В каньона на Младенска река, само на час от град Велико Търново и в близост до селата Младен и Крушево, се спотайва поредица от няколко много красиви водопади. Реката се влива в язовир А. Стамболийски, като преодолява няколкостотин метра денивелация. Мястото в каньона и реката е много красиво, и остава в сянката на комерсиалните места за посещение. Това е разбираемо - няма пътеки или маркировка и теренът е труден за достъп. Като ориентир са само селата Крушево и Младен, и старата чешма на пътя между тях, на която може да паркирате автомобила си. Останалото е желание, пълна импровизация при движението по левия и десния бряг на Младенска река, като за скъсаните дрехи, при вида на които дълго ще ви държи емоцията от посещението, ако разбира се се запътите натам няма да споменавам. Местни хора са измислили интересни имена на водните бижута, информация за които потърсих тук-там. "Бежанта", "Дерин бент", "Подпорната стена", "Перошата", "Скря скок", "Гладник", "Мари скок". Запътих се в дебрите на Младенска река и стана тя каквато стана... Отначало едва видима пътечка ме поведе в дебрите на склона, но съвсем скоро потънах в поредица от водни прагове, скални отвеси и полегати склонове, изпълнени с нападали дървета, лонгозна растителност и неяснота на подхода. Мислейки, че ще се справя бързо, не взех раницата от колата. Шест часа по-късно, с изподрани ръце, изгубен калъф на навигацията, няколко кърлежа и обезводняване (водата в реката не беше сигурен източник за консумация) се добрах до изходна позиция.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети