Преходите са от края на октомври, но пуста липса на време ...
Малко известен факт е, че в Българската част на физикогеографската област Краище има цели 23 планини. Те са групирани в 2 групи: Руйско-Верилската планинска редица (15 планини) и Милевско-Конявската планинска редица (8 планини). Някои от планините са разположени едновременно на наша и на Сръбска територия. А има и планини, които са изцяло в Сръбско. Интересен е фактът, че всяка планина е различна по скален състав, релеф, флора, фауна ... А всичките взети заедно като площ са по-малки от Родопите примерно. Фокусът на разходката ни този уикенд бе насочен към Руйско-Верилската планинска редица и по-точно планините Любаш, Парамунска (Стража), Руй и Кървав камък. Като цяло Краището ни е абсолютно непознато, но това не е дебютът ни тук. Идвали сме на разходка по ждрелата около град Трън и ... до там. Въпреки, че всички планини в българското Краище са високи под 2000 м н.в., това не ги прави лесни и достъпни. Някои даже са бая костеливи. До някои от тях няма нито маркировка, нито пътека. До трети даже няма асфалтов път в близост. За хижи пък въобще не може и да става дума. Това правеше предизвикателството още по-интересно. Но пък с Ани установихме, че всяка една има свой чар и има с какво да се запомни. Друга причина да изберем Краището като дестинация е и инициативата за изкачване на 39-те Български първенци.
Тъй като Covid-19 тотално ни изцеди отпуските, решихме да закрием есента с хубава разходка из Краището. Тази година планините ги караме все по 5. След Е4 решихме и тук в Краището да са 5. Дали ще успеем? Зависи от нас и от това, как ще ни посрещне планината.
Ден 1-ви
От град Плевен до град Трън не е толкова далеч. Едни 250 км, които се взимат точно за 3 часа. През Перник даже се минава и без да те бият никъде. Пътят след Брезник е отврат, но пък природата наоколо компенсира с гледки.
Преди да стигнем до град Трън обаче се отбихме до село Лялинци за първите си 2 цели днес. Те са част от Руйско-Верилската планинска редица и се намират буквално една до друга. Това бяха планините Любаш и Парамунска планина (известна още като Стража).
Изходните точки за двете планини са съвсем близко една до друга. Днес нашата цел бяха първенецът на Любаш планина - вр. Любаш 1399 м н.в. и първенецът на Парамунска планина - вр. Големи връх (Стража) 1389 м н.в.
С влизането в село Лялинци прави впечатление, че с поглед на ляво се вижда една планина покрита с гори - това е Любаш.
А в дясно планината не и отстъпва по красота макар и по-камениста и предимно с иглолистна растителност - това Парамунска планина.
Беше 10 сутринта. Като за начало избрахме Любаш планина. Есента бе придала интересни багри на цялата планина.
Шареният килим бе неизменна част от цялото изкачване.
Постепенно започнаха да се откриват панорамни гледки към съседната Парамунска планина.
А тук на тази полянка си играеха 2 малки сърнета, които като ни видяха побягнаха с дълги подскоци към гората. И все пак се оказах достатъчно чевръст да ги щракна, макар и от далеч.
Малко преди най-високия връх тук има и трибагреник, който гордо се отразяваше в обектива на фотоапарата ми.
Може да не сме на високо, но няма как да остане човек безразличен към гледките наоколо. Зад мен се виждаха с. Лялинци, части от Завалска планина, Вискяр, а по-назад Стара планина и по-точно вр. Копрен, вр. Миджур и др.
Поглед на югоизток към върховете Голяма Колоница, Остри връх, а в далечината се вижда част от Верила. Най на заден план се вижда Рила, като най-лесно се разпознават върховете Мусала и Мальовица. Просто няма как да се обърка човек!
И ето, че вече сме на първенеца на Любаш планина - вр. Любаш (Момин двор, Плешивец, 1398,8 м), издигащ се в най-северната и част.
От вр. Любаш се разкриват 360-градусови гледки. Признавам, че голяма част от планините, които виждахме тогава ми бяха абсолютно непознати и неразпознаваеми, но това предстоеше да се промени в следващите няколко дни.
На Преден план това бе вр. Големи връх (Стража) в Парамунска планина, зад него се показваше планината Руй, а в средата на снимката (северно) се открояваше Гребен планина, която е невероятно красива, но само малка част от нея е на Българска територия. В дясната част на снимката в далечината се вижда западната част на Стара планина.
Любаш планина е част от Руйско-Верилската планинска редица, като на югоизток склоновете и потъват в Брезнишката котловина. На север и североизток долината на река Ябланица (десен приток на Ерма) я отделят съответно от планините Стража и Завалска, а на запад долината на река Светля (десен приток на Струма) – от Ерулска планина. На югоизток чрез седловина висока 830 м се свързва с планината Черна гора.
Едва на слизане имахме възможност да разгледаме по-подробно растителността наоколо. Тъй като бяхме в Трънския край мисля, че е излишно да споменавам, че трънаците преобладават. Навсякъде имаше шипки и то не какви да е - направо си бяха шипки мутанти. Без да преувеличавам - бяха с големината на череши.
В по-ниските части есента все още не беше обагрила навсякъде. Но пък гората ни пазеше от жарките лъчи на слънцето.
След час и половина нагоре и 1 час надолу се озовахме обратно в с. Лялинци. Планът беше да презаредим с вода и обядваме. Докато обядвахме бяхме голяма атракция за местните. С любопитство слушаха плановете ни за разходки в района. Една от жените се оказа от с. Чуйпетльово. Посъветва ни да посетим и Верила. На близо минавал международен маршрут. Беше адски изненадана, като и казах, че знам къде е това село и че сравнително на скоро сме минали по билото над него и сме минали въпросния маршрут.
На слизане от вр. Любаш видяхме, че има маркировка за вр. Големи връх (Стража) и след като се наобядвахме се насочихме към първенеца на Парамунска планина по синята марка.
Планината е разположена между долините на реките Ябланица (десен приток на Ерма) и левият приток Велиновска, които я отделят съответно от планините Завалска на североизток и Любаш на юг, Люляк (Люцкан планина) на запад и Ездимирска на север. Дължината от северозапад на югоизток е 5 km, а ширината и е 3 km.
Все още с Ани не знаехме, че от двете възможни пътеки към вр. Големи връх сме хванали по-трудната и стръмна пътека и че без да искаме ще направим страхотен кръгов маршрут.
За разлика от Любаш, тук гори няма и се върви през цялото време на открито. Жаркото слънце ни печеше през цялото време. Въпреки, че бе едва 16 градуса си ни беше бая жежко. А Tрънският край си оправда името на 100%. Много трънак, много нещо. Нарочно бяхме избрали промазани облекла, иначе рискувахме да се върнем в квартирата така, сякаш сме се сбили с мечка.
След 2 часа само нагоре се показа и той - вр. Големи връх (Стража) с неговите 1389 м н.в.
От тук гледките отново са 360-градусови. Тук на заден план се виждат Руй, Завалска планина, Гребен и Стара планина.
Зад мен на близък план е вр. Любаш, на когото бяхме преди малко. На заден план лесно се разпознаваха Витоша, Верила, Рила, даже Пирин се показваше в далечината.
Гребен планина отново ... В този ден я видях за първи път и вече заемаше специално място в сърцето ми!
Тъй като вече се бяхме поизморили решихме, че ще хапнем тук и ще се порадваме на гледките към голяма част от планините.
Отново Любаш, Витоша, Верила и Рила.
Както си хапвахме и се оглеждахме отново едно сърне дойде да ни види какво правим. Лошото е че бързо размисли, но фотоапаратът отново беше в ръцете ми.
Предстоеше ни спускане обратно към с. Лялинци. Това щяхме да го направим този път по червената маркировка, а не по синята с която дойдохме тук.
Пътеката минаваше по камениста пътека край приятна широколистна гора.
След близо час и половина спускане се видяхме последните къщи на село Лялинци. Тук имаше красиво ябълково дърво с множество червени ябълки. Пробвахме ги естествено, но ... доста кисели бяха.
Първите къщи тук бяха празни, а някои от тях тотално изоставени. Но малкото местни, които срещнахме бяха много добронамерени. Напоиха ни с вода и ни предложиха вкусни ябълки.
След чудесните разходки в Любаш и Парамунска планина се отправихме към град Трън. И точно тук се показа вр. Дранговски камък в Гребен планина известен още като Трънският Матърхорн. А картината която се разкри пред мен ми напомни за нещо, което бях виждал по телевизията ...
Ето от къде янките са го откраднали 🙂 Взех го на заем, но наистина приликата е поразителна!
Придвижване с колата от с. Банкя до село Ломница (8 км). От там пеша към х. Руй, изкачване на първенеца на Руй планина – Руй (1706 м нв.в.), изкачване на вр. Орловец (1606 м нв.в.) и връщане обратно към х. Руй и с. Ломница. Общо 6 часа пеш, около 16 км с 1000 м положителна денивелация.
Утрото бе доста студено. Въпреки, че умишлено изчакахме да стане 10 часа за да се вдигнат мъглите, температурата си беше -2 градуса и колата бе цялата в лед.
Около 10:30 часа вече бяхме в покрайнините на с. Ломница, което е на 4 км от град Трън. Зарязахме семейният круизър в края на селото, където започва маркировката към вр. Руй.
Въпреки, че температурата бе под нулата, доста бързо разгряхме по баира нагоре.
В продължение на 5 км от нашия преход се наслаждавахме на шумът от река Бигровит извор и нейните притоци. Водата и се оказа много приятна за пиене и ледено студена.
Макар и добре опаковани – крачката ни спореше. Километрите отлитаха бързо.
С всеки метър денивелация нагоре, гората ставаше все по-шарена и по-красива.
А освен това Руй се оказа, че е царство на гъбите. Пачият крак се намираше буквално на всеки метър.
След 2 часа ходене се озовахме край х. Руй, която се намира в подножието на вр. Орловец (на снимката в дясно). Хижата не работеше и беше заключена. Срещу хижата обаче местната ловна дружинка са си направили страхотен навес с барбекю. С Ани решихме, че тук ще обядваме преди да се насочим към първенеца на Руй планина – вр. Руй (1706 м н.в.). Тъй като след хижата няма вода, реших да се промъкна през отворите на вратата в двора на хижата, за да напълня бутилките. Едва на излизане видях, че на едно място оградата просто я няма и цялата гимнастика е била излишна.
След като хапнахме обилно и заредихме батериите се отправихме към вр. Руй. Той се намира точно на границата ни с Република Сърбия. Предварително бях информирал Гранична полиция, че с Ани ще се движим в граничната зона.
Малко след като навлязохме в граничната зона, пъстрата гора отстъпи на открити тревни пасища. И тук изпитах една непозната тръпка – пече те слънцето в главата и се потиш обилно, а в същото време ти е студено на краката и се пързаляш по заледената пътека.
Усилията обаче си заслужаваха. В ляво се виждаше ясно вр. Орловец, а отново красивата Гребен планина, а далеч по-назад се виждаше западната част на Стара планина.
Хижа Руй остана в ниското
Връх Руй бе точно над нас. Въпреки, че бе сравнително близо, почти вертикалния наклон ни караше да псуваме по трънски с думите „Маке ти и Трън!“.
Един час след потеглянето ни от х. Руй и общо 3 часа от с. Ломница – вече сме на най-високият връх в Руй планина – Руй (1706 м н.в.в.).
Фундаментът на върха е излят през 1921 г. Личи си, че е стар. В днешно време пишат все някакви кратки думи с по 3 букви, а тези класици са написали „Български географски институт 1921 г.“.
Моя милост на връх Руй. В ляво от мен е 352-ра гранична пирамида, а зад нея 351-ва пирамида, разрушеният граничен пост, а най отзад се вижда сръбската част на Краището. В дясно се показва отново Гребен планина.
А тук вече гледаме в посока Р. Сърбия и сръбската част на Краището.
Поглед и към България – в близък план Руй, Гребен и Влашка планина. В далечината Стара планина с върховете Миджур, Копрен и др.
Поглед на изток – тук виждаме Витоша, Верила, Рила, Любаш, Парамунска планина …
Осогово, Влахина, Пирин и много други.
А сега ни предстоеше спускане обратно към х. Руй.
В този момент с Ани решихме, че можем да се разходим и до вр. Орловец. Без да губим много височина се насочихме към подсечката на граничната бразда.
В последствие точно на границата (абе направо си влязохме в Сръбско, но карай!) се появи пътека с колова маркировка към вр. Орловец.
Макар и по-нисък, вр. Орловец също предлага невероятни панорами.
Последни метри преди върха …
Връх Орловец 1606 м нв.
На слизане към хижата чухме мощен кучешки лай, но доста специфичен и еднократен. Не бях чувал куче да лае по този начин. Но вместо куче се оказа, че това е … сърна. Близо 4-5 минути наблюдавахме 2 сърнета как се „джафкат“ на граничната бразда подскачайки насам-натам.
Върнахме се обратно в х. Руй и там ми се наби надписът от снимката. Вярно е! Невероятно е като срещаш животинки на свобода.
Отново поглед към вр. Орловец, на който бяхме буквално преди минути.
Друг връх, който се открояваше в района на х. Руй. Не много висок, но за сметка на това доста шарен.
Поздравления за прекрасната разходка, снимки и описание!
Пон Дек 14, 2020 11:36 am
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 856
Да, наистина е приятно да се гледа и чете за този красив, но не толкова познат район. А хижа Руй изглежда доста в добра кондиция за толкова отдалечен район. Посреща ли туристи на общо основание (вероятно с предварителна уговорка) или е частна за съответните партита в стил Петрохан?
Чудесни разкази и снимки! Очаквам вече и следващите части.
Доколкото знам, хижа Руй работи с предварителна уговорка.
Пон Дек 14, 2020 2:09 pm
zaples14
Регистриран на: 08 Авг 2013 Мнения: 48 Местожителство: София
Svetlix написа:
А тук вече гледаме в посока Р. Сърбия и сръбската част на Краището.
Поне 90% от това, което се вижда на снимката е в България. Долу е котловината Знеполе, по средата на която тече Ерма. Реката добре си личи като по-тъмна ивица заради дърветата на брега. Най-вдясно (не се вижда) е граничният пункт Стрезимировци. В центъра на котловината се вижда язовир Ярловци.
Вто Дек 15, 2020 12:09 am
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 468 Местожителство: София
.....а пък в ниското, отляво надясно, са селата Туруковци, Забел и Зелениград, от които също се стига до хижа и връх Руй. От Забел, според мен, е най- лесното качване на върха; има червена маркировка, водеща до хижата. За върха се отклонявате вляво по пътя на граничарите. От Туруковци имаше тук-там стара жълта марка. Двата маршрута се събират преди изоставения заслон. От Зелениград не съм се качвал на върха, може би догодина; по картата изглежда най-къс, но и доста върл .
zaples14, не съм имал намерение да подвеждам никого. Пак добре, че не съм снимал в другата посока и не бях написал този коментар
Благодаря за хубавите думи, момчета!
Хижа Руй само с предварителна заявка работи. Ако някой го закъса много - точно срещу нея има заслон тип навес с пейки, маса и импровизирана чешма и барбекю. Навесът се поддържа от off rooof клуба. В двора на хижата има чешма. Не е нужно да прескачате оградата, за да си налеете вода. Просто на места оградата липсва. А и по пътя за вр. Руй съвсем малко по-нагоре има каптаж, от който може да се налее вода.
Това, което ме впечатли е, че през целия път от село Ломница до х. Руй не видях нито едно боклуче никъде. С Ани не можехме да повярваме! Като тръгнахме обаче от хижата към вр. Руй ни направи супер грозно впечатление, какво импровизирано сметище има до оградата на хижата. Порцелановото клекало ни впечатли най-много и все още не си отговаряме, как е стигнало до там. Но както и да е.
От 2 дни сайтът, който ползвам за хостинг на снимките не работи. Чакам да го пуснат и ще кача последната трета част.
Ден 3-ти: С. Банкя – Трън – с. Лева река – с. Шипковица. Общо 44 км в посока, които се взимат за забележете: 1 ч и 40 мин в посока.
Днес ни предстои преход до първенецът на планината Кървав камък и Българското Краище – вр. Било (1737 м н.в.), както и до скалата Кървав камък. Общо 5 часа и половина ходене пеш.
Тази сутрин Краището ни посрещна с множество такива гледки. За мен бе невероятно удоволствие да гледам как ниските облаци минават покрай планините.
След като се надигнаха облаците, слънчицето „запали“ невероятните есенни багри. Тук вече сме в планината Кървав камък, а същата имаше още много за показване.
След неприятно пътуване и слалом между дупките продължил малко над час и половина стигнахме покрайнините на с. Шипковица (с ударение на буква „о“). Тук сме в сърцето на планината Кървав камък.
Нашата цел за днес бе вр. Било, който е най-високият в Българското Краище с неговите 1737 м н.в..
Неприятните емоции от пътуването бързо бяха заменени с положителното „уау!“ на всеки няколко минути движейки се по пътеката към върхът.
Тук сме в покрайнините на с. Шипковица. Село Шипковица разположено на около 1200 m н.в. Според данните на ГРАО (към средата на декември 2014 г.) е с население от 2 души. А рушащите и изоставените къщи тук са в изобилие.
Първият ни изкачен връх (ако може да се нарече изкачване) е вр. Орлова чука с неговите 1330 н .в.
Пътеката от тук нагоре е сравнително полегата и много приятна за разходка. Есента тук беше в разгара си.
Тишината бе завладяваща. Чувахме само собствениците си стъпки.
Пътеката минава за кратко през широколистна гора. Тук бе царство за пойни птици. Мелодията им бе завладяваща.
Кървав камък доста се различава от Руй, Любаш и Парамунска. Тя е сравнително полегата, растителността е предимно широколистна.
Златна есен
След кратко изкачване се озовахме на граничната бразда. Една седмица предварително бяхме информирали Гранична полиция, че ще сме там на този ден.
Първо се качихме до вр. Кале 1723 м нв. Край 396 гранична пирамида. От тук има гледка към вр. Било и Сръбската част на Краището.
Тук преди е имало граничарска вишка, като тази на вр. Било, но за съжаление от нея са останали само основите.
След 10-на минути ходене стигнахме и самия вр. Било
Първенецът на планината Кървав камък и Българското Краище – вр. Било 1737 м н.в.
Вр. Било 1737 м н.в.
С Ани решихме да метнем едно око от граничарската вишка.
Гледката естествено е 360 градуса. Първо погледнахме към Република Сърбия. Тук се открояват най-високите върхове на Краището – Бесна Кобила (поправете ме ако греша)
А тези някой от читателите ще сподели кои са.
Поглед към Витоша, Верила, Рила …
Любаш, Парамунска планина, Стара Планина …
Руй ...
Гледка от вишката на долу към багажа ни.
Прави впечатление, че тук по билото есента вече е преминала. Въпреки, че надолу бяхме по къси ръкави, тук духаше студен вятър и бяхме добре опаковани.
Вишката
Планини, планини, планини ...
Гледка към Рила. Ясно се открояват Мальовица, Калините, Поличите, Мусала …
След като обядвахме си взехме „Довиждане“ с вр. Било.
На слизане решихме, че няма как да не отидем и до скалата Кървав камък, на която е кръстена цялата планина.
Според легендите тук са избити хора по време на Османското владичество и от кръвта по скалата е дошло името. Друго предположение е, че планинските склонове са били по-оголени и първите слънчеви лъчи огрявали скалата в червеникав оттенък. На местен диалект е Крвави камък.
Такава е историята и на Първата балканска война и последвалата я Междусъюзническа война. В местността „Кървави камик”, както я наричат местните, са проведени няколко битки. Името идва от местно поверие, което гласи, че кръвта, пролята по склонове, е попила в скалите. Именно тогава т.нар. „съюзници“ сърби и гърци се оказват не освободители, а окупатори. Реално погледнато съдбата на цял един народ е поставен на карта в нощта на 16 срещу 17 юни 1913г. Задачата, поставена на 3-та българска армия, е да задържи сръбските отряди, разположени между Ниш и Бела паланка. Още с изготвянето на плана се допускат множество грешки. В последния момент артилерията е преместена на друго място. В целия този безпорядък главнокомандващият е отстранен от цар Фердинанд. Новоназначеният генерал нито е запознат със ситуацията на западната ни граница, нито има време да го направи. Освен всички тези неразбории избухва бунт. Потушаването на бунтовете внася още повече смут в българските редици.Така се стига и до решителната битка на 28 юни. Румънска войска навлиза в Южна Добруджа. Първа армия на генерал Кутинчев е „заключена” между две армии. Рано сутринта на 28 юни 1913 г. българските войници тръгват да катерят стръмния склон към билото на Кървав камък. Сръбската армия превъзхожда българската. Българските бойци не успяват да понесат силната сръбска офанзива.
Вражеските сили лесно разбиват българската пехота. Носят се слухове на бойното поле, че ако някой реши да се обърне в бяг, ще бъде разстрелян. Има сведения, които сочат, че заради неточни измервания от страна на артилеристите, оръдията са насочени срещу част от българските части, катерещи склона. Така заради една грешка загиват около 2 000 души.
След загубата на ключовата битка край Кървав камък, сърбите тръгват решително към София, а по заповед на Главното командване остатъкът от 3-та армия се изтегля към столицата, за да я защити от настъпващите румънци, турци и сърби.
Въпреки тъжната история на Кървав камък, мястото все пак си струва. Гледките са просто един път.
На връщане почти през цялото време се наслаждавахме на гледките към Витоша, Верила и Рила.
Докато в Руй изобилстваше от гъби Пачи крак, тук Пърхутките бяха навсякъде и бяха огромни!
Почти неусетно се озовахме обратно при семейното комби.
Качихме се на колата и тръгнахме по обратният път към град Трън. Това, което ни привлече вниманието е село Лева река. И по-точно къщите в селото. Изглеждат много величествени!
Селото се намира на 800 м н.в. Някога е било голямо и пълно с живот, а сега виждате по снимките …
По данни на ГРАО от 2015 г. в момента там живеят 50-на души.
Една интересна табела оцеляла най-вероятно защото е на центъра на селото и на високо.
В този момент една госпожа ни видя, че снимаме и ни изгони. Нея не сме я снимали, а снимахме наоколо, но тя настояваше ... Сбогувахме се със село Лева река и продължихме към Трън.
На връщане отново минахме през град Трън. Не пропуснахме да се отбием до Скалният параклис "Света Петка" в Трън. Смята се, че Св. Петка дошла тук през първата четвърт на 11 век.
Родената в Епиват светица била преследвана заради проповядваната от нея вяра и лечителските й способности. Преминавайки през Тракия,Македония,Мизия, тя достигнала високата и уединена пещера до Трън, която избрала за свое убежище.
Един ден, докато пекла питка, тя усетила, че идват преследвачите й. За да не попадне в ръцете им, се шмугнала в тайния отвор на пещерата, откъдето бягал пушекът от запаления огън и излязла от другата страна на хълма.Когато влезли в пещерата, преследвачите не открили никого вътре, само от току-що опечената питка се вдигала пара. Те посегнали да си отчупят залък от нея, но когато я докоснали, питката се вкаменила.
От тавана на скалния параклис се стича вода, която според народните предания е свещен лековит водоизточник. Тя прокапва в ранна пролет и късна есен. Легендата разказва, че това са сълзите на Света Петка. Затова водата се смята за лековита и хората мажат очите и врата си с нея.
До параклиса има провирало в скалата. През него болните се провират и молят за здраве.
От върха на скалата се открива и чудесна гледка към град Трън.
Точно преди разклона за с. Банкя се открива и този красавец - вр. Гарванов камък (1006 м н.в.), който е част от Гребен планина. Утрешният ни ден по план бе отреден за първенецът на Гребен пл - вр. Голеш и вр. Драговски камик.
Ден 4-ти: Денят се познавал по сутринта. Днес заваля проливно още в 8 сутринта и до 11 часа така и не спря.
По план днес трябваше да сме по билото на Гребен планина, но уви - ще се задоволим само с разходка в с. Банкя.
Селцето е малко, но красиво. Има стари, има реставрирани, както и нови къщи.
А над селото се показват за кратко и красиви чукари.
Селото е много спокойно и чисто.
На места вместо цветя виждаме люти чушлета.
От тук тръгват и интересни пътеки. Явно ще трябва да се върнем отново.
След като се прибрахме в Плевен, много мои приятели ме питаха "Е добре, с какво свързваш с. Банкя?" Отговорът е прост. С този човек Бай Рашо
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Дек 16, 2020 10:53 pm
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 317
Svetlix, чудесен е и последният ти разказ, както и снимките! Браво и благодарности, че си се организирал да споделиш всичко!
Похвално е, че ви е бил толкова лек прехода. Моят спомен за Кървав камък и връх Било е като за един от трудните планински първенци за изкачване. Имаше доста сняг през февруари тази година и оставихме колата в Долна Мелна. А по билото особено между връх Кале и връх Било се затъваше до коляно, че и нагоре в сняг. Даже ми беше малко съвестно за момчето, което дойде с мене.
Нямаше и толкова добра видимост в този ден, каквато сте уцелили.
Пет Дек 18, 2020 4:26 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3283 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Svetlix, поздравления – първо – за направените преходи – второ – за хубавите снимки – и трето – за чудесния пътепис!
Въпрос:
След като вече си пообиколил част от Краището и си се запознал „на живо“ с него, какво е твоето мнение:
Колко отделни планини има в Краището? Кое се счита за отделна планина, какви са критериите за отделна планина?
Svetlix написа:
...
Малко известен факт е, че в Българската част на физикогеографската област Краище има цели 23 планини. Те са групирани в 2 групи: Руйско-Верилската планинска редица (15 планини)...
Е, как става този фокус: Във Верило-Руйската планинска редица има 7 планини, а наобратно в Руйско-Верилската редица – планините стават 15!
П.П. Няма лошо, тъкмо ще има повече планински първенци, които да изкачваме.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Дек 18, 2020 6:11 pm
welmud
Регистриран на: 23 Яну 2013 Мнения: 98 Местожителство: София
Чудесна разходка по интересни места... Без въобще мнението ми да има стойност но в редичката след Любаш и Стража (Парамунска) има още една трета планина, Ездимирска която според капацитетите можела да претендира за титлата за най-малката планина у нас. На една от вашите снимки от връх Стража впрочем въпросната планина се вижда съвсем ясно като на длан.
Е, как става този фокус: Във Верило-Руйската планинска редица има 7 планини, а наобратно в Руйско-Верилската редица – планините стават 15!
П.П. Няма лошо, тъкмо ще има повече планински първенци, които да изкачваме.
Стефанаки, черпил съм си инфото от тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%89%D0%B5
За това колко са планините - не мога да отговоря на този въпрос. Не ме бийте с камъни, но ето малко мои разсъждения: При някои от планините в Краището има доста очевидни разлики в растителността, скалния състав ... но това важи и за отделните дялове на Стара планина, а също така и за Родопите. Тук в Краището пък примерно Милославска планина я водят към Руй ... наистина не схващам на какъв принцип са ги определяли.
Dimov, зимата при идеални условия би трябвало да е още по-добра видимостта. Явно не сте извадили късмет. Но и ние платихме своята цена. Даваха перфектно време за 5 дни, а на 4-тия заваля приливно и забрави да спре Чакахме до късния седобед да се открие прозорец, но това така и не се случи. А през това време в Плевен не бе паднала и капка дори. Това бе явен знак, че трябва да се върнем отново.
welmud, сигурно е така, не споря. За сефте съм в Краището, както написах по-горе и не ми е съвсем познато. Колкото и да чета, и да гледам картите - не става с четене. Става с ходене Бях приятно изненадан от това, колко неща се виждат от Краището. Категорично ще се върнем отново и като качим още някое друго връхче съм убеден, че ще се ориентирам по-добре и ще знам, кое какво е. Радвам се, че тук във форума има кой да подскаже, какво се вижда на снимките освен това, което знаем.
На вр. Миджур миналата година се запознахме с група сърби. Те първи ни разказаха за Краището. Преди това знаех, че Руй е около Трън и до там. Те разказаха за вр. Бесна Кобила, вр. Църнок и вр. Велики Стрешер. Тогава ми стана забавно, че се радват на върхове под 2000 м н.в. и толкова им се кефят. Тук във форума също се намериха хора, които да ми запалят фитилите. Martin555 и ivailo.hr ме запалиха доста сериозно с постовете и снимките си ме навиха да посетя този край на България. А чрез Панайот Толев и фейсбук групата на Трънското туристическо дружество набавих доста информация.
Преходите, които направихме сега реално трябваше да ги направим пролетта, а есента бе за Беласица но блокадите доста ни объркаха нещата. За идната пролет vedrin ме е зарибил да заведа децата на Вискяр. Ще я съчетаем с още някоя от тези по-ниските, за да могат и хлапетата да се разпишат.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
.
Бях приятно изненадан от това, колко неща се виждат от Краището. Категорично ще се върнем отново и като качим още някое друго връхче съм убеден, че ще се ориентирам по-добре и ще знам, кое какво е. Радвам се, че тук във форума има кой да подскаже, какво се вижда на снимките освен това, което знаем.
