ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Спомен: самичък по Средоноса през зимата на 2010 г.

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Предишната тема
Следващата тема
Спомен: самичък по Средоноса през зимата на 2010 г.
Автор Съобщение
Ivan`Dinkov



Регистриран на: 26 Юни 2012
Мнения: 165
Местожителство: София

Мнение Спомен: самичък по Средоноса през зимата на 2010 г. Отговорете с цитат
"Ден денувам – кътища потайни
нощ нощувам – пътища незнайни;
няма тато, нито мама –
тато да ругае,
мама да ридае…
Леле моя,
ти, Пирин планино!
Море черно
цариградско вино."


П. К. Яворов, "Хайдушки песни"




Ad aeternum.

Несъзнаваното живее собствен живот. Отвъд властта на волята, над порива на желанията, зад паравана на разума, дълбоко под инерцията на навика. Отлетяха седем години, откакто минах сам Средоноса, а споменът за него се връща и връща – неочаквано, неудържимо, неразбираемо. Като мътен талаз на придошла нощем река... Та го оставих да се излее...


Средоноса, видян от Погледец. Вляво от него Котешкият чал. 2 април 2010 г.

Досега не съм писал за Пирин. А ми е планината, дето стъпих първи път. И единствената, дето имам чувство за дом. Признавам си, неудобно ми е било. Къде по хора с перо са писали за Пирина – Вазов, Яворов, Вапцаров, песните на братята Миладинови и Трайко Китанчев... Признавам си, стояло ми е и малко сквернящо да се пише за Пирин бодряшки и веселяшки – там са гробовете, днес вече орасли, на Тодор Александров, Яне Сандански, Антон Попов, там са пътеките на Ванчето и Гоце, на знайни и незнайни. А на оня, дето чуе „Обесеник”, надали ще му тръгне усмивка на лице...


Средоноса е точно зад дървото, 1934 г.

Беше Разпети петък, 2 април 2010 година. Нямах книжка, нямах кола, нямах още четиридесет. Бях млад, силен, уверен, запален. Моят добър приятел от Разлог и верен спътник из Пирина Виктор Гуцев ме откара до Беталовото. Бързо изприпках до хижа „Яворов”. Нямаше никой. Бяхме само двамата с готвача Юли. Оставих раницата и тръгнах към Погледец да си огледам маршрута. Имаше следи и не затъвах много в размекнатия сняг. След час облегнах гръб на железния кол от зимната маркировка и се загледах в Средоноса отсреща. Побиха ме тръпки. Назъбен още в ниското Средоноса се гъгреше дълго и надалеч към основното било. Не знаех нищо за него. Попивах с очи колкото можех, опитвайки се на направя разкадровка на време, почивки, усилия... След още час потеглих надолу. И в гората, на най-невинното място, из равното, строших снегоходка. Докретах до хижата и помолих Юли за помощ. Тоя човек ме спаси – заведе ме в хижарската стаичка, отвори долапа и ме остави да се оправям с подръчните клещи, отвертки, дюбели, винтове, тел и каквото можех да пригодя за ремонт... и така до ден днешен тая снегоходка още държи след импровизираната поправка.


Някога, 1941 г.

Легнах рано. Планът бе ясен – ставане по тъмно, ходене по тъмно до основата на Средоноса, пък нататък каквото било писано. В 05.00 часа станах, в 05.30 часа тръгнах. За час бях на Погледец и хванах хоризонтално през гората да не губя височина. Но тая обиколка излезе доста по-дълга от очакваното и изяде още почти час. Денят вече се бе вдигнал. По небето плуваха бели облаци. Подсичах, озъртайки се за удобен кулоар, по който да се кача на Средоноса. Накрая го намерих. Снегът беше лед, наклонът – голям. Бавно и методично, само на предни зъби изпъплих догоре. Прасците ми пареха, раницата тежеше. А бях още в гората. Вече минаваше 08.00 часа. Запалих цигара за успокоение и оптимизъм и продължих.


Улеят, по който изчоплих до началото на Средоноса.


08.05 ч. Все още не вярвах.

Гледах да вървя по самия гребен, но скалата беше ронлива и несигурна. В гората бе лесно – където се налагаше подсичане, подскачах от дънер на дънер. После обаче дърветата останаха долу, накрая просто свършиха. Средоноса се източи пред мен, изтъни се и не ме пускаше повече да подсичам. Бях сам, ако не броим оранжевия съветски пикел и изтъпените стари котки. Други другари нямах.


Първите скалисти коти в гората.


Поглед назад.

Вървях внимателно и бавно, със свито сърце. След всяка изкатерена кота не знаех какво ме чака зад нея. Така отлетяха 3 часа, когато се изправих пред остър характерен шип. Можех да го изкача, но ме достраша как ще го сляза от другата му страна, която не познавах, и най-вече колко време щях да загубя, ако не успея. Прекръстих се и заслизах с лице към склона.


Средоноса „по конец”.


Една от изкачените коти.

Подсичането обаче се оказа не по-малко деликатно: кос траверс на стръмен склон с риск от срязване на дъска. Вървях плътно до скалите на шипа, но край тях пък трябваше да внимавам да не се продъня в някоя кухина. Отделно от всичко това бързо губех височина, която после някак трябваше да наваксам. За щастие след подсичането на шипа наклонът омекна, появи се стърчащ клек, видях малко седло, от което отново да се кача на Средоноса. Цялото „упражнение” ми отне повече от половин час.


Характерният шип на заден план.


Подсичането: вижда се, че шипът може да се слезе. Не знаех.

Накрая отново стоях на Средоноса. След още половин час бях прекатерил и последните скалисти пасажи и пред мен се ширна дългата, почти хоризонтална част от гребена, по която – с изключение на две скални коти в подножието на основното било – нямаше повече трудности. Беше точно 12 часа на обяд.


Последните скалисти коти. Най-отзад – характерният шип.

Пирин мълчеше – величествен, неподвижен, категоричен. Всичко наоколо – Котешкия чал от едната ми страна, Стъпалата от другата, карстовото било насреща – беше по-високо и чисто бяло. Ние със Средоноса стояхме сгушени всред тая грамада.


Пирин: вляво Котешкият чал, в средата Средоноса, вдясно Стъпалата.

Бързо напредвах по лекия терен и за по-малко от час стигнах до последните две скалисти коти. Първата, по-голяма и скалиста, качих и слязох. Втората, самотна игла – подсякох. Това ми отне още час. Всичко беше приключило. Оставаше ми само финалното „излитане” до основното било – 400 метра денивелация по права линия. Просто забодох поглед в снега и тръгнах – като натоварено муле, като жертвен козел. Крачка по крачка нагоре – още един час.


Поглед назад към равната, лека, последна част на Средоноса.


Финалното „излитане” към основното било.

Стоях на основното било. Бях изморен, бях горд – един от малкото пъти в живота ми, когато това наистина се е случвало. Пирин се сливаше с облаците. Бяло с бяло в бяло. Чак долу, в долината, на другия ден щях да видя, че всички снимки са излезли черно-бели. И до днес не знам какво копче бях натиснал, кога, защо... и къде.


Последните метри преди билото. Вихрен в средата.


Средоноса, видян от основното било на Пирин.

Не ми оставаше още много – „Кончето” вече бе близо. Продължих по познатото ми от толкова зимни ходения карстово било на Пирин. В 16.10 часа заслонът изникна под мен. Нямаше никой. И тук. Облаците – както обикновено надвечер – се раздиплиха и откриха небето, вятърът утихна и замря. Ако има Рай на земята, то ще да е на Кончето през зимата. Какво му трябва на човек – покрив над главата, стомна вода от снега, малко хляб в торбата, свещ да къкри колкото да се не оронят буквите от книгата...


Раят.

И няма омръзване тая пуста гледка – самара на Кончето, Кутело с Вихрен, Георгийца със Синаница и Бялото море отвъд тях... Излегнах се на топлата ламарина и просто гледах как се местят облаците из необятната шир. Тоя дълъг ден отиваше към края си – не бях срещнал жива душа, нито видял следа от такава.


Грешник.


Синаница.

За зла беда към 17.30 часа придойдоха гости – три точки пъплеха на билото по следите ми. С моя рахат беше свършено. Но Господ си знаеше работата – беше Великден. И той ми прати стари другари за празника. Пристигнаха Павката, жена му Бистра и Огнедишащия – все по-корави от мене юнаци. С Павката вече бяхме качили Гросглокнер и Дюфуршпице предната година и добре знаех какво може. Пак с него и жена му ни предстоеше да качим Монблан през същата 2010 г., чиито Великден сега щяхме да празнуваме заедно на Кончето. Нататък във времето с Павката щяхме да качим и Бернина, Дом дю Мишабел, Монте Дисграция, Пиц Бюин... Огнедишащия и днес отнася по-млади от него на маратоните, без да броим изкачванията му в Кавказ...


„Неканените” гости.

Беше хубава, истинска среща, от ония случайни подаръци на съдбата, които най-много радват човека. До късно бъбрихме и скромно, по планинарски празнувахме.


Великден на Кончето.

На сутрина пътищата ни се разделиха. Другарите продължаваха към Вихрен и оттам за Синаница. Аз нямах повече време и трябваше да се търкулна по Котешкия чал към долината. В 07.30 часа си стиснахме ръцете и всеки пое по своя си път. Беше хубав, топъл, слънчев ден.


Другарите потеглят към Вихрен.

За няма и половин час качих безименната кота, от която тръгва Котешкият чал. Вървях спокойно и уверено, макар че за пръв път минавах по тоя ръб. Като се изключат двете хлътвания, които искат малко внимание и малко баланс, трудности нямаше. Моите трудности бяха други – снегът бързо омекна и започна да се лепи по котките ми, та на всяка крачка вдигах по няколко килограма сняг. И ги блъсках на всяка крачка с пикела – но веднъж уцелвах котка, друг път крак. Така няколко пъти щях просто да падна от ръба – от конвулсивната, неконтролируема болка.


Котешкият чал. На заден план Рила.


Поглед назад към основното било на Пирин.

В 10.40 часа вече бях на Дуниното куче. И тоя траверс беше приключил. Затъркалях се бързо надолу да не би случайно да откъртя нещо по склона преди гората. После за още час и половина бях на пътя над Банско, където усмихнат ме посрещна моят приятел Виктор Гуцев. После седнахме в кръчмата до поделението в Разлог. От нея се виждаше целият северен Пирин. И в него – сгушен, чернеещ, назъбен – отчетливо пълзеше нагоре Средоноса...


Средоноса в средата, Котешкият чал вляво и основното било на Пирин.

Който е видял Пирин, не може да го забрави. Който е бил в Пирин, не може да го изтръгне вече от себе си. На мен ми се случи преди повече от 20 години. Пирин, зимният Пирин направи от мен планинар, а сигурно и човек, ако съм такъв. България има за мене две планини – Балкана и Пирина. И двете са в мъжки род. И двете са със скелет, със гръбнак, със дамар. Другото е плява.


Пирин.

Видях, а и качих много планини – 18 върха в Алпите, повече от 30 върха в Проклетия, Олимп и Стефани, Прень и Дурмитор, та даже Пико дел Тейде... Ала именно ония пирински ръбове: Джамджията, Каменица-Яловарника, Стъпалата, Мангъра-Дженгала-Момин двор – колкото и нетрудни да са – които самичък вървях зимно, прекършиха в мене нещо суетно или – обратно – напоиха го до аскеза, та да мога осъзнато да търся и да имам нужда от планината, от нейното уединение и самота. И сред всички тия ръбове – като мънисто на шия – най ми е скъп Средоноса. Днес, а със сигурност и след много години, ако ме някой попита кое е най-истинското нещо, което съм направил в планината, ще отговоря едно: Средоноса през зимата, навръх Великден, 2010 година.


Ad aeternum, 3 април 2010 г.



„Ирин-Пирин — едно име, в което звучи дивното съдържание на неизречената хайдушка песен, загатната от най-големия български поет. Едно име — което сякаш разгръща пред душата страница по страница вековната епопея на народни борби и жертви. На отиване или връщане, четири пъти съм виждал аз Пирина ту от един, ту от други рилски връх. И вся кога изпъкваше той пред очите ми като някой стар хайдутин, огърнат в своята тъмна гуня, нахлупил рошав калпак над сключени вежди и приседнал на засада. Блазе томува, който се е простил с мило и драго, за да се халоса там, под сянката на бащинско крило. Страшен е той като вълка, който вие нощем из тъмните усои — волен е неговия дух като орела, който се издига над шеметните белоглави чуки...”

П. К. Яворов, „Хайдушки копнения”





Последната кота на Средоноса.
Сря Апр 12, 2017 2:05 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tzezko



Регистриран на: 21 Фев 2012
Мнения: 728
Местожителство: софия

Мнение размер Отговорете с цитат
Голям си!
Сря Апр 12, 2017 5:16 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
petrucci



Регистриран на: 03 Окт 2014
Мнения: 24

Мнение Отговорете с цитат
Ного се изкефих на това писание.Снимките перфе и за това удължавам бирената агония с още две тенекийки.Евала момко.
Сря Апр 12, 2017 10:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 5076

Мнение Отговорете с цитат
Поздрави, Ванка, за увлекателния разказ!
Едно е да се чуе разказано. Друго е да се види написано. Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Сря Апр 12, 2017 10:42 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2519
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Eй! Как се излъга да напишеш нещо извън оная "проклета" планина?
Чудесно разказано...., както винаги. Smile

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Сря Апр 12, 2017 11:12 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
danin94



Регистриран на: 15 Сеп 2012
Мнения: 231
Местожителство: Карлово

Мнение Отговорете с цитат
Да се качиш по Средоноса и да слезеш по Чала , впечатляваща разходка по двата ръба между наѝ красивите циркуси на Пирин , поздравления....
Чет Апр 13, 2017 12:28 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1167

Мнение Отговорете с цитат
Ей това е Пирина в дивата част на мраморният дел...състояние, а не катерене. По тези "шипове" в началото на Средонозо са минали не повече от една дузина хора. Благодаря на Иван, че ни заведе там, както само той може
Чет Апр 13, 2017 10:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Liubitel



Регистриран на: 02 Юни 2013
Мнения: 354
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Страхотно и...страховито ходене. Пишеш прекрасно, продължавай и с двете!

_________________
Всичко е възможно.
Пет Апр 14, 2017 6:16 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bitterman



Регистриран на: 29 Юли 2009
Мнения: 279
Местожителство: ГРАД ДОБРИНИЩЕ

Мнение Отговорете с цитат
Уникално !!!
Браво !!!

_________________
Пирин планина номер 1
Вто Апр 25, 2017 2:37 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov