ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Из върховете на Завалска планина
Иди на страница 1, 2  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Предишната тема
Следващата тема
Из върховете на Завалска планина
Автор Съобщение
goro_levskara



Регистриран на: 04 Дек 2006
Мнения: 307
Местожителство: София

Мнение Из върховете на Завалска планина Отговорете с цитат
Заради липсата на пътища и пътеки в картите за основното било на Завалска планина, знаех, че ще е интересна разходката по него. Все пак седнах и най-чинно си начертах предполагаеми такива, на базата на сателитните снимки, като веднага ги прехвърлих на машинката...
Та в съботния ден раших, е ще се разходя натам. Сутринта бях зает с 5 км рън и тръгването беше по обяд. Малко след 14 паркирах автомобила в село Бутроинци, което беше и изходния пункт за маршрута, който бях начертал. Сложихме обувките, подготвихме се и тръгнах да пускам машинката да локализира местоположението ни. В същия момент осъзнах, че това няма как да се случи. Машинката я нямаше, просто не я бях взел. Имам навигация от 2007 ма година и това да я забравя ми се случва за първи път.
"Така ще е от тук нататък" си казах и се заех да мисля какви ще ги вършим. Идеята ми беше първо да отидем до деветия по височина именуван връх Плачковица, след което да се върнем и минавайки по билото да изкачим четвъртия Бъз и вървейки само по билото да стигнем до шестия Ватов лиляк. Още като чертаех, обаче имах съмнения, просто защото по сателитните снимки на много голяма част от картата не се виждаше път и очаквах, че такъв въобще няма. С оглед ситуацията с машинката, положението се усложни допълнително. Чертежите ми бяха много пресни в съзнанието и бях сигурен, че до Бъз ще стигна, но за натам, въобще не бях убеден.
Пуснах Орукса, но той ме предаде, или аз се предадох на него, не знам. За толкова години съм го изпълзвал само един, или два пъти и може би нямам идея как се ползва. Дадох му да стартира запис за трак, но започна да ми иска някакви разрешения и други подобни неща, за които нито им беше времето, нито мястото, да се занимавам. Все пак успя да ни локализира и поне можехме да знаем къде се намираме. В самото село нямаше обхват и не можах да заредя картата от сателитен изглед, но все пак тръгнахме нагоре. Тук се включи и добрия стар Garmin Forerunner 735XT, който пуснах, поне да направи някакъв запис.
Пресните ми спомени не ме подведоха и по коларски пътища бързо стигнахме до седловината преди връх Бъз. Тук реших да променя плана и да пробваме първо през него да минем и да хванем билото на югоизток. Започнахме да катерим северозападните му склонове, като за хиляден път се убедих, колко жестока може да бъде природата...




Личеше си, че има някакъв път, който води нагоре, но беше невъзможно да се следва, заради множеството паднали дървета и просто импровизирахме, слаломирайки и търсейки пролуки между тях. Все пак успяхме да стигнем до връхната му точка...



От нея се откриваха хубави гледки единствено към Стара планина, както и към Вискяр. От Бъз продължихме по билото, като пътят стана по-лесен за вървене, въпреки че си имаше препятствия...



Все по него стигнахме до основно възлово място по избрания маршрут - Безименен връх с височина 1089 м
Изкачихме го, което не беше никак лесна задача, заради растителността по него. Направихме няколко снимки и се върнахме на пътя. Тук обаче се подведох. Пътят продължава вдясно от върха и реших, че трябва да продължим по него. За няколко минути стигнахме до ясно изразена седловина, където имаше две разклонения. Едното леко вдясно и изкачващо се, а другото вляво и слизащо. Логиката в този миг сочеше да тръгнем да катерим, като така и направихме. Не повече от три, четири минути ми бяха нужни да осъзная, че това е грешка. Просто губехме посоката и добре, че се осъзнах навреме. Върнахме се на седловината и хванахме другия път, който тръгна да слиза. Следващия връх по билото се виждаше много ясно пред нас, просто трябваше да стигнем до него. Вървяхме по пътя вляво от седловината, но след около пет минути той просто свърши. Както и преди няколко седмици във Вискяр, така и тук, това ми се случи отново. Път правен по някаква причина, просто изчезва в нищото. Ами сега накъде да хванем?
Върнахме се за пореден път на седловината и започнах да разсъждавам. Извадих компаса и го наложих на дисплея на телефона, като осеверих и хванах посоката към следващия връх по билото, който се виждаше много ясно. Единственият вариант беше да се пробваме отново през безименния връх, където още горе ми се стори, че има нещо като път. Така и направихме и реално грешката ми беше поправена. Път е силно казано, но нещо подобно бих казал, че имаше. Слизането от безименния връх беше стръмно, като вече долу на поредната седловина имаше ясно изразен друг колорски път. Но той не беше в нашата посока, а и си бях казал, че вече ще вървим само по билото, без да пробваме коларски пътища в посоки различни от нашата. Следващият безименен връх с височина 1121 м се оказа повратна точка в цялата разходка. Ядосан бях на себе си, заради грешката, която ни отне много време. Видимо той...



... изглеждаше както предишния. С паднали дървета, липса на пътища, никак не можеше да ме грабне. Въртеше ми се в главата да се върнем, беше ме яд. Но нещо ме избута нагоре и решех да продължим. Което се оказа и правилният избор. Въпреки трудното изкачване на семерозападните му склонове, изведнъж, малко преди връхната точка се появи нещо интересно...



...страхотен скален участък, който ми върна изцяло желанието да продължим. От тези скали се откриха страхотни гледки...





Снимахме скалите и от другата страна...



...И просто продължихме към върха. Теренът и обстановката, около нас рязко се промениха. От най-високата му точка придобих яснота, от това какво ни чака и къде сме били. Тук ни предстоеше любим мой планински пейзаж - затревено и тясно било. Неочаквано за мен, с оглед на това, по което бяхме вървели до този момент...



С голяма радост тръгнахме по него, като се обърнахме да снимаме безименния връх, който е един от най-високите в планината и от малкото надвишаваки 1100 метра...



Бързо достигнахме и до следващия отново безименен връх с височина 1112 метра. От връхната му точка се видяха някои неща...



Безименни възвишения пред нас, връх Острила (1156 м), втори по височина, първенеца Китка и Витоша между тях. Продължихме по билото и стигнахме до нов безименен връх с височина 1096 м...



Тук обаче осъзнах, че времето беше напреднало значително, а и ни чакаше път на връщане. Освен това под този връх имаше ясно изразен дол, до който трябваше да слезнем и после да качим. И тъй като от върха с височина 1121 м до тук се движехме без пътеки, то взех решението, че сме до тук. Ватов лиляк и Почекан леляк, който не ми беше в плана, остават за следващ път. Поне на снимка не мисля, че е невъзможно да се направят от първенеца Китка...



Започнахме бързо връщане в обратна посока. Снимах възловия безименен връх (1089 м) от склоновете на кота 1121 м...



След като отново изкачихме Бъз, слезнахме на седловината, където прецених, че имаме време и възможност да отидем до Плачковица. Изненадващо тук пънян, който бях чертал на машинката си го имаше и така бързо стигнахме връхната му точка...



Навръщане снимахме още един път Бъз...



И тръгнахме към селото. На едно място се показаха гигантите Рила и Пирин...



Бързо стигнахме до автомобила и вече по тъмно си бяхме в София.

Една добра разходка, в една ниска, но дива и хубава планина. Или както се казва до следващата седмица Very Happy
Нед Апр 10, 2022 11:57 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
goro_levskara



Регистриран на: 04 Дек 2006
Мнения: 307
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Ето и малко скрийнчета, относно маршрута. Ако някой иска ще му пратя целия трак, защото описание за безименните няма да правя в сайта и следата няма да качвам никъде. Иначе би било полезно тези пътища да бъдат сложени на картата, така че трака може да послужи и за това, стига на някой да му се занимава де.






Нед Апр 10, 2022 5:53 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 6366

Мнение Отговорете с цитат
Здрасти Жоро,

ако не те затруднява, пусни моля те данните като билетче за картата.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Сря Апр 13, 2022 12:21 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Левскарю, стопли ми сърцето, като си посетил Бутроинци! Това е селото на жена ми, а "откъдето е жената, оттам и родата". За съжаление не съм бил там петнайсетина години. А преди петдесет години от шосето за Трън се ходеше четири километра пеша нагоре по коларски път. Веднъж автобусът и до Филиповци не стигна, та ни стовали в Завала. Тогава се прехвърлихме през Завалска Китка и това беше. Чуден район е! Сега, когато най-големият внук вече има книжка и кола, съм планирал няколко екскурзии "из старите спомени", когато с двете момчета - едното на три, другото на две, сме посрещали там Новата година. Живот и здраве да е!

На картата забелязах няколко неточности в топонимията, които ще отбележа след сравнение с други карти. Като начало настоявам Драговски камък да е "Камик". И не може без Козя Гърбина!Wink
Сря Апр 13, 2022 1:49 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
goro_levskara



Регистриран на: 04 Дек 2006
Мнения: 307
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
dido написа:
Здрасти Жоро,

ако не те затруднява, пусни моля те данните като билетче за картата.


Здравей, Дидо,

Пуснах данните, като билетче. Потвърди ми само моля те, дали ще свършат работа.

Сотиров написа:
Левскарю, стопли ми сърцето, като си посетил Бутроинци! Това е селото на жена ми, а "откъдето е жената, оттам и родата". За съжаление не съм бил там петнайсетина години. А преди петдесет години от шосето за Трън се ходеше четири километра пеша нагоре по коларски път. Веднъж автобусът и до Филиповци не стигна, та ни стовали в Завала. Тогава се прехвърлихме през Завалска Китка и това беше. Чуден район е! Сега, когато най-големият внук вече има книжка и кола, съм планирал няколко екскурзии "из старите спомени", когато с двете момчета - едното на три, другото на две, сме посрещали там Новата година. Живот и здраве да е!


Здравей, Сотиров,

Радвам се, че си почуствал топлина. Спомените топлят и ни остават до края. Тях никой не може да ни вземе.
За разлика от повечето села в района Бутроинци не е западнало село. Има живот, има хора, животни, кучета. И най-интересното, има камиони, които според мен са в движение. Ние не можахме да видим никой от селото, но пък за сметка на това имаше многочислено стадо от крави, които се разхождаха свободно. От комините излизаше пушек, и то не от една къща.
Селото е интересно за опознавателни разходки. Почти съм сигурен, че има път, който води до подножието на безименния и обзорен връх с височина 1121 метра. Просто трябва да се проучи, въпрос на време и на възможности.
Иначе ако имаш желание заповядай на една разходка в района на село Завала тази събота по обяд. Ще се опитаме да достигнем до върховете Белина глава и Клепало и след това ще се върнем в селото и ще пробваме да изкачим и втория по височина връх в планината - Острила. Просто пиши тук, или на бележка. Единственото нещо, което ще ти е нужно е добро настроение, а тръните какво ще решат, ще разберем на място
Very Happy
Сря Апр 13, 2022 2:20 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря ти много за поканата, но най-вероятно ще трябва да отида до крайградската си резиденция. Пролетта изведнъж се стовари, а вече втора година нищо не е пипнато по двора. Това е положението: българинът е роб на имотите си! Ако не си бил от другата страна на Бутроинци, там е връх Буко (1019) и зад него е Драговски Камик (1118) с пещерата, останки от крепост (никога не съм ги виждал) и заровено златно съкровище (и него не съм виждал). В дола тече чудесна река с вирове, която отвежда в западната махала на Филиповци. А на три километра от Бутроинци е Ябланишкото ждрело край Врабча с екопътеката чак до Трън. Ех, планове... Crying or Very sad
Сря Апр 13, 2022 3:29 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 6366

Мнение Отговорете с цитат
goro_levskara написа:
dido написа:
Здрасти Жоро,

ако не те затруднява, пусни моля те данните като билетче за картата.


Здравей, Дидо,

Пуснах данните, като билетче. Потвърди ми само моля те, дали ще свършат работа.


Жоро, всичко е наред - благодаря!

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Сря Апр 13, 2022 10:00 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Dimov



Регистриран на: 22 Дек 2017
Мнения: 317

Мнение Отговорете с цитат
goro_levskara написа:

Иначе ако имаш желание заповядай на една разходка в района на село Завала тази събота по обяд. Ще се опитаме да достигнем до върховете Белина глава и Клепало и след това ще се върнем в селото и ще пробваме да изкачим и втория по височина връх в планината - Острила.


Поканата е към Сотиров, но леко се замислям дали да не се самопоканя, още повече ако участваш на 5kmrun в Южния парк.

Изчетох пак с интерес фото пътеписа! Браво за труда да систематизираш и споделяш!
Сря Апр 13, 2022 5:35 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
goro_levskara



Регистриран на: 04 Дек 2006
Мнения: 307
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Dimov написа:


Поканата е към Сотиров, но леко се замислям дали да не се самопоканя, още повече ако участваш на 5kmrun в Южния парк.

Изчетох пак с интерес фото пътеписа! Браво за труда да систематизираш и споделяш!


Здравей, Dimov,

Благодаря за хубавите думи!
Иначе поканата не е само за Сотиров. Всеки, който иска е добре дошъл, стига разбира се да не се притеснява, че може да вървим без пътеки и през тръни. Просто част от пейзажа.
Иначе не бягам на 5 км рън, а се занимавам с организацията, но съм в Западен парк. Или ако трябва да конкретизираме някакви примерни часове, то те ще са около 12, в най-добрия случай. Трябва да се прибера, разтоваря колата, да кача класирането в сайта, снимките във фейсбука. Да кажем 12:30 за по-приемлив час на тръгване от Овча Купел, където винаги организирам, като изходен пункт. Не съм фен на бързите скорости, затова и при този час на тръгване, около 14 би трябвало да сме в Завала. От там нататък прогнози не правя.
Пиши тук, или на лично ако решиш и ще направим някаква уговорка.
Сря Апр 13, 2022 10:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Цитат:
... да не се притеснява, че може да вървим без пътеки и през тръни.

Хе-хе, че в трънско през какво да се върви освен през тръни? Който иска да върви през рози, да ходи в Розино! Cool
Сря Апр 13, 2022 10:58 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 6366

Мнение Отговорете с цитат
Добре, че не спомена Долно Уйно...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Чет Апр 14, 2022 12:45 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Не съм го споменал, драги Дидо, защото съм срамежлив и тактичен! Razz По същата причина не споменах и реката Пиздица, в която човек ще се намокри, както и Сърбогъзи, Вещица, Недоклан, Торбалъжи и пр. Виж, през Тъпчилещово си заслужава маршрутът, но само на гладно! Very Happy
Чет Апр 14, 2022 1:02 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
goro_levskara



Регистриран на: 04 Дек 2006
Мнения: 307
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Отново е събота, отново в ранен следобед вече сме на път. Дестинацията е ясна, но имаме и нов спътник. Andro от форума се присъедини към нашата разходка.
Този път позакъсняхме малко и тръгването от село Завала беше в 14:44. Посоката беше юг, като първата ни цел за деня беше осмия по височина именуван връх - Белина глава Срещнахме местен човек, с който си поговорихме малко. Показа ни върха, за който знаеше, но следващия - Клепало, на който също искахме да отидем, не му беше известен. Каза, че след като са си отишли възрастните хора, вече нямало кой да пита за имената и можел да си кръщава върховете в района, както си поиска. Разбира се не го е направил, но реално нещата са така за съжаление. Цялостно селото е обезлюдено, има четири човека, които живеят постоянно, като зимно време си поръчват храна и им се кара два пъти в седмицата от Брезник. Преди години е направена ферма над селото, до която постоянно има движение и за която ще стане въпрос по-късно и именно тя дава основание да кажем, че селото не е напълно опустяло. От предишните ми ходения тук, определено си спомням, че имаше някакъв живот, имаше повече хора, друго беше...
Продължихме, следвайки коларските пътища, като още в самото начало попаднахме на препятствие на пътя...



Трябваше да импровизираме и да заобиколим голямата локва, но пък това значеше среща с трънки и драки, стана бързо интересно. Да спомена, че въпреки обезлюденото село, на площада при чешмата имаше пет кучета, като четири от тях тръгнаха с нас. Не заради храна, а заради женското кученце с нас. Това беше и причината да бъдат през цялата разходка наши спътници. Минахме участъка с локвата и продължихме по пътя, плавно взимащи височина. Постепенно сменихме посоката на югозапад и бързо се озовахме в южните подножия на връх Белина глава. Тук изоставихме пътя и тръгнахме по стръмния склон към връхната му точка. Без пътека за около 10 минути стигнахме до нея...



Върхът е почти изцяло обрасъл с гора, като по южните и западни склонове, растителността е рядка и храстовидна, което ни позволи да стигнем безпроблемно до него. Слезнахме отново на пътя и се насочихме към следващия връх за днес - десетият по височина Клепало...



Впечатлението ми от последните месеци и разходките до Вискяр и Завалска, които направих е, че най-вероятно иде реч за много силна буря, кято е повалила голяма част от горите на тези планини. Сега районът, в който ходихме по никакъв начин не се различаваше, с този от миналата седмица, както и с този от миналия месец във Вискяр. Казвам това, заради факта, че следствие на бурята и падналите дървета, се е засилило изчистването им и съответно се е наложило да бъдат прокарвани не един и друг коларски път, по който да бъде свалян материала. Точно затова и вървейки по пътя, попадахме на няколко разклонения, които липсваха на картата, а в същото време водеха към места, където бурята е била най-силна.
Един час и дванадесет минути, след като тръгнахме от селото се качихме и на връх Клепало. Скоро след това тръгнахме в обратна посока, като целта вече беше първенеца на планината - връх Китка, на следващата снимка в дъното, средата...



Обаче и на идване в колата, а и сега, някак повече се извръщах назад, а именно към ридът Црънча и едноименния му връх и трети по височина, който искам да кача. През цялото време гледах и търсех някакви пролуки през гората с надеждата да видя просека, но най-добре ще е да се провери на място, може би следващия път, но при всички случаи ще си бъде забавно. А ето го и Црънча...



Продължихме към връх Китка, като изкачихме висок безименен връх, през който минава пътя. От склоновете му снимахме друг безименен, Китка и втория по височина Острила, вдясно на снимката...



Реално чак сега се замислих по-сериозно, че реално Острила е видимо изцяло в гора и достигането до връхната му точка, може да се окаже трудна задача. Но продължихме напред, като подсякохме, движейки се все по пътя, намиращия се югоизточно от първенеца безименен връх с височина 1134 метра.
Скоро бяхме и на седловината между двата върха и не след дълго стигнахме и на най-високото място на Завалска планина, високият 1181 м - връх Китка.



Аз продължавах обаче с плановете и проучванията. Двата Лиляка - Почекан и Ватов, които са пети и шести по височина, будеха сериозен интерес в мен, но достигането до тях най-вероятно никак няма да е лесно. Гледах картата, както и видимите пътища. От седловината между Китка и безименния връх, в западна посока продължава път, който е видим и с просто око...



...но за съжаление стига само до рида югоизточно от Дълбоки дол, а първият от Лиляците - Почекан е на съседния рид, докъдето нямах добра видимост, но може би няма пътища натам. А ето го и Почекан Лиляк...



Ако е лесно, няма да е интересно си казах и започнах да съсредоточавам мислите си върху следващата ни цел - връх Острила...



Стори ни се, че отдясно видяхме някакъв път ,катерещ склоновете му и бързо тръгнахме директно натам. Вдясно от нас видяхме и фермата, като над нея се издига седмия по височина Конски връх...



Естествено желанието ни за път се оказа илюзия и трябваше да импровизираме. Хванахме южния рид на Острила и се насочихме към най-високата му точка. Още в началото започна да става интересно...



но пък скоро осъзнахме, че положението не е чак толкова зле и намерихме пролука към връхната точка до която стигнахме много скоро...



Постояхме малко горе и по същата пролука, тръгнахме на обратно. Трябваше да слезнем до самата ферма, до която минава пътят. Районът, около нея не е никак за описване. Сетих се за филма Цар Лъв, където бащата обясняваше на малкото лъвче никога да не ходи на онова тъмно и зловещо място. Това тъмно и зловещо място, сега се откри пред нас. Тук дивите животни, определено са си правили пиршество и то не еднократно...
Подминахме фермата и завихме вдясно по коларски път. Скоро го напуснахме и тръгнахме без пътека и към Конски връх...



Докато го изкачвахме се убедихме, защо кучетата не са вълци. Нашите четириноги спътници подгониха три сърни, но естествено резултата за тях беше нулев. Качихме се много бързо и на връхната точка...



...И след връщане до фермата, все по пътя стигнахме до колите. Още като изкачихме първия връх днес - Белина глава, единият от спътниците ми установи, че му няма телефона. Каза, че го е забравил най-вероятно в колата. Сега обаче, вече при автомобилите, разбрахме, че това не е така и телефона го нямаше. Започнахме разходката отново. Пак минахме през драките, покрай локвата, през къщата, на която бяхме видели човека и по същите места от преди няколко часа, като за целта следвахме записания трак от машинката. За радост успяхме да намерим телефона, малко преди мястото, където се отклонихме за да изкачим върха. Така малко преди да се мръкне, вече бяхме на път. Получи се още една хубава и опознавателна разходка, в една определено непозната и дива планина. До каято се надявам ще отида отново много скоро...
Нед Апр 17, 2022 2:37 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря за пътеписа! Докато го четех, изпитах велик локален патриотизъм, защото вълненията се доближаваха до тези на Ливингстън и Стенли в търсене на изворите на Нил. Very Happy Трудно ще изброя десет върха на Витоша с височините им, но Завалска планина се оказа твърде подробно проучена. Някой следващ път, ако отново се отбиете до Бутроинци, качете се до Буко на няколкостотин метра от първите къщи. По пътя си ще прескочите три огневи рубежа - окопи с укрития и картечни гнезда, предназначени за отблъскване на Титовите армии през 50-те години. Любопитно е!
Нед Апр 17, 2022 3:13 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
goro_levskara



Регистриран на: 04 Дек 2006
Мнения: 307
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Да ти кажа никак не е изключено Very Happy
Пак правих челтежи по сателитните снимки и си мисля, че не е невъзможно да се тръгне от селото и да се стигне до единия от двата Лиляка - Ватов.
Със сигурност до махалата Перуница има път, като идеята ми е да не слизаме до нея, а малко преди това да излезнем на билото, откъдето да подсечем
безименния връх (1096 м), до който ходихме миналата събота, само че да пресечем дола след него по път, който се вижда на снимките. Разбира се това
може въобще да не е път, но пък най-сигурния начин да разберем е да проверим на място Very Happy
Ето и картинката с начертания трак:



Проблемен участък ми се струва излизането на билото, тоест напускането на пътя за Перуница, както и отклоняването по рида за Ватов Лиляк.

Та при всички положения, ако реша да се пробваме от селото, ще отидем и до Буката, още повече, че той е един от 13 те именувани върха, надвишаващи 1000 метра.

Ето ти и цялата табличка, която мисля да запълня тези дни с инфото от вчерашната разходка:

https://varhove.info/zavalska/

Поздрави Croc
Нед Апр 17, 2022 9:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2  Следваща
Страница 1 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov