Пирдоп - хижа Паскал - връх Косица - връх Паскал - зимно
Железницата потракваше бавно по старите релси на Подбалканската линия в малките часове на януарското утро. Жиците и светеха от дебелия скреж натрупан по тях, а светлината им потъваше бавно по околните обледенени храстчета и дървета, и сякаш ги заливаше с топлината си. Малко след полунощ е и въпреки еуфорията за предстоящото, топлината в купето ме унесе. Сложих по няколко кибритени клечки на клепачите, защото скоро трябваше да съм на гара Пирдоп, откъдето да поема в нощта към подножието на планината и билото над нея - върховете Косица и Паскал. Над страната се е настанил поредния антициклон, температурите гонят живака надолу към минус 20-е и знаех, че морето от облаци ще се е настанило над долината, къпейки я с топлите лъчи на слънчевия изгрев.
Вместо да сляза към перона на гарата, в просъница имах неблагоразумието да го направя от другата му страна и аха да се сгромолясам в дълбокия сняг в нищото, когато чух кондукторката да вика: "изчакай влака да мине и тогава пресичай"! Кимнах, но моята посока далеч не съвпадаше с това и продължих покрай линията към планината. Термометърът ми показваше -21 градуса по Целзий. Снегът издаваше високочестотните звуци присъщи за това, които отекваха надалече и привлякоха вниманието на бездомните кучета. Извадих щеката, сложих мериносовия шлем и се затичах, за да се сгрея. Бях с полар и ветровка и знаех, че ако сложа пухеното яке ще се изпотя, а в този кучи студ, това щеше да ми коства успешния преход. Скоро лампите на гарата потънаха в тъмнина и мъглата, а аз вървях по снежния път към подножието на билото и първата ми цел - хижа Паскал. По план трябваше да се кача до малко над 2000 м.н.в. и да преодолея близо 1400 м. възходяща денивелация в 20 км преход днес. Мъглата се врязваше в учестеното ми дишане, но знаех, че след няколко часа ще изляза над нея и утрото първо ще посрещне мен.
Като в транс изплувах на панорамното място под хижа Паскал. Утрото вече рисуваше картини към Средногорието. Сложих Канонската базука 70-200 и се насладих на меката топлина заливаща долината. А тя се къпеше в море от облаци и сякаш завита под дебелия юрган, все още спеше дълбокия си зимен сън. Всичко е ефимерно и секундите на фотографски екстаз се броят на пръстите на ръцете. А те - ръцете, мръзнеха, докато си играя с фототехниката, а тя пък горката никак не слушаше на този студ и индикаторът показваше едва 20 процента заряд в пълната до горе батерия...
Скоро слънцето се показа на хоризонта и оцвети пухкавите ниски блаци.
Над горския пояс. Рила планина в далечината.
Следи от животни закачливо се вписваха в кадрите. Попаднах в горска зимна приказка.
На хижа Паскал бях точно два часа след тръгването от гарата. Гледката към долината и Средногорието беше толкова впечатляваща. 320 метровия комин на фабриката се подаваше над облачната инверсия и го изчаках за кадър, защото ту изчезваше, ту се появяваше...
И хижа Паскал. Бях загрял подобаващо и изкачил половината денивелация за деня. Очакваше ме още толкова до билото и северен вятър от първата четвърт, който с отрицателните температури ми разказа играта.
По билото напредвам много бързо със снегоходките и за още два часа стъпих на връх Косица - 2001 м.н.в. Пръстите на краката ми също мръзнеха, въпреки сухите обувки и мериносови чорапи. Така е, като не нося ракия...
На връх Косица - 2001 м.н.в. Опаковах се и продължих към връх Паскал в далечината.
И като се замисля не бях пил и капла вода, защото тя замръзна още в гората...
Връх Паскал.
Веженското било в далечината.
На връх Паскал. Изглед на запад по билото и връх Свищиплаз в далечината (острото връхче на преден план).
Ледени форми.
И бутилката ми с водата. Обядвам на хижа Паскал и пия уиски с лед.
В подножието на планината съм час по-късно. Поглед към изминатото по билото. Ако сутринта не беше тъмно гледката от тук щеше да ме демотивира, въпреки че съм подготвен за подобни извращения в късите дни на зимата с преходи под наслов "Наскок Намарш"...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Кимнах, но моята посока далеч не съвпадаше с това и продължих покрай линията към планината. Термометърът ми показваше -21 градуса по Целзий. Снегът издаваше високочестотните звуци присъщи за това, които отекваха надалече и привлякоха вниманието на бездомните кучета. Извадих щеката, сложих мериносовия шлем и се затичах, за да се сгрея. Бях с полар и ветровка и знаех, че ако сложа пухеното яке ще се изпотя, а в този кучи студ, това щеше да ми коства успешния преход. Скоро лампите на гарата потънаха в тъмнина и мъглата, а аз вървях по снежния път към подножието на билото и първата ми цел - хижа Паскал. По план трябваше да се кача до малко над 2000 м.н.в. и да преодолея близо 1400 м. възходяща денивелация в 20 км преход днес. Мъглата се врязваше в учестеното ми дишане, но знаех, че след няколко часа ще изляза над нея и утрото първо ще посрещне мен.
