планински клуб, на г. инж. П. Паунов, асистент-физик, на г. Михаил Кръшняк, надзорник по строежите и на майсторите-строители Милан Иванчев и Симо Рангелов от Трънско, както и на всички туристи от Ю. Т. С., и Планински клуб, скиори, спортисти, дарители и съчувственици, които ни подкрепиха.

На г. Директора на Военния географичен институт полковник Брънеков и на неговия помощник г. капитан Мирков дължим голяма благодарност за точното измерване надморската височина на върха Мусала, заслона при "Леденото езеро", хижа "Мусала" и другите съседни интересуващи ни пунктове.

Недостатъчни и слаби са изразите ни на благодарност към господа архитектите П. Калчев и Г. Скордев, а на централното настоятелство на Б. Т. С., начело с неговия председател г. Н. Галчов, както и на клоновете на Б. Т. С. и специално на самоковските туристи е излишно да се благодари -- те построиха наблюдателницата, под тяхното крило се подслони комитета "Мусала" и ако те не съществуваха, едва ли би се реализирала и инициативата "Мусала".

К. Киров, директор на метеорологическия институт и председател на комитета по постройката

Източник: Български турист, год. XXIV, Ноемврий - 1932, Книга 9
Пет Окт 07, 2016 2:46 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2792
Местожителство: София

Мнение Началото (продължение) Отговорете с цитат
Строежът на метеорологична наблюдателница на в. "Мусала"

Постройката на наблюдателницата на в. "Мусала", най-високата такава в юго-източна Европа, е обект на специални технически изисквания не само поради особното си предназначение, но и защото трябваше да бъде изпълнена с оглед на извънредни климатични условия, теренни особености, налагащи се местни обстоятелства и възможности -- и то в рамките на много ограничени средства.

Строителната програма и проектирането стана след обстойно проучване на подобни алпийски строежи на запад, въз основа на ценните указания на известни капацитети-метеоролози -- Х. ф. Фикер -- Берлин, Маурер -- Берн, Хубер -- Мюнхен, В. Шмидт -- Виена и др., изследванията на изолациите на същите строежи от Райш и рапортите на интернационалната комисия за "Полярната 1932-1933 година".

Като най-типични и съвършени постижения, резултат на много годишни опити и усъвършенствувания в тази област, ни се посочиха обсерваториите на Цугшпитце, Зонблик и Сентис, данните за които се пригодиха и приложиха тук съгласно местните условия.

Изискванията на службата, дадената от самия наклон на терена, ситуация и условията на преобладаващите стихийни ветрове и снегонавявания, бяха изходните положения при избора на мястото и конструкцията на наблюдателницата. Така постройката се постави диагонално към посоката на ветровете на около 7 метра юго-западно от самия връх, с вход към близкия до върха юго-източен край -- т. е. нито към ветрената, нито към противоветрената страна, за да се избегне заснежаването, и с ориентация ЗСЗ и при добър обзор от прозорците към ЮИ и ЮЗ.

Вместо препоръчвания дървен строеж се предпочете масивният каменен такъв, който в сучая е най-уместния, понеже главният строителен материал -- камъните, се вземаха от самото място, а пясък се откри в достатъчно количество от разрушената скала от преспата на върха. По такъв начин се икономиса доставката и транспорта на голямо количество дървен материал и трудната работа по закотвянето на постройката в скалата посредством телени въжета, което би било необходимо, ако постройката беше лека-дървена.

Пред вид на скъпо струващия планински строеж и ограничените средства разпределението на наблюдателницата се проектира в размери, задоволяващи за сега най-скромните изисквания на службата, осигуряващи най-елементарното обслужване на наблюденията, но с оглед на едно бъдещо разширение. В партера се проектира едно помещение с разммери 3.80 метра на 4 метра и височина 2.40 метра, едно предверие, за да се избегне влизането в помещението направо отвън и килер с вход за избата; последната се доби от естествения наклон на терена с малко вдълбочаване на североизточния край; има около 25 куб. м. пространство за склад на горивни материали. Основните зидове легат върху здрава скала. От антрето води стълба за тавана, който се направи с надзид и едностранен покрив, нагоден към стръмнината на терена. По такъв начин таванското помещение дава възможност за удобно използуване като жилищно такова и склад за зимовише.

Прозорците са двукатни с малки стъкла и плътни капаци отвън, които могат да се отварят изцяло или частично посредством едно малко крило в горната им част. Отварянето на капаците става срещу дебелината на зида, за да бъдат по възможност запазени от вятъра. Прозорците са димензионирани така, че при голямо заснежаване около постройката, да може да се излезе от същата през тях. Входната врата е с горна половина за самостоятелно отваряне и влизане когато входа е затрупан.

Наклонът на самия покрив се избра под около 20, доста полегат, за да не дава отпор на вятъра, но и достатъчно стръмен, за да не се залежава снега на него.

Поради много трудния за изкачване през зимата терен, построи се под върха край Леденото езеро един по-малък преходен заслон, състоящ се от едно единствено помещение 3 x 3 метра със сравнително добра изолация на страните, снабдено с печка и горивни материали. Мястото се избра недалеч от пътеката, запазена от заснежаване и падащи камъни и лавини. Входът е с високо повдигната от терена площадка на изток -- към "Малката Мусала" -- на завет.

Особенно внимание се обърна на изолационните средства.

Каменните зидове са с циментова фугировка отвън и на циментов разтвор 1:3, с дебелина до цокъла 0.70 м. за изложените към преобладающите силни ветрове стени и 0.60 м. за другите такива, а зад цокъла -- 0.60 м. респ. 0.50 м. дебели.

За избягване неприятните явления на кондензиране на влагата по вътрешните страни на зидовете и за предвардване от студа се възприе следната изолация на стените: -- зад каменната зидария се остави 6 см. свободно въздушно пространство между катраносан прикрепен към зида паянтов скелет, върху който се наковаха последователно изолационна мушама и плътно намазани с гореща лепилна маса изолиращи против студа 7.5 см. дебели хераклитови плочи за външните стени и 5 см. дебели такива за междинните стени и таванското помещение. Стените на партерното помещение освен това са обшити отвътре изцяло с ламперия от плътно сглобени профилирани дъски с второ въздушно пространство между хераклита и ламперията, като по такъв начин се добива още една интензивна защита против студа. Стените на предверието и килера имат същата изолация с въздушен пласт и 5 см. дебели хераклитови плочи, измазани с вароциментов разтвор. Подовата и таванска конструкции имат дървен гредоред и междинен чер таван, изолационна мушама над гредите и дъсчено дюшеме. Под гредите са наковани 3.5 см дебели хераклитови плочи, измазани в партера с вароциментов разтвор.

Покривната конструкция е дървена, свързана за зидовете посредством железни шлисове и един ж. бетонен пояс, който опасва горния край на зидарията и ребрата и излиза околовръст във вид на 10 см. широка стряха. Самите ребра са обшити над таванското помещение с изолационна мушама и 3 см. дебели дъски, а от горе последователно с дъсчена обшивка, изолационна мушама и медна ламарина между летви на разстояние около 26 см. с двойно прехващане. Изборът на медната обшивка пред цинковата се направи заради по-голямата издръжливост на първата при много резките промени в температурата на върха.

Металическата обшивка на покрива при това се използува и за гръмоотвод, като четирите краища на същата се заземиха в специално приготвени ями посредством медни плочи.

Осигуряването против гръм на подобни високи заслони трябва да се изтъкне като една трудна проблема. В случая се избра най-икономичния и ефикасен начин, препоръчан от проф. Бендорф, да се облечат стените околовръст със споена медна или желязна поцинкована мрежа с ширина на плетката около 7 см. Поради напредналия сезон това остана да се извърши напролет.

Помещението в партера ще служи за сега едновременно за работа, спалня и кухня на наблюдателите, до осъществяване на проектираното разширение. Вътрешната обстановка се състои от надлежните инструменти, работна маса и столове, два кревата, неподвижно сглобени един над друг, гардероб и др. Отоплението е посредством желязна печка с горно горене, горивото -- пирински въглища и брикети.

Строежът беше особено затруднен вследствие много непостоянното време и мъчният превоз на материалите, който можеше да се извършва само с товарни добичета, предимно магарета, и на малки товари от по 50-80 кгр. Особено рисковано беше при скалистите завои изкачването на дървени материали с по-големи дължини. Вода около 6,000 литра се изнесе на върха т Леденото езеро.

За успешното и навременно изграждане на двата заслона спомогна извънредно много поправката на пътеката от Царска Бистрица до в. "Мусала" извършена от група трудоваци, което даде възможност да се качат материалите до горе.

За доброто организиране на работата по строежа пък от първостепенно значение беше телефонната връзка между Царска Бистрица и хижа "Мусала" построена от ж. п. училище и от Горското училище в Чам Кория преди започването на заслоните с отпуснати от Гл. т. п. Дирекция, Министерството на Земледелието и Софийската община материали. Линията е единична от 4 мм. поцинкована жица, поставена от Царска Бистрица през гората върху живи дървета, продължена до моста със здрави борови стълбове, а по открития терен до хижа "Мусала" на бетонирани железни стълбове от ж. п. релси.

Късното стопяване на снеговете позволи започването на работите едва в началото на месец юлий. Предприе се понапред изграждането на преходния заслон при Леденото езеро, който трябваше да послужи по-сетне като склад на развалящите се от атмосферното влияние материали за постройката на върха и като убежище и подслон на работниците.

Едновременно с привършването на този заслон, към края на същия месец се започнаха подготвителните работи за строежа на самата наблюдателница, който поради променливите условия и сурови климатични условия горе продължи до края на месец септемврий т. г.

По-интересни данни по отношение стойността на постройките се изразяват в следните цифри:

Застроена квадратура на наблюдателницата е 43 кв. м. а на заслон Леденото езеро -- 17 кв. м.

Общо за двете постройки е изразходвано:

а) за материали 132,720 лв.
б) за превоз на материалите 65,575 лв.
в) за работна ръка 60,000 лв.
Всичко 258,295 лв.

от които:
-- за наблюдателницата на върха 220,000 лв.
-- за междинния заслон 38,295 лв.

Освен това изразходвани са:
-- за транспорт и доставки на гориво 22,000 лв.
-- за хранителни припаси за двама наблюдатели през 8 месеци 20,000 лв.
-- за печки и мобилировка 8,000 лв.

Преди техническата задача, обаче, трябва да се изтъкне самата идея и нейното грамадно значение за българската и общонародна наука, популяризирането и моралното отстояване на същата. Тя успя защото тук бяха ангажирани авторитета, ентусиазираната преданност и неуморните усилия на скромни, но големи наши труженици, които с това дадоха от себе си всичко най-хубаво в услуга на науката и живота.

Наред с това дойде и великодушната пожертвователност, която даде възможност на техниката да въплоти тази идея. Нека тя се развива и пребъде с българската наука във вековете на "Мусала".

Арх. П. Н. Калчев

Източник: Български турист, год. XXIV, Ноемврий - 1932, Книга 9
Пет Окт 07, 2016 4:01 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2792
Местожителство: София

Мнение Началото (край) Отговорете с цитат
Списък на индивидуалните и колективни дарители за наблюдателница Мусала



Източник: Български турист, год. XXIV, Ноемврий - 1932, Книга 9
Пет Окт 07, 2016 4:15 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2792
Местожителство: София

Мнение Кой е Жак Асеов? Отговорете с цитат
Жак Хаим Асеов е роден през 1896 г. в Дупница в еврейско семейство. Предприемач, един от най-богатите българи на своето време. Наследява от баща си семейния бизнес с тютюн (цигарената фабрика "Фернандес"). Завършва икономика във Виена.

През 1926 г. става изключителен представител на германската тютюнева фирма "Реемтсма" в Царство България, благодарение на което още повече забогатява. Представител е и на General Motors в България.

Политическите му убеждения са социал-демократически, ала същевременно е делови и политически партньор на Александър Цанков. Финансира крайно дясната партия Народно социално движение (НСД), както и издавания от нея в. "Слово", чийто главен редактор Тодор Кожухаров му е бил приятел.

След "голямата депресия" постепенно бизнесът му започва да запада. Скоро след 19-майския преврат на звенарите начело с Кимон Георгиев (1934 г.) напуска страната и се установява в САЩ, където умира твърде млад в Ню-Йорк през 1937 г.

Освен социал-демократ е бил масон и ротарианец.

Източници:

http://tinyurl.com/zjd6l77

http://tinyurl.com/hyavygf


Последната промяна е направена от vedrin на Пет Окт 07, 2016 5:47 am; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Окт 07, 2016 4:43 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2792
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
mom4i написа:
Ведрине, ти дето знаеш всичко Smile ,

Е, чак пък толкоз -- криво-ляво си служа със съвременните информационни средства -- нищо повече.

mom4i написа:
как стои въпроса със собствеността на сградата? НИХМ, военни?

Компетентен отговор на този въпрос може евентуално да даде юрист, който има достатъчно време и ентусиазъм да се зарови в този казус. Иначе от неформална гледна точка, по-скоро в сферата на моралните норми и имайки предвид историята на построяването на сградата, нейни безвъзмездни ползвателни за вечни времена би трябвало да бъдат метеоролозите и планинарите, каквото всъщност е било и горе-долу и нерегламентираното (но може би никак не случайно) статукво през годините, за които имам някакви лични впечатления (от 1975 г. до днес).

mom4i написа:
Иначе Царят я е направил, пък после е достроявана.

Основното, което е направил Царят, е че е разрешил да строят на негова земя, както и може би е съдействал различни държавни служби да бъдат отзивчиви и съпричастни към начинанието. В една от статиите по-горе се споменава и за негово парично дарение, но така и не става ясно какъв е бил размерът му (вероятно той е поискал сумата на дарението да не бъде оповестявана, иначе не биха я пропуснали). Все пак, очевидно главният дарител е Жак Асеов, за който знаем малко повече отколкото за Пепи Енглиш.

mom4i написа:
Някак си не бива да се остави да се руши тази историческа ценност, дори най-малкото от естетически съображения - Мусала си е един от символите на България.

Би било добре да се намери някакво трайно работещо решение, което да е приемливо както за метеоролозите, така и за туристите. Грехота е да бъде затваряна, консервирана или каквито там други евфемизми могат да бъдат измисляни и подхвърляни на широката публика за едно всъщност изоставяне. Дали ще е наблюдателница или действащ музей на метеорологията, би било хубаво да продължи да предлага авариен подслон (поне наесен, зиме и напролет) и топъл чай. Тази постройка там е градена по такъв начин, че да просъществува векове и при правилна поддръжка би могла да продължава да бъде напълно обитаема и дори още по-гостоприемна и уютна отколкото е била досега.

Тенекиената барака на базовата екологична обсерватория може да изглежда някак по-съвременна, ала хич не е ясно дали би просъществувала по-дълго от каменната сграда. Още през 2007 г. вече беше започнала да ръждясва само няколко години след изграждането ѝ. Една след друга различни части от инсталираното оборудване там също трайно се повреждат и сякаш няма изгледи да бъдат поправени. Да не говорим пък и че стопаните ѝ са далеч по-негостоприемни. Едно любопитно намигване на историята е че по времето, в което Симеон беше министър-председател, се построи и дооборудва, включително и с никак немалко средства предоставени от европейските данъкоплатци, нещо донейде подобно на изграденото по времето на баща му в съседство. Изкушавам се да заключа, че, както и в много други случаи, историята се повтаря, но като фарс...
Пет Окт 07, 2016 5:25 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
mom4i



Регистриран на: 05 Авг 2014
Мнения: 360

Мнение Отговорете с цитат
Ведрине,

Още малко имам да се помотая из царството (края на активния сезон идва...), а след това имаш една голяма черпавка от мен Smile

Като по малко метеоролог, самоковец и планинар, материалите които си пуснал по-горе ще си ги чета и препрочитам с удоволствие.
И с тъга също, защото пак достигаме до същата история - развитието на България бързо е тръгнало в посока на развитите европейски страни, за да бъде върната обратно във феодалния строй след 1944...

Вместо дарители да помогнат на станцията, която е в затруднение, в момента се обсъждат делаверите на директора на НИХМ, неговата счетоводителката-любовница и хонорарите ѝ... А държавата мълчи, щото е гузна и няма пари... А самоковци най-много да подпишат петиция против затварянето на станцията, и то няколкото десетки, дето са ходили на върха, щото пешеходния туризъм не е много на мода в днешни дни в Центъра на просветата

От вътрешен източник научих, че издръжката на станцията е около 50 000 лв годишно. Бърза сметка показва, че при досегашните условия (метеоролози-хижари) и наложилата се неофициална тарифа за преспиване на върха 15 лв, са достатъчни по 10 нощувки всеки ден от годината, за да се самоиздържа станцията. Без да се смятат чайчетата, колите, бирите и евентуалните супички и манджички, които също ще вървят доволно в активния сезон, а също и извън него. Така че нещатата изглеждат напълно реални и възможни, стига да не се намери някой, който да иска да печели за сметка на тази постройка, изградена основно с дарения... Като например самоковското дружество, което се издържа от наемите на хижите, вместо да е обратното...

А напълно е възможно да се появят и дарители, ако нещата стъпят на здрава основа. Аз веднага бих участвал със скромна сума от порядъка на тези в средата на списъка, който си публикувал, сигурен съм че ще има много като мен и значително по-големи...

Ех...
Пет Окт 07, 2016 8:14 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Обща дискусия Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
Страница 3 от 4

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov