Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Нечаквани връзки с наблюдателницата
Първо, Ведрин, отново моето възхищение от твоите разследващи и архиварски способности! Проучването ти би направило чест на всеки историк. Сега обаче ще разкажа за моята неочаквана връзка с наблюдателницата, която се дължи на неведомите извивки на съдбата. Животът ми от студентските години до ден днешен е минал в тясно сътрудничество с проф. Димитър Скордев. Той е син на арх. Генчо Скордев, проектанта на станциите на Мусала, Черни връх и връх Ботев (Юмрукчал). Освен на станциите - и на хижите Белмекен, Заврачица, Иван Вазов, Демяница и Мазалат. Възторжен турист и активист на туристическото движение. Проектите и строителният надзор са безвъзмездни. Един добър разказ за историята на построяването на станцията е поместен на сайта на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН
С някаква злобна ирония закриването е определено точно за деня, в който преди 84 години станцията е била открита и осветена - 2 октомври. А днес заниманавам за Гьолечица, където ще честваме 80-годишнината на Димитър Скордев, който ми е бил преподавател във факултета, а по-късно ръководител и колега в Секцията по логика на БАН и в Катедрата по математическа логика на Математическия факултет. Самият той беше запален турист до времето, когато краката му позволяваха трудни преходи. Уви, ще си спестя тъжната вест за закриването на творбата на неговия баща. Или поне да не я научи от мен. Вълнуващо е да се четат документте за изграждането, които Ведрин ни показва: какъв ентусиазъм, какво единение, каква щедрост! Прекланям се пред трудоваците, които не само в началото, но и през 60-те години са вършели всичко на ръка, без тежки машини и без шосе. Трудно някой ще си представи днес подредените войници, които изнасят до върха тежкия кабел, като по команда го прехвърлят от рамо на рамо. Разказвали са ми го очевидци. А сега, ако им се позволи, новите "трудоваци" за броени дни ще смъкнат в равнината и желязото, и камъните. Дано пощадят сградата!
Пет Окт 07, 2016 12:49 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3049
Може би ще прозвучи малко еретично на всеобщия патос тук, но не може ли пък да си помечтаем и за чисти върхове, без всякакви постройки, бараки, синджири, стълбове, пирамиди...чет няма изброяването на домъкнатите "артикули". Преди е нямало телефони и обстоятелствата са налагали телеграфна връзка. Защо ръждясващите колове от нея продължават да стоят и не са демонтирани като ненужни? Очевидно до момента е имало нужда от станция и тя е функционирала, т.е. изпълнявала е някаква обществена нужда. Ако оставим настрана най-вероятно користните подбуди на лицето закривател, и се установи, че занапред за нуждите на метеорологията ОБЕКТИВНО няма необходимост от съществуването й, защо пък трябва да стои там. Аз съм категоричен противник на понятието "хижи по върховете" - причини бол - повече хора - необходимост от нужници, вода и др. те пък се изливат над вододайни зони, откъдето се пие вода... Това ли искаме наистина, при условие, че със съвременните екипировки и техника в нашата страна няма връх, който да не се достига сравнително лесно в рамките на ден, от и сега наличните подходи и хижи в подножията на върховете?
Не колкото Ведрин, но и аз съм попрочел нещо за живота и делото на старите деятели на туризма и алпинизма. Сигурен съм, че ако днес бяха живи, те щяха да са по скоро противници на застрояването на планините. Хижи и заслони са строили, защото е нямало накъде, подходите са били дълги, транспортът оскъден и рядък, без подслон в миналото е било изключително трудно ходенето на планина. Сега обаче не е така, и не съм сигурен, че тези хора биха се радвали да видят града, от който бягат в събота и неделя, преместен на някой връх.
Пет Окт 07, 2016 1:08 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1940
vladofff написа:
Може би ще прозвучи малко еретично на всеобщия патос тук, но не може ли пък да си помечтаем и за чисти върхове, без всякакви постройки, бараки, синджири, стълбове, пирамиди...чет няма изброяването на домъкнатите "артикули". Преди е нямало телефони и обстоятелствата са налагали телеграфна връзка. Защо ръждясващите колове от нея продължават да стоят и не са демонтирани като ненужни? Очевидно до момента е имало нужда от станция и тя е функционирала, т.е. изпълнявала е някаква обществена нужда. Ако оставим настрана най-вероятно користните подбуди на лицето закривател, и се установи, че занапред за нуждите на метеорологията ОБЕКТИВНО няма необходимост от съществуването й, защо пък трябва да стои там. Аз съм категоричен противник на понятието "хижи по върховете" - причини бол - повече хора - необходимост от нужници, вода и др. те пък се изливат над вододайни зони, откъдето се пие вода... Това ли искаме наистина, при условие, че със съвременните екипировки и техника в нашата страна няма връх, който да не се достига сравнително лесно в рамките на ден, от и сега наличните подходи и хижи в подножията на върховете?
Не колкото Ведрин, но и аз съм попрочел нещо за живота и делото на старите деятели на туризма и алпинизма. Сигурен съм, че ако днес бяха живи, те щяха да са по скоро противници на застрояването на планините. Хижи и заслони са строили, защото е нямало накъде, подходите са били дълги, транспортът оскъден и рядък, без подслон в миналото е било изключително трудно ходенето на планина. Сега обаче не е така, и не съм сигурен, че тези хора биха се радвали да видят града, от който бягат в събота и неделя, преместен на някой връх.
Като се замисли човек, абсолютно съм за. От най-дивото място на Пирин или Рила, спал си на него, тръгваш, правиш цял ден преход ,и вечерта се качваш на кола и за 2 часа си в къщи. По Алеково време един ден само им е бил пътя до подножието на Витоша. А даже и аз като ученик само да се върна, въпреки че не съм още много голям д,Артанян, какво беше - от София тръгва се на обяд, чакане 2 часа прехвърляне още по светло на другата гара с теснолинейката , после цяла нощ с теснолинейката , другия ден катериш пешачката до х- Вихрен или по Демяница, и чак на третия ден отиваш към върховете. От друга страна, на Мусала -и като метеостанция, и като подслон , и даже като място за отбелязване на изкачването на най-високата точка на Балканите, е нужна постройка. Съществуващата е много по-добре е естетически, отколкото например THE MALL Цугшпице.
Има и размиване на понятията за естетичност у хората. Напълно подкрепям Владов за по-чиста от железа планина. Тиха Рила - телеграфни и освен това електростълбове с висящи жици, изкопи, бараки - 10 броя около хижата, една от друга по-грозни. Но на някои туристи това не им прави много лошо впечатление - казват ето снимки на Пирин колко е хубав - и 15 снимки много хубави снимки, това е похвално но .... 5 от снимките с ръждясалите железа на Кончето.
Може би ще прозвучи малко еретично на всеобщия патос тук, но не може ли пък да си помечтаем и за чисти върхове, без всякакви постройки, бараки, синджири, стълбове, пирамиди...чет няма изброяването на домъкнатите "артикули". Преди е нямало телефони и обстоятелствата са налагали телеграфна връзка. Защо ръждясващите колове от нея продължават да стоят и не са демонтирани като ненужни? Очевидно до момента е имало нужда от станция и тя е функционирала, т.е. изпълнявала е някаква обществена нужда. Ако оставим настрана най-вероятно користните подбуди на лицето закривател, и се установи, че занапред за нуждите на метеорологията ОБЕКТИВНО няма необходимост от съществуването й, защо пък трябва да стои там. Аз съм категоричен противник на понятието "хижи по върховете" - причини бол - повече хора - необходимост от нужници, вода и др. те пък се изливат над вододайни зони, откъдето се пие вода... Това ли искаме наистина, при условие, че със съвременните екипировки и техника в нашата страна няма връх, който да не се достига сравнително лесно в рамките на ден, от и сега наличните подходи и хижи в подножията на върховете?
Не колкото Ведрин, но и аз съм попрочел нещо за живота и делото на старите деятели на туризма и алпинизма. Сигурен съм, че ако днес бяха живи, те щяха да са по скоро противници на застрояването на планините. Хижи и заслони са строили, защото е нямало накъде, подходите са били дълги, транспортът оскъден и рядък, без подслон в миналото е било изключително трудно ходенето на планина. Сега обаче не е така, и не съм сигурен, че тези хора биха се радвали да видят града, от който бягат в събота и неделя, преместен на някой връх.
Владо, по принцип симпатизирам на тази гледна точка и неведнъж съм споделял това. Смятам обаче че е добре да има умереност както в строителството, така и в разрушаването. Не съм сигурен как стои въпроса от правна гледна точка, но ми се струва че построеното през 1932 г. би могло да бъде прието дори и за паметник на културата, за разлика например от другата сграда на върха. По подобен начин стоят нещата и на други места, включително на Черни връх и на Ботев. Относно смисъла от високопланински наблюдателници -- очевидно такъв продължава да има, след като по света не ги закриват, ами дори напротив -- откриват нови.
Пет Окт 07, 2016 4:20 pm
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 616
Абсолютно съм съгласен с Ведрин, станцията на Мусала (1932 г.) трябва да е със статут паметник на културата. И като такава да остане с този външен вид (каменна зидария).
Едно време целта е била да се строи в планините, хижи, метеорологични станции, железници. Така са разбирали цивилизацията хората... Сега нещата са се обърнали, целите и идеите са различни. Различни времена, различни нрави. Но историята трябва да се пази и някои неща да останат. Ако ще се сваля нещо от Мусала, по добре да са онези ламарини на Ядрения и стойките за детекторите, дето вече ги няма, а метеорологичната станция да остане.
На стълбовете за телефона и ръждясалите жици не държа
Относно размера на даренията и разходите, преизчислени в днешни пари, може да бъде направено следното разсъждение. През 1928 г. един лев се е равнявал на 10.86956 mg злато [1]. От друга страна днес един грам злато струва 50.80 щатски долара. Преминавайки през днешния обменен курс долар-лев получаваме че 1 лв от 1928 г. се равнява на 0.96553 днешни лева или с други думи съответствието е приблизително 1:1.
Между другото, излиза че през 1932 г. метеоролозите на вр. Мусала са получавали близо 3000 лв заплата в днешни пари, т.е. около 7 пъти повече от днешните метеоролози на Мусала. Това се случва непосредствено след две т. нар. национални катастрофи, в години когато България е изплащала тежки военни репарации и предвоенни заеми, а така също и в условията на голямата депресия...
Първо, Ведрин, отново моето възхищение от твоите разследващи и архиварски способности! Проучването ти би направило чест на всеки историк. Сега обаче ще разкажа за моята неочаквана връзка с наблюдателницата, която се дължи на неведомите извивки на съдбата. Животът ми от студентските години до ден днешен е минал в тясно сътрудничество с проф. Димитър Скордев. Той е син на арх. Генчо Скордев, проектанта на станциите на Мусала, Черни връх и връх Ботев (Юмрукчал). Освен на станциите - и на хижите Белмекен, Заврачица, Иван Вазов, Демяница и Мазалат. Възторжен турист и активист на туристическото движение. Проектите и строителният надзор са безвъзмездни. Един добър разказ за историята на построяването на станцията е поместен на сайта на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН
С някаква злобна ирония закриването е определено точно за деня, в който преди 84 години станцията е била открита и осветена - 2 октомври. А днес заниманавам за Гьолечица, където ще честваме 80-годишнината на Димитър Скордев, който ми е бил преподавател във факултета, а по-късно ръководител и колега в Секцията по логика на БАН и в Катедрата по математическа логика на Математическия факултет. Самият той беше запален турист до времето, когато краката му позволяваха трудни преходи. Уви, ще си спестя тъжната вест за закриването на творбата на неговия баща. Или поне да не я научи от мен. Вълнуващо е да се четат документте за изграждането, които Ведрин ни показва: какъв ентусиазъм, какво единение, каква щедрост! Прекланям се пред трудоваците, които не само в началото, но и през 60-те години са вършели всичко на ръка, без тежки машини и без шосе. Трудно някой ще си представи днес подредените войници, които изнасят до върха тежкия кабел, като по команда го прехвърлят от рамо на рамо. Разказвали са ми го очевидци. А сега, ако им се позволи, новите "трудоваци" за броени дни ще смъкнат в равнината и желязото, и камъните. Дано пощадят сградата!
Много благодаря за споделеното!
Наличието на цифрови копия на редица броеве на "Български турист" всъщност е на Дидо -- той е закупил антикварните издания и ги е сканирал.
Прочетох историята, публикувана на сайта на НИМХ-БАН, и ми направиха впечатление някои разлики и несъответствия, например:
-- в статията на К. Киров (директор на метеорологическия институт и председател на комитета по постройката) метеорологичната станция при х. Мусала е описана като първокласна, а в сайта на НИМХ-БАН тя е спомената като второкласна;
-- К. Киров пише през 1932 г. че, цитирам "За пръв наблюдател и пазач на хижата бе назначен Стоян Верделски, родом от Горна-Джумая, самоковски жител, който пръв в България презимува на такава голяма надморска височина, през повечето време сам и откъснат от всякаква връзка с останалия свят." От друга страна на сайта на НИМХ-БАН е споменато друго име -- на наблюдателя Борис Димитров – турист от Самоков;
Има и други разлики -- който желае има възможност да ги потърси и открие. Прави впечатление също, че информацията за "Началото" е представена някак твърде избирателно в сайта на НИМХ-БАН. Не бих искал да влизам в обсъждане на причините за това, но е важно да се има предвид, че е по-разумно да се вярва на сведенията на К. Киров, които са от първа ръка и не се е налагало да бъдат съобразявани с "повелите на времето" след девети септември. Проф. Димитър Скордев вероятно също би могъл да разкаже много интересни неща.
Впрочем, името на Стоян Верделски се среща само на едно място из Интернет, при това във видоизменен вид:
"На 18 януари 1931 г., спасителна команда от Самоков, под ръководството на Любен Тодоринов, спасява домакина на х. “Мусала”– Стоян Ерделски, който се изгубва в силната снежна виелица."
Жак Хаим Асеов е роден през 1896 г. в Дупница в еврейско семейство. Предприемач, един от най-богатите българи на своето време. Наследява от баща си семейния бизнес с тютюн (цигарената фабрика "Фернандес"). Завършва икономика във Виена.
През 1926 г. става изключителен представител на германската тютюнева фирма "Реемтсма" в Царство България, благодарение на което още повече забогатява. Представител е и на General Motors в България.
Политическите му убеждения са социал-демократически, ала същевременно е делови и политически партньор на Александър Цанков. Финансира крайно дясната партия Народно социално движение (НСД), както и издавания от нея в. "Слово", чийто главен редактор Тодор Кожухаров му е бил приятел.
След "голямата депресия" постепенно бизнесът му започва да запада. Скоро след 19-майския преврат на звенарите начело с Кимон Георгиев (1934 г.) напуска страната и се установява в САЩ, където умира твърде млад в Ню-Йорк през 1937 г.
Като става дума за четива на тема метеорологичната станция на Мусала, бих препоръчал първа глава на книгата на Асен Христофоров "Скици из Рила" - "Мусалеския Зевс". Всъщност и цялата книга бих препоръчал, както и другите му планински истории
Склонен съм да приемам доста достоверно описаното от него, но и голяма романтика има в неговите разкази...
Дора ЦВЕТКОВА, "Пазарджишка Марица", Понеделник, 10 октомври 2016 г.
Сря Окт 12, 2016 12:59 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Отново ще работи!
Току-що прочетох, че станцията на Мусала отново ще бъде отворена. Чудесно! Съжалявам, ако съм пресолил обвиненията си, когато научих, че я закриват, но и изявленията на директора бяха доста противоречиви. А и бизнес активността му също. Надявам се все пак острата реакция, включително нашата, да е изиграла някаква роля за "реанимацията" ѝ.
Между другото станцията не е затваряла и работеше през тези месеци, но до колкото знам в намален състав и съкратен обем на извършваните измервания. От новият месец вече би трябвало всичко да е по график, личният състав е налице
Обаче, може ли нещо да се направи за камерата, която е качена на другата станция?
Постоянно се намират някакви тинейджъри ли са, какви са, не знам ама въртят камерата като пумпал. А според мен дори някой ѝ прави DoS атака и я наклонява право надолу и я върти. Възможно ли е да ѝ се направи софтуер, който да ограничава достъпа от един и същи адрес? В смисъл, ако някой хване камерата и дава команди, след определен брой команди да бъде отрязан за някакво време? Че то сега направо ще ѝ стопят лагерите на тая камера.
_________________ Щастие за всички даром и никой да не бъде пренебрегнат!
Редрик Шухарт
http://www.redmine.org
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5Следваща
Страница 4 от 5
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети