ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
12x2000 за 1 ден - 17.02.2017

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Витоша Предишната тема
Следващата тема
12x2000 за 1 ден - 17.02.2017
Автор Съобщение
Дженгала



Регистриран на: 21 Юли 2008
Мнения: 174

Мнение 12x2000 за 1 ден - 17.02.2017 Отговорете с цитат
На 17.02. от втори опит успях да обиколя всичките 12 двухилядници на Витоша в рамките на един ден. Исках да направя отчет, а то излезе цял пътепис. Приятно четене! А за тези, които нямат време - направо снимки и трак:
Всичките снимки, има описания - само трябва да се кликне бутона "i" горе вдясно:

https://photos.google.com/share/AF1QipO0Ec566ZpmV9c9u26N9MObS5rxfYVF7oje4I_o74dWzhU8PqwfNZiesGSp8cRfUQ?key=YkY1dkRMWnRkNlRBOGZaQmpZcjI5Zl9HUE9waUhR

Линк към трака:
https://www.strava.com/activities/875015962?utm_content=16890556&utm_medium=email&utm_source=ride_share

Пътеписът:

Витоша 12х2000

Неотдавна за отрицателно време прочетох великолепната книга на Боян Петров “Първите седем” и си спомних за първия неуспешен опит да обиколя всичките 12 двухилядници в рамките на един ден. Случи се в началото на миналата зима, на 20 декември 2015г. Не се получи, тъй като снегът бе много малко и нямаше нужда от снегоходки. На много места - най-вече през хвойновите полета, както и при някои от двухилядниците, които представляват каменни грамади, доста пропадах и това ми забавяше доста темпото на придвижване. В крайна сметка изкачих 7 от 12-те двухилядници и се заканих да направя нов опит в скоро време. Но с раждането на сина ми през 2016 съвсем забравих за това предизвикателство.
Но с прочитането на книгата на Боян Петров си спомних за онзи преход, вдъхнови ме, амбицира ме и направо почнах да следя внимателно прогнозите за ясен и тих или почти тих ден за втори опит за 12х2000 в рамките на един ден на Витоша. Имаше си цял прозорец от много слънчеви дни наред, но подбрах този, който се очакваше да духа най-слабо. Обаче имаше един проблем - в последно време не е имало сериозно затопляне по високото и предполагах, че снегът там още не се е стегнал, т.е. съвсем пресен, “пудра”.Дори и при такъв сняг със снегоходки пак се затъва. Не ми се чакаше март, когато е най-голяма вероятността да ходя при перфектни теренни условния - сняг - бетон и със снегоходки вървиш все едно си по асфалта.
Такъв ден - слънчев и съвсем тих се очертаваше да бъде 16.02. според прогнозите и търсих поне един спътник за компания, но и така не намерих, понеже бе работен ден. Но е добре, че така стана, защото в последния момент по ред причини не можах да тръгна към планината. Следващият ден - петък, 17.02. също се очертаваше хубаво и спокойно време, последният ден от стабилния прозорец. Този път реших да не търся спътник и сам да направя дългия преход. В планината по принцип сам не се ходи, но с преход от този ранг, стабилното време и то на Витоша, да бъда сам си имаше своите предимства - ходиш със собствено темпо, не се съобразяваш с никой, решаваш кога да правиш почивки. Самият аз не съм маратонец и не спортувам нещо активно. Просто си ходя по планините и обикалям също интересни обекти и извън тях.
За да бъде пълноценно това вълнуващо приключение, реших да не ползвам никакви лифтове, автобуси и прочее в планината. А именно да тръгна от подножието на планината, да посетя всичките 12 върха над 2000м. и да изляза от планината на собствен ход.
На 17.02. рано сутринта потеглих от Бистрица с автобус 69 за крайната си спирка в Железница - Царева махала. Оттам тръгнах нагоре в 6.50ч на зазоряване към заслон Синята стрела. Планът бе същия като първия опит - от южните върхове да се придвижвам на север. Още с тръгването в самата Царева махала бях спрян, като ме посрещнаха по пътя глутница кучета - 6 на брой. При две от тях по погледа им и липсата на лай си личеше, че трябва да внимавам. Върнах се с няколко крачки назад към автобуса, който си правеше почивка на обръщалото. Глутницата тръгна напред, излезе от тясната уличка на обръщалото и аз заобикаляйки успях да тръгна по свободната уличка. Обърнах се назад и видях глутницата, че е тръгнала след мен… Исках да я подгоня, но не посмях, за да не подразня въпросните две недружелюбни кучета.
Утрото бе великолепно, тихо, планините на изтока - Плана, Лозенска планина, Балкана и Рила излизаха от нощната си премяна. При частния заслон посрещнах изгрева. Ходих без снегоходки, тъй като снегът бе на петна /югоизточно изложение/, а към плътната млада борова горичка снегът стана плътен и много хубав за ходене, но за съжаление снега бе такъв поне до малко над Синята стрела, където сложих снегоходките. Кучетата продължаваха да ме следват и да ми правят компания. 2-те кучета спряха да ме гледат лошо и вече бях спокоен. Опитах да подгоня 6 -те кучета, за да не обикалят много километри с мен по високопланинското плато на Витоша, но без успех.
На заслон Синята стрела направих първата си почивка със закуска. Подсякох леко отляво вр.Белчова скала, а вр.Шаро - отгоре. След последния снегът навсякъде с малки изключения не бе слегнал и със снегоходките се затъваше до глезена или малко над него. Оттам падна скоростта ми на придвижване. По склона към вр.Сиврикая имаше следи от снегоходки /вероятно на Лъчезар Христов от предния ден/, опитах да вървя по следите му, но пак същата скорост на придвижване. Обаче леко вляво по склона забелязах стари, почти напълно заличени от вятъра следи от моторна шейна. Пробвах и по тях - изобщо не се затъваше и тръгнах по тях. На билото следвайки следата на моторната шейна излязох между вр.Сиврикая и вр.Сивата грамада. Реших първия връх двухилядник за деня да бъде Сиврикая, че бе по-близо. Имаше вятър по билото - от слаб до умерен, но не ми пречеше. След първия посетен връх се спуснах до най-южния и най-ниския двухилядник - Сивата грамада /2003м/. Гледката към внушителната каменна грамада на върха Сивата грамада и могъщата Рила на заден фон е величествена. На равното преди да се кача на грамадата започнах и да пропадам на места до коляно - снегът там бе малко и отдолу имаше хвойна с въздушни джобове… Неприятно се добрах до втория двухилядник за деня. При първият ми опит там срещнах доста отблизо двойка балканска дива коза и сега пак се надявах да ги срещна, но нямаше нищо живо наоколо освен компанията ми от кучетата - вече бяха намалели на 4 - другите 2 се отказаха и се върнаха. От Сивата грамада директно към Ярловски купен. Въпреки че бях със снегоходки, пак на немалко места пропадах по южния нестабилен склон вследствие на малкото сняг и хвойновото поле под него. На вр.Ярловски купен бе изчезнал капака на металната кутия с тетрадката за изписване и сега има нов, но дървен капак - дано да издържи дълго без да гние от суровите атмосферни условия. Разписах накратко в тетрадката: “Правя втори опит за 12х2000 Витоша” с името ми и датата. Следващите три върха за посещение са пределно ясни - Купена, Карачаир и Скопарника. Още при лъча до вр.Сивата грамада в резултат от затъването, пропаданията и най-вече издръпванията на снегоходките от пропаданията започнах да изпитвам болки в дясното бедро - нещо като разтежение. Знаех причината - липса на тренинг със снегоходки. От началото на зимата имах едва 1 ден ходене със снегоходки - на Алиботуш и то ходене по пъртина без пропадания. Знам от личен опит, че ходенето със снегоходки натоварва бедрата. През Карачаирското плато се усилиха болките и с мъка успях да се добера до Скопарника. На върха си дадох сметка, че мога и да не успея и този път, тъй като не съм се подготвил физически…
Предварителният ми план за последователност на върховете, по които да мина бе ясен до вр.Скопарника, а след него да преценя на място по редица фактори. С облекчение излязох на “магистралата” от Железница /през х.Академика/ за Черни връх и реших да си направя голяма почивка с обяд на един открит камък с цел да си починат бедрата и да преценя какво да правя занапред. Починах си добре и започнах да ходя по утъпканата пътека и бедрото по-малко болеше, тоест вече не ми пречеше. Преди Черни връх забелязах, че има много хубава следа от рактрак в посока “Балона” (бялата сфера РВД). Без да мисля много поех към двата върха Голям и Малък Резен. Другият вариант бе Черни връх, който го оставих евентуално за по-натам. Тук забелязах че кучетата ми вече са три, които ми остават верни другари до края на дългия преход. За първи път посетих Голям Резен - даже има триунгулачна точка във формата на бетонова призма, както и метална пирамидка, която бе паднала. Минах под “Гъбата” до въпросния връх, пресякох Горното Лале и бързо стигнах до вр.Малък Резен - имаше три големи заострени каменни грамади. Прецених с око, че най-близката, до базата на ПСС, е най-високата от трите и се качих на нея. Според ГПС-а това не е бил върха, а на другата грамада, обаче устройството отчете цели 2191м надморска височина, а върха е отбелязан като 2182м…. Както и да е, отказах да отида на другата грамада при положение, че съм се качил на по-високата кота. А имам спомен от някаква стара карта, че върха е висок 2191м и съм го запомнил като еднакво висок с родопския първенец - Голям Перелик.
Върнах се пред базата на ПСС под върха и имах дилема накъде да следвам. Имах 2 варианта:
• да се кача на Черни връх, после до Селимица през Самара и да се върна по обратния път...и на слизане по Зелената писта да се отбия до Лъвчето.
• да отскоча първо на Лъвчето и после оттам до Черни връх и после по върховете Самара и Селимица покрай пътя към х.Кумата.
Но докато размишлявах върху вариантите забелязах трудно, но наистина открих, че има следа от моторна шейна /на място се оказа цяла широка следа и то от няколко пъти минавани от рактрак зад вр.Лъвчето /на север от върха/ чак почти до вр.Селимица, или по-точно - отиваше към Конярника/х.Кумата. Толкова хубаво бе обработен снега, че може спокойно да става за трасе за ски-бягане, но...през Торфения резерват..
Нямаше какво да мисля повече и поех смело към вр.Лъвчето. Смъкнах малко-по-надолу по Зелената писта, че по дерето на Боянска река от западната му страна имаше надвиснали козирки. Това дере трябваше да го пресека на път за Лъвчето. На едно място нямаше козирки и минах оттам. Нещо повече - там имаше следи и от ски, и от моторни шейни….За последното няма да коментирам, че мястото е в Торфения резерват, а там дори и за хора е забранено да ходят в него. Е, аз наруших, но само с чист отпечатък от снегоходките в снега, който напролет ще се стопи…
Качих се на Лъвчето, поредната каменна грамада-връх и с малко затъвания и пропадания достигнах до заветната следа от рактрака. Иначе вр.Лъвчето по принцип е обозначен само на някои карти. Вече не усещах болките в бедрото, явно мускулите му бяха се преборили от натоварването със снегоходките.
Почти до горното колело на някогошния ски-влек Конярника напуснах следата от рактрака и започна едно истинско мъчение за достигането на вр.Селимица. Върхът е без каменна грамада, но представлява един огромен нестръмен хълм, който е покрит с хвойна извън снежния сезон. Направо си беше самостоятелна единица връх със собствени склонове, макар полегати. Определих си час лимит за достигане на върха, че ако бъде прескочен, отказвам се от последните два върха Самара и Черни връх и ще сляза в Княжево през х.Кумата, че времето много напредна. Ще задоволя този опит с изкачени 10 от 12… В главата ми бръмчеше някакъв глас, който казва да не се отказвам...Склонът към вр.Селимица за мен бе направо като минно поле, задето не знаеш къде да очакваш поредното пропадане/взрив/ в снега. Ако снежната покривка във високата част на Витоша бе по-дебела, тежестта на снега щеше да улегне и уплътни добре върху хвойновото поле и нямаше да има тези пропадания, а само затъване, което го предпочитам пред пропадането. Вече като приятели, трите кучета, които следваха зад мен и когато се обръщах назад, погледите им казваха да не се отказвам и да продължавам! С немалко усилия стигнах заветната точка - вр.Селимица 2041м! Изкачени 10 от 12! Още като седнах да си почина на върха знаех вече, че ще успея още от този, втори опит, да изпълня това вълнуващо предизвикателство. Останаха ми само вр.Самара и Черни връх! Пробиха ме тръпки при тази мисъл. Хапнах обилно ядки, като немалка част от тях храних кучетата, за да заредят и те със сили.
Слизането от върха не бе така мъчително и се добрах до маркирания път от х.Кумата за Черни връх, който, разбира се, е добре утъпкан. Вятърът бе утихнал, а на запад вече беше се появил високослоеста облачност и слънцето вече бе се скрило зад него към западния хоризонт. След заслон Самара се отклоних от пътя за Черни връх, за да изкача предпоследния връх - Самара. 11 от 12! Оставаше само Черни връх! Точно най-високия връх на Витоша за финал! Въпреки че вървях по утъпканата пътека към Черни връх скоростта ми намаляваше на качване - умората вече ми се обажда все по-осезаемо.
Стигнах Черни връх точно в 18.00ч! Успях! 12 от 12! Най-сладкото ми качване на Черни връх в живота ми! А имам толкова много качвания на Черни връх - като пешеходец, скиор и колоездач. Обърнах се назад и видях невероятен залез - тъкмо в този момент имаше една тънка ивица небе между Земята и високослоестата облачност и Слънцето точно преди да залезе, като ли че ме поздравява за големия успех, който току-що постигнах.Отворих шоколад и ядохме заедно с трите кучета - верните ми спътници. Нямаше никой друг на върха, което за първи път ми се случваше за този най-посещаван връх. Обадих се на жена ми по телефона. Тя ме видя на уебкамерата и направи скриин за снимка за доказателство, че отново задуха вятър и нямах възможност за самоснимачка. След като се скри слънцето, застудя сериозно и без да се бавя, потеглих надолу. Реших да не минавам напряко през Стената по челник, а по Зелената писта за по-голяма сигурност. На големия завой на Зелената писта видях, че не работят прожекторите на нощното Лале и реших да сляза по самата писта до финала й, че по тъмно ще ми е по-лесно по нея отколкото по маркираната пътека за Сименово през мостчетата и дървени скари в началото на Янчовска река.
Спуснах се безплатно макар със снегоходки по челник по недокосната и перфектно обработена писта на Лалето. На финала на Лалето цареше суматоха - работеше един прожектор колкото да осветява паркинга, заведението и долната станция на лифта. Едни коли си идваха на паркинга, а други си тръгваха, а немалко хора се въртят на паркинга, а други в заведението в шатрата. Разпитах двама скиори и те ми казаха, че е имало някакъв проблем с лифта и се мъчат да го отстранят, за да потръгне лифта...Типично по Цеко-вски за Витоша…
Открих, че трите кучета като ли че искат да останат там, понеже има солидно присъствие на хора и заведение. Изчаках ги в края на паркинга на пътя към Симеоново/Бистрица. Явно са решили там да останат, като не идват. Но май е по-добре да останат там, че си нямат работа в Бистрица и се надявам по някакъв начин да се върнат сами в Царева махала…
Бързо слязох в Бистрица и свалих снегоходките чак в двора на къщата ни - все още имаше сняг там преди да падне поредната голяма порция сняг на 19-20 февруари /почти 30см СП над старата/. Поставих нов личен рекорд за най-бързо слизане от Черни връх до къщата в Бистрица - 2,45ч. Тръгнах от витошкия първенец в 18.20, а в къщата бях в 21.05ч. Голям принос за това, че слязох пряко по Лалето, а не по маркираната пътека от Алеко покрай Янчовска река по мостчетата.
Така завърши дългия 14,15-часов преход, който ще го помня: Изкачени 12 от 12 двухилядници на Витоша. ГПС-а отчете точно 35км изминат път от Царева Махала през всичките двухилядници до Бистрица. Толкова голямо разстояние пеш в рамките на един ден май не съм правил от Ком-Емине.

Последователност на посетените върхове:

1. Сиврикая 2113м (9.45ч)
2. Сивата грамада 2003м
3. Ярловски купен 2173м
4. Купена 2195м
5. Карачаир 2208м
6. Скопарника 2226м
7. Голям Резен 2277м
8. Малък Резен 2191м
9. Лъвчето 2052м
10. Селимица 2041м
11. Самара 2108м
12. Черни връх 2290м (18.00ч)

Хареса ми много как съм го направил маршрута - без да го дублирам в някакъв участък и естествено, за последния 12-тия връх или просто за десерт - витошкия първенец. Пресякох в една точка маршрута - на Зелената писта под вр.Малък Резен.
Това интересно и много вълнуващо предизвикателство няма да го забравя и е напълно достижимо за всеки добре подготвен планинар стига да приеме това като един дълъг преход със стегнато темпо на ходене и кратки почивки. Аз по този стил го направих. Броят на върховете изглежда внушителен за един ден, но всъщност високата част на планината представлява едно обширно плато с издатинки - върхове и няма дълбоки седловини между тях. Това го казвам за незапознатите. Най-лесно според мен е да се направи това начинание през зимата при наличие на стегнат сняг в студен и тих ден, когато със снегоходките не се затъват изобщо и скоро не е валяло сняг. Това може да се случи в края на зимата или дори в началото на април, разбира се в студен ден. Аз го направих далеч от тези оптимални условия - почти навсякъде се затъваше до над глезена, а на някои места и до коляно, а за пропаданията да не говоря.

Благодаря, че сте прочели разказа ми.

Поздрави!
Сря Фев 22, 2017 1:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Митак



Регистриран на: 04 Мар 2014
Мнения: 565

Мнение Отговорете с цитат
С удоволствие го прочетох.
Сря Фев 22, 2017 4:13 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
gandi



Регистриран на: 08 Май 2015
Мнения: 136
Местожителство: Варна

Мнение Отговорете с цитат
Браво! Добре ти се е получило.
Чет Фев 23, 2017 10:02 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Витоша Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov